Решение по дело №1178/2020 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 107
Дата: 11 март 2021 г. (в сила от 30 март 2021 г.)
Съдия: Боряна Стойчева Петрова
Дело: 20203530101178
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. Т. , 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VII СЪСТАВ в публично заседание на
първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Боряна С. Петрова
при участието на секретаря Янита Т. Тончева
като разгледа докладваното от Боряна С. Петрова Гражданско дело №
20203530101178 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 310,т.2 и сл. от ГПК по предявен иск с правно
основание чл. 233,ал.1 от ЗЗД..
Ищецът, твърди в исковата молба, че между него и ответницата е съществувало
наемно правоотношение по договор за наем от 01.03.2019 г., като след прекратяване на
договора, ответницата не е изпълнила задължението си да освободи имота, при което
ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, в писмен отговор ответницата оспорва изцяло
иска, като неоснователен и недоказан. Твърди, че е освободила имота. Претендира разноски.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото договор за наем от 01.03.2019г., ищецът е
предоставил на ответницата за временно и възмездно ползване посочения в договора имот,
представляващ апартамент в гр.Т., ул.хххххххххххх, срещу задължение на ответницата да
заплаща наемна цена в размер на 330 лв. месечно. Срокът на договора е дванадесет месеца,
като срокът е удължен с анекс от 01.03.2020 година от 01.03.2020 година до 30.06.2020
година. От разпита на св. С.И., сочена от ответницата, се установява, че последната е
освободила наетия имот в началото на месец януари 2021 година. Тогава е изнесла багажа
си от апартамента, въпреки, че не е живяла в имота от месец март 2020 година. Съдът
кредитира показанията на свидетелката, като дадени от лице, незаинтересовано от изхода на
1
спора.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи: Между страните не се спори за това, че са сключили наемен договор от 01.03.2019
г., който към момента е прекратен. Спорът е за това дали и кога ответницата е предала
владението върху имота, предмет на договора.
Съгласно разпоредбата на чл. 233,ал.1 от ЗЗД, при прекратяване на наемното
правоотношение, наемателят е длъжен да върне вещта, като под "връщане" на имота,
предмет на наемния договор, законът разбира предаването му от страна на наемателя на
наемодателя. Предаването на имота не се изчерпва само и единствено с преустановяване
ползването му от страна на наемателя. Имотът е предаден по смисъла на чл. 233, ал. 1, изр. 1
ЗЗД, когато наемателят е осигурил на наемодателя достъп до имота и му го е предал в
състоянието, в което имотът е бил към момента на сключване на наемния договор.
Предаването на държането на имота в състоянието, в което е бил към момента на
сключването на наемния договор включва комплекс от фактически действия, които законът
е възложил на наемателя именно с разпоредбата на чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, като на първо
място имотът трябва напълно да се опразни от вещи и друго имущество на наемателя.
Доколкото е безспорно установено по делото, от събраните гласни доказателства, че
наемателят е освободил имота в началото на месец януари 2021 година, то предявеният иск
се явява неоснователен. Това е факт настъпил в хода на процеса и съдът е длъжен да го
съобрази при постановяване на решението.
Страните претендират разноски в настоящото производство. Предявеният иск е
неоснователен, с оглед на това, че ответницата в хода на производството по делото е
предала владението върху процесния имот. Обстоятелство, сочещо, че именно поведението
на ответницата е станало причина за предявяването на иска. С оглед на това и с оглед
разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, ответницата следва да понесе отговорността за
сторените от ищеца разноски, в настоящото производство, които са в размер на 352.26 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. М. Д. ЕГН ********** от гр.Т., съдебен адрес
гр.хххххххххх, адв. Д.М. против М. К. А. ЕГН ********** от
гр.хххххххххххххххххххххххххх, адв. В.Н., иск за предаване държането върху наемания
имот, а именно- апартамент в гр.Т., ул.хххххххххххх, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, на осн.
чл. 310,ал.1,т.2 от ГПК във вр. с чл.233,ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА М. К. А. ЕГН ********** от гр.хххххххххххххххххххххххххх, адв. В.Н.
да заплати на Н. М. Д. ЕГН ********** от гр.Т., съдебен адрес гр.хххххххххх, адв. Д.М.,
2
разноските по делото в размер общо на 352.26 лв., на осн. чл. 78,ал.2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на обявяването
му – 15.03.2021г., пред Окръжен съд- Т..
Съдия при Районен съд – Т.: _______________________
3