№ 46
гр. Елхово, 24.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, I -ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Яна В. Ангелова
при участието на секретаря Пенка Н. Николова
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Административно
наказателно дело № 20222310200047 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на АЙШ. АХМ. КР. от гр. Ямбол, чрез
пълномощник адв. И.С. от АК- Ямбол против Наказателно постановление №
2307/2021 година от 11.01.2022г., издадено от Зам. директора на ТД Митница
Бургас В.И., с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 1159.80 лева на основание чл. 233, ал. 1 от Закона
за митниците /ЗМ/ и е постановено отнемане в полза на държавата на
основание чл. 233, ал.6 от ЗМ на стоките- предмет на нарушението, а именно:
60 броя гривни на конец и жълти топчета със златна монета проба 585, с общ
грамаж на златните изделия- монети в задържаните гривни- 17.40 грама, с
обща митническа стойност 1159.80 лева.
В жалбата се излагат доводи за процесуална и материална
незаконосъобразност на наказателното постановление и се желае неговата
отмяна. Сочат се допуснати процесуални нарушения при съставянето на
АУАН против жалбоподателя във връзка с предмета на нарушението,
формата на изпълнителното деяние, неправилно приложение на материалния
закон. Във връзка с последното в жалбата се твърди, че в конкретния случай
е следвало по отношение на жалбоподателката да намерят пириложение
1
нормите на Валутния закон и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове, предвид предмета на нарушението- златни изделия, а не
общата разпоредба на чл.233, ал.1 от ЗМ. Жалбоподателят претендира
присъждане на сторените от него разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Жалбата против НП се поддържа изцяло на основанията, изложени в нея от
процесуалният представител на жалбоподателя– адв. С..
Органът, издал обжалваното наказателно постановление – ТД
Митница Бургас, чрез процесуалните си представители– юрисконсулти
Митева и Русинова оспорва депозираната против НП жалба, считат
издаденото НП за правилно и законосъобразно и желаят потвърждаването му.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение при
потвърждаване на наказателното постановление.
Районна прокуратура – Ямбол, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
От приетите писмени доказателства по делото, както и от
свидетелските показания на А.Р. и П.Д.- митнически служители в ТД
Митница Бургас, се установява, че на 29.10.2021г. около 23.30 часа на МП
Лесово на трасе за обработка на входящи леки автомобили от Република
Турция за Република България е пристигнал лек автомобил марка „Мерцедес
Бенц“ с рег. № СА 3977 МС, управляван от българският гражданин Али
Зюмбюлев Йорданов. В автомобила като пътници се намирали и други четири
лица, посочени в АУАН- АЙШ. АХМ. КР., Л.С.И. З.И.И.а и Д.В.Й. След
пристигането на автомобила в зоната за митнически контрол, свидетелят Пл.
Д. попитали водача на автомобила и пътуващите в автомобила лица дали
имат стоки, валута и валутни ценности за деклариране пред митническите
органи, на който въпрос получил отрицателен отговор. След това
митническите служители пристъпили към физическа проверка на автомобила
и личния багаж на пътуващите в автомобила лица. В дамските чанти на
пътниците в автомобила се установили полиетиленови пликове, съдържащи
недекларирани бижута - гривни, съдържащи жълт метал в търговски
2
количества. Конкретно в дамската чанта на жалбоподателката А.А. ****,
която тя държала и по отношение на която заявила, че е нейна, били намерени
60 бр. бижута- гривни от жълт метал с поставен етикет с надпис „0.55“ с общо
тегло 514 грама, които били задържани с разписка за задържане №0208975 от
30.10.2021г. За намерените вещи в личната дамска чанта на А.К. същата не
представила документи- фактура или друг документ за произход. В хода на
проверката К. обяснила, че намерените в дамската й чанта гривни са закупени
от нея за лично ползване.
На основание чл.16, ал.1, т.5 от ЗМ били поискани писмени
обяснения от жалбоподателя /приложени към АНП на л.12/, в които А.К. е
посочила, че гривните са за лично ползване.
Откритите у жалбоподателката стоки са били претеглени с
електронна везна модел „S200 В 6/15- S/N:062745, собственост на ТД
Митница Бургас.
За извършените действия, контролните органи съставили Протокол
за извършена митническа проверка № 21BG1000М048735 от 30.10.2021г. .
На 30.10.2021г. била изготвена експертиза от вещо лице Д.Я. вписан
в МФ с Удостоверение за регистрация № 5107 от 29.08.2012г., приложена
към АНП, от която се установява, че стоките, намерени у жалбоподателката
А.К. и задържани с разписка за задържане №0208975 от 30.10.2021г.,
представляват неупотребявани гривни на конец и жълти топчета със златна
монета проба 585. Вещото лице е установило грамажа на златните изделия,
които представляват част от гривните, а именно- жълти топчета със златна
монета проба 585 в задържаните общо 60 бр. гривни- 17.40 грама. Посочената
от вещото лице пазарна стойност на 1 грам злато към момента на
нарушението е 80.00 лева, а общата пазарна стойност на 17.40 грама злато,
съдържащо се в 60- те броя гривни е 1392 лева.
Въз основа на установеното, на основание чл. 230 от Закона за
митниците, против жалбоподателката А.К. на 30.10.2021г. св. А.Р. в
присъствието на св. Пл. Д. и на нарушителя, съставил акт за установяване на
административно нарушение № 2200 от 30.10.2021г. за нарушение на чл.233,
ал.1 от ЗМ за това, че на 29.10.2021г. на МП Лесово е пренесла недекларирани
стоки- 60 бр. бижута- гривни от жълт метал с поставен етикет с надпис „0.55“
с общо тегло 514 грама през държавната граница без знанието и разрешението
3
на митническите органи.
След съставяне на АУАН същият е бил предявен на
жалбоподателката, подписан от нея с възражение, че стоките са за лично
ползване, копие от АУАН е връчен на жалбоподателката, като тя е била
уведомена, че в тридневен срок от връчването на акта има право да направи
писмени възражения по него, както и че е уведомен за възможността на
основание чл.229а и следващите от ЗМ за сключване на споразумение за
прекратяване на АНП.
В установеният в чл. 44, ал.1 от ЗАНН срок не е направено писмено
възражение по акта, не са посочени и представени доказателства, вкл. и за
цената, на която са придобити стоките.
Видно от приложеното към АНП становище от комисия по Заповед
№ ЗТД- 1000- 567 от 23.08.2021г. на Директор на ТД Митница Бургас, същата
комисия е изчислила по реда на чл.74, пар.3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013
година на Европейския Парламент и на Съвета от от 09.10.2013г. за създаване
на Митнически кодекс на Съюза, митническата стойност на стоките, предмет
на нарушението, а именно 1159.80 лева.
Въз основа на съставения АУАН на 11.01.2022 година Зам.
директорът на ТД Митница Бургас В.И. е издал обжалваното Наказателно
постановление № 2307/2021, с което наложил на АЙШ. АХМ. КР.
административно наказание глоба в размер на 1159.80 лева на основание чл.
233, ал. 1 от ЗМ, която представлява 100% от митническата стойност на
стоките, предмет на нарушението и са отнети в полза на държавата на
основание чл. 233, ал.6 от ЗМ стоките- предмет на нарушението- 60 бр.
гривни на конец и жълти топчета със златна монета с проба 585, с общ
грамаж на златните изделия- монети в задържаните гривни- 17.40 грама, с
обща митническа стойност 1159.80 лева.
Наказателното постановление е връчено на наказаното лице на
17.01.2022г., видно от приложеното към АНП известие за доставяне.
Жалбата е депозирана в съда на 01.02.2022г., като е изпратена по
пощата с дата на пощенското клеймо на изпращане 29.01.2022г.
Материалната компетентност на Зам. директора на ТД Митница
Бургас В.И. да издава наказателни постановления за нарушения по ЗМ се
установява от приетата по делото като доказателство Заповед № ЗАМ-
4
1091/32- 246841 от 02.08.2021г. на Директора на Агенция „Митници“, с която
последният изрично е делегирал правомощията си на АНО по чл. 231 от ЗМ
на посочената в заповедта категория длъжностни лица– директори и зам.
директори на териториалните дирекции, съобразно тяхната териториална
компетентност.
Горната фактическа обстановка се установява изцяло от
приложената по делото административно наказателна преписка и от
събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателства чрез показанията
на актосъставителя А.Р. и свидетеля по установяване на адинистративното
нарушение П.Д., които съдът кредитира, тъй като липсват съществени
противоречия между тях и са взаимно допълващи се, като в показанията на
свидетелите обективно и правдиво са възпроизведени възприетите от всеки
от тях факти, които са относими към предмета на доказване по делото.
От така описаната фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес да обжалва
наказателното постановление и в законоустановения срок и като такава се
явява допустима.
Досежно процесуалноправната законосъобразност на наказателното
постановление:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл.37, ал.1
от ЗАНН, вр. чл.230 от ЗМ и чл.47, ал.1, б.„а”, вр.ал.2 от ЗАНН, вр. чл.231 от
ЗМ. Съгласно чл.230 от ЗМ, за всеки случай на нарушение на митническия
режим се съставя акт от митническите органи, които по аргумент от
разпоредбата на т. 9, § 1 от ДР на ЗМ са длъжностни лица от митническите
учреждения, които осъществяват митнически надзор и контрол. В конкретния
случай актът за установяване на митническо нарушение е съставен от А.Р.–
ст. инспектор в ТД Митница Бургас при Агенция „Митници“, лице
осъществяващо митнически надзор и контрол. Правомощието на В.И. да
издаде процесното наказателно постановление следва от оправомощаването
му със Заповед№ ЗАМ- 1091/32- 246841 от 02.08.2021г. на Директора на
Агенция „Митници“.
АУАН е съставен съгласно разпоредбите на чл. 40 - 43 от ЗАНН и в
него е описано по изискуемия от закона начин твърдяното нарушение, като е
конкретизирана и нарушената законова разпоредба. Изложени са
обстоятелствата във връзка с нарушението, като актосъставителят е посочил,
че с деянието си жалбоподателят е осъществил състава на административно
нарушение по чл. 233, ал.1 от ЗМ.
5
При издаването на атакуваното НП са спазени изискванията на чл.57
от ЗАНН.
Фактическата обстановка, изложена в обжалваният акт е ясна и
точна, което от своя страна припокрива изискването за ясно и точно описание
на обстоятелствата, при които е извършено административното нарушение.
Ревизираните актове – АУАН и НП съдържат всички задължителни
реквизити, съгласно изискванията на ЗАНН.
Доводите, изложени в жалбата за процесуална незаконосъобразност
на издаденото наказателно постановление, както и АУАН, въз основа на
който то е издадено, не се възприеха от настоящия съдебен състав. В двата
акта са посочени всички елементи от състава на извършеното нарушение,
изложена е в пълнота фактическа обстановка, при която е извършено и е
установено нарушението, както и всички правнорелевантни факти и
обстоятелства, при които то е извършено, като при това положение съдът
намира, че правото на наказаното лице да разбере в пълнота какво
административно нарушение му се вменява, а от там и да организира
адекватно защитата си, не е ограничено или нарушено. За неоснователно се
възприе твърдението в жалбата, че в АУАН не е посочено дали лицето е
искало или е отказало да декларира пренасяните от него стоки, тъй като в
АУАН и НП по ясен и категоричен начин е посочено, че всички лица в
автомобила, в т.ч. и жалбоподателката са били попитани от митническият
служител дали имат стоки, валута и валутни ценности за деклариране, на
който въпрос лицата, вкл. и жалбоподателката са дали отрицателен отговор.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, изложени в
жалбата, че съставеният АУАН се отнася за няколко лица и извършени от тях
нарушения. От прочита на АУАН е видно, че актосъставителят в АУАН е
възпроизвел всички факти и обстоятелства, имащи отношение към
извършената митническа проверка на лекият автомобил и пътуващите в него
лица, вкл. и жалбоподателката, като в хронологичен ред е изложил същите,
като е посочил и установените при митническата проверка освен в
жалбоподателката и в другите пътуващи в автомобила лица стоки, като е
описал същите по вид и количество. Съдът намира, че фактическите
констатации на актосъставителя Р., съдържащи се в АУАН, съставен против
А.К., относно намерените у лицата Люба Алиева, Зинеп Исмаилова и Донка
Йорданова при извършената митническа проверка стоки, са напълно
ирелевантни за административното производство, образувано против
жалбоподателката, но тези констатации по никакъв начин не са довели до
незаконосъобразно съставен АУАН и съдържанието им в АУАН не е
основание за отмяна на наказателното постановление, тъй като при наличието
им в АУАН правото на защита на наказаното лице не е ограничено, респ.
нарушено в пълнота.
Досежно материалноправната законосъобразност, настоящият
съдебен състав прецени процесното НП за издадено в съответствие с
6
материалния закон.
Основният състав на административното нарушение „митническа
контрабанда” е уреден в алинея първа на чл. 233 ЗМ, като изпълнителното
деяние може да се изрази в две форми – „пренесе” или “превози”, като
наказуем по силата на чл. 233, ал. 1 ЗМ е и опитът за това. От обективна
страна е необходимо пренасянето или превозването на стоките да се
извършва през държавната граница, да е без знанието и разрешението на
митническите органи и да не представлява престъпление.
Въз основа на доказателствата по делото, съдът приема, че
жалбоподателката А.К. е автор на административното нарушение, визирано в
обжалвания акт, както и се установява първият съставомерен признак на
митническата контрабанда по чл.233, ал.1 от ЗМ – пренасянето на стоките- 60
бр. гривни на конец и жълти топчета със златна монета с проба 585, с общ
грамаж на златните изделия- монети в задържаните гривни- 17.40 грама, с
обща митническа стойност 1159.80 лева през държавната граница. От друга
страна липсата на знание и разрешение от митническите органи за
осъществения пренос като втори съставомерен признак на деянието, се
доказва с показанията на разпитаните двама митнически служители–
свидетелите Р. и Д.. От показанията на същите се установява, че е била
отправено запитване, респ. покана до водача на автомобила и пътуващите в
автомобила лица за деклариране на превозвани и пренасяни стоки в
автомобила, подлежащи на деклариране, на което последвал отрицателен
отговор от водача и пътниците, вкл. и от жалбоподателката, а в резултат на
извършената митническа проверка на личния багаж на А.К. е установено
наличието на процесните стоки, което К. не оспорва. Дължимо в случая е
било писмено деклариране на пренасяните през държавната граница стоки с
търговски характер и липсата му изключва знанието, респ. разрешението на
митническите органи за пренасянето на стоките.
За съставомерността на деянието е достатъчно обективното
неизпълнение на задължението за деклариране, като общото задължение за
деклариране се установява от разпоредбата на чл.66, ал.1 ЗМ, както и от
множество Регламенти, които са с директно действие след присъединяването
на Република България към Европейския съюз (ЕС). Според разпоредбите на
цитираните нормативни актове, всяка стока, предназначена да бъде поставена
под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим, като
7
са допустими при определени условия писмено или устно деклариране.
„Деклариране” е действието, чрез което едно лице изразява по установени
форми и начини желанието си за прилагане на определен митнически режим
за дадена стока. В конкретния случай, съобразно видът и количеството на
стоките, посочени в АУАН и НП, дължимото за тях и надлежно деклариране
е било писменото. Именно в тази връзка при преминаване на митнически
контрол, действащо е задължение за деклариране на въвежданите стоки, респ.
изнасяни от лицата, установено с материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от
ЗМ, както и от чл. 158 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, съгласно който всички
стоки, предназначени да бъдат поставени под митнически режим, с
изключение на режим свободна зона, се обхващат от митническа декларация,
подходяща за конкретния режим. Доколкото не е направено деклариране по
един от предвидените начини – тези, посочени в чл. 135 и чл. 143 от
Делегиран Регламент на Комисията /ЕС/ 2015/2446 от 28.07.2015 година за
допълнение на Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на
Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на
Митническия кодекс на Съюза – устно или с писмена митническа декларация,
то налице е липса на деклариране. Бездействието от страна на
жалбоподателката по отношение на задължението за деклариране, което тя не
е изпълнила и то по надлежния ред и форма, изключва знанието на
компетентните митнически органи, съответно и води до липса на дадено
разрешение от тях за преминаването на стоките на територията на страната.
След като това е така, безспорно с деянието си жалбоподателката е извършила
от обективна страна състава на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, осъществявайки
контрабанда на стоки с търговски характер, предвид количеството на стоките,
описани в НП.
Пренасяните през държавната граница стоки от А.К., посочени в
АУАН и НП, съдът намира, че не попадат в обхвата на дефиницията за „стоки
с нетърговски характер“, посочена в чл. 1, т.21, б. „б“ от сочения по-горе
Делегиран Регламент на Комисията /ЕС/ 2015/2446 от 28.07.2015 година.
Съгласно последната разпоредба „стоки с нетърговски характер“ означава
стоки, съдържащи се в личния багаж на пътници, когато: имат случаен
характер и се състоят от стоки изключително за лично ползване от пътниците
или техните семейства, или стоки, предназначени за подаръци; естеството и
количеството на тези стоки трябва да е такова, че не се внасят или изнасят с
8
търговска цел. Предвид количеството на пренесените от жалбоподателката
стоки- 60 бр. гривни, всички от един вид, същите не могат да бъдат
определени като такива за лично ползване от жалбоподателката или нейното
семейство, или като стоки, предназначени за подаръци. Обектите – предмет
на процесното нарушение, посочени в НП, не могат да бъдат отнесени към
изброените изключения, предвид техния вид и брой, вкл. и с оглед на тяхната
митническа стойност и същите подлежат на деклариране.
Категоричен и закономерно обоснован от събраните по делото
доказателства е и извода за авторството по отношение на извършеното
нарушение – в лицето на жалбоподателката А.К., което е лицето, подписало
Протокола за извършена митническа проверка и Разписка за изземването на
недекларираните стоки, като е дала обяснения, че стоките са за лично
ползване. Изпълнителното деяние на пренасянето, като една от
съставомерните форми на нарушението митническа контрабанда, се свързва с
фактическото въвеждане на стоките на митническата територия на страната
от влизащото в нея лице, което ги държи. Последното е установено по делото,
наред и с другия изискуем признак – укриването на информация за тези стоки
от митническите органи, водещо до липсата на знание и дадено разрешение
от последните за тяхното внасяне – въвеждане в страната, както вече се
посочи. Предвид изложеното жалбоподателката следва да понесе
предвидената в закона административнонаказателна отговорност за това
нарушение.
Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си
признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива
елементите на престъпление по чл. 242 от НК съобразно равностойността на
своя предмет.
Съдът приема, че жалбоподателката К. е бил наясно с митническите
изисквания към влизащите на територията на страната пътници, вкл.
задълженията във връзка с митническия режим на стоката, с оглед
публичното им оповестяване – обявени публично, на указателни табели и на
няколко езика, с местоположение, изключващо пропускането, респ.
невъзприемането им от преминаващите пътници, според създадената
инфраструктура на ГКПП Лесово, но въпреки това не е декларирала
пренасяните от нея стоки пред митническите органи, поради което вмененото
9
деяние се явява съставомерно и от субективна страна, същото е извършено
виновно, при пряк умисъл.
Съдът намира, че АНО правилно е определил и митническата
стойност на стоките - предмет на нарушението по реда на Регламент (ЕС) №
952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за
създаване на Митнически кодекс на Съюза. Поради липса на доказателства
към момента на оценката за договорната стойност (първичен метод), т.е.
действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при
продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на
Съюза, коригирана при необходимост, стойността е определена по вторичния
метод, посочен от чл. 74, пар.2, б. „б“, а именно: митническата стойност се
определя въз основа на договорната стойност на сходни стоки, продадени с
цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в
същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките,
подлежащи на остойностяване. Стойността на тези стоки е определена от
митническите органи в общ размер на 1159.80 лева според представеното
Становище, в което е материализирано това заключение.
Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал.1 от ЗМ за извършено
митническо нарушение по този текст наказанието е глоба от 100 до 200 на сто
върху митническата стойност на стоките. Както се посочи по-горе
митническата стойност на стоките, предмет на нарушението е в размер на
1159.80 лева. По делото не са налице данни за други нарушения от страна на
жалбоподателя по Закона за митниците, за които да са му налагани
административни наказания. Ето защо съдът намира, че АНО правилно е
определил административното наказание глоба в размер на 100% от
митническата стойност на вещите, предмет на митническото нарушение, т.е. в
предвиденият минимален размер.
Наказателното постановление в частта по т.2 - на постановената
санкция „отнемане в полза на държавата” на стоките - предмет на
нарушението, изрично предвидена в ал.6 на чл.233 от ЗМ, в случаите на
осъществено нарушение – митническа контрабанда, е правилно и в тази част
НП също следва да бъде потвърдено.
Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай“ на административно
10
нарушение. При тълкуване на посочената норма /чл. 28/ следва да се
съобразят същността и целите на административнонаказателното
производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното
приложение на НК и НПК. Административно наказателният процес е строго
регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага
съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на
законосъобразност. В случая с НП е наложено административно наказание
глоба за неизпълнение на задължение към държавата, регламентирано в ЗМ.
Поначало обществената опасност на този вид нарушения е определена от
законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на
задължения към държавата при осъществяване на финансовата й дейност.
Именно поради това и нормативно определените минимуми на
административни наказания за тях са във висок размер, без за налагането им
да се изисква някакъв минимален брой или стойност на вещите - предмет на
нарушението. Целта на ЗМ е свързана с облагането на високооборотни и
скъпи стоки, които не служат за задоволяване на основни потребности на
населението и са засилени, както предвиденият контрол, така и отговорността
при нарушения по същия, които чувствително увреждат фискалните интереси
на държавата. Стойността на предмета на нарушението при формалния
характер на състава на отговорността по чл. 233, ал. 1 от ЗМ няма отношение
при преценката за наличието или значителността /респ. липсата или
незначителността/ на вредните последици и не представлява смекчаващо
отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност в
контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от
НК. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че не са налице
основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици
представлява освобождаване на нарушителя от административно -
наказателна отговорност. Процесното нарушение е типично за вида си и не
разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно
управление в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което и не
може да се определи като маловажен случай.
За неоснователно се намери становището на жалбоподателя,
изложено в жалбата досежно правната квалификация на административното
нарушение, а от тук и неправилното приложение на санкционната разпоредба.
Съгласно разпоредбата на чл. 14а, ал. 1 от ВЗ пренасянето на
11
благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях през
границата на страната за или от трета страна подлежи на деклариране. Редът,
по който следва да стане това, е регламентиран в Наредба № Н-1 от
01.02.2012г. за пренасяне през границата на страната на парични средства,
благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на
митнически регистри по чл. 10а от ВЗ. В чл.4, т.2 от цитираната Наредба №
Н-1 от 2012 година е регламентирано, че при пренасяне през границата на
страната на благородни метали и скъпоценни камъни в необработен,
полуобработен и обработен вид, както и изделия със и от благородни метали
и скъпоценни камъни, същите не се декларират, ако размерът им е до 60
грама. Пренасянето им над тези размери, съгласно чл.5, ал.1 от същата
Наредба, следва да се декларира за целите на Валутния закон по реда на чл.9,
ал.1 с декларация за паричните средства по образец, утвърден от министъра
на финансите.
В случая е безспорно установено, че пренасяните от
жалбоподателката през дъжавната граница 60 броя гривни на конец,
съдържащи и жълти топчета със златна монета с проба 585, са с общ грамаж
на златния метал 17.40 грама, т.е. многократно под установеното в чл.4, т.2
от Наредба № Н-1 от 2012 година количество от 60 грама, подлежащо на
деклариране.
С оглед изхода на делото, съдът намира за основателно направеното от
АНО, чрез процесуалния му представител– юрисконсулт Митева искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63д, ал.4 от
ЗАНН /Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./ в съдебните
производства по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления,
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта имат право на
присъждане на възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. По смисъла на чл.63д, ал.5 от ЗАНН това
възнаграждение се определя по реда на чл.37 от Закона за правната помощ,
който препраща към чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
която разпоредба за този вид работа предвижда възнаграждение от 80 лв. до
150 лв. В случая не е налице правна и фактическа сложност на делото,
работата на юрисконсулта по това дело се състои в явяване и участие в едно
съдебно заседание, в представяне на писмени доказателства и в излагане на
пледоария по съществото на спора, поради което юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определено в размер около минималния, а
именно 100.00 лева.
Воден от горното и на основание чл.63 ЗАНН, Елховският районен
съд
РЕШИ:
12
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 2307/2021
година от 11.01.2022г., издадено от Зам. директора на ТД Митница Бургас
ПРИ Агенция Митници В.И., с което на АЙШ. АХМ. КР., с ЕГН **********,
от гр. Ямбол, ул. „****“ №31, съдебен адрес: гр. Ямбол, ул. „****“ №4, ет.1,
адв. И.С., е наложено административно наказание глоба в размер на 1159.80
лева на основание чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/ и са отнети в
полза на държавата на основание чл. 233, ал.6 от ЗМ стоките- предмет на
нарушението, а именно: 60 броя гривни на конец и жълти топчета със златна
монета проба 585, с общ грамаж на златните изделия- монети в задържаните
гривни- 17.40 грама, с обща митническа стойност 1159.80 лева, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА жалбоподателката АЙШ. АХМ. КР., с ЕГН **********,
от гр. Ямбол, ул. „****“ №31, съдебен адрес: гр. Ямбол, ул. „****“ №4, ет.1,
адв. И.С., да заплати на ТД Митница Бургас при Агенция „Митници“
направените по делото разноски за осъществена защита от юрисконсулт в
размер на 100.00 лева /сто лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Ямбол чрез ЕРС по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
13