РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Кюстендил, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20211500600441 по описа за 2021 година
Производството е по реда на част III, глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.
С присъда №260010 на Кюстендилския районен съд от 16.02.2021 г. по НЧХД №
1161/2020 г. на същия съд подсъдимият Б.Н.А. е признат за виновен в това, че на 24.04.2020 г. в
с.Драговищица, Кюстендилска община е причинил на Р. СЛ. Д. лека телесна повреда с
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяваща се в подутина в
теменнотилна област, кръвонасяданния и охлузвания по главата и лява предмишница, с което е
извършил престъпление по чл.130, ал.1 от НК; като е оправдан по обвинението че с деянието е
причинил счупване на преден десен четвърти зъб на пострадалата. На осн. чл.78а от НК същият е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 1 500 лева. Със същата присъда подс.Б.А. е осъден да заплати на Р. СЛ. Д. сумата 3 000
лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на
нанесената й лека телесна повреда, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.04.2020
г. до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния претендиран размер от 5 000 лева
искът е отхвърлен като неоснователен. Подсъдимият е осъден да заплати и разноските по делото
на частната тъжителка в размер на 862 лева и следуемата се държавна такса.
Присъдата се обжалва от адв. Ю.С.- защитник на подс. Б. Н. АЛ.. Във въззивната жалба
се инвокират съображения за незаконосъобразност и неправилност на присъдата. Твърди се, че
доказателствения материал по делото е обсъден превратно и че присъдата страда от липса на
мотиви. Иска се същата да бъде отменена и постановяване на нова, оправдателна присъда, респ.
1
отхвърляне на гражданския иск.
Присъдата се обжалва и от Р. СЛ. Д. в частта на наложеното административно наказание
и в частта на присъденото обезщетение. Изтъкват се доводи за несправедливост на наложеното
наказание и на присъденото обезщетение. Иска се увеличение на размера на наложеното
административно наказание и уважаване на гражданския иск в пълен размер.
Повереникът на тъжителката- адв. И. поддържа въззивната жалба и изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба на подс. А.. Изтъкват се доводи за несправедливост на
наложеното наказание и на присъденото обезщетение; изменение на осъдителната присъда на
КнРС в частта на наложеното наказание, респ. за увеличение на неговия размер и за увеличение на
претендираното обезщетение, както и присъждане на разноски за въззивния съд.
Пред въззивния съд адв.Ю.С. поддържа въззивната си жалба, оспорва въззивната жалба на
тъжителката Д. и пледира за оправдаване на подсъдимия. Пледира алтернативно за намаляване на
размера на наложеното административно наказание, както и прави искане за намаляване на
размера на присъденото обезщетение.
Подсъдимият Б. Н. АЛ. твърди, че е невинен и искат постановяване на оправдателна
присъда.
Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на събрания фактически и
доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност и като
съобрази релевираните в жалбите оплаквания, доводите и възраженията на страните, счита, че
въззивните жалби на подсъдимите са неоснователни, а постановената присъда е правилна и
законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Съображенията за това са следните:
За да признае подсъдимия Б. Н. АЛ. за виновен в извършването на престъпление по чл.
130, ал.1 НК, в мотивите на атакуваната присъда първоинстанционният съд е приел следната
фактическа обстановка, която изцяло се споделя и от въззивния съд:
Подс.А. и тъжителката се познавали. От 3-4 години тя идвала в с.Драговищица при
св.Христо Захариев, с когото били приятели. Последният и подсъдимият живеели в съседни (през
улицата) къщи в с.Д. на ул.“Л.“ с номера ** и ** и били в лоши отношения помежду си.
На 24.04.2020г. вечерта около 20:00ч. подс.А. влязъл в двора на св.М.С., която живеела
в с.Д. на ул.“Л.“№** и я нападнал в гръб, като й нанесъл удари с ръце и крака. Тя започнала да
вика за помощ. По това време тъжителката Д. била в дома на св.З., находящ се в съседство с този
на С.. Тя чула виковете на М. и се притекла на помощ. Като се приближила, подс.А. оставил С. и
ударил Д. с юмрук по главата. Тя побягнала към входната врата, но той я настигнал и започнал да
я налага. Притискайки я към вратата, я хванал с едната ръка за гушата, а с другата й нанасял удари
по главата и тялото. Тя започнала да пищи. Свидетел на това станал св. Христо Захариев от
верандата си. Той се провикнал, за да прекрати случващото се. Влязъл вътре да се облече, тъй като
бил по бельо. Тръгнал да излиза от къщата си. Междувременно, А. пуснал Д. и тръгнал към къщата
на Захариев с намерение да влезе в двора при него. За това попречила съпругата му – св.Д. А.а,
която била хванала дворната врата на З. и молила съпруга си да не прави глупости. А. не успял да
влезе в двора на З., но започнал да хвърля с камъни от улицата. На мястото пристигнала и св.С.,
повикана по телефона от св.С., както и св.Соларова- дъщеря на пострадалата Д., повикана от нея
по телефона. З., междувременно, позвънил на тел.112, като скоро след това на място пристигнали
полицейски служители. Те взели сведения от участниците и изготвили протоколи за
предупреждение по ЗМВР.
2
Пострадалата Р.Д. отишла на медицински преглед на 27.04.2020г. в МБАЛ“Д-р
Н.Василиев“-Кюстендил, както и при стаматолог, като резултатите от прегледите са обективирани
в съответните медицински свидетелства.
От заключението на в.л. Н. по изготвената съдебно-медицинската експертиза,
допълнено при разпита в съдебно заседание се установява, че на Д. са причинени следните
травматични увреждания: ограничен травматичен оток (цицина) в дясна теменнонилна област на
главата; кръвонасядания и охлузвания по кожата на лицето в областта на дясна скула и брадата
двустранно; кръвонасядане и охлузване по лява предмищница. Уврежданията са причинени от
действието на твърди тъпи предмети по механизма на удар и/или натиск с или върху такива и е
възможно да са получени по време и начин, за които се съобщава от тъжителката. Не се установява
счупване на преден десен четвърти зъб. Уврежданията са причинили болка и страдание на
пострадалата. За възстановяване им е бил необходим срок от около 2-3 седмици.
За да стигне до описаната фактическа обстановка, първостепенният съд е събрал всички
доказателства, необходими за правилно решаване на делото. Направил е анализ на събрания по
делото доказателствен материал, като е обмислил доказателствата както поотделно, така и в
съвкупност. Провел е пълен и подробен разпит на св. С., З., С., А.а, С.; дал е възможност на
подсъдимия да даде обяснения, изискал е полицейските преписки във връзка с подадения сигнал
до полицията. Показанията на тези свидетели са обсъдени пълно и всестранно, като КнРС е
изложил подробни мотиви за причините поради които не кредитира показанията на св. А.а-
съпруга на подсъдимия, която принципно не отрича, че подсъдимия и пострадалата са се
срещнали през процесния ден. КнРС е изтъкнал причините, поради които приема показанията на
първите трима свидетели за достоверни, както и защо не е дал вяра на показанията на тази
свидетелка в частта им, в която сочи, че досег между подсъдимия и пострадалата не е имало. В
тази част те са напълно противоречащи на показанията на посочените първи трима свидетели и
следва да се отхвърлят като заинтересовани. Същият е дал обяснения, като съдът се е съобразил с
двойнствената им природа- като на годно доказателствено средство по чл.115 НПК и като израз на
защитната теза. В случая КнРС обосновано ги е отхвърлил като израз на защитната му позиция.
КнОС не споделя довода на тъжителката Д., релевиран във въззивната жалба относно
наличието на още едно увреждане на тъжителката- счупване на преден десен зъб. Позоваването на
изводите в СЕ на в.л. д-р Н. е несъстоятелно. В заключението си същият изрично сочи, че в
приложения амбулаторен лист на лекар- дентална мидицина обективни данни за получена травма
(счупване или избиване на зълб) не се съдържат. В медицинската документация не са отразени
занни за остра прясна травма на зъб или венеца и зъбоподдържащия апарат на зъбите. Отразеното
в нея е свързано само с наличие на корен на зъб, но не за фрактура. Липсват обективни данни за
състоянието на зъба преди инцидента, с оглед на което не може да се направи извод за наличие на
коментираната травма. В този аспект доводите във въззиввната жалба се явяват неоснователни.
Преки доказателства за механизма на уврежданията и лицето, причинило уврежданията на
пострадалата се съдържат в показанията на свидетели – очевидци С. и З., като няма индикации за
наличие на пристрастност или заинтересованост в тях. Същите са безпротиворечиви,
последователни и се кредитират изцяло. Те косвено се потвърждават и от показанията на св. С.,
която непосредствено е възприела следите от увреждания по тялото на пострадалата
непосредствено след случая, както и на св. С., която макар и дъщеря на пострадалатата,
непосредствено след инцидента е посетила произшествието и е възприела следите от побоя върху
3
нея. Мотивите на КнРС в тази насока са обосновани и изцяло съобразени с доказателствения
материал, респ. в тази насока съдът е спазил изискванията на разп. на чл. 305, ал.3 НПК. КнРС е
изложил убедителни аргументи относно достоверността на показанията на св. С., З., С. и С., като е
акцентирано на съвпадането им със заключението на СМЕ относно механизма на деянието;
изтъкнати са и доводи относно отхвърлянето на показанията на св. А.а. В този аспект присъдата
на КнРС в частта относно приетите факти по делото се явява обоснована, поради което КнОС
намира доводите на защитата във въззивната жалба на подс. А. за недоказаност на обвинението за
неоснователни.
При обсъждането на доказателствения материал КнРС стриктно е спазил процесуалните
правила и ясно е заявил на какви доказателствени средства дава вяра, в коя част и защо- в тази
насока е спазил изискванията на разп. на чл. 305, ал.3 НПК и не е допуснал нарушение на чл.14
НПК. Наличието на преки доказателства, изразяващи се в пок. на св. С., З., С., С., които предават
лични, а не опосредени възприятия относно начина на извършване на деянието, съпоставени със
заключението на СМЕ на д-р Николчев относно механизма на травмите на пострадалата, налагат
единствения възможен извод за доказаност на авторството на деянието. В този смисъл КнРС е
направил правилни и обосновани изводи относно авторството на деянието и механизма на
причиняването му, които напълно се споделят от въззивния съд.
КнРС е изложил и аргументирани доводи относно деянието по чл. 130, ал.1 НК от
обективна и субективна страна, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. На 24.04.2020
г. година подс. А. в с.Драговищица е причинил на пострадалата Р.С. Д. лека телесна повреда с
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, изразяващо се ограничен
травматичен оток (цицина) в дясна теменнонилна област на главата; кръвонасядания и охлузвания
по кожата на лицето в областта на дясна скула и брадата двустранно; кръвонасядане и охлузване
по лява предмищница. Несъмнено телесните увреждания, причинени на пострадалия, имат
характер на лека телесна повреда по см. на чл. 130, ал.1 НК и се изразяват във временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, довело до болка и страдание. От субективна страна
деянието е извършено при пряк умисъл- подсъдимият е съзнавал, че нанася увреждания на
пострадалия, в това число и от характера на получените, но независимо от това е сторил всичко
възможно за постигане на крайния резултат.
Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд относно приложението на
чл. 78А от НК при определяне на наказанието по отношение на подсъдимия. КнРС правилно е
посочил предпоставките, визирани в този текст и е преценил, че основанията в него са налице,
респ. че същият следва да бъде приложен. В този аспект подсъдимият законосъобразно е бил
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба” в
полза на държавата.
При определяне на нейния размер, КнРС е определил размера на административното
наказание над минимума, предвиден в закона, а именно- 1 500лева. От представеното пред КнОС
удостоверение №2150-09-1768/07.10.2021 г- на ТП на НАП Кюстендил се установява, че
подсъдимия А. е с пенсия в размер на 601, 76 лева. Размерът на наложеното административно
наказание следва да се съобрази с имущественото му състояние, което е в параметрите на
необходимия жизнен минимум. Ето защо същото следва да се намали от 1 500 лева до размера на
минимума, предвиден в закона, а именно- 1 000 лева. Изтъкнатите доводи в жалбата на
тъжителката Д. за необходимостта от увеличение на размера на наложеното административно
наказание са неоснователни и следва да не бъдат уважавани.
4
Вследствие причиненото от деянието на подсъдимия увреждане, въззиваематата страна
Р.Д. е понесла неимуществени вреди, които безспорно следва да бъдат възстановени. Безспорно в
случая са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД,
като пострадалата Д. несъмнено е от кръга на лицата, имащи въможност да търсят обещетение за
неимуществените вреди, причинени от престъплението, респ. подсъдимият е длъжени да репарира
виновно причинените й вреди. Същевременно КнОС счита, че присъденото обезщетение по
уважения граждански иск срещу подсъдимия в размер на 2 000 лева, е завишен и се налага
изменение на присъдата в гражданската част на присъдата Присъдената сума не е съобразена с
характера на претърпяното от пострадалия увреждане. Действително Д. е претърпяла леко телесно
увреждане, което е нарушило нейния телесен интегритет, цялост и неприкосновеност, респ. същата
е понесла болки и страдания в рамките на около 15- 20 дни; била е наранена нейната психика,
чувство на себеуважение и лично достойнство. Същевременно естеството на уврежданията
(кръвонасядания) е такова, че не е довело до съществени неудобства и ограничения в ежедневното
общуване с оглед тяхното местонахождение; респ. възстановителния период не е бил по-
продължителен в сравнение с други телесни увреждания от същия вид. В този аспект
определеното обезщетение е завишено и е налице необходимост от неговото намаляване.
Настоящата инстанция счита, че справедлива, достатъчна и съобразена с разпоредбата на чл.51,
ал.2 ЗЗД би била сумата от 1 500 лева, която е съобразена с тежестта на уверждането и
продължителността на възстановителия му период. Ето защо присъдата следва да се измени и в
гражданската й част, като се намали размера на присъденото обезщетение на тъжителката от 3 000
лева на 1 500 лева. Намалението на обезщетението води и до намаление на следуемата се държавна
такса, което следва да се определи в размер на 60 лева.
По тези съображения присъдата на Кюстендилския районен съд следва да се измени в
частта на наказанието, на обезщетението и на държавната такса, а в останалата- да се потвърди
като правилна, обоснована и законосъобразна.
Водим от гореизложеното и на осн. чл. 314 НПК, вр. 334, т.3 и 6 НПК вр. чл.337, ал.1, т.5
чл.338 НПК, окръжният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 260010/16.02.2021 г., постановена от Кюстендилския районен
съд по НЧХД № 1161/2020 КнРС в частта относно размерите на: наложеното административно
наказание, на присъдените обезщетение и държавна такса, като:
НАМАЛЯВА размера на административното наказание „глоба“ от 1 500 лева на 1 000
лева;
НАМАЛЯВА размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди за
извършеното престъпление по чл.130, ал.1 НК от 3 000 лева (три хиляда) лева на 1 500 (хиляда и
петстотин) лева;
5
НАМАЛЯВА размера на следуемата се държавна такса за уважената част на
гражданския иск от 120 лева на 60 лева.
ПОТВЪРЖДАВА същата присъда в останалите й части.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6