РЕШЕНИЕ
№ 6632
гр. С., 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20241110124930 по описа за 2024 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския
процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Производството е образувано по искова молба на Т. С. ЕАД с ЕИК:
********* и адрес: гр. С., ЖК К. С., УЛ.Я. ***, общ. Столична, обл. С.
(столица), срещу К. А. Л. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С., БУЛ.Я. С., бл. **,
ет. *, ап. *, общ. Столична, обл. С. (столица) и А. Г. С. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. С., ЖК.Л. *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, общ. Столична, обл. С.
(столица), Предявени са по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца следните суми:
К. А. Л.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия от
01.05.2020 г. до 31.12.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
С., ЖК.Л. *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, аб.№ ******, в размер на 62, 35 лв.
(шестдесет и два лева и 35 стотинки), ведно със законна лихва за периода от
09.02.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2021 г. до 26.01.2024 г. в размер на 14, 50 лв. (четиринадесет лева и 50
стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.12.2020 г.
до 31.12.2021 г. в размер на 10, 50 лв. (десет лева и 50 стотинки), ведно със
законна лихва за периода от 09.02.2024 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.02.2021 г. до 26.01.2024 г. в размер на 2, 83
лв. (два лева и 83 стотинки);
А. Г. С.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия от
01.05.2020 г. до 31.12.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
С., ЖК.Л. *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, аб.№ ******, в размер на 187, 05 лв.
1
(сто осемдесет и седем лева и 05 стотинки), ведно със законна лихва за
периода от 09.02.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 15.09.2021 г. до 26.01.2024 г. в размер на 43, 49 лв. (четиридесет и
три лева и 49 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение от
01.12.2020 г. до 31.12.2021 г. в размер на 31, 49 лв. (тридесет и един лева и 49
стотинки), ведно със законна лихва за периода от 09.02.2024 г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва за периода от 15.02.2021 г. до 26.01.2024 г. в
размер на 8, 50 лв. (осем лева и 50 стотинки).
За процесните суми е издадена заповед № **** за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 20.02.2024 по ч. гр. д. № 7972/2024
г. по описа на СРС, 178 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците (като собственици на процесния топлоснабден имот) въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че ответниците не са заплатили дължимата стойност
на услуга дялово разпределение. Счита, че ответниците са изпаднали в забава
и дължат обезщетение за забава върху главниците в посочените по-горе
размери. Моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на
разноските за производството.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори от ответниците.
Ответниците правят възражение за изтекла погасителна давност. Твърдят, че
дължат цена на доставена от дружеството топлинна енергия до 20.12.2021 г.
Сочат, че ищецът не ги е поканил да заплатят задълженията, поради което не
били изпаднали в забава и не дължали мораторна лихва. Признават размерите
на претендираните вземания, но оспорват тяхната дължимост.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
Със заявление от 09.02.2024 г. "Т. С." ЕАД е сезирало съда с искане за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. А. Л. и А. Г. С. за
сумите, както следва: цена на доставена от дружеството топлинна енергия от
01.05.2020 г. до 31.12.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
С., ЖК.Л. *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, аб.№ ******, в размер на 249,40 лв.,
ведно със законна лихва за периода от 09.02.2024 г. до изплащане на
вземането; мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 26.01.2024 г. в
размер на 59,99 лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение от
01.12.2020 г. до 31.12.2021 г. в размер на 41,99 лв., ведно със законна лихва за
периода от 09.02.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 15.02.2021 г. до 26.01.2024 г. в размер на 11,33лв. Заявителят
твърди, че К. А. Л. дължи ¼ от процесните суми, а А. Г. С. – ¾.
С разпореждане от 20.02.2024 г. съдът е издал исканата заповед за
изпълнение като е присъдил процесните суми, както и сумата от 6,25 лв. -
държавна такса и 12,50 лв. юрисконсултско възнаграждение, дължими от К. А.
Л., както и сумата от 18,75 лв. - държавна такса и 37,50 лв. юрисконсултско
възнаграждение, дължими от А. Г. С..
Заповедта е връчена на длъжниците, които са подали възражения по чл.
2
414 ГПК в срок, поради което след указания на съда в срок заявителят е
предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
Съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
1. ответниците са собственици на описания в исковата молба имот през
периода от 01.05.2020 г. до 21.12.2021 г., през който върху имота няма
учредени вещни права на ползване;
2. описаният в исковата молба имот е топлоснабден, като в периода от
01.05.2020 г. до 31.12.2021 г. за него е доставена ТЕ на стойност 249, 40
лв.;
3. стойността на ТЕ не е заплатена;
4. в сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е извършвана
услугата дялово разпределение на топлинна енергия през процесния
период за цена от 41, 99 лв.;
5. цената за дялово разпределение не е заплатена.
Обстоятелството, че през процесния период топлоснабденият имот е
собствен на ответниците се установява и от събраните по делото
доказателства:
Приет е договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на
чл. 117 ЗТСУ рег. № 44, том XI, от 27.05.1976 г., от който се установява, че
АНТОН Г. С. и К. А. С.А са придобили собствеността върху описания в
исковата молба имот. Доколкото дяловете на двамата купувачи не са посочени
изрично в акта за собственост, то на основание чл. 30, ал. 2 ЗС следва да се
приеме, че А. Г. С. и К. А. С.А са придобили имота при равни дялове в
собствеността – по ½ ид. ч.
Видно от приетото удостоверение за граждански брак № ***/19.11.1953
г. на посочената дата е сключен граждански брак между А. Г. С. и П. М.
ЛЕКОВА /С.А – след брака/.
При това положение следва да се приеме, че делът на А. Г. С. в
топлоснабдения имот е придобит в режим на СИО.
От приетото по делото удостоверение за наследници на П. М. С.А се
установява, че тя е починала на 21.12.2017 г., като е оставила за наследници по
закон А. Г. С. /съпруг/ и К. А. Л. /дъщеря/.
Видно от приетото удостоверение за идентичност на лица с различни
имена имената К. А. С.А и К. А. Л. принадлежат на едно и също лице.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и
учредяване на право на ползване № 140, том II, рег. № ****, дело № 308/2021
г., от 21.12.2021 г. на посочената дата ответниците са се разпоредили с
притежаваните от тях идеални части от топлоснабдения имот, като са
прехвърлили собствеността на трети за настоящия процес лица.
В резултат от установените по делото транслативни сукцесии
настоящият състав намира, че ответниците А. Г. С. и К. А. Л. се легитимират
през периода 01.05.2020 г. – 21.12.2021 г. като съсобственици в
топлоснабдения имот при квоти, както следва: 3/8 ид.ч. за А. Г. С. и 5/8 ид.ч.
К. А. Л..
Представен е протокол от проведено на 10.09.2002 г. Общо събрание на
3
етажните собственици на адрес: гр. С., жк Л., блок ***, вх. *, на което е взето
решение да се сключи договор със "Б. Б." ООД за извършване на услугата
"топлинно счетоводство" и са избрани представители, които да сключат
договор от името на етажната собственост.
По делото е приет договор от 16.09.2002 г., сключен между етажната
собственост на адрес: гр. С., жк Л., блок ***, вх. *, като възложител и "Б. Б."
ООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия.
Приет е и договор № *-*-**/09.06.2020 г., сключен между "Т. С." ЕАД –
възложител и „Б. Б.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ.
По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е
приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от
един потребител в гр. С., при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № **-***/10.08.2007 г., срещу насрещно
задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение
От страна на "Т. С." ЕАД и от „Б. Б.“ ООД са представени също
съобщения към фактури, индивидуална справка за използвана ТЕ и формуляр
за отчет.
С оглед становището на ответната страна, че не оспорва количеството и
стойността на доставената топлинна енергия за исковия период, по делото не е
назначавана СТЕ.
Изслушана е ССчЕ, заключението по която не е оспорено от страните и
е прието от съда.
Вещото лице – счетоводител посочва, че за периода от 01.12.2020 г. до
21.12.2021 г. стойността на незаплатената ТЕ, доставена до имота на
ответниците, възлиза на 206,37 лева. Размерът на лихвата за забава върху тази
главница за периода от 15.09.2021 г. до 26.01.2024 г. е 44,75 лева.
С молби, депозирани в проведеното на 24.03.2025 г. открито съдебно
заседание ответниците признават частично исковете. Ответникът А. С.
признава, че искът за ТЕ е основателен срещу него за 77,39 лв., искът за
мораторна лихва върху тази главница – за 16.78 лв. Ответницата К. Л.
признава, че искът за ТЕ е основателен срещу нея за 51,59 лв., искът за
мораторна лихва върху тази главница – за 11,19 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която са подадени
възражения по чл. 414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на
пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В заповедта за
изпълнение изрично е посочено, че общо присъдените суми касаят и услугата
за дялово разпределение на топлинна енергия и лихва върху нея, поради което
съдът приема, че исковете, предявени по чл. 422 ГПК, са допустими за всички
4
претендирани суми, които в исковата молба съответстват на присъдените от
заповедния съд.
По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи
възникването на валидно облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия между него и ответниците въз основа на
твърдяното право на собственост върху имота, по силата на което
правоотношение е доставил топлинна енергия в твърдените количества до
имота и за ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в
която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата за
дялово разпределение на топлинна енергия и че е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение в претендирания размер в полза на ищеца.
По възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на
ответниците е да докажат изтичане на законоопределения давностен срок, а в
тежест на ищеца е да докаже настъпването на обстоятелства, водещи до
спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и
чл. 116 ЗЗД.
По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл.
86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и
изпадането на ответниците в забава - уговорен падеж за плащане на цената на
доставената топлинна енергия, респективно датата на публикуване на общите
фактури, както и отправена и получена от ответниците покана за заплащане на
таксата за дялово разпределение
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да
докажат, че са погасили претендираните вземания.
По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че
през процесния период процесният имот е бил топлофициран и че сградата -
етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
Не е спорно, а и от доказателствата по делото се установява, че в
периода 01.05.2020 г. – 21.12.2021 г. ответниците се легитимират като
съсобственици в топлоснабдения имот.
Установява се, че квотите в съсобствеността са както следва: 3/8 ид.ч. за
А. Г. С. и 5/8 ид.ч. К. А. Л. през периода 01.05.2020 г. – 21.12.2021 г..
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е
определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно:
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно
разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са "потребители на топлинна енергия". След
отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е
еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия".
5
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
"Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите
на ограниченото вещно право на ползване върху имота.
В мотивите на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на
ОСГК на ВКС е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране
на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното,
собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на
етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител и на
отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на
сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание
на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за
да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата
топлинна енергия.
Настоящият състав на съда приема, че от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че през период 01.05.2020 г. – 21.12.2021 г.
ответниците са имали качеството клиенти на топлинна енергия, доставяна до
процесния имот.
Доколкото ответникът А. Г. С. се легитимира като собственик на 3/8
ид.ч. от имота, а ответницата К. А. Л. - на 5/8 ид.ч., то двамата следва да
отговаря за задълженията за ТЕ и съпътстващите при тези квоти.
Със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
както и с исковата молба ищецът е предявил различни квоти, а именно ¾ за А.
Г. С. и ¼ за К. А. Л.. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес
исковете срещу Л. следва да се разгледат за предявената квота – 1/4.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на
топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия
при общи условия възниква между топлопреносното предприятие и
потребителя (клиента), по силата на закона - чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо
изрично изявление на ответника – потребител, включително и относно
приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика -
решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о.
6
При тази нормативна уредба съдът приема, че между главните страни по
спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия, каквито са
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г.
на КЕВР, публикувани във вестник "М." от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016
г., което правоотношение е възникнало по силата на закона предвид
качеството на ответницата на собственик на имота през процесния период.
В разпоредбата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за
реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като
всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на
отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е
отделено за безспорно между страните, че през процесния период до имота на
ответниците е доставяна и потребявана топлинна енергия на обща стойност
249,40 лв., която сума е изчислена съобразно действащите през периода цени и
в съответствие с нормативната уредба.
От ответниците своевременно е направено възражение за погасителна
давност, по отношение на което съдът намира следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната
енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е
уговорен в общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер (ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г. по описа на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, а в чл. 114, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е
уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността започва да
тече от деня, в който задължението е възникнало.
Разпоредбата на чл. 116, б. "б" ЗЗД предвижда, че давностният срок се
прекъсва с предявяване на иск относно вземането. Според Общите условия за
продажба на топлинна енергия от "Т. С." ЕАД от 2016 г., купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 -
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.02.2024 г., на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК – то в случая от 09.02.2024 г. давността е прекъсната.
Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 09.02.2021 г.,
са погасени по давност.
В случая това са вземанията за периода м. 05.2020 г. - м. 11.2020 г.
включително, тъй като вземането за м.12.2020 г. е станало изискуемо на
15.02.2021 г., или непогасени са вземанията за периода м. 12.2020 г. –
21.12.2021 г.
7
От заключението по ССчЕ и представените писмени доказателства се
установява, че незаплатено и непогасено по давност е вземането за периода
01.12.2020 г. – м. 21.12.2021 г. за сумата от 206,37 лева.
Ответникът А. С. отговаря за 3/8 ид.ч. от това задължение, т.е. за 77,39
лв., за която сума и този ответник признава иска, като за разликата над 77,39
лв. до предявения размер от 187,05 лв., както и за периодите 01.05.2020 г. –
30.11.2020 г. и 22.12.2021 г. - 31.12.2021 г. искът следва да се отхвърли.
От ответницата К. Л. ищецът претендира ¼ от задълженията за ТЕ,
поради което този иск следва да се уважи за 51,59 лв., за която сума и този
ответник признава иска, като за разликата над 51,59 лв. до предявения размер
от 62,35 лв., както и за периодите 01.05.2020 г. – 30.11.2020 г. и 22.12.2021 г. -
31.12.2021 г. искът следва да се отхвърли.
Върху главницата от 206,37 лева, съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите
условия на ищеца от 2016 г., приложими в случая, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2
в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл.
33, ал. 4 обаче продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45 - дневен срок след
издаване на обща фактура за отчетния период, определена на база
изравнителните сметки. Според чл. 32, ал. 2 след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по
ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Върху тези окончателно
определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното
количество ТЕ клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили
сумите в посочения в чл. 33, ал. 2 срок. Следователно, задълженията на
ответниците за заплащане стойността на доставената енергия са възникнали
като срочни, поради което поставянето на потребителя в забава не е
обусловено от отправяне на покана от кредитора или от публикуване на
общата фактура на интернет - страницата на дружеството. В ОУ от 2016 г.
падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично определен
– с изтичане на 45 - дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки
след края на отоплителния сезон.
Ето защо за главните вземания за периода 01.12.2020 г. – 21.12.2021 г. в
полза на ищеца съществува вземане за мораторна лихва, която следва да се
начислява за периода 15.09.2021 г. – 26.01.2024 г. Съобразявайки заключението
по ССчЕ съдът определя, че размерът на незаплатената лихва за забава и е в
размер на 44,75 лв.
А. С. дължи 16,78 лв., до който размер този ответник признава иска,
като за разликата над 16,78 лв. до 43,49 лв. искът следва да се отхвърли.
От К. Л. ищецът претендира ¼, т.е. 11,19 лв., до който размер този
ответник признава иска, като за разликата над 11,19 лв. до 14,50 искът следва
да се отхвърли.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в
8
която се намира жилището на ответницата, е била присъединена към
топлопреносната мрежа. От събраните в хода на производството доказателства
е установено, че услугата е извършвана през процесния период от "Б. Б." ООД.
В отношенията между страните са приложими общите условия, приети
по делото като доказателство, като според тези условия редът и начинът на
заплащане на услугата "дялово разпределение" се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение.
Според чл. 22 ОУ услугата "дялово разпределение" се заплаща на продавача –
"Т. С." ЕАД, от което следва, че именно на ищцовото дружество следва да
бъдат заплатени сумите за дялово разпределение за процесния период.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от
договорно правоотношение през периода, а от доказателствата по делото е
установено, че услугата е извършвана, следва да се приеме, че цената на
същата е дължима на ищеца.
Най-старото процесно вземане за м. 12.2020 г. е възникнало на
01.01.2021 г. /тук 45-дневкият срок за плащане не се прилага/ и давността за
него е изтеклa на 01.01.2024 г. До предявяване на иска е изтекла давността и за
вземането за м. 01.2021г., т. е. дължима е цената за такси на ФДР за м.
01.02.2021 г. – 21.12.2021 г., която съдът определя в размер на 34,38 лева, от
които А. С. дължи 12,89 лв. От К. Л. ищецът претендира ¼ поради което искът
срещу нея следва да се уважи за 8,60 лв. До тези размери исковете следва да се
уважат, а за разликите съответно над 12,89 лв. до 31,49 лв., и над 8,60 лв. до
10,50 лв., както и за периода 01.12.2020 г. – 31.01.2021 г. – да се отхвърлят.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово
разпределение на ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща исковата молба, поради
което акцесорните претенции са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни
съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на
ищеца следва да бъде присъдена от ответника К. Л. сума в размер на 199,48
лв. от общо претендираните съгласно списък по чл. 80 ГПК в размер на 252,50
лв., съразмерно с уважената част от исковете.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на
ищеца се следват разноски от ответника К. Л. в размер на сумата от 14,81 лв.
от общо 18,75 лв.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на
ищеца следва да бъде присъдена от ответника А. С. сума в размер на 100,99
лв. от общо претендираните съгласно списък по чл. 80 ГПК в размер на 252,50
лв., съразмерно с уважената част от исковете.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на
9
ищеца се следват разноски от ответника А. С. в размер на сумата от 22,49 лв.
от общо 56,25 лв.
Ответниците претендират разноски за заповедното и за исковото
производство.
За заповедното производство ответниците претендират да бъде
заплатено адвокатско възнаграждение на по чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. С.
Г. Л..
Настоящият състав намира, че дължимото възнаграждение за изготвяне
и подаване на възражение по чл. 414 ГПК е в размер на 50 лв. за ответник.
С оглед отхвърлената част от исковете на адв. С. Г. Л. следва да се
присъдят 10,50 лева – възнаграждение за процесуално представителство на К.
Л. в заповедното производство, и 30 лева - възнаграждение за процесуално
представителство на А. С. в заповедното производство
За исковото производство на ответниците не следва да се присъждат
разноски, тъй като договори за правна помощ, както и доказателства за
заплащане на адвокатско възнаграждение са представени едва след обявяване
на делото за решаване. Следва да се обърне внимание също, че двата
представени договора след последно ОСЗ са подписани по идентичен начин за
клиент, като от представените в заповедното производство договори е
очевидно, че подписите, положение за А. С. са напълно различни.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. С.“ ЕАД с
ЕИК: ********* и адрес: гр. С., УЛ. „Я.“ ** *, общ. Столична, обл. С.
(столица), срещу К. А. Л. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С., БУЛ.Я. С., бл. **,
ет. *, ап. *, общ. Столична, обл. С. (столица), по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
за установяване, че К. А. Л. с ЕГН: **********, дължи на „Т. С.“ ЕАД както
следва:
сумата от 51,59 лева - цена на доставена от дружеството топлинна
енергия от 01.12.2020 г. до 21.12.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се
на адрес: гр. С., ЖК.Л. *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, аб.№ ******, ведно
със законна лихва за периода от 09.02.2024 г. до изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над 51,59 лева до предявения
размер от 62, 35 лева, както и за периодите 01.05.2020 г. – 30.11.2020 г. и
22.12.2021 г. – 31.12.2021 г.;
сумата от 11,19 лева - мораторна лихва върху горепосочената главница за
периода от 15.09.2021 г. до 26.01.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за
разликата над 11,19 лева до предявения размер от 14, 50 лева;
сумата от 8,60 лева - цена на извършена услуга за дялово разпределение
10
от 01.02.2021 г. до 21.12.2021 г., ведно със законна лихва за периода от
09.02.2024 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ този иск за
разликата над 8,60 лева до предявения размер от 10, 50 лв. както и за
периода 01.12.2020 г. – 31.01.2021 г.
За които суми е издадена заповед № **** за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 20.02.2024 по ч. гр. д. № 7972/2024 г. по
описа на СРС, 178 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. С.“ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр.
С., УЛ. „Я.“ ** *, общ. Столична, обл. С. (столица), срещу К. А. Л. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С., БУЛ.Я. С., бл. **, ет. *, ап. *, общ. Столична, обл.
С. (столица), по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за установяване, че К. А. Л. с ЕГН: **********, дължи на „Т. С.“ ЕАД
както следва: мораторна лихва върху цена на извършена услуга за дялово
разпределение от 01.12.2020 г. до 21.12.2021 г., за периода от 15.02.2021 г. до
26.01.2024 г. в размер на 2, 83 лв., за която сума е издадена заповед № **** за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 20.02.2024 по ч. гр.
д. № 7972/2024 г. по описа на СРС, 178 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. С.“ ЕАД с
ЕИК: ********* и адрес: гр. С., УЛ. „Я.“ ** *, общ. Столична, обл. С.
(столица), срещу А. Г. С. с ЕГН: **********, и адрес: гр. С., ЖК.Л. *, бл. ***,
вх. *, ет. *, ап. **, общ. Столична, обл. С. (столица), по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за установяване, че А. Г. С. с ЕГН: **********, дължи на „Т. С.“ ЕАД
както следва:
сумата от 77,39 лева - цена на доставена от дружеството топлинна
енергия от 01.12.2020 г. до 21.12.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се
на адрес: гр. С., ЖК.Л. *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, аб.№ ******, ведно
със законна лихва за периода от 09.02.2024 г. до изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над 77,39 лева до предявения
размер от 187,05 лева, както и за периодите 01.05.2020 г. – 30.11.2020 г. и
22.12.2021 г. – 31.12.2021 г.;
сумата от 16,78 лева - мораторна лихва върху горепосочената главница за
периода от 15.09.2021 г. до 26.01.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за
разликата над 16,78 лева до предявения размер от 43,49 лева;
сумата от 12,89 лева - цена на извършена услуга за дялово разпределение
от 01.02.2021 г. до 21.12.2021 г., ведно със законна лихва за периода от
09.02.2024 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ този иск за
разликата над 12,89 лева до предявения размер от 31,49 лв. както и за
периода 01.12.2020 г. – 31.01.2021 г.
За които суми е издадена заповед № **** за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 20.02.2024 по ч. гр. д. № 7972/2024 г. по
описа на СРС, 178 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. С.“ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр.
С., УЛ. „Я.“ ** *, общ. Столична, обл. С. (столица), срещу А. Г. С. с ЕГН:
**********, и адрес: гр. С., ЖК.Л. *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, общ.
Столична, обл. С. (столица), по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване, че А. Г. С. с ЕГН: **********,
11
дължи на „Т. С.“ ЕАД както следва: мораторна лихва върху цена на извършена
услуга за дялово разпределение от 01.12.2020 г. до 21.12.2021 г., за периода от
15.02.2021 г. до 26.01.2024 г. в размер на 8,50 лева, за която сума е издадена
заповед № **** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
20.02.2024 по ч. гр. д. № 7972/2024 г. по описа на СРС, 178 състав.
ОСЪЖДА К. А. Л. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С., БУЛ.Я. С., бл. **,
ет. *, ап. *, общ. Столична, обл. С. (столица), да заплати на „Т. С.“ ЕАД с
ЕИК: ********* и адрес: гр. С., УЛ. „Я.“ ** *, общ. Столична, обл. С.
(столица), на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 14,81 лева -
разноски за ч. гр. д. № 7972/2024 г. по описа на СРС, ГО, 178 състав, и сумата
от 199,48 лева - разноски за гр.д. № 24930/2024 г. по описа на СРС, 178
състав, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА А. Г. С. с ЕГН: **********, и адрес: гр. С., ЖК.Л. *, бл. ***,
вх. *, ет. *, ап. **, общ. Столична, обл. С. (столица), да заплати на „Т. С.“
ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. С., УЛ. „Я.“ ** *, общ. Столична, обл. С.
(столица), на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 22,49 лева -
разноски за ч. гр. д. № 7972/2024 г. по описа на СРС, ГО, 178 състав, и сумата
от 100,99 лева - разноски за гр.д. № 24930/2024 г. по описа на СРС, 178
състав, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т. С.“ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. С., УЛ. „Я.“ ** *,
общ. Столична, обл. С. (столица), да заплати на адвокат С. Г. Л., на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 40,50 лева – възнаграждение за
процесуално представителство на А. Г. С. и К. А. Л. по ч.гр.д. № 7972/2024 г.
по описа на СРС, 178 състав, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Д.“ ООД, ЕИК **********,
/предишно наименование „Б. Б.“ ООД/ като трето лице - помагач на страната
на ищеца "Т. С." ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12