№ 3740
гр. София, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20251110207063 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от А. Т. Т., ЕГН **********
против наказателно постановление № 24-4332-003680 от 21.02.2024 г.,
издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което за
нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на
жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, на
основание чл.175, ал.3, пред.1 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно. Твърдят се допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон в хода на производството, както и липса на
извършено нарушение. Претендират се разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката
поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея аргументи за отмяна
на атакуваното НП. Заявява, че липсвало съставомерно нарушение от
обективна страна, а дори да имало такова, то деянието било малозначително.
Претендира разноски.
1
Процесуалният представител на АНО иска жалбата да бъде оставена без
уважение, а издаденото НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Счита, че нарушението и неговото авторство били
безспорно доказани. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на поисканото адвокатско такова от другата
страна.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните
съображения: атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване
по реда на ЗАНН, жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред
РС-София.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 03.04.2023 г. около 12:25 часа, жалбоподателката А. Т. Т. управлявала
лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, като се движела в град
София по бул. „Княгиня Мария Луиза“ в посока от бул. „Княз Александър
Дондуков“ към ул. „Екзарх Йосиф“. От дежурната част на 05 РУ-СДВР подали
сигнал за засечен от видеонаблюдението лек автомобил с издирваща се
регистрационна табела, а именно автомобилът, управляван от
жалбоподателката А. Т. Т., поради което свидетелите М. К. и Р. К. –
полицейски служители при 05 РУ-СДВР спрели посочения по-горе лек
автомобил за полицейска проверка. При проверката се установило, че
предната регистрационна табела на автомобила не била издадена от
съответните органи, а била разпечатана на принтер. Задната регистрационна
табела била издадена от съответните органи по надлежния ред. Предната и
задната регистрационни табели били с идентично буквено и цифрово
съдържание. При проверката жалбоподателка обяснила на полицаите, че
преди време имала леко ПТП, при което предната табела на автомобила била
паднала, след което някой бил казал на Т.да си направи табела на 3D принтер и
да я сложи отпред на мястото на падналата такава. Жалбоподателката Т.била
задържана и отведена в 05 РУ-СДВР за изясняване на случая, а на мястото на
проверката пристигнала оперативна група, която да извърши оглед.
Материалите били изпратени по компетентност на Софийска районна
прокуратура с мнение за евентуално извършено престъпление по чл.345, ал.1
2
от НК и била образувана прокурорска преписка № 12316/2023 г. по описа на
СРП. С постановление на прокурор при СРП от 31.01.2024 г. наказателното
производство по пр. пр. № 12316/2023 г. по описа на СРП било прекратено с
мотиви, че деянието било малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК,
поради което не било престъпление. Материалите били изпратени на
началника на ОПП-СДВР по компетентност за преценка, дали да бъде
наложено административно наказание.
Административнонаказващият орган издал обжалваното понастоящем
наказателно постановление № 24-4332-003680 от 21.02.2024 г., с което за
нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на
жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, на
основание чл.175, ал.3, пред.1 от ЗДвП.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите М. К. и Р. К., както и от приложените по делото
писмени доказателства.
Свидетелите М. К. и Р. К. са служителите на 05 РУ-СДВР, които са
спрели за проверка автомобила, управляван от жалбоподателката Т. Двамата
подробно разказват как от дежурната част им подали сигнал за засечен от
видеонаблюдението лек автомобил с издирваща се регистрационна табела,
който те спрели за проверка на бул. „Княгиня Мария Луиза“. При проверката
се установило, че предната регистрационна табела на автомобила била
разпечатана на принтер. Задната регистрационна табела била издадена от
съответните органи по надлежния ред, като предната и задната
регистрационни табели били с идентично буквено и цифрово съдържание.
При проверката жалбоподателка обяснила на полицаите, че преди време имала
леко ПТП, при което предната табела на автомобила била паднала, след което
някой бил казал на Т.да си направи табела на 3D принтер и да я сложи отпред
на мястото на падналата такава. Жалбоподателката Т.била задържана и
отведена в 05 РУ-СДВР за изясняване на случая, а на мястото на проверката
пристигнала оперативна група, която да извърши оглед. Показанията на
двамата свидетели са логични, последователни и непротиворечиви, поради
което съдът ги кредитира изцяло. Те напълно се подкрепят и от приложения
по делото писмен доказателствен материал.
3
С оглед на изложеното, съдът намира за категорично доказана описаната
по-горе фактология.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП гласи, че по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места, а чл.175, ал.3 от ЗДвП посочва, че се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство и с
глоба водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер.
Реално в санкционната разпоредба на чл.175, ал.3 от ЗДвП се посочват
две изпълнителни деяния, които подлежат на санкция – първото е управление
на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и за което всъщност Т.е
наказана, но по делото стана ясно, че автомобилът е бил надлежно
регистриран, задната му регистрационна табела е била издадена от
съответните органи по надлежния ред, като единствено предната табела,
която е била поставена на мястото си е била разпечатана на принтер, но и
двете регистрационни табели са били с идентично буквено и цифрово
съдържание. Следователно не е осъществено изпълнителното деяние, за което
се предвижда наказание, тъй като автомобилът е бил регистриран по
надлежния ред, а за това, че предната табела е била принтираната на принтер
не се предвижда наказание в тази разпоредба. В случая не е налице и втората
хипотеза на чл.175, ал.3 от ЗДвП, която предвижда управление на МПС, което
е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер, тъй като в случая
превозното средство е било регистрирано и е имало табели с регистрационен
номер отпред и отзад на автомобила. Предвид на това и второто изпълнително
деяние, визирано в санкционната разпоредба, не е било осъществено от
жалбоподателката Т. В тази връзка съдът намира, че от обективна страна
жалбоподателката Т.не е осъществила нито едно от двете наказуеми деяния,
посочени в санкционната разпоредба на чл.175, ал.3 от ЗДвП, поради което
издаденото срещу нея наказателно постановление се явява незаконосъобразно
и следва да бъде отменено.
4
Освен това, в посочената като нарушена разпоредба на чл.140, ал.1 от
ЗДвП се предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани
и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. Следователно от обективна страна няма нарушение и на тази
разпоредба, тъй като автомобилът е бил регистриран по надлежния ред и е
бил с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места, макар предната табела да не е била издадена от съответните органи по
надлежния ред.
След като по делото не се доказа жалбоподателката Т.да е осъществила
от обективна страна някое от изпълнителните деяния, визирани в
разпоредбите на чл.175, ал.3 от ЗДвП и чл.140, ал.1 от ЗДвП, то издаденото
НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
В случая и предвид изхода на делото, то основателно е искането на
процесуалния представител на жалбоподателката за присъждане на сторените
разноски. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, а според ал.2 на същия член, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. В
съдебно заседание представителят на наказващия орган направи възражение
за прекомерност на разноските на другата страна. Според цитираната
нормативна уредба - чл.36 от Закона за адвокатурата, вр. чл.18, ал.2, вр. чл.7,
ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа, то възнаграждението на адвоката в случая не може да е по-малко от
400 лева. Въз основа на представените доказателства става ясно, че
жалбоподателката е заплатила в брой на адвокат П. Й. уговорената сума в
договора за правна защита и съдействие в размер на 1000 лева, като това е
станало на 22.04.2025 г. Съдът намира, че следва да се уважи възражението на
юрисконсулта и да се редуцира размерът на така заплатеното адвокатското
възнаграждение до сумата от 600 лева, тъй като делото не се отличава с
правна и фактическа сложност. От друга страна възнаграждението не следва
5
да бъде редуцирано до минималния размер по наредбата от 400 лева, тъй като
бяха проведени три открити съдебни заседания, а защитникът се яви лично и в
трите, като преди това е изготвил и депозирал въззивната жалба. Освен това
бяха разпитани двама свидетели, в чиито разпити защитникът участва. С оглед
изложеното до тук и предвид изхода на делото, на основание чл.143, ал.1 от
АПК, в полза на жалбоподателката следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
Мотивиран от горното, на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от
ЗАНН, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-4332-003680 от 21.02.2024
г., издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което
за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на
А. Т. Т., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6 /шест/ месеца, на основание чл.175, ал.3, пред.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК
Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) да заплати на А. Т. Т., ЕГН
********** сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща сторени от
жалбоподателката разноски в производството за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6