Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 627 Година 16.06.2020 Град С.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
С.Т РАЙОНЕН СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На трети юни Година 2020
в публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 6058 по описа за
2019 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са субективно съединени искове с правно основание
чл. 150 СК.
Непълнолетните
ищци П.М.П. и И.М.П., действащи със съгласието на своята майка Д.Г.З., твърдят
в исковата си молба, че родителите им се разделили през 2014 г., като баща им
по споразумение се задължил да плаща на всеки от тях месечна издръжка 160 лева.
От този момент минали повече от пет години, а те вече били значително
по-големи, което се отразявало и на разходите им за облекло, храна, културни
развлечения, особено като се имало предвид и нарастването на цените, през
последните години, на стоките и услугите. Ето защо със съгласието на майка си
подавали настоящия иск за увеличение на месечната издръжка на всеки от тях, от
160 лева, със 100 лева, тоест по 260 лева месечно. С баща си нямали контакти така,
както било определено по споразумението, но знаели, че той работел като -. Майка
им преди месец започнала работа при по-високо възнаграждение. След частичното
прекратяване на делото с определение от 22.11.2019 г., искането е да се увеличат
размерите на присъдените издръжки на непълнолетните ищци по гр.д. № 1070 по
описа за 2014 г. на С. районен съд, като се осъди ответника да заплаща на всеки
от тях, със съгласието на тяхната майка, ежемесечна издръжка в размер на 260
лева, считано от подаване на исковата молба в съда на 20.11.2019 г., до
настъпване на законни основания, за тяхното изменяване или прекратяване.
Ответникът М.П.П. оспорва само по размер предявените искове
над 200 лева до претендираните с тях увеличения на размерите на присъдените
издръжки на непълнолетните му деца, с възражения и доводи, изложени подробно в
подадения срок отговор и в хода на делото по същество. Претендира разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Дирекция
“Социално подпомагане” С. представя социален доклад, с който взема писмено
становище по закрила правата и интересите на непълнолетните деца в настоящото
производство.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе
предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за
спорното право, намери за установено следното:
Непълнолетният ищец П.М.П. е роден на *** г. и към датата
на приключване на устните състезания е на възраст -, а непълнолетният ищец И.М.П.
е роден на *** г. и към датата на приключване на устните състезания е на
възраст -. Техни родителите са Д.Г.З. и ответникът, които не са сключвали
граждански брак (л. 40-41). Родителските права върху
тези деца са били предоставени на майка им за упражняване със съдебна спогодба от
08.08.2014 г. по приложеното гр.д. № 1070/2014 г. на СтРС, с която ответникът е
осъден да заплаща на всяко едно от тях ежемесечна издръжка от 160 лева, считано
от 01.08.2014 г. и още 90 лева месечно за периода от 17.03.2014 г. до
31.07.2014 г., със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането
й.
От присъждането на тези
издръжки до приключване на устните състезания по делото е изминал значителен
период
от време от повече от 5 години, през който е ноторно
известно, че икономическата обстановка в страната значително се промени, доказателство
за което е и увеличението в размера на минималната работна заплата, която към датата
на присъждане на тези издръжки е била в
размер на 340 лева (ПМС № 249/31.10.2013 г.), а към
датата на приключване на устните състезания по делото е в размер на 610 лева (ПМС
№ 350/19.12.2019 г.). За същия
период
нуждата от по-висока по размер месечна издръжка
на същите деца, несъмнено е нарастнала и с нарастването
на възрастта им. От значение в тази насока са и обстоятелствата,
установени по делото от социалния доклад, представения фискален бон и показанията
на разпитаната по делото свидетелка З. (тяхна
баба по майчина линия), които съдът кредитира,
тъй като са непосредствени, последователни и логични, и не противоречат на
останалите доказателства, че непълнолетният ищец П.М.П. е ученик в - в С., а
непълнолетният ищец И.М.П. е ученик в - в С., за което също са необходими
парични средства за учебници и помагала, като на двамата непълнолетни ищци се
закупуват всеки месец и карти за градския транспорт по 10.50 лева всяка,
непълнолетният ищец П.П. посещава и -, таксата за което е 30 лева месечно, като
се обучава и за -, таксата за което е 650 лева, а непълнолетният ищец И.П.
посещава -, таксата за което е 20 лева месечно (л.
54-55, 58 и 62-63).
Всички тези обстоятелства са достатъчно основание да се
приеме, че предявените искове за
увеличение размерите на присъдените на
тези деца издръжки, са доказани напълно в
своето основание, защото разпоредбата на чл. 150 СК предвижда изменение на издръжката при
трайно и съществено изменение или на нуждите на издържания, какъвто е случая, или пък на
възможностите на дължащия издръжка родител (р. VIII от мотивите на ППВС №
5/1970 г.). В случая нуждата от издръжка на всяко от ненавършилите
пълнолетие деца,
съдът определи с оглед обикновените условия на живот за тях, като взе
предвид възрастта им и обстоятелствата, че са
ученици
и посещават горепосочените извънкласни занимания, тъй като по делото
липсват доказателства същите деца
да
имат изключителни нужди от издръжка. А
възможностите на родителите им да им осигуряват такава,
съдът определи
според техните доходи, имотно състояние и квалификация (т.
4 и 5 от ППВС № 5/1970 г.). Ирелевантни в тази насока обаче са
обстоятелствата
и представените за доказването им по
делото доказателства,
поради което съдът не ги обсъжда в настоящото решение, какви удръжки се правят
от получаваните от родителите на непълнолетните ищци брутни възнаграждения, и дали и
какви други разходи за данъци, такси, ел.енергия, вода, кредити, наеми и прочие
те имат. Не само защото при определяне на възможностите на дължащите издръжка
родители се вземат предвид само брутните им трудови възнаграждения, а не и
нетните такива, които получават след приспадане на удръжките за дължими от тях
данъци, такси, кредити, наеми и други разходи (така и ТР
34-1973-ОСГК). Но и защото, поетите от родителите облигационни задължения към
трети лица, включително и за погасяване на теглени от тях кредити, не могат да
се противопоставят на задължението им за издръжка на ненавършилите пълнолетие
техни деца, защото последното е безусловно (чл. 143, ал. 2 СК).
По
делото няма данни никой от родителите на непълнолетните ищци да има и друго
ненавършило пълнолетие дете, на което също така безусловно да е задължен да
осигурява издръжка (чл. 141, т. 1 и чл. 143, ал. 2 СК). От съвкупната преценка
на социалния доклад и представените от майката на непълнолетните ищци
удостоверения за доходите й и декларация за СИС, и показанията на свидетелката З.,
се установява, че майката на непълнолетните ищци има - образование и работи по безсрочно
трудово правоотношение на длъжност -, от което правоотношение е получила в
периода от октомври 2019 г. до април 2020 г. брутно трудово възнаграждение в
общ размер от 4900 лева или - месечно брутно трудово възнаграждение за същия
период от 700 лева, като в декларацията си за СИС е декларирала, че не получава
други доходи от свободни професии, наеми и хонорари, но притежава апартамент в С.,
а от показанията на свидетелката З. е видно, че същата притежава и къща в с. **
(л.
6, 9, 54, 57 и 63). От съвкупната преценка на социалния доклад и
представените от ответника удостоверение за доходите му и декларация за СИС, и
показанията на свидетелката З., се установява още, че ответникът също има -
образование и работи по безсрочно трудово правоотношение на длъжност - в -, от
което правоотношение е получил в периода от януари до декември 2019 г. брутно
трудово възнаграждение в общ размер от 12 404.19 лева или - месечно брутно
трудово възнаграждение за същия период в размер на 1033.68 лева, което
надвишава -месечния осигурителен доход за страната на трудоспособния български
гражданин, който за 2019 г. е 986.52 лева по данни на НСИ, публикувани в
интернет, като в декларацията си за СИС е декларирал, че не получава други
доходи от свободни професии, наеми и хонорари, но притежава ½ идеална
част от апартамент в С., а от показанията на свидетелката З. е видно още, че
притежава и МПС, и придобити по наследство от родителите си земеделски земи (л.
29, 55, 59 и 63). По делото няма и доказателства ответникът да са неработоспособен
или с намалена работоспособност. Тъкмо напротив. В социалния доклад е посочено,
че е в добро здравословно състояние (л. 55). При
това положение, въпреки неоснователните доводи за противното в отговора му, същият
разполага с възможности да осигурява издръжка на всяко от своите ненавършили
пълнолетие деца в границите на дължимата се от него такава, обусловени от
нуждите на тези му деца, тъй като е работоспособен, работи и е получил през
2019 г. брутен месечен доход над -месечния осигурителен доход за страната на
трудоспособния български гражданин (т. 11 от ППВС № 5/1970 г.).
Други релевантни доказателства няма представени по делото.
При тези установени по делото
обстоятелства, съдът намери, че за задоволяване на нуждите на непълнолетния ищец
П.П. от издръжка, с оглед възрастта му, правилното му развитие, отглеждане и
възпитание, и обстоятелството, че е ученик и посещава посочените извънкласни
занимания, е необходима и достатъчна общо сумата от 585 лева месечно, от която ответникът,
с оглед горепосочените му възможности, може и следва да поеме изплащането на ежемесечна
издръжка за това си дете в искания с исковата молба размер от 260 лева, а останалата
част от сумата, до необходимите за същото дете общо 585 лева месечно, следва да
се поемат от неговата майка, ведно с непосредствените грижи по неговото отглеждане
и възпитание (т. 7 от ППВС № 5/1970 г.). А за задоволяване на нуждите на
непълнолетния ищец И.П. от издръжка, с оглед възрастта му, правилното му развитие,
отглеждане и възпитание, и обстоятелството, че е ученик и посещава посочените
извънкласни занимания, е необходима и достатъчна общо сумата от 559 лева
месечно, от която ответникът, с оглед горепосочените му възможности, може и
следва да поеме изплащането на ежемесечна издръжка за това си дете в искания с
исковата молба размер от 260 лева, а останалата част от сумата, до необходимите
за същото дете общо 559 лева месечно, следва да се поемат от неговата майка, ведно
с непосредствените грижи по неговото отглеждане и възпитание (т. 7 от ППВС №
5/1970 г.). При това положение предявените искове за увеличение размерите на
присъдените издръжки на тези две деца следва да бъдат уважени изцяло, като
основателни, така, както са предявени, като увеличението на същите издръжки следва
да се постанови от датата на подаване в съда на исковата молба, заедно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й (така и р. VIII от ППВС № 5/1970 г., чл. 150 и 146, ал. 1 СК). С
оглед искането в съдебно заседание, издръжката на непълнолетния ищец П.П.
следва да се присъди по посочената в представения документ банкова сметка *** (л. 56 и 61).
Тъй
като ищците не дължат държавна такса и разноски за производството (чл. 83, ал.
1, т. 2 ГПК), дължимата се за същото държавна такса в размер на общо 288 лева
върху увеличените размери на издръжките на двете деца, следва да бъдат възложени
в тежест на ответника (чл. 78, ал. 6 ГПК). При този изход на делото, само
ищците имат право да им се присъдят сторените от тях разноски по делото (чл.
78, ал. 1 ГПК). В същото обаче няма данни те да са сторили разноски, нито е
налице тяхно искане за присъждането им, поради което такива не им се присъждат (чл. 6, ал. 2 и чл. 78, ал. 1 ГПК). При този изход на делото, ответникът
няма право на разноски (чл.
78, ал. 3 ГПК).
В заседанието за разглеждане на делото съдът е посочил, че ще обяви решението
си по делото на 17.06.2020 г., от която дата тече и срока за обжалването му
(чл. 315, ал. 2 ГПК).
Воден
от горните мотиви С.т районен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА размера на присъдените издръжки на
ненавършилите пълнолетие деца по гражданско дело номер 1070 по описа за 2014 г.
на С. районен съд, като:
ОСЪЖДА М.П.П.,
с ЕГН **********, с адрес ***, да заплаща по
банкова сметка ***:
***, BIC: ***, на непълнолетното
си дете П.М.П., с ЕГН **********, действащо със съгласието на своята майка Д.Г.З.,
с ЕГН **********, с адрес ***. **-, ежемесечна издръжка в размер на 260
лева, считано от 20.11.2019 г., до настъпване на законни основания, за нейното
изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до изплащането й.
ОСЪЖДА М.П.П.
с п.с., да
заплаща на непълнолетното си дете И.М.П.,
с ЕГН **********, действащо със съгласието на своята майка Д.Г.З. с п.с., ежемесечна
издръжка в размер на 260 лева, считано от 20.11.2019 г., до настъпване на
законни основания, за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й.
ОСЪЖДА М.П.П.
с п.с.,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на С.
районен съд, сумата от 288 лева за дължима се за
производството държавна такса върху увеличения размер на издръжките на
ненавършилите пълнолетие деца.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано от страните пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от 17.06.2020
г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: