№ 49
гр. Ловеч, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ ДАВИДОВ
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело
№ 20214300500558 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Хит Кредит“ ООД против решение
№ 260139/30.08.2021 г., постановено по гр.д. № 1922/2020 г. на РС – Ловеч,
искът на въззивника против ЕМ. Н. К., предявен като частичен от 315 000 лв.,
за заплащане на сумата от 5 000 лв., е отхвърлен като неоснователен.
Във въззивната жалба се оправят оплаквания за неправилност на
обжалваното решение, свеждащи се до съществено нарушение на
съдопроизводствните правила, необоснованост и противоречие с материалния
закон, в следните аспекти: неправилна отмяна на определението, с което е
допусната поисканата от ищеца експертиза, поради невнасяне на определения
депозит в указания срок и без предупреждаване за последиците от невнасяне,
извършена в съдебно заседание, в което дружеството-ищец не е било
представлявано от пълномощник или управителя по регистрация;
неизясняване на делото от фактическа страна, поради отмяната на
допуснатите доказателства и едностранно провеждане на производството по
делото; тенденциозно и едностранно кредитиране на показанията на
свидетелите, ангажирани от ответника и изграждане на изводи, подкрепящи
изложените от ответника възражения; изграждане на изводи по правото в
противоречие с материалноправни разпоредби и установени в договора
между страните уговорки. Във въззивната жалба е направено искане за
отмяна на обжалваното решение, за уважаване предявения иск чрез
присъждане на претендираните суми и за присъждане на разноските за двете
инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия е постъпил писмен
отговор, в който се дава становище за неоснователност на въззивната жалба,
респ. за правилност на атакуваното решение. В писмения отговор се поставя
1
акцент върху: дадените своевременни указания от съда на ищеца за
ангажиране на доказателства и обезпечаване тяхното събиране, в частност за
внасяне депозита на допусната експертиза; отмяна на определението за
назначаване на експертизата поради бездействието на ищеца в изпълнението
на вмененото му от съда задължение при запознаване с доклада на делото; за
липса на доказателства за предприети действия на кредитора спрямо главния
длъжник по ангажиране отговорността му по договора за кредит и за
запознаване на поръчителя с условията, при които са поети обезпечените
задължения по договора за кредит. В писмения отговор е направено искане за
потвърждаване на съдебното решение и за присъждане на разноските за
въззивната инстанция.
Въззивникът „Хит Кредит“ ООД взема участие в съдебното заседание
чрез процесуалния представител по пълномощие адв. Г.С., който поддържа
жалбата, а в хода на устните състезания излага съображения за нейната
основателност и моли за отмяна на решението, за присъждане на
претендираната с иска сума и на разноските по делото. В представени по
делото писмени бележки доразвива съображенията си за неправилност на
решението, респ. за основателност на иска.
Въззиваемият взема участие в съдебното заседание чрез процесуалния
представител по пълномощия адв. Х.И., която оспорва жалбата, в хода на
устните състезания излага съображения за нейната неоснователност и моли за
потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските по
делото. В представени по делото писмени бележки доразвива съображенията
си за правилност на решението, респ. за неоснователност на иска.
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
приема следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
поради което настоящият състав следва да обсъди неговата правилност по
оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от „Хит
Кредит“ ООД против ЕМ. Н. К. частичен иск от 315 000 лв., за заплащане на
сумата от 5 000 лв., като първоначално искът е бил предявен като
установителен (за установяване на вземане по издадена заповед за
изпълнение), но с допълнителна молба (вх. № 261752/09.04.2021 г.) ищецът е
преминал към осъдителен иск, поради обезсилване на заповедта за
изпълнение.
В писмения отговор от ответника са направени правоизключващи
възражения, основани на оспорвания за погасяване отговорността на
ответника като поръчител, за нищожност и унищожаемост на сключения о
него договор за поръчителство.
2
Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по
отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От договор за кредит № 05000072/09.06.2020 г. се установява, че на
същата дата между „Хит Кредит“ ООД от една страна като кредитор,
представлявано от М. М. П., и „Тераем” ЕООД от друга като
кредитополучател, представлявано от К.П.Е., е постигнато съглашение, по
силата на което кредиторът предоставя на кредитополучателя по негово
искане кредит в размер на 631 000 лв., при условията на погасителен план,
неразделна част от договора. От съдържанието на договора се установява, че
уговореният лихвен процент е 2 пункта на месец, че срокът на кредита е
едномесечен от датата на подписване на договора, че в този срок
кредитополучателят следва да върне получената сума 631 000 лв. на една
месечна погасителна вноска в размер на 643 620 лв., чиито размер включва и
дължимото месечно лихвено плащане от 12 620 лв. Според уговорка в
договора, кредитът се усвоява еднократно по посочена банкова сметка на
кредитополучателя „Тераем” ЕООД. Видно от погасителния план към
договора, падежът на единствената вноска по 643 620 лв. е 09.07.2020 г.
От договор за поръчителство се установява, че между „Хит Кредит“
ООД от една страна като кредитор, представлявано от М. М. П., и ЕМ. Н. К.
от друга като поръчител, е постигнато съглашение, по силата на което
поръчителят се задължава при условията на договора да отговаря спрямо
кредитора за изпълнението на задълженията на „Тераем” ЕООД, които са
поети по договор за кредит № 05000072/09.06.2020 г. От съдържанието на
договора се установява уговорка, според която поръчителят отговаря
солидарно с длъжника за задълженията по основния договор и че неговата
отговорност е в обем 50 % от техния размер (чл. 1, ал. 2 и чл. 2 от договора).
В договора е установена уговорка, според която поръчителството се погасява,
ако основаният договор бъде обявен за недействителен, както и ако в срок от
шест месеца след падежа на задължението по основния договор, кредиторът
не е поискал изпълнение от длъжника и не е предявил иск срещу него или
поръчителя (чл. 5, ал. 2 и 3 от договора). В договора е установена и уговорка,
според която поръчителят декларира, че му е предадено заверено копие от
основния договор и той е запознат със задълженията по него (чл. 8 от
договора). От заверка рег. № 4501/05.08.2020 г. на нотариус с рег. № 269 на
3
Нотариалната камара се установява, че подписите по договора за
поръчителство са положени от М. М. П. като представляващ дружеството и от
ЕМ. Н. К. на 05.08.2020 г.
От заключението на приетата съдебно счетоводна експертиза се
установява, че сумата от 631 000 лв. по кредит № 05000072/09.06.2020 г. е
усвоена еднократно от „Тераем” ЕООД на 09.06.2020 г. чрез постъпване на
средствата по банковата сметка на дружеството в „ПИБ“ АД. Погашенията по
договора за кредит към датата на изготвяне на заключението (29.01.2022 г.) са
извършени на следните дати: 06.10.2020 г. - получено преводно нареждане за
22000 лв. от „Аксес“ ЕООД по договор за встъпване в дълг от 28.07.2020 г,
съгласно който дружеството встъпва като солидарен съдлъжник заедно с
„Тераем” ЕООД по отношение на задължението по договор за кредит №
05000072/09.06.2020 г.; 14.10.2020 г. - получено преводно нареждане за 1032
лв. от ЧСИ Велислав Петров , по ИД 20208790401202 срещу ЕМ. Н. К. –
поръчител; 16.12.2020 г. - касов превод за 20000 лв. с наредител К.П.Е.,
основание на плащането -договор за кредит на „Тераем“ ЕООД №
05000072/09.06.2020 г.; 08.09.2021 г. - касов превод за 20000 лв. с наредител
К.П.Е., основание на плащането - договор за кредит на „Тераем“ ЕООД №
05000072/09.06.2020 г.; 07.01.2022 г. - касов превод за 20000 лв. с наредител
К.П.Е., основание на плащането - договор за кредит на „Тераем“ ЕООД, №
05000072/09.06.2020 г. С всички посочени плащания са постъпили по
разплащателната сметка на „Хит Кредит“ ООД в „БАНКА ДСК“ ЕАД, като с
тях е погасявана само главница по кредита. Установява се, че счетоводствата
и на двете дружества „Тераем” ЕООД и „Хит Кредит“ ООД, както и това на
„Аксес“ ЕООД по отношение на кредита са водени редовно, както и че в
счетоводствата на двете дружества, по съответните сметки, има записани
вземания и задължения в размери, съобразени с направените по-горе
плащания (доброволни и принудителни). От заключението се установява, че
липсва писмена кореспонденция относно забавата в погашенията в
счетоводствата на страните.
От приложеното ч.гр.д. № 1252/2020 г. на РС Ловеч се установява, че
същото е образувано по заявление от „Хит Кредит“ ООД против ЕМ. Н. К. за
издавана на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, че по
делото е издадена заповед за незабавно изпълнение № 675/20.08.2020 г., с
която е разпоредено ЕМ. Н. К. да заплати на „Хит Кредит“ ООД сумата от
4
5000 лв. Заповедта е връчена на 23.09.2020 г., видно от приложената към
ч.гр.д. № 1252/2020 г. на РС Ловеч покана за доброволно изпълнение.
Заповедта е обезсилена с определение № 1052/26.11.2020 г., поради
непредставяне на доказателства за предявен иск за установяване на вземането
по нея.
От приложеното гр.д. № 1922/2020 г. на РС Ловеч се установява, че
същото е образувано по искова молба „Хит Кредит“ ООД против ЕМ. Н. К., с
която по реда на чл. 422 ГПК е предявен иск за установяване на вземания по
заповед за незабавно изпълнение № 675/20.08.2020 г., по ч. гр. д. № 1252/2020
г. на РС Ловеч. Поради обезсилване на заповедта за незабавно изпълнение, в
молба № „Хит Кредит“ ООД е поискал ЕМ. Н. К. да бъде осъден да му
заплати сумата от 5 000 лв., част от задължение в размер на 315 000 лв.,
произтичащо от договор за поръчителство.
От показанията на св. Т.С.М. се установява, че през лятото на 2020 г., в
продължение на около месец, ЕМ. Н. К. се чувствал тревожен и притеснен, че
последният получавал постоянни обаждания по телефона и че след
приемането им, ставал раздразнителен и угрижен. От показанията се
установява, че свидетелят няколко пъти е карал ЕМ. Н. К. до С., че при едно
от ходенията, ЕМ. Н. К. му е споделил, че подписал документ пред нотариус,
с който се задължил да връща 600 000 лв., че в деня на подписването
свидетелят научил, че ЕМ. Н. К. поел ангажимент към кредитна институция
за връщане на заем, изтеглен от Калин Едрев.
При така установените факти настоящата инстанция прави следните
правни изводи:
Предявеният осъдителен иск е неоснователен.
С него се иска присъждане на сумата от 5 000 лв. въз основа на договор
за поръчителство, сключен между ищеца „Хит Кредит“ ООД като кредитор и
ответника ЕМ. Н. К. като поръчител.
Поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение,
ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца
(чл. 174, ал. 1 ЗЗД). Срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е краен и преклузивен и с
изтичането му се прекратява самото поръчителство (ТР 4-14-ОСГТК, т. 4б).
В случая падежът на главното задължение е настъпил на 09.07.2020 г.,
поради което броен според правилото на чл. 72, ал. 1, изр. 1 ЗЗД,
шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД за предявяване на иска от кредитора
5
против „Тераем” ЕООД е изтекъл на 09.12.2020 г. Не се установява в този
срок ищецът „Хит Кредит“ ООД да е предявил иск против длъжника
„Тераем” ЕООД, вкл. чрез издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение. Липсата на предявен иск против длъжника „Тераем” ЕООД има
за последица прекратяване на поръчителството на ЕМ. Н. К.. Доказателствата
за подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, по
което е образувано ч.гр.д. № 1252/2020 г. на РС Ловеч, не могат доведат до
промяна на горния извод, защото от тях се установява ангажиране на
отговорността единствено на ЕМ. Н. К. като поръчител, не и на длъжника по
договора за кредит „Тераем” ЕООД. Твърдението на ищеца за издадена срещу
длъжника и поръчителя заповед за незабавно изпълнение по гр.д. №
20204***101424 на РС Ловеч е не само недоказано, но и несвоевременно
заявено– едва в писмените бележки пред настоящата въззивна инстанция.
Останалите оплаквания във въззивната жалба не могат да доведат до
обратен извод по съществото на спора. Не се доказва твърдението за
упражнено върху ответника заплашване, доколкото такова не се явява
единствената възможна причина за неговото състояние на тревожност,
раздразнителност и угриженост (за което свидетелят дава показания), предвид
обема на поетото поръчителство. Неоснователен е доводът за
неравноправност на клаузата в чл. 8 от договора, предвид нейния
декларативен характер, свеждащ се до ясен факт, наличен и известен на
поръчителя – признание за предадено заверено копие от основния договор и
знание за произтичащите от него задължения.
Предвид гореизложеното, въззивната жалба се явява неоснователна по
посочените в нея оплаквания (чл. 269 ГПК), а решението на
първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено, доколкото
направените от настоящия състав изводи по основателността на предявения
иск съвпадат с крайните такива на районния съд.
С оглед неоснователност на въззивната жалба и на предявения иск,
въззивникът следва да заплати на въззиваемия претендираните разноски за
въззивното производство(чл. 78, ал. 3 ГПК), които са доказани до размер на
800 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260139/30.08.2021 г., постановено по гр.д.
№ 1922/2020 г. на РС – Ловеч.
ОСЪЖДА „Хит Кредит“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. „Л.” № 19, ет. 3 да заплати на ЕМ. Н. К., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Ловеч, ж.к. „М.” бл. ***, вх. „А” ет. 6, ап. 16 сумата
от 800 лв., представляваща сторени разноски за въззивното производство (чл.
78, ал. 3 ГПК).
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7