№ 747
гр. Бургас, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Евтимова
Радостина П. Иванова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско
дело № 20252100500965 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на ответника на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1336, район Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин
6“, ет. 2, представлявано от всеки двама измежду Зорница Николова Димитрова,
Анджей Бернард Бак и Мариуш Аркадиуш Григлицки, подадена чрез юрисконсулт
Евелина Авдеева против решение № 584 от 18.03.2025г. по гр.д. № 7151/2024г. по
описа на РС-Бургас, с което е прието за установено по отношение на въззивното
дружество-ответник, че на основание чл. 439 от ГПК ищцата С. Ф. Т. /С.Ф.С./, ЕГН:
**********, с постоянен адрес: *****, не му дължи следните вземания, а именно:
сумата от общо 538. 75 лв., дължима по договор за потребителски кредит с номер
CASH-04177167 от 28.02.2008 г., от която 387. 43 лв. – непогасена главница, 57. 90 лв.
– печалба за периода от 24.10.2008 г. до 19.12.2020 г., и 93. 42 лв. – лихва за забава по
т.9а от договора за периода от 14.11.2008 г. до 16.12.2010 г., ведно със законната лихва
върху главница от 27.12.2010 г., както и сумата от 25 лв. – за разноски по делото,
съгласно издаден изпълнителен лист от 26.01.2011 г. по ч.гр.д. № 11075/2010 г. по
описа на Районен съд - Бургас, които кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД с ЕИК ********* е цедирало на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД
с ЕИК ********* с договор за цесия от 10.01.2017 г., и за събирането на които са
образувани изпълнителни дела № 20118030400656 и № 20208030402190 по описа на
ЧСИ Таня Маджарова с рег. № 803 в РКЧСИ, с район на действие БОС; както и
сумата от 898. 36 лв. – главница по договор за кредит PLUS – 01202871/15.05.2008 г.
150. 84 лв. – възнаградителна лихва за периода от 29.05.2009 г. до 30.11.2009 г., и 229.
48 лв. – лихва за забава за периода от 30.06.2009 г. до 14.10.2011 г., ведно със законната
1
лихва върху главница от 11.11.2011 г., както и сумата от 125. 57 лв. за направените по
делото разноски, съгласно издаден изпълнителен лист от 09.12.2011 г. по ч.гр.д. №
9872/2011 г. по описа на Районен съд - Бургас, които кредиторът „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК ********* е цедирало на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД с ЕИК ********* с договор за цесия от 10.01.2017 г., и за
събирането на които са образувани изпълнителни дела № 20128030400267 и №
20208030402190 по описа на ЧСИ Таня Маджарова с рег. № 803 в РКЧСИ, с район на
действие БОС, поради погасяването им по давност. Със същото решение въззивното
дружество-ответник е осъдено да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна
такса по сметка на Бургаския районен съд в размер на 300 лв.
Въззивникът е изразил недоволство от първоинстанционното решение, като
твърди, че същото е неправилно, поради пълното му противоречие с практиката на
ВКС, посочвайки се, че не споделя мотивите на районният съд, в частта им относно
началния момент, от който приема, че е започнала да тече погасителната давност на
присъдените по изпълнителния лист суми от 05.07.2010г. Счита, че възможността за
погасяване по давност на вземанията по посочения изп. лист от 05.07.2010г. е
препятствана с подаване на 28.04.2011г. на молба за образуване на изп.д.№ 656/2011г.
по описа на ЧСИ Таня Маджарова- БОС, на която дата въззивникът счита, че съгласно
ТР от 26.06.2015г. по тълк.д.№ 2/2013г. на ЕКС е прекъсната погасителната давност.
Излага, че на датите 03.02.2016г., 06.03.2017г. и 15.04.2019г. съответно са извършени
действия – насрочване на опис, конституиране на нов взискател и насрочване на опис,
за които съдът е приел, че тъй като взискателят не е внесъл разноските по
извършването им, то тези действия не са прекъснали давността. След анализ на
задължителната съдебна практика по спора, в жалбата се сочи, че с насрочване на
описа е прекъсната давността по отношение на задължението на посочените в жалбата
дати и въпреки, че реално тези действия не са извършени то самото им насрочване е
валидно изпълнително действие, довело до прекъсване на давността, позовавайки се
на горецитираното ТР и съдебна практика. На следващо място относно вземането по
изп. лист по ч.гр.д. № 9872/2011г. на БРС заявява, че същото е образувано на
06.02.2012г. като изпълнителни действия са извършвани през 2012г., 2016г., 2017г,
2019г., като въпреки настъпилата перемпция, обявена с постановление от 28.04.2020г.
на съдебния изпълнител, това се счита, че не е довело до погасяване на вземането по
давност, с мотив, че перемпционният и давностният срок имат различен правен ефект.
В подкрепа на становището си въззивникът цитира съдебна практика – решение № 37
от 24.02.2021г. по гр.д. №1747/2020г. на четвърто г.о. на ВКС и др. Заявява, че
петгодишния период, през който вземането му би могло да се погаси по давност би
бил от 26.06.2015г. до 26.08.2020г., при съобразяване на двумесечния мораториум по
ЗМДВИПОРНС от 13.03.2020г. Заявява, че след прекратяване на изп. дело поради
настъпила перемция, за събиране на вземанията си по издадените изп. листи по ч.гр.д.
№ 9872/2011г. и по ч.гр.д. № 11075/2010г., двете по описа на БРС на 29.10.2020г. е
образувано ново изп. дело № 2190/2020г. по описа на същият ЧСИ, по което на
04.12.2020г. е наложен запор по банковите сметки на длъжника. В тази връзка
въззивникът излага несъгласие с извода на районният съд, че постъпване на суми от
наложения запор не води до прекъсване на давността, за което са изложени подробни
съображения. Освен това се сочи, че впоследствие на 24.02.2022г., 18.04.2022г.,
13.02.2024г. и 08.05.2024г. са извършени действия, прекъсващи давността. По горните
съображения се сочи, че независимо от настъпилата перемпция, тя не е довела до
погасяване по давност на вземанията по горепосочените изпълнителни листи, които
съждения са основани на цитирана в жалбата съдебна практика. Изрично се
2
подчертава, че за да прекъсне давността действието е достатъчно да бъде предприето,
а не е задължително да бъде и извършено. По подробно изложените в жалбата си
доводи и оплаквания и основавайки на съображения, изложени в писмения си отговор
по чл. 131 от ГПК въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде отхвърлена. Моли за
присъждане на разноските за двете инстанции, в т.ч. и на основание чл. 78, ал. 8 от
ГПК присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв. по чл. 25, ал.
1 от НЗПП и в размер на 80 лв. по чл. 13, т. 2 от НЗПП. При условията на евентуалност
е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК относно разноските за адвокатско
възнаграждение, претендирани от насрещната страна. Посочена е и банкова сметка на
въззивното дружество.
В съдебно заседание въззивникът не се явява и не изпраща представител.
Депозира писмена молба, в която поддържа въззивната си жалба и моли съдът да
приеме, че погасителната давност не се прекъсва с влизане в сила на заповедта за
изпълнение и, че същата е тригодишна. Моли за постановяване на справедливо
решение в полза на ищеца.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата С. Ф. Т. /С.Ф.С./ не е депозирала
писмен отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание, въззиваемата, чрез
адвокатския си представител заявява, че жалбата е бланкетна и моли за потвърждаване
на обжалваното първоинстанционно решение.
Бургаският окръжен съд като взе предвид направените оплаквания с жалбата,
изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
Производството пред районният съд е образувано по предявени обективно
съединени искове с правно основание чл. 439 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за
установено между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество следните
суми - сумата от общо 538. 75 лв., дължима по договор за потребителски кредит с
номер CASH-04177167 от 28.02.2008 г., от която 387. 43 лв. – непогасена главница, 57.
90 лв. – печалба за периода от 24.10.2008 г. до 19.12.2020 г., и 93. 42 лв. – лихва за
забава по т.9а от договора за периода от 14.11.2008 г. до 16.12.2010 г., ведно със
законната лихва върху главница от 27.12.2010 г., както и сумата от 25 лв. – за разноски
по делото, съгласно издаден изпълнителен лист от 26.01.2011 г. по ч.гр.д. №
11075/2010 г. по описа на Районен съд - Бургас, които кредиторът „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК ********* е цедирало на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД с ЕИК ********* с договор за цесия от 10.01.2017 г., и за
събирането на които са образувани изпълнителни дела № 20118030400656 и №
20208030402190 по описа на ЧСИ Таня Маджарова с рег. № 803 в РКЧСИ, с район
на действие БОС; както и сумата от 898. 36 лв. – главница по договор за кредит PLUS
– 01202871/15.05.2008 г. 150. 84 лв. – възнаградителна лихва за периода от 29.05.2009
г. до 30.11.2009 г., и 229. 48 лв. – лихва за забава за периода от 30.06.2009 г. до
14.10.2011г., ведно със законната лихва върху главница от 11.11.2011 г., както и сумата
от 125. 57 лв. за направените по делото разноски, съгласно издаден изпълнителен лист
от 09.12.2011 г. по ч.гр.д. № 9872/2011 г. по описа на Районен съд - Бургас , които
кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК ********* е цедирало на
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД с ЕИК ********* с договор за цесия
от 10.01.2017 г., и за събирането на които са образувани изпълнителни дела №
20128030400267 и № 20208030402190 по описа на ЧСИ Таня Маджарова с рег. № 803
3
в РКЧСИ, с район на действие БОС, поради изтекла погасителна давност.
В исковата молба се твърди, че вземанията по изп. лист от 09.12.2011г. по ч.гр.д.
№ 9772/2011г. по описа на БРС са погасени по давност, тъй като последното
извършено действие по изпълнително дело №267/2012г. е запорно съобщение от
28.08.2012 г., поради което с постановление от 28.04.2020 г. делото е прекратено
поради настъпила перемпция на основание чл. 433 , ал. 1, т. 8 от ГПК. По вторият
изпълнителен лист от 26.01.2011г. по ч.гр.д. 11075/2011г. на БРС последното
изпълнително действие е запорно съобщение от 17.09.2011г., като с постановление от
11.03.2020г. делото е прекратено поради настъпила перемпция на основание чл. 433 ,
ал. 1, т. 8 от ГПК. Ищцата счита, че началният момент на погасителната давност е
26.06.2015г., когато е издадено ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на
ВКС, като същата е изтекла на 26.06.2020г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, в
който е оспорило исковете като неоснователни. Изложило е хронологично
извършените по изпълнителните дела действия, посочвайки кои според него са
прекъснали давностния срок, акцентирайки, че давностния срок следва да се
разграничава от перемпционният срок. В подкрепа на доводите си цитира съдебна
практика, като счита, че в случая изброените в писмения му отговор изпълнителни
действия са прекъснали давностния срок, поради което погасителната давност не е
изтекла, а що се касае до вземанията по изпълнителните дела, образувани до
приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г., ОСГТК, ВКС се позовава на ТР № 3/28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г., ОСГТК,
ВКС съгласно което погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес
относно принудителното осъществяване на вземането. Моли за отхвърляне на исковете
и присъждане на разноските по делото, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил изцяло предявените
искове, с мотив, че от образуването на всяко от процесните изпълнителни дела
съответно на 28.04.2011 г. и на 06.02.2012 г. давност не е текла, а същата е започнала
да тече считано от датата на влизане в сила на тълкувателното решение, т.е. от
26.06.2015 г. и е следвало да изтече на 26.06.2020 г., като всъщност вземанията по
изпълнителните листи са се погасили по давност към този момент. Съдът е посочил, че
дори и да се приеме, че давността не е текла по време на извънредното положение във
времето от 13.03.2020 г. до 26.05.2020 г., то към датата на депозиране на молбата за
образуване на новото изпълнително дело на 29.10.2020 г. същата вече е изтекла. При
съобразяване на задължителните за съдилищата разяснения, дадени в ТР първата
инстанция е приела, че в хода на образуваните изпълнително производства давността
за погасяване правото на принудително изпълнение на вземанията – техен предмет не
е била валидно прекъсната, което е довело до погасяване на вземанията са погасени по
давност, в това число и към датата на образуване новото изп. дело 20208030402190 на
29.10.2020 г. Що се касае до плащанията на задълженията в хода на новото
изпълнително дело, то съдът е счел, че те не съставлявт действия, прекъсващи
давността, тъй не са доброволни плащания, които се приравняват на признание на
дълга, а представяват постъпването на суми въз основа на наложения запор в хода на
принудителното изпълнение.
При извършена на основание чл. 269 от ГПК служебна проверка на обжалваното
решение въззивният съд не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. По
съществото на спора, с оглед изложените в жалбата оплаквания съдът намира
4
следното:
От фактическа страна по делото се установява, че за принудително събиране на
вземанията на “БНП ПАРИБА П” АД по издадените срещу ищцата С.Ф.С. /С. Х. Т./
изпълнителни листи от 09.12.2011г. по ч.гр.д. № 9872/2011г. по описа на БРС и
изпълнителен лист от 26.01.2011г. по ч.гр.д. № 11075/2010г. по описа на БРС са
образувани съответно на 06.02.2012г. изп. дело № 267/2012г. и на 28.04.2011г. изп. дело
№ 656/2011г., двете по описа на ЧСИ Таня Маджарова - БОС.
Видно от данните по приложените преписки, последното изпълнително действие,
извършено по образуваното на 06.02.2012г. изп. дело № 267/2012г. по описа на ЧСИ
Таня Маджарова е изпратеното на 28.08.2012г. запорно съобщение до „Юробанк и Еф
Джи България“ АД, след което в рамките на последващи две години взискателят няма
данни да е поискал извършване на други действия по изпълнението. Следващото
действие е по изпращане на ПДИ до длъжника е извършено на 15.03.2016г., а на
02.02.2017г. е постъпила молба от „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ ЕАД за
конституирането му като взискател по делото в качеството му на частен
правоприемник на първоначалния взискател, поради цедиране на вземането по
издадения изп. лист съгласно сключен помежду им договор за цесия от 10.01.2017г.
Последвала е молба от 31.08.2017г. за предприемане на действия по обезпечаване на
прунудителното изпълнение, а след нея на 20.03.2019г. е поискано извършване на
описа на движими вещи в дома на длъжника. Описът е насрочен за 16.09.2021г., като
на 21.08.2019г. е изпратено съобщение до длъжника, което е останало невръчено. С
влязло в законна сила постановление от 28.04.2020г. ЧСИ Таня Маджарова е прекратил
изп. дело № 267/2012г. по описа си на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК- поради
настъпила перемпция, с отбелязване върху изпълнителният лист, че последното
извършено по делото изпълнително действие е от 28.08.2012г.
По отношение на изпълнителен лист от 26.01.2011г. по ч.гр.д. № 11075/2010г. по
описа на БРС първоначално е образувано изп. дело № 656/2011г. по описа на ЧСИ
Таня Маджарова – БОС на 28.04.2011г. На 29.09.2011г. е изпратена ПДИ до длъжника,
връчена му на 02.06.2011г. След това на 31.08.2011г. е изпратено запорно съобщение до
„Юробанк и Еф Джи България“ АД, а последното изпълнително действие е изпратено
на 17.09.2011г. запорно съобщение до „ТБ Инвестбанк“, след което в рамките на две
години взискателят не е поискал извършване на нови изпълнителни действия.
Впоследствие с молба от 03.02.2016г. е поискано извършване на опис на движими
вещи в дома на длъжника, като такъв е насрочен за 05.05.2016г., за което на
18.03.2016г. е изпратено съобщение до длъжника, което е останало невръчено. На
02.02.2017г. е постъпила молба от „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ ЕАД за
конституирането му като взискател по делото в качеството му на частен
правоприемник на първоначалния взискател, поради цедиране на вземането по
издадения изп. лист съгласно сключен помежду им договор за цесия от 10.01.2017г. С
последваща молба от 20.03.2019г. по искане на взискателят е насрочен нов опис на
16.09.2019г., като за него на длъжника е изпратено съобщение на 21.08.2019г., останало
невръчено. С влязло в законна сила постановление от 11.03.2020г. ЧСИ Таня
Маджарова е прекратил изп. дело № 656/2011г. по описа си на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК- поради настъпила перемпция, с отбелязване върху изпълнителният лист,
че последното извършено по делото изпълнително действие е от 17.09.2011г.
Впоследствие по искане на взискателя, на 29.10.2020г. е образувано ново изп.д.
2190/2020г. по описа на същия ЧСИ за принудително събиране на вземанията и по
двата, посочени по-горе изпълнителни листи. На 04.12.2020г. е изпратено запорно
5
съобщение до ТБ „Инвестбанк“ АД, както и до „Юробанк и Еф Джи България“ АД,
като въз основа на това са постъпвали суми през м. януари и м. май 2022г. По
искането на взискателя от 28.01.2022г. , съдебният изпълнител е насрочил описа на
движими вещи на длъжника 12.07.2024 г., като няма данни същият да е проведен. С
молба от 05.09.2023г. длъжникът е възразил срещу наложените му запори на пенсията.
С постановление от 17.07.2024г. по искането на длъжника от 15.07.2024г.
съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство поради
изтекла погасителна давност, с мотив това не е в неговите правомощия.
Предявени са обективно съединени отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 439 от ГПК.
Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението,
като може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Съобразно разясненията, дадени в ТР от 28.03.2023г. по т.д. 3/2020г. на ОСГТК
на ВКС с образуване на изпълнителните производства по изп.д. № 267/2012г. на
06.02.2012г. и по изп.д. № 656/2011г. на 28.04.2011г. докато е траел изпълнителният
процес относно вземанията по образувани преди обявяването на ТР № 2/26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС изпълнителни дела, какъвто е процесния случай
давност за тези вземания не е текла. Давността за тези вземания би започнала да тече
от 26.06.2015г., тъй като до посочената дата е обвързващо тълкуването за спряла да
тече давност на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД, но само когато са налице двете
кумулативно посочени в ΠΠBC № 3/18.11.1980 г. предпоставки: 1/. да е направено пред
държавен орган надлежно волеизявление за принудително осъществяване на вземане,
„което волеизявление е с не по-малко значение на предявяването на иск или на
възражение в исковия процес”, и 2/. изпълнителното производство да е висящо.
В случая, двете изпълнителни дела - изп.д. № 267/2012г., образувано на
06.02.2012г. и изп.д. №656/2011г., образувано на 28.04.2011г. са прекратени на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК поради настъпила перемция съответно по първото
изп.дело на 28.08.2014г. /последното изпълнително действие е било на 28.08.2012г./, а
по второто – на 17.09.2013г. /последното изпълнително действие е извършено на
17.09.2011г./, т.е. изпълнителния процес и по двете дела е прекратен преди 26.06.2015г.,
на която е прието ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. Затова
съгласно разясненията, дадени в т. 3 от ТР от 28.03.2023г. по т.д. № 3/2020г. на
ОСГТК поради обстоятелството, че и двете изпълнителни производства вече са били
прекратени преди приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, то това
е довело до преустановяване на ефектът на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, което при
действието на ΠΠBC № 3/18.11.1980 г. указва началото на новия давностен срок. В
тези случаи в ТР се приема, че нова давност започва да тече от деня на прекратяването
на съответното изпълнителното дело, т.е. на 28.08.2014г. – по изп.д. № 267/2012г. а на
17.09.2013г. – по изп.д. № 656/2011г., поради което срокът на новата давност по чл.
117, ал. 1 ЗЗД тече от момента на прекратяването им, а не от момента на последното по
време предприето в хода на делото изпълнително действие според нововъзприетото
тълкуване в ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, тъй като хипотезата за
фактите, означени в тълкуванията, се съобразява според значението им в съответния
тълкувателен акт.
По тези съображения, настоящата инстанция намира за основателно оплакването
в жалбата, че първата инстанция е определила неправилно началния момент, от който е
6
започнала да тече погасителната давност на вземанията, по които са образувани двете
изпълнителни дела изп.д.№ 267/2012г. и по изп.д. № 656/2011г. и оттам е направен
несъотвестващия с фактическата обстановка по делото решаващ правен извод, че
давността е изтекла. В случая по отношение на вземането, по което е образувано изп.д.
267/2012г. съобразявайки горните разяснения настоящата инстанция приема, че
давностния срок е започнал да тече, считано от прекратяване на изпълнителното дело
на 28.08.2014г. поради настъпила перемпция, като същият обаче е прекъснат преди да
изтече с подадена от взискателя на 20.03.2019г. молба за насрочване на опис на
движимите вещи в дома на длъжника, което съставлява действие по изпълнението,
прекъсващо давността съгласно разясненията в тази връзка дадени в т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК
Действително що се касае до изпратената на 15.03.2016г. ПДИ до длъжника,
молбата от 02.02.2017г. за конституиране на цесионера като взискател поради цедиране
на вземането тези действия и молбата от 31.08.2017г. за проучване на имуществото на
длъжника и предприемане на действия по обезпечаване на прунудителното
изпълнение, същите не са изпълнителни действия и съответно не са от категорията,
които водят до прекъсване на давността. В ТР № 2 /2015г. е посочено, че
присъединяването на кредитор в изпълнителното производство е измежду
изпълнителните действия, прекъсващи давността. В случая обаче се касае до
конституирането на нов взискател като частен правоприемник на предишния кредитор
поради цедиране на вземането, която правна фигура е различна от присъединяване на
нов кредитор по смисъла на чл. 456 от ГПК. Съдебната практика изрично приема, че
самото искане за конституиране на правоприемник на кредитор като взискател, респ.
конституирането му от съдебния изпълнител в хода на висящото изпълнително дело,
не представлява по своята същност изпълнително действие и не води до прекъсване на
погасителната давност за вземането /в т.см. решение № 50069 от 03.07.2024г. по т.д. №
1470/2022г. на ВКС/.
Ето защо вземанията на взискателя-ответник по изп.лист от 09.12.2011г. по ч.гр.д.
№ 9872/2011г. по описа на БРС, по който е образувано изп. дело № 267/2012г. по описа
на ЧСИ Таня Маджарова – БОС не се е погасило по давност, доколкото на 20.03.2019г.
същата е прекъсната и е започнал да тече нов петгодишен срок, който впоследствие е
бил прекъснат с предприетите през 2020г. -2024г. изпълнителни действия
новобразуваното изп.д. № 2190/2020г. по описа на същия ЧСИ. По тези съображения
се налага извода, че вземането по изп.лист от 09.12.2011г. по ч.гр.д. № 9872/2011г. по
описа на БРС, за чието принудително събиране са образувани последователно двете
изпълнителни дела изп. дело № 267/2012г. и изп.д. № 2190/2020г. не са погасени чрез
изтичане на петгодишна погасителна давност. Ето защо предявеният иск по чл. 439 от
ГПК досежно тези вземания по този изпълнителен лист се явява неоснователен и
следва да се отхвърли.
Що се касае до вземанията по изп. лист от 26.01.2011г., издаден по ч.гр.д. №
11075/2010г. по описа на БРС, по който първоначално е образувано изп. дело №
656/2011г., за тях важат същите постановки, посочени по –горе, свързани с началото на
течение на погасителния давностен срок, а именно, че доколкото последното
изпълнително действие /запор/ е извършено на 17.09.2011г., а следващото – насрочен
опис на 03.02.2016г., то в случая е настъпила перемпция на 17.09.2013г. на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Именно от този момент, в който изпълнителното
производство е прекратено по силата на закона - 17.09.2013г. /доколкото този факт е
настъпил преди приемане на ТР № 2 /26.06.2015г. / е започнала да тече нов
7
погасителен петгодишен давностен срок, който обаче е прекъснат с молбата от
03.02.2016г. за насрочване на опис на движими вещи на длъжника, независимо, че
същият не е осъществен, доколкото неизвършването му не може да се приеме, че е в
резултат на поведението на взискателя. Ето защо съдът приема, че молбата на
взискателя от 03.02.2016 г. за насрочване на опис е прекъснала давността, и от този
момент е започнала да тече нова петгодишна давност. Доколкото последващото
изпълнително действие е депозиране на 20.03.2019г. на нова молба от взискателя за
извършване на нов опис, насрочен на 16.09.2019г. се налага извода, че тази молба също
отново е прекъснала давността, също независимо, че описът отново не е извършен без
данни това да е станало по причина, за която взискателят отговаря.
Второто изпълнително дело № 2190/2020г. по описа на същия ЧСИ е било
образувано на 29.10.2020г., поради което предприетите по него изпълнителни действия
още през 2020г., а след това и през 2022г. са довели до нови прекъсвания на
давностния срок и са препятствали погасяване на вземанията по давност на основание
чл. 110 вр. с чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
От горното следва, че исковете по чл. 439 от ГПК се явяват неоснователни и
следва да се отхвърлят, тъй като по делото се установи, че процесните задължения по
издадените срещу ищцата изпълнителни листи не са погасени по давност.
Затова, поради несъвпаване на крайните изводи на двете инстанции,
обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено като неправилно, а
вместо него бъде постановено ново, с което предявените искове по чл. 439 от ГПК да
бъдат отхвърлени като неоснователни, в и в частта, с която в тежест на ответника е
възложено заплащане на дължимата за производството в първата инстанция държавна
такса, от чието заплащане ищцата е била освободена от съда на основание чл. 83, ал. 2
от ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 и чл. 80 от ГПК и чл. 25, ал. 1 от НЗПП в
полза на въззиваемият-ответник следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство в размер на 250 лв. Не е налице основание
за присъждане на поисканото юрисконсултско възнаграждение по чл. 13, т. 2 от НЗПП.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 584 от 18.03.2025г. по гр.д. № 7151/2024г. по
описа на РС-Бургас, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на С. Ф. Т. /С.Ф.С./, ЕГН: **********, с постоянен
адрес: *****, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК по
отношение на ответника „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1336, район Люлин,
бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, представлявано от
всеки двама измежду Зорница Николова Димитрова, Анджей Бернард Бак и Мариуш
Аркадиуш Григлицки, че ищцата С. Ф. Т. /С.Ф.С./, ЕГН: **********, не му дължи
следните вземания, а именно: сумата от общо 538. 75 лв., дължима по договор за
потребителски кредит с номер CASH-04177167 от 28.02.2008 г., от която 387. 43 лв. –
непогасена главница, 57. 90 лв. – печалба за периода от 24.10.2008 г. до 19.12.2020 г., и
8
93. 42 лв. – лихва за забава по т.9а от договора за периода от 14.11.2008 г. до
16.12.2010 г., ведно със законната лихва върху главница от 27.12.2010 г., както и сумата
от 25 лв. – за разноски по делото, съгласно издаден изпълнителен лист от 26.01.2011 г.
по ч.гр.д. № 11075/2010 г. по описа на Районен съд - Бургас, които кредиторът „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК ********* е цедирало на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД с ЕИК ********* с договор за цесия от 10.01.2017 г., и за
събирането на които са образувани изпълнителни дела № 20118030400656 и №
20208030402190 по описа на ЧСИ Таня Маджарова с рег. № 803 в РКЧСИ, с район
на действие БОС; както и сумата от 898. 36 лв. – главница по договор за кредит PLUS
– 01202871/15.05.2008 г. 150. 84 лв. – възнаградителна лихва за периода от 29.05.2009
г. до 30.11.2009 г., и 229. 48 лв. – лихва за забава за периода от 30.06.2009 г. до
14.10.2011 г., ведно със законната лихва върху главница от 11.11.2011 г., както и сумата
от 125. 57 лв. за направените по делото разноски, съгласно издаден изпълнителен лист
от 09.12.2011 г. по ч.гр.д. № 9872/2011 г. по описа на Районен съд - Бургас , които
кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК ********* е цедирало на
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД с ЕИК ********* с договор за цесия
от 10.01.2017 г., и за събирането на които са образувани изпълнителни дела №
20128030400267 и № 20208030402190 по описа на ЧСИ Таня Маджарова с рег. № 803
в РКЧСИ, с район на действие БОС, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА С. Ф. Т. /С.Ф.С./, ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***** ДА
ЗАПЛАТИ на „на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Панчо Владигеров“, № 21, бизнес сграда
„Люлин - 6“, ет.2, представлявано от Томаш Яжембович, Барбара Анна Руджикс и Зорница
Николова Димитрова, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК юрисконсултско
възнаграждение по НЗПП за въззивната инстанция, възлизащо в размер на 250 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9