№ 199
гр. гр. Червен бряг, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря ВЕСЕЛКА ИВ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело №
20234440100296 по описа за 2023 година
на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното: Производството е по чл.49, ал.1 от СК
В РС – Червен бряг е постъпила искова молба на Д. М. Ю., с ЕГН **********, адрес гр.
червен бряг, обл. Плевен, ул. *** с адрес за призоваване – адв. И. А. АК Плевен, гр. червен
бряг, ул. *** против С. Н. К., с ЕГН **********, адрес гр. ***, с която на основание чл.49,
ал.1 от СК се иска от съда да постанови решение и прекрати сключения между страните брак
като дълбоко и непоправимо разстроен без съда да се произнася по въпроса за вината.
Упражняването на родителските права над родените от брака деца М Д.ов М., с ЕГН
********** и М Д.ов М., с ЕГН ********** да бъдат предоставени на ответницата като
децата да живеят при нея, по нейното местоживеене. Да бъде определен режим на лични
срещи с децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа до 20.00 часа на
всеки от тези дни, както и да ги взема ищеца при себе си един месец от лятото не съвпадащ с
редовния годишен отпуск на майката, както и за половината от зимните и пролетни
ваканции да се среща с тях на рождените им дни и рождения ден на ищеца 29.12. Ищецът
изразява готовност да заплаща месечна издръжка за децата в размер на по 300.00 /триста/
лева, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение до настъпване на основания
за нейното изменение или прекратяване. Не желае заплащане на лична издръжка. не желае
ползуване на семейното жилище. Със сключване на гражданския брак ответницата не е
приела фамилното име на ищеца, поради което не се поставя въпроса за промяна на
фамилното й име. Не желае заплащане разноски по делото.
С исковата молба са представени като писмени доказателства – удостоверение за сключен
граждански брак, удостоверение за раждане на децата, квитанция за платена държавна такса.
1
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 14.02.2006 г. в
Кралство Испания, видно от удостоверение за граждански брак № 0007/06.03.2023 г. на
Община Червен бряг, първи и за двамата, от който брак имат две деца – М Д.ов М., с ЕГН
********** и М Д.ов М., с ЕГН **********. Твърди се в исковата молба, че в Испания
съпрузите живеели през периода 2022 г. до 2008 г. след което се завърнали в България и тук
се родили децата им. Семейното жилище не намира в гр. Червен бряг, ул. ***, където
живеели под наем. Твърди се, че първоначално брачните им отношения потръгнали
относително добре. Впоследствие отношенията им се влошили. През 2014 г. ищецът
заминал да работи в Кралство Великобритания като редовно изпращал средства за
семейството. При завръщането му в България през 2020г. се установил в София, но не
прекъсвал отношенията с децата като между тях има изградени отношения на силна обич и
привързаност. Твърди се от ищеца, че дори сега, когато те живеят с майка си в София той
ежедневно се среща с тях, дава им средства и ги води до училище. Твърди се в исковата
молба, че средно месечно дава по 300.00 лева за всяко дете и между него и майката няма
спорове относно издръжката. Твърди се още, че със съпругата му не са подновявали
брачното си съжителство и никой не е изразявал желание за това. Твърди се, че над девет
години с ответницата се намират във фактическа раздяла като всеки живее свой
самостоятелен живот, напълно откъснат емоционално от другия. Моли съдът да постанови
решение, с което да прекрати сключения граждански брак между тях със всички
произтичащи от закона последици.
Съдът е разменил книжата по делото и в дадения срок за отговор е постъпил такъв от
ответницата. Не оспорва исковата молба. Посочва, че исковата молба е основателна и
допустима. Действително с ищеца живеят в условията на фактическа раздяла от девет
години и не са подновявали брачното си съжителство, а и нямат намерение да го
подновяват. Родените от брака деца живеят при нея и бащата заплаща издръжка за тях. Имат
разбирателство относно срещите на бащата с децата и те не са загубили връзка помежду си.
Съгласна е предложения режим в ИМ на лични срещи и размер в периода на дължимост на
издръжката. Фамилното име не е променяно. Не желае лична издръжка и ползуване на
семейно жилище. Съгласна е съда да прекрати гражданския им брак без да се произнася по
въпроса за вината за разстройството на брачните отношения.
ИЩЕЦА редовно призован в о.с.з. се явява лично и с адв. И. А. от ПлАК, които от името
на доверителя си поддържа молбата. Позовава се на писмени и гласни доказателства.
ОТВЕТНИЦАТА редовно призована не се явява лично.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и по вътрешно убеждение прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Безспорно по делото е, а се установява и от
приложените: копие на у-е за сключен граждански брак и у-е за раждане, че с акт № 0007 от
06.03.2023 г. страните са сключили валиден граждански брак в гр. Червен бряг, от който
имат родени две деца – М Д.ов М., с ЕГН********** и М Д.ов М., с ЕГН **********, което
определя допустимостта на иска, активната и пасивната легитимация на страните в процеса.
2
Правното основание на предявените искове е чл. 49, ал. 1 във вр. с ал. 3 от Семейния кодекс
/СК/ – по иска за развод, чл. 59, ал. 2 СК – относно родителските права, режима на лични
отношения и издръжката, чл. 56, ал. 1 СК – относно ползването на семейното жилище.
Съдът, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на
ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази
приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното: По делото безспорно е установено, че съпрузите са сключили граждански брак на
14.02.2006г., след което преди девет години решили да се разделят. От тогава съпрузите
поддържали контакти единствено по отношение на децата. Страните живеят, към датата на
постановяване на настоящото съдебно решение, повече от девет години в условията на
фактическа раздяла, като ищцата и ответника, изразяват своето непоколебимо желание и
убедено съгласие за прекратяване на брака. Въз основа на така установените факти,
релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 49, ал.1 във връзка ал. 3 от СК: Съдът като взе предвид
доказателствата по делото по отношение на продължилата повече от девет години
фактическа раздяла между страните и най – вече изразеното от двамата желание за
прекратяване на брака намира, че отношенията между съпрузите не са такива, каквито
следва да бъдат в едно семейство, брачната им връзка е опразнена от необходимото й
съдържание. Установи се по делото, че е настъпило физическо и духовно отчуждение между
съпрузите, лишило семейството от възможността да изпълнява вменените му функции.
Между тях не съществува вече взаимна привързаност, уважение, доверие и разбирателство,
както и при двамата липсва желание за полагане на съвместни усилия с оглед осигуряване
благополучието на семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните
отношения между съпрузите. Съдът приема, че отношенията между съпрузите са дълбоко и
непоправимо разстроени и че те не биха могли да съжителстват заедно. Досежно вината,
съдът намира следното: Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от
обективно и субективно отношение към брачната връзка. Безспорно пълната
дезинтересованост и липса на отговорност към семейството, брачния партньор и
отчуждението са сред основните причини, които биха разстроили непоправимо един брак.
Ето защо съдът прие, че бракът е дълбоко разстроен. Същият е и непоправимо разстроен с
оглед нежеланието и на двамата съпрузи да поддържат каквито и да било отношения
помежду си, поради което съдът приема, че брачната връзка не може да бъде заздравена,
като вина за това имат и двете страни.
По отношение на родителските права, режима на лични отношения и издръжката на
родените от брака деца: Съдът намира, че при постановяването на решението си следва да се
съобрази единствено с интересите на децата. С приемането на новия Семеен кодекс
законодателят определи, кои точно са правнорелевантните факти и обстоятелства от
значение при обосноваване на съдебното решение по този въпрос, като се има предвид, че
същото може да бъде изменяно по всяко време, с оглед промяна на обстоятелствата довели
до постановяването му. Съгласно чл.59, ал.4 от СК, Съдът решава при кого от родителите да
3
живеят родените от брака деца, на кого от тях да се предостави упражняването на
родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и
режима на личните отношения между децата и родителите, както и тяхната издръжка, след
като обстойно и задълбочено прецени всички обстоятелства с оглед интересите им като:
възпитателски качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към тях,
желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта им,
възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и
материалните възможности. По делото безспорно се установи, че родените от брака деца,
които към настоящият момент са непълнолетни – М Д.ов М. с ЕГН ********** е роден на
03003.2009г., а М Д.ов М. с ЕГН ********** е роден на 05.05.2011г. се се отглежда от
майката. От представените по делото доказателства се установява, че на децата е осигурено
достатъчно лично пространство, в обитаваното от тях жилище. По делото безспорно бе
установено, че майката е подпомагана в отлеждането на децата от ищеца, който дава по 300
лева на всяко дете всеки месец, което майката не оспорва и който разполага с финансови
възможности, които биха гарантирали един сравнително добър жизнен стандарт на децата.
За ответника не се събраха доказателства за реализираните от него трудови доходи.
Преценявайки на кого от двамата родители следва да се предостави упражняването на
родителските права върху родените от брака и все още непълнолетни деца и се определи
тяхното местоживеене, както и след като направи сравнителен анализ на събраните по
делото доказателства по посочените от законодателя критерии, с оглед стриктното следване
интересите на децата Съдът намира, че майката е тази, която полага и може да полага
необходимите непосредствени и ежедневни грижи за децата. Съдът намира, че към този
момент следва да предостави упражняването на родителските права върху родените от брака
деца и определи местоживеене им при майката, което ищецът не оспорва.
По отношение на режима на лични отношения с бащата съдът намира, че един режим
в съответствие, с установената съдебна практика не би променил и досега съществуващото
положение. Съдът намира за най-подходящ следния режим на свиждане – всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа до 20.00 часа на всеки от тези дни, както и да
ги взема при себе си един месец от лятото несъвпадащ с редовния годишен отпуск на
майката, както и за половината от зимните и пролетни ваканции бащата да се среща с тях на
рождените им дни и на неговия рожден ден – 29.12.
По отношение на издръжката за децата: Родителят, който няма да упражнява
непосредствено родителските права, дължи издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца. Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК предвижда, че родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Размерът й се определя в зависимост от нуждите на децата и
възможностите на родителя. По делото не се събраха доказателства за реализираните от
страните трудови доходи. При определяне размера на дължимата издръжка приложение
намира разпоредбата на чл. 142 от СК, според чиято ал.1, съдът следва да се ръководи от
нуждите на децата и от възможностите на родителя, но съобразявайки се с минималния
установен от законодателя размер по ал.2 на същата разпоредба от една четвърт от размера
4
на МРЗ. Съгласно Постановление на МС на Р. България МРЗ е определена на 780 лв., което
определя минимален размер на присъдената издръжка за едно дете в размер на 195.00 лв.
Вземайки предвид възрастта на децата, за които се дължи издръжка съдът приема, че същите
за задоволяване на своите потребности се нуждаят от обща месечна издръжка в размер на
около 500.00 лева. За да бъде даден отговор на въпроса какво да бъде участието на всеки от
двамата родители на децата, тази общо необходима месечна издръжка, следва да се прецени
възможността на всеки от двамата да заделя средства за изплащането й. В тази връзка съдът
намира, че бащата може и трябва да участва в издръжката на децата, което той сам посочва
размера на издръжката за всяко от децата в размер на по 300.00 /триста/ лева месечно.
Издръжката, която дължи се следва от датата на постановяване на настоящия съдебен акт –
20.06.2023 г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, тъй като
по делото има постановени привременни мерки. Върху сумата се дължи и законната лихва
върху всяка просрочена вноска считано от настъпване на падежът й.
По отношение на фамилното име на ответницата след развода: Със сключване на
гражданския брак ответницата не е приела фамилното име на своя съпруг, поради което
съдът не следва да се произнася относно фамилното име на ответницата след прекратяване
на брака, което като законосъобразно следва да бъде уважено.
Относно ползването на семейното жилище: Съгласно чл.56, ал.1 от Семейния кодекс –
"При допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от
двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и
има жилищна нужда". От събраните по делото доказателства се установява, че страните са
уредили помежду си този въпрос, поради което не е налице спор и съдът не дължи
произнасяне.
По разноските: Предвид извода за вината и съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК
разноските следва да се понесат от всяка от страните така както са направени. Ищецът ще
следва да бъде осъдена да заплати окончателна държавна такса върху иска за развод в
размер на 15.00 лв. и държавна такса в размер върху уважения размер на дължимата
издръжка на основание чл. 78, ал.9 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК в размер на 432.00 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл.49, ал.1 от СК сключеният на 14.02.2006 г. в гр.
Червен бряг с акт № 0007 от 06.03.2023 г. на Община Червен бряг граждански брак между Д.
М. Ю., с ЕГН **********, адрес гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул. *** и С. Н. К., с ЕГН
**********, адрес гр. ***, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, без съдът да
се произнася по въпроса за вината.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху родените от брака деца М
Д.ов М., с ЕГН**********, роден на 03.03.2009 г. и М Д.ов М., с ЕГН **********, роден на
05.05.2022 г. на майката – С. Н. К., с ЕГН **********, като ПОСТАНОВЯВА
5
местоживеенето им да бъде при нея и на адреса на който живее.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на децата М Д.ов М., с ЕГН **********, роден на
03.03.2009 г. и М Д.ов М., с ЕГН **********, роден на 05.05.2022 г. с бащата Д. М. Ю., с
ЕГН ********** всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 09.00 до 20.00
часа за всеки от дните по местоживеене на бащата, както и да ги взима за един месец през
лятото не съвпадащ с платения годишен отпуск на майката, както и за половината от
зимните и пролетни ваканции, на рождените им дни и на рождения ден на бащата – 29.12.
ОСЪЖДА на основание чл. 143 от СК – Д. М. Ю., с ЕГН ********** да заплаща за
родените от брака деца М Д.ов М., с ЕГН **********, роден на 03.03.2009 г. и М Д.ов М., с
ЕГН **********, роден на 05.05.2022 г. издръжка за бъдеще време, считано от 20.06.2023 г.
в размер на по 300.00 /триста/ лева месечно за всяко от децата чрез тяхната майка и законен
представител С. Н. К., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла или просрочена
вноска, до настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване.
ОСЪЖДА Д. М. Ю. с ЕГН ********** да заплати по сметка на РС – Червен бряг
окончателна държавна такса върху иска за развод в размер на 15.00 лв. и държавна такса
върху уважения размер на дължимата издръжка на основание чл. 78, ал.9 от ГПК и чл. 1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 432.00 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
6