Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ СЪСТАВИ, І-ви
въззивен брачен състав, в публично съдебно заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ
ХАСЪМСКА
Е. АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от
съдия Е. Александрова въззивно гражданско дело № 4843 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Е.И.Г., с която се обжалва изцяло Решение
№28567 от 30.01.2020 г., постановено по
гр. д. № 41362/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 89 състав, с което е отхвърлен искът, предявен от Е.И.Г. срещу И.Е.Г. с правна
квалификация чл. 144 от СК - за осъждане на ответника да й заплаща, като
пълнолетна учаща редовно обучение в средно учебно заведение, месечна издръжка в
размер на 350.00 (триста и петдесет) лева, считано от 01.06.2019г., до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, като неоснователен.
Във въззивната
жалба се твърди, че изводите на съда са неправилни и необосновани, като са
изложени съображения.
Моли се да се отмени решението и
да се уважи искът изцяло или в
справедлив според съда размер.
Въззиваемият И.Е.Г. оспорва жалбата и моли
решението на първоинстанционния съд да се потвърди,
като правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването,
и е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и
допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като
прецени относимите доказателства и доводи, приема за
установено следното:
Искът, предявен от Е.И.Г. срещу И.Е.Г., неин баща, е за
издръжка, с правно основание чл. 144 СК, в размер на 350 лв.
месечно, заедно с лихви и разноски, считано от 01.06.2019 – датата на
навършване на пълнолетие и прекратяване на плащане на издръжката, определена
съобразно решението, постановено по гр. дело № 55472/2016 г., до завършване на
средно образование или навършване на 20 год. възраст, като ищцата е ученичка на
самостоятелна форма на обучение в Национално училище за танцово изкуство
гр.София, специалност класически балет в 11 а клас през учебната 2018-2019г. и
от представена сл. бележка, изх.№136 от 11.11.2019г., е видно, че е ученичка на самостоятелна форма
на обучение в Национално училище за танцово изкуство гр.София, специалност
класически балет в 11 а клас през учебната 2019-2020г. Представена е справка от
МЦ по изкуство А.Б., Мюнхен от 08.02019г., че ищцата е наемателка в тяхното
студентско общежитие от 01.10.2018г., заедно със своята майка, като майката има
частна самостоятелна стая, а ищцата стая с друга ученичка и наемната цена е 800
евро на месец. Твърди, че не може да се издържа от доходите и имуществото си.
С Решение №28567 от 30.01.2020
г., постановено по гр. д. № 41362/2019
г. по описа на СРС, III ГО, 89 състав, е отхвърлен искът, предявен от Е.И.Г.
срещу И.Е.Г. с правна квалификация чл. 144 от СК - за осъждане на ответника да
й заплаща, като пълнолетна учаща редовно обучение в средно учебно заведение,
месечна издръжка в размер на 350.00 (триста и петдесет) лева, считано от
01.06.2019г., до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като
неоснователен.
По делото спорен е единствено
въпросът дали възможностите на въззиваемия му
позволяват да дава на въззивницата претендираната месечна издръжка. Възможността за доставяне
на издръжка по смисъла на чл. 144 СК предпоставя
по-широка материална възможност, при която доставянето на издръжката няма да се
чувства особено осезателно от родителя. Родителят трябва да притежава средства
над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение
да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете. В настоящия случай е
установено, че ответникът има задължение за издръжка към други свои низходящи -В.И.Г.
родена на ***г. и Г. И.Г., родена на ***г..
От представено удостоверение изх.№ 100-24332
от 21.11.2019г. се установява, че ответникът има доход от трудово
възнаграждение в размер на 1424.63 лева към последния деклариран месец октомври
2019г. и получава ежемесечно сумата от 426.80 лева социални придобивки- талони
за храна и карта за транспорт. Ответникът е представил и доказателства за
изтеглени кредити, които изплаща, като общата месечна вноска по кредитите е в
размер на 741.11 лв. Предвид установените факти, настоящата инстанция счита, че
въззиваемият няма възможност да отделя никакви
средства за издръжката на пълнолетната си дъщеря. Получаваните доходи от бащата
не са достатъчни да покрият и неговата необходима издръжка.
Въззивният съд напълно споделя установената
от първоинстанционния съд фактическа обстановка и
направените изводи въз основа на доказателствата по делото, приети в първата
инстанция, и не намира за необходимо да преповтаря тези доказателства и изводи.
Първоинстанционното решение е правилно. Доводите в
жалбата са изцяло неоснователни. Първоинстанционният
съд е мотивирал невъзможността на ответника да заплаща претендирания
размер издръжка. Районният съд е изложил мотиви в тази насока, които се
споделят от въззивния съд.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение е постановено при спазване на
материалния и процесуалния закон и следва да бъде потвърдено.
Страните не претендират разноски, поради което съдът не
се произнася по този въпрос с решението си.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №28567 от 30.01.2020 г.,
постановено по гр. дело № 41362/2019 г.
по описа на Софийски районен съд, III ГО, 89-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.