Решение по дело №2434/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 396
Дата: 23 юли 2021 г. (в сила от 27 септември 2021 г.)
Съдия: Атанас Шкодров
Дело: 20213110202434
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 396
гр. Варна , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Атанас Шкодров
като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно
наказателно дело № 20213110202434 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на ЮЛ. К. АНД. срещу наказателното
постановление, с което е наложено административно наказание глоба.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна.
С жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорват се
констатациите по АУАН. Формулира се искане за отмяна на НП.
В с. з. въззивникът поддържа жалбата си чрез процесуален представител.
По същество иска отмяна на НП. Счита, че не е ясно коя правна норма е нарушена.
В чл.209 се съдържат отделни хипотези на нарушения, като не е ясно коя от тях се поддържа
като обвинение. Счита, че заповед №РД-01-609/21.20.2020г. не е обнародвана и не е
произвела действие спрямо гражданите. С чл.209 са възведени две отделни изпълнителни
деяния , като не е посочено кое от тях е осъществено.
Представител на органа, издал НП не се явява. В допълнителна молба моли съда да
потвърди НП и претендира разноски.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка :
На 03.11.2020г. въззивникът А. се намирал в гр. Варна, местност „Евксиноград“, в
бензиностанция „Еко“, като бил без поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата.
В същото време в района се намирали полицейски служители- св. Т. и св. П., които
посетили бензиностанцията и възприели въззивника.
В разговор със св. Т., въззивникът А. заявил, че не носи маска със себе си и по тази
причина не е поставил такава. Св. А. бил клиент на бензиностанцията.
1

Към 03.11.2020г. била в сила т.І 7 от Заповед №РД-01-609/21.10.2020г. на
Министъра на здравеопазването , съобразно която за периода 22.10.2020г. – 30.11.2020г.
всички лица, които се намират в закрити обществени места, в т.ч. транспортни средства за
обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по
проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се
обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанци,
търговски обекти, църкви, манастири, храмове , музеи и др. , са длъжни да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство,
покриващо носа и устата /в т. ч. кърпа, шал, шлем и др./, които се използват съгласно
препоръките в приложение №3.

След като била извършена проверка, срещу въззивника А. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение. В съдържанието на акта били описани
обстоятелствата на извършване на нарушението. Акта бил надлежно предявен на
въззивника, който не вписал в съдържанието му възражения. Такива не постъпили по АНП
впоследствие.
На 29.12.2020 г. е било издадено и НП , като видно от съдържанието на същото
административно наказващия орган е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка.
Нарушението било квалифицирано като такова по чл.63 ал.1 от ЗДравето и било наложено
съответно административно наказание , съобразно чл.209а ал.1 от ЗЗдравето.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства –
писмените доказателства – надлежно съставен АУАН, показанията на св. Т. и св. П. и др.

При проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира, че същите са
издадени при спазване на всички срокове и процедури, предвидени в ЗАНН : Акта за
установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване
на нарушителя, съобразно изискването на чл.34 ал.1 от ЗАНН; наказателното постановление
е било издадено в предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат
реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите обективно и пълно са изяснили фактическата обстановка. В
съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение се съдържа
подробно описание на самото нарушение, както и на обстоятелствата на извършването му.
Посочена е и правилната правна квалификация по ЗЗдравето.
Административно наказващият орган обаче неправилно, въз основа на събраните
доказателства е приел, че се касае за извършено административно нарушение, което следва
да бъде санкционирано по смисъла на закона.

В настоящия казус, от приложените по делото доказателства е видно, че от деянието не са
2
произтекли каквито и да било вредни последици за здравето и живота на останалите
граждани. Установени са и причините за нарушението- въззивникът, като клиент на
бензиностанцията е следвало да посети вътрешността на закритото помещение, като не е
поставил предпазна маска , тъй като нямал в себе си такава, т.е. не е налице умишлено,
демонстративно поведение по нарушаване на забраната.
Безспорно е налице неизпълнение на въведената забрана, но установеното по- горе, както
и факта, че се касае за първо установено нарушение, очертават извършеното нарушение като
такова с изключително ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните
случаи от този вид и в този смисъл е налице хипотезата на „маловажен случай” на
административното нарушение.

Съдът намери, че не са налице сочените нарушения от страна на въззивника.
В НП изрично е посочен и изписан текста на чл.209а ал.1 от ЗЗДравето, като
изписването цифром на чл.209 ал.1 от ЗЗдравето по никакъв начин не нарушава правото на
защита на санкционираното лице и очевидно представлява техническа грешка. В
обстоятелствената част на наказателното постановление е описано конкретното бездействие
на въззивинка А. по неизпълнение на заповедта, с което са описани всички факти от
обвинението, срещу които въззивникът да се защитава.
Счита се, че заповед №РД-01-609/21.20.2020г. не е обнародвана и не е произвела
действие спрямо гражданите, като подобна позиция не се споделя от състава на съда.


След като обсъди възраженията, наведени с жалбата и намери част от същите за
основателни, съдът отмени НП като необосновано.

С решението си съдът присъди възнаграждение на адвокат, съобразно приложеното
адвокатско пълномощно, отчитайки разпоредбите на чл.6; чл.18 ал.1 ал. 2 и ал.3 НМРАВ
№1 ОТ 09.07.2004г.

Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №460а-439/29.12.2020г. на Директор на ОДМВР Варна, с което на
ЮЛ. К. АНД. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лева на осн.
чл.209а ал.1 от ЗЗдравето.
ОСЪЖДА ОДМВР Варна да заплати на ЮЛ. К. АНД., ЕГН **********
направените по делото разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 300 / триста/
лева.

3

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4