РЕШЕНИЕ
№ 17591
гр. София, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110125456 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Д. И. Д. с ЕГН: ********** с адрес
************ чрез Еднолично адвокатско дружество „***М.“ срещу „ФБ“ ЕООД с ЕИК:
**********, със седалище и адрес на управление: ****************, с която се иска:
-да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5 лв. /частичен
иск от 8040 лв./, представляваща платена при изначална липса на правно основание по
договор за потребителски кредит № ******, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба/07.05.2025 г./ до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че въз основа на извършена цесия между БИГ с ЕГН: ********** и Д.
И. Д. с ЕГН: ********** , вземанията по договор за потребителски кредит №
******,сключен между БИГ с ЕГН: ********** и ответника са прехвърлени на Д. И. Д. с
ЕГН: **********, като уведомлението за цесия е входирано от „ФБ" ЕООД с вх. №
13/12.12.2023г. и предоставено в оригинал / договор за цесия и потвърждение за извършена
цесия/.
Поддържа се, че на 18.05.2023 г. между БИГ и ответника е сключен договор за
предоставяне на потребителски кредит № ******, съгласно който договор е приложим
ЗПФУР. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 6000 лева,
дължими в срок от 18 месеца като е следвало да se върне сумата с лихва 0% или 2100 лв.
/или общо 6100 лв./ Посоченият годишен процент на разходите е в размер на 49,66%.
В чл. 5 от Договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство,
предоставено от „**********“ в полза на Дружеството ответник. При сключването на
договора за потребителски кредит никъде не било посочено какъв е размерът на
възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. След
като усвоилa сумата от 6000 лв., БИГ установила, че освен заемната сума от 6000 лв., са й
начислили такса за обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от партньор на „ФБ“
ЕООД, размер на 5940 лв.
Твърди се, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от
1
ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма.
Твърди се, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като
противоречи на чл. 11 ал.1 т. 10 ЗПК, тъй като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и
липсва яснота как е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Сочи се, че е
посочен грешен ГПР, като сумата по предоставяне на поръчител не е включена като разход
по договора. Поддържа се, че сумата, претендирана от ответното дружество по договор за
поръчителство, несъмнено следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с
предоставяне на кредита по см. на чл. 19, ал.1 ЗПК. Действителният размер на ГПР по
процесния договор/ с включени и разходите за предоставяне на гаранция по договора за
поръчителство/ е в размер над 70%.
Твърди недействителност на договора основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11,
чл. 19 ЗПК.
Твърди се и, че клаузата на чл.5 от договор за предоставяне на потребителски кредит №
****** е нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 ЗЗП и като нарушаваща
разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 ЗПК.
Претендират се разноски.
Представени са писмени доказателства.
Иска се на основание 190 от ГПК съдът да задължи отвтеното дружество да представи
справка от счетоводството си за всички извършени плащания в това число платежни
нареждания за погасени вноски по договор за предоставяне на потребителски кредит №
***********, разписки, извадка от счетоводните книги, от страна на лицето БИГ с ЕГН:
********** по договор за предоставяне на потребителски кредит № ****** включително да
предостави копие от договора и на евентуалния договор за допълнителна услуга,
погасителен план и СЕФ, от където ще се установят всички компоненти, които следва да се
включат в ГПР.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба.
Не се спори, че по силата на чл. 5 от договора ищецът е бил длъжен също да даде
подходящо обезпечение на своето задължение, чрез поръчителство от МБ (ММ).
Оспорва се като неоснователно твърдението, че поръчителство от МБ е задължително
условие за сключване на договора. Излагат се доводи, че при кандидатстване, всеки
кредитополучател, може да избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител),
предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита, или да посочи
поръчител, избран от него. Сочи се, че МБ е самостоятелно юридическо лице. кредитна
институция, лицензирана в ММ, която предоставя услуги на територията на Република
България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване
на единния европейски паспорт, и е вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ. В тази
връзка се поддържа, че ищецът е завел исковете за прогласяването на нищожността
съответно унищожаването на Договора за гаранция срещу ненадлежна страна по делото.
Поддържа се, че разхода за поръчител не се включва в ГПР по кредита, тъй като договорът
за гаранция е възмездна незадължителна услуга.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните, че по силата на договор за потребителски кредит №
****** от страна на „ФБ“ ЕООД на БИГ е предоставен заем в размер на 6000 лв., при
следните условия: срок за погасяване : 18 месеца считано от датата на превеждане на сумата
на заема, съобразно чл. 3.2 от Общите условия, краен срок на договора: 09.11.2022 г
2
Съгласно т.5 от договора заемът се обезпечава с поръчителство предоставено от
********* в полза на дружеството. С одобряването от Дружеството на предоставеното в
негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито
от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.
Не се спори, че по силата на чл. 5 от договора ищецът е бил длъжен също да даде
подходящо обезпечение на своето задължение, чрез поръчителство от МБ (ММ).
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Софийският
районен съд достига до следните правни изводи:
Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои
лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне
предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано
сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска
дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по
договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност
на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното процесният
договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б
ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи
служебно.
Съгласно чл. 5 от договора, страните са уговорили заемът да бъде обезпечен с
поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството – ответник.
Договорът за поръчителство следвало да бъде сключен не по-късно от края на работния ден.
Както бе посочено по-горе страните не спорят, че вземането на заемодателят срещу
заемателя е обезпечено с поръчителство предоставено от ФБ /понастоящем ****** -
променено наименование на **********/, вследствие на което между ищеца и поръчителя е
сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение.
Eлектронната система на ответника „ФБ“ ЕООД за кандидатстване за отпускане на
паричен заем не допуска подаване на заявка, ако потребителят не посочи поръчител
(дружеството ФБ) или физическо лице, което обаче следва да бъде одобрено от кредитора.
Съдът намира, че електронната система за кандидатстване за отпускане на паричен заем не
съдържа информация относно продължителността на т. нар. проверка на
"платежоспособността" на физическото лице посочено за поръчител, нито конкретните
параметри на т. нар. "платежоспособност". От изложеното следва, че избор на т. нар.
"гарант" ФБ /*********/ се извършва именно чрез платформата за кандидатстване за
отпускане на паричен заем на ответника "ФБ" ЕООД.
От справката, представена от ответника е видно, че разходите за т. нар. "гарант“ са в
размер на 5940 лева.
За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е необходимо,
когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и
между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни
правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа
дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или
3
между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и
икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от
страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави. От
извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър и публично
достъпния Търговски регистър на ММ, достъпен на https: //registry. mbr. mt, се установява,
че едноличният собственик на капитала на ответника "ФБ" ЕООД е лицето **********,
идентификация ********** чуждестранно юридическо лице, държава: Финландия, като
същото лице е и единият от собствениците на ****** / променено наименование на
**********/. Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от
ДР на ТЗ.
Ето защо, съдът намира, че възнаграждението дължимо на поръчителя следва да се
включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1
от ДРЗПК за общ разход, съгласно която "общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От изложеното следва,
че в уговорения годишен процент на разходи по процесния договор за кредит не са
включени всички действителни разходи, поради което е налице противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната
хипотеза в този процент трябва да е включено и възнаграждението за гарант/поръчител,
която клауза е нищожна, а реално е сигурна печалба за кредитора. Следователно годишният
лихвен процент няма този, който е записан, а следва да е по-голяма число, ако в него участва
и вземането от 5940, формално уговорено като възнаграждение за гарант. Нарушен е чл.11,
ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент.
Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на
ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата от 5940 лева,
изразена като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
В решение по дело C‑ 337/23 на СЕС е прието, че Член 3, букви ж) и и) от Директива
2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, черазходите по договор за поръчителство, чието
сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит,
които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието
„общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен
процент на разходите“. Прието е и че Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива
2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е
посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от
тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница.
В процесният случай в самия договор е посочен грешен ГПР. В решение по дело
C‑714/22 на СЕС е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48
трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен
годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен
от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
4
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Или иначе
казано грешно посочен ГПР води до нищожност на договора и връщане само на
чистата стойност.
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10
ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК. На
основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят заплаща само чистата стойност на кредита- в процесния случай 6100 лева,
като не дължи лихва или други разходи по кредита.
В процесният случай нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл.
26, ал. 4 от ЗЗД от императивни правила досежно максимално допустимия размер на
договорната лихва, нито да бъде прието, че единствено частично недействителна е клаузата
за уговорената неустойка, представляваща по съществото си договорна лихва, невключена в
ГЛП и ГПР. Ако съдът изменя съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи,
съдържащи се в потребителски договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната
цел, предвидена в член 7 от Директива 93/13. Това действие на съда би способствало за
премахването на възпиращия ефект, упражняван върху продавачите и доставчиците чрез
самото неприлагане на такива неравноправни клаузи спрямо потребителя, тъй като
продавачите и доставчиците биха останали изкушени да използват посочените клаузи, ако
знаят, че дори и последните да бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може
да бъде допълнен в нужната степен от националния съд, така че да се гарантират интересите
на тези продавачи и доставчици. / в т. см. решения от 14 юни 2012 г., Banco Español de
Crédito, C‑618/10, EU:C:2012:349, т. 69, от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai, C‑26/13,
EU:C:2014:282, т. 79 и от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria и Bankia, C‑70/17 и
C‑179/17, EU:C:2019:250/.
Както без посочено след като на основание чл.23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита- в процесния случай 6000 лева, като не дължи лихва или други разходи
по кредита.
Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване на нещо без основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание
за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална
липса на основание е налице и в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен
акт.
В процесния случай се установява, че ищецът е заплатил освен дължимата главница от
6000 лева и сумата от още 740 лева, като е без значение как е отнесена тя в счетоводството
на кредитополучателя.
В хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже само предаването
на вещта, съответно плащането на съответната парична сума. Същият не е задължен да
доказва обстоятелството, че предаването на вещта, съответно плащането на сумата е
извършено без правно основание. Задължението да докаже, че е налице правно основание за
даването или плащането е на ответника, тъй като именно наличието на това основание му
дава възможност да задържи полученото и предявения срещу него иск да бъде отхвърлен./
Решение № 148 от 10.09.2019 г. по гр. д. № 2183 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то
гр. Отделение/
В рамките на процеса ответникът доказа единствено основание да задържи сумата от
6000 -чистата стойност на недействителния, на основание чл. 23 от ЗПК, договор за
потребителски кредит №******/
Въз основа на горния извод на съда сумата от 740 лева е заплатена от заемателя без
5
основание. Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването,
а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже
основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това
основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание./ в т.см. Решение № 227 от
22.03.2019 г. по гр. д. № 896 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. Отделение/
Така съдът установява, че сумата от 740 лева е платена при начална липса на основание
и иска за връщане на тази сума е основателен. Доколкото се претендира по-малка сума- 5 лв,
именно тя следва да бъде присъдена.
Основателна е и претенцията за законната лихва върху даденото без основание,
начиная от предявяване на иска –07.05.2025 г., до окончателното плащане.
При този изход от спора и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК от ГПК в тежест на ответника,
следва да бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото – държавна
такса в размер на 50 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ФБ“ ЕООД с ЕИК: **********, да заплати на основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД на Д. И. Д. с ЕГН: ********** с адрес**************, сумата в размер на 5
лв. /частичен иск от 8040 лв./, представляваща платена при изначална липса на правно
основание по договор за потребителски кредит № ******, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба/07.05.2025 г./ до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ФБ“ ЕООД с ЕИК: **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1
ГПК на Д. И. Д. с ЕГН: **********, съдебно деловодни разноски в размер на 50 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6