ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2057
гр. София, 03.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И. А. С.
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20231110213235 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 143 и чл. 144 от АПК.
С Решение № 1419 от 22.03.2024 г. по НАХД № 13235/23 г. по описа на СРС, НО, 7
състав, Съдът на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН е отменил електронен фиш (ЕФ) №
**********, издаден от „Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), на „Т***Н“ ЕООД. С
Решението си Съдът, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, е осъдил АПИ да заплати на
„Т***Н“ ЕООД сумата от 650 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
В срока на касационното обжалване на Решението е постъпила молба от
„ТРАНСПРЕС ГРИЙН“ ЕООД, чрез процесуален представител адв. Л., която моли за
изменение на съдебното Решение в частта за разноските като АПИ бъде осъдено да заплати
на дружеството адвокатско възнаграждение от общо 1300 лева. Освен претендираната пред
СРС (и присъдена с Решението) сума за адвокатско възнаграждение от 650 лева се моли да
бъде присъдено и адвокатско възнаграждение за още 650 лева за процесуално
представителство на „Т*****Н“ ЕООД по адм. дело № 548/23 г. по описа на
Административен съд – Велико Търново, откъдето делото било препратено по
компетентност на СРС.
Административно-наказващият орган АПИ е депозирал отговор в срока по чл. 248, ал.
2 от ГПК, в който се възразява срещу поисканото изменение на Решението като се
подчертава, че се касаело за двете отделни жалби на различни основания, с които били
сезирани Административен съд – Велико Търново и СРС, което предполагало две различни
производства, по които се дължало отделно адвокатско възнаграждение.
Съдът като разгледа аргументите, изложени в молбата на упълномощения
представител на жалбоподателя, счита следното:
Молбата на упълномощения представител на жалбоподателя „Т****Н“ ЕООД е
депозирана в срока на касационно обжалване на Решение № 1419 от 22.03.2024 г. по НАХД
№ 13235/23 г. по описа на СРС, НО, 7 състав, и е допустима по смисъла на чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, вр. чл. 143 и чл. 144 от АПК, вр. чл. 248 от ГПК.
По същество молбата е неоснователна.
Съгласно приложимата в случая разпоредба на чл. 143 от АПК, когато Съдът отмени
1
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. В случая Съдът се е произнесъл по поисканите по чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН
разноски от страна на „Т****Н“ ЕООД и предвид отмяната на атакувания ЕФ е присъдил
същите да бъдат заплатени на дружеството от АПИ в същия размер посочен в договора за
правна помощ – 650 лева.
Повод за искане за изменение на Решението е предходно производство по адм. дело
№ 548/23 г. по описа на Административен съд (АС) – Велико Търново. Както е посочил
Съда в решението си, атакуваният ЕФ № ********** е бил връчен на представляващ
Т****Н“ ЕООД на 08.06.2023 г., като в седемдневния срок по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, на
15.06.2023 г., дружеството е входирало възражение-декларация за анулиране на посочения
ЕФ. С писмо изх. № 53-00-6869/29.08.2023 г. АПИ е отказал анулиране на ЕФ и за
дружеството е възникнало алтернативното задължение по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП да обжалва
процесния ЕФ в 14-дневния срок от отказа за анулирането му. Дружеството едновременно е
подало жалба до АС-Велико Търново срещу отказа на АПИ, приемайки че този отказ е
индивидуален административен акт, по което е образувано и адм. дело № 548/23 г. по описа
на АС – Велико Търново, както и жалба срещу процесния ЕФ № **********, адресирана до
СРС (л. 66-92 от преписката) от 18.09.2023 г. С Определение № 386/25.09.2023 г. АС-Велико
Търново е прекратил производството по адм. дело № 548/23 г. по описа на АС – Велико
Търново, приемайки, че отказът да се анулира ЕФ представлява потвърждение на
установеното с фиша нарушение, и жалбата на дружеството до АС-Велико Търново не е
насочена срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 о АПК, а
срещу акт, подлежащ за разглеждане по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН от компетентността на
СРС.
При тези неоспорени факти, очевидно е, че „Т******Н“ ЕООД е подало две различни
жалби, на две различни основания, пред две различни съдилища. Първата е до АС-Велико
Търново срещу отказа на АПИ да анулира атакувания ЕФ. Образуваното административно
дело по тази жалба правилно е било прекратено, доколкото дружеството неправилно е счело,
че отказът от анулиране на ЕФ представлява индивидуален административен акт, подлежащ
на обжалване по реда на АПК. Втората жалба е изрично депозирана до компетентния съд –
СРС и Съдът се е произнесъл с горепосоченото Решение, включително за разноските. Съдът
не може към тези разноски да прибави и разноските за адвокатско възнаграждение,
направени от „Т***Н“ ЕООД пред АС-Велико Търново, не само защото се касае за две
отделни производства, но и доколкото административното производство пред АС-Велико
Търново ненужно е било инициирано от дружеството, поради неправилната правна преценка
на процесуалния му представител. В тази връзка осъждане на АПИ да заплати на „Т***Н“
ЕООД допълнителни разноски, направени от дружеството по различно (и неправилно
образувано) производство, само косвено свързано с атакувания ЕФ, би се явявало не само
несправедливо, но и незаконосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 63д,
ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от „Т***Н“ ЕООД, чрез процесуален
представител адв. Л., която моли за изменение на Решение № 1419 от 22.03.2024 г. по
2
НАХД № 13235/23 г. по описа на СРС, НО, 7 състав, в частта за разноските за адвокатско
възнаграждение.
Преписи от определението да се връчат на жалбоподателя и АПИ.
Определението може да се обжалва от горните лица пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3