Решение по дело №1333/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е Ж. Р. Д., [ЕГН], от [населено място], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1. Жалбоподателят участва в производството чрез пълномощник – адвокат М. Н. от АК Бургас.

Ответник по жалбата е командира на военно формирование 22480 Бургас. Ответникът по жалбата взема участие в производството чрез пълномощник – юрисконсулт А. С..

Предмет на обжалване е заповед № ЛС-01-30/29.06.2023г. на командира на военно формирование 22480 Бургас с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за нарушаване на военната дисциплина по смисъла на чл.242 т.1 и т.9 от ЗОВСРБ, извършено на 24.04.2023г., а именно затова, че управлявал лек автомобил извън работно време, след употреба на аналог на наркотични вещества.

В жалбата се оспорва както приетата за установена от ответника фактическа обстановка, така и формираните въз основа на нея правни изводи. Правят оплаквания за допуснати нарушения на процедурата и материалния закон по издаването на оспорения акт, както и за издаване на заповедта в противоречие с целта на закона. Иска се отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

Органът, издал оспорения акт, е представил е заверено копие от преписката по приемането му. С депозирано подробно писмено становище, както и в съдебно заседание оспорва жалбата и изложените в нея твърдения и доводи. Счита, че не са налице основания за оспорване на административния акт. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски. Представя доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по същество съдът се запозна подробно със становищата на страните и събраните доказателства, при което прие за установено от фактическа страна следното.

Представено е заверено копие на обжалваната заповед № ЛС-01-30/29.06.2023г. на командира на военно формирование 22480 Бургас, от което се установи издаването и.

Жалбоподателят Дянков е военнослужещ, матрос 2-ри клас и изпълнява длъжност младши оператор по комуникационни и информационни системи в сектор Оперативен на фрегата във военно формирование (ВФ) 22480 [населено място].

На 24.04.2023г. матрос Дянков управлявал личния си автомобил Ф. П. с рег. № [рег. номер] в района на паркинга пред супермаркет Кауфланд в [жк], когато бил спрян за проверка от органите на полицията – старши полицаи А. Н. и И. К.. В рамките на проверката Дянков бил изпробван с техническо средство, което дало данни за наличие на наркотично вещество в кръвта на водача, а именно канабис. В тази връзка на жалбоподателя бил надлежно издаден талон за изследване на кръвта, въз основа на който била дадена кръвна проба. Чрез заключението по извършената химикотоксикологична експертиза се установило, че при констатираното управление на МПС от Дянков, в кръвта му имало хексахидроканабинол – вещество, представляващо аналог на наркотичното вещество тетрахидроканабинол.

Представен е препис от заповед на министъра на отбраната № ОХ-743/12.08.2022г. С т.6 от тази заповед министърът е забранил управлението на ППС от военнослужещите в служебно и извън служебно време (…) след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В тази връзка е дадено указание спрямо компетентните дисциплинарнонаказващи органи по приложение на закона, а именно при констатирано нарушение на горната забрана на военнослужещия нарушител да се наложи дисциплинарно наказание уволнение по чл.245 ал.2, вр. с чл.242 т.9 от ЗОВСРБ, във връзка с т.5.8.2 от Етичния кодекс.

Представен е протокол за запознаване с министерска заповед № ОХ-743/12.08.2022г., където на позиция 47 е положен подпис от матрос Дянков.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Съгласно чл.248 от ЗОВСРБ дисциплинарните наказания се налагат от длъжностните лица, определени с правилника за прилагане на закона. Съгласно чл.137 ал.4 от ППЗОВСРБ дисциплинарното наказание уволнение се налага от длъжностните лица, които имат право да прекратяват договора за военна служба и да освобождават от военна служба. Приложена към преписката е заповед на министъра на отбраната № ОХ-669/05.08.2021г., съгласно чиято т.8 командирите на бази, полкове и приравнени на тях командири (началници) на самостоятелни военни формирования на длъжности, изискващи военно звание полковник (капитан І ранг), назначават, преназначават и освобождават от длъжност, повишават и понижават във военно звание сержанти (старшини) и войници (матроси) на длъжности в подчинените им военни формирования, които не са в правомощията на други длъжностни лица, както и да освобождават от военна служба и да прекратяват договорите за военна служба на матросите и старшините във ВФ. В процесния случай оспорената заповед е издадена от командира на ВФ 22480 Бургас (съгласно приложената заповед за назначаване № КВ-404/28.06.2023г. на министъра на отбраната), при което съдът приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган. Не е налице основание за оспорването и по чл.146 т.1 от АПК.

Заповедта е издадена в изискуемата от закона писмена форма и е мотивирана. В мотивите на заповедта са посочени обстоятелствата по чл.148 ал.1 и 2 от ППЗВОСРБ. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.2 от АПК.

Дисциплинарното производство е започнало съобразно изискването на чл.246 ал.1 от ЗОВСРБ със заповед рег. № 3736/20.06.2023г. на командира на ВФ 22480 Бургас. Със заповедта е разпоредено да се извърши служебна проверка на обстоятелствата, описани в издадената по-късно заповед за налагане на дисциплинарно наказание по чл.246 ал.2 от ЗОВСРБ, както и е назначена комисия, която да я извърши. При назначаването на комисията е изпълнено изискването по чл.142 от ППЗОВСРБ, според което за председател на комисията за извършване на служебната проверка се назначава военнослужещ с военно звание, равно или по-високо от това на нарушителя. За дейността си комисията е изготвила протокол рег. № 3736/20.06.2023г., отговарящ на изискванията по чл.143 от ППЗОВСРБ.

Приложено е по преписката копие от протокол от 21.06.2023г., от който се установи, че е спазено процесуалното изискване по чл.144 от ППЗОВСРБ за провеждане на беседа от дисциплинарния орган с нарушителя след приключване работата на комисията. От протокола се установява, че Дянков е бил запознат с резултатите от работата на комисията и е представил писмено становище, с което е изразил несъгласието си с обективираните в протокола констатации и изводи на комисията за наличието на предпоставки за налагане на дисциплинарно наказание. След това командирът на поделението при спазване правилото на чл.146 ал.1 от ППЗОВСРБ е пристъпил към издаване на обжалваната заповед. Предвид горните констатации съдът приема, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения. Не е налице основание за оспорването и по чл.146 т.3 от АПК.

С обжалваната заповед, при установените по проведеното производство факти, материалния закон е приложен неправилно.

Съгласно чл.242 т.1 от ЗОВСРБ нарушение на военната дисциплина е неизпълнение на задължение по военната служба. Задълженията по военната служба, съгласно чл.178 ал.1 от ЗОВСРБ, имат за свой източник уставите, нормативните и административните актове на органите за ръководство на отбраната, на длъжностните лица за управление на отбраната и на въоръжените сили, както и заповедите на командирите или началниците.

В процесния случай, като източник на неизпълненото от жалбоподателя задължение, е посочена заповед на министъра на отбраната № ОХ-743/12.08.2022г. и в частност нейната т.6. Правилно е установено, че от обективна страна матрос Дянков е осъществил визирания в заповедта състав на дисциплинарно нарушение, чиито правни последици са налагане на дисциплинарно наказание уволнение по чл.244 т.7, вр. с чл.245 ал.2 от ЗОВСРБ.

Не е обсъдена обаче субективната страна на дисциплинарното нарушение, нито са събрани доказателства в тази насока, при което направените от жалбоподателя оплаквания в този смисъл са основателни.

Във връзка с горното следва преди всичко да се отбележи, че в тежест на дисциплинарнонаказващия орган е да докаже, че лицето, привлечено към отговорност е знаело, че веществото, употребеното от него и намиращо се поради това в кръвта му, е забранено. Доказването на това знание не налага извършване на допълнителни действия ако се касае за наркотично вещество, тъй като тези вещества са нормативно установени със списъка, представляващ приложение № 1 към чл.3 т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. По различен начин стои въпроса, когато се касае за вещества, представляващи аналози на наркотичните вещества. От една страна текстът на министерската заповед, представляващ основание за дисциплинарна отговорност и определящ състава на процесното дисциплинарно нарушение, приравнява последиците при употребата на наркотични вещества и техните аналози. От друга страна веществата, представляващи аналози на наркотични вещества, не са нормативно установени и в този смисъл номенклатурата им не следва да се счита известна на гражданите. Затова при установяване на такова вещество в кръвта на определено лице и с оглед търсенето на негова отговорност за употребата на такова вещество, следва компетентния орган задължително за събере данни и информация, както и необходимите доказателства относно знанието на лицето, че се касае за аналог на наркотично вещество. В случая доказателства в тази насока не са били събрани, нито в обстоятелствената част на оспорената заповед е обсъден въпроса дали Дянков е имал представа, че употребеното от него вещество хексахидроканабинол има характеристиките на аналог на наркотичното вещество тетрахидроканабинол. При липсата на доказано знание на това обстоятелство не са налице предпоставките за налагане на процесното дисциплинарно наказание.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че веществото хексахидроканабинол, открито в кръвта на Дянков при проверката на 24.04.2023г., е обявено в последствие за наркотично с добавянето му в списъка приложение № 1 към чл.3 т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, публикувано в ДВ № 85/10.10.2023г. Това включване в списъка обаче не променя обстоятелството, че към датата на визираното нарушение веществото е имало характеристиките на аналог на наркотично вещество и липсват данни Дянков да е знаел това.

Налице е основание за оспорване по чл.146 т.4 от АПК.

Сумирайки изложеното съдът прие, че оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, поради което на основание чл.172 ал.2 от АПК следва да се отмени.

По повод направеното искане и на основание чл.143 ал.1 от АПК ведомството на ответника следва да заплати на жалбоподателя разноските по делото, както и разноски за адвокатско представителство на жалбоподателя.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Ж. Р. Д., [ЕГН], от [населено място], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1, заповед № ЛС-01-30/29.06.2023г. на командира на военно формирование 22480 Бургас, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

ОСЪЖДА военно формирование 22480 Бургас, п.к.8140, землище на [населено място], да заплати на Ж. Д. 10лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА военно формирование 22480 Бургас, п.к.8140, землище на [населено място], да заплати на адвокат М. М. Н. от АК Бургас 1000лв. адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от съобщението.