Присъда по дело №201/2023 на Районен съд - Свиленград

МОТИВИ по ПРИСЪДА № 16/08.06.2023г., по НОХД №201/
2023г. по описа на РС Свиленград
С внесения обвинителен акт Районна прокуратура Хасково, ТО
Свиленград е повдигнала обвинение против подсъдимият Д. М. М. с ЕГН
**********, роден на *************г. в гр.Свиленград, обл.Хасково, ,
българин, български гражданин, живущ в гр.*********, обл. ********, ул.
“***********” №9,семейно положение - неженен, неосъждан, средно
образование, безработен, за това, че: На 18.03.2022г в гр. Свиленград, обл.
Хасково се съвкупил с лице, ненавършило 14- годишна възраст, а именно с
Г. С. А. , родена на **********г. от гр. *********** , като извършеното не
съставлява престъпление по чл. 152 от НК - престъпление по чл.151, ал.1 от
Наказателния кодекс.
След изслушване на страните по въпросите предвидени в
чл.248,ал.1 от НПК, съдът на основание чл. 248, ал. 6 от НПК се е произнесъл
по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК,и впредвид изявлението на защитата и
подсъдимият , на основание чл. 252, ал. 1 от НПК се пристъпи незабавно след
приключване на разпоредителното заседание към разглеждане на делото по
реда на глава 27,чл.371,т.2 от НПК.
В съдебно заседание подсъдимият Д. М. М. и защитникът му
адв.Д. С. заявяват,че подс. Д. М. М. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на Обвинителния акт, като дават съгласието си в хода
на съдебното следствие да не се събират доказателства за тези факти.
Прокурорът поддържат повдигнатото обвинение и изразяват
становище за липса на процесуални пречки делото да бъде разгледано по реда
на глава ХХVІІ от НПК /чл.371,т.2/– съкратено съдебно следствие.
На основание чл.372,ал.1 от НПК съдът разясни правата на
подсъдимият по чл.371 от НПК и го уведоми,че съответните доказателства от
досъдебното производство и направеното от него самопризнание по
чл.371,т.2 от НПК ще се ползва при постановяване на присъдата.
Подсъдимият Д. М. М. заяви, че разбира в какво е обвинен и че
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като е съгласен да не се събират доказателства за тези
факти.
На основание чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК, Съдът, след като
взе предвид, че самопризнанието на подсъдимият се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства, с Определение обяви, че ще ползва
самопризнанието му, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на Обвинителния акт.
Участващият по делото прокурор поддържа обвинението, така
както е предявено с обвинителния акт, като счита същото за безспорно и
категорично доказано, досежно извършеното престъпно деяние в
съставомерните му обективни и субективни признаци, както и неговото
1

авторство, при изцяло потвърдена фактическата обстановка от събраните
доказателства. Излагат се аргументи, обвързани с правен анализ на
доказателствените средства в кръга на тези чието кредитиране се претендира,
извън подложените на критика за недостоверност и опровергаване от
останалите.Съобразно която интерпретация и в съвкупна преценка на
доказателствата се поддържа довод за доказаност на обвинителната теза,
формират се изводи за обективните факти на извършеното от подсъдимия
срещу пострадалата престъпно действие ,по начина описан в обвинителния
акт, неговия субект и наличието на умисъл, поради което прокурорът пледира
за признаването на подсъдимият за виновен в извършването на
престъпленията.За същото претендира да бъде наложено съответното
наказание, индивидуализирано при условията на чл.55 от НК в размер на
около 9месеца ,чието изпълнение да се отложи за срок от три години.Що се
отнася до сторените в досъдебното производство разноски , прокурорът
пледира да се възложат в тежест на подсъдимия.
По същество адв. Д. С.,намира обвинението за безспорно
доказано,с оглед процедурата по която премина съдебното следствие,а що се
отнася да размера на наказанието,моли съда да наложи на подзащитният му
наказание ЛС в размер близък до минимално предвидения от закона, чието
изпълнение да бъде отложено за срок от три години. Що се отнася до
разноските по делото се придържа към становище на представителя на РП
Хасково,ТО Свиленград.
Подсъдимият Д. М. М., се придържа се към становището на
защитника си по същество . В правото си на последна дума, същият изразява
съжаление за сторенето и моли съда да му наложи наказание в минимален
размер.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните и проверени в хода
на съдебното следствие доказателства, обсъждайки и доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Д. М. М., роден на *************г. в
гр.Свиленград, обл.Хасково, с ЕГН:**********, българин, български
гражданин, живущ в гр.*********, обл. ********, ул. “***********”
№9,семейно положение - неженен, неосъждан, средно образование,
безработен.
Пострадало лице от престъпното деяние на подс. Д. М. М. е
малолетната Г. С. А., родена на **********г. от гр. *********** / на 13-
годишна възраст към периода на престъпното деяние/.
Пострадалата Г. С. А. от гр. *********** била ученичка в СУ „
Климент Охридски „- гр. ***********, като родителите работели в
Нидерландия, а тя живеела заедно с баба си, която полагала грижи за нея в
гр. ***********.
През месец ноември 2021г. св. А. се запознала с подс. Д. М. М.
2

от гр. Свиленград от чрез социалното приложение „Фейсбук“, където
поддържали постоянна писмена комуникация. Започнали да се срещат, като
подсъдимия посещавал пострадалата в гр. ***********. Пострадалата
споделила на родителите си, че започнала да се среща с подс. Д. М. М., но те
не одобрили и казали да преустанови отношенията си с него, но св. А.
продължила да се вижда с него, въпреки волята на родителите ѝ.
На 17.03.2022г. подс. Д. М. М. пристигнал както обикновено в гр.
*********** за да се срещне с малолетната А.. Същия ден неговият баща
празнувал рожден ден и той я покани да отидат заедно в гр. Свиленград,
Пострадалата знаела, че баба няма да разреши и по тази причина двамата
решили Г. да избяга без да уведомява баба си. Тя се качила в автомобила на
подсъдимия и се отправили заедно към гр. Свиленград.
Когато пристигнали около около 02 :00 часа на 18.03.2022г.,
членовете на неговото семейство спели. Тогава подс. Д. М. М. и Г. С. А.
правили секс – осъществили полово съвкупление, въпреки че подс. Д. М. М.
знаел възрастта на момичето, при съгласието ѝ (желанието ѝ) за това.
На сутринта баба пристигнала в гр. Свиленград и открила
къщата в която се намирали малолетната и подсъдимия и си прибрала
внучката отново в гр. ***********. След няколко дни и родителите на
пострадалата се върнали в България, като й било категорично забранено
повече да се среща с подсъдимия.
Разпитан в хода на досъдебното производство подсъдимия се
признава за виновен и дава кратки обяснения за извършеното от него, като
съжалява за стореното.
От направената справка в Бюро “Съдимост” при Районен съд-
Свиленград е видно, че подс. Д. М. М. е неосъждан.
Видно от приложената в кориците на ДП Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, подсъдимият към дата 06.03.2023
година е нежен, не притежава недвижими имоти, движимо имущество,
притежава моторно превозно средство –лек автомобил марка Мерцедес, не
притежава, ценни книжа, дялове в дружество, парични средства по банкови
сметки и не работи ,респективно не получава трудови или други доходи.
Видно от Характеристичната справка, изготвена от Мл.ПИ Антон
Влайков - служител при РУ – Свиленград, подсъдимият към датата на
изготвянето й няма регистрирани противообществени прояви и нарушения на
обществения ред.
С оглед процедурата по която бе разгледано самото съдебно
производство, самата фактическа обстановка, както и извършеното
престъпление от подсъдимият се доказа по безспорен и категоричен начин от
всички събрани и приобщени по делото писмени и гласни
доказателства,които съдът кредитира,като логични,последователни, вътрешно
непротиворечиви и кореспондиращи се помежду си. При анализа на
3

събраните доказателства обсъдени поотделно и в съвкупност и въз основа на
които съдът постанови присъдата, които съдът възприе като
непротиворечиви и логични : Удостоверение за раждане на пострадалата,
Декларация от Янка Стоянова Митева, Съдебно медицинско удостоверение
№75/2022г, Социален доклад на ДСП Свиленград относно пострадалата ,
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние;
Справка за съдимост; Характеристична справка; писма и справки от различни
институции и други документи; приобщени към доказателствения материал
чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК, както и от свидетелските
показания на Г. С. А., Стефка А. Алексеева , Янка Стоянова Митева и Зинка
Иванова Иванова , всички те материализирани в съответни Протоколи за
разпит на свидетели. Същите Съдът кредитира изцяло с доверие, поради
липсата на противоречия в тях, систематиката им, корелацията и взаимното
им допълване, подкрепени и от данните, съдържими се в писмените
доказателствени източници, така и с оглед начина на формирането им.
За пълнота на съдебният акт,следва да се посочи,че Съдът възприе
като достоверни и изчерпателни показанията на свидетеля Г. С. А., макар и
същата да се явява пострадала от деянието, тъй като това a priori не
е индиция за недостоверността на твърденията й. Фактите и обстоятелствата,
включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК могат да бъдат
установени с всички допустими доказателствени средства, като нито едно от
тях не се ползва с предварително определена доказателствена сила.
Показанията на пострадалото лице са важен източник на преки доказателства
и не могат да бъдат игнорирани само поради евентуалната им
заинтересованост от изхода на делото. Настоящият сътав кредитира
показанията на пострадалото лице като обективни, безпристрастни и
логически последователни. Напротив в унисон с показанията й са и
обясненията на самият подсъдим ,дадени в досъдебното производство.
Следва да се отбележи,че подсъдимият се признава за виновен и
признава всички изложени факти и обстоятелства в обвинителния акт ,като в
съдебно заседение изразяват съжаление за случилото се. Кореспонденцията
на така направеното от подсъдимият признание на тази част от
инкриминираната фактология със заявеното от свидетелите, окончателно
потвърждава извода за доказаност на инкриминираното противозаконно опит
за изнасилване осъщественоот подсъдимият/така както е посочено в
обвинителния акт/ и липсата на необходимост от подробна аргументация
относно доказателствената обезпеченост на този фактически сегмент от
подложените на доказване събития. Съобразявайки събраните доказателства
по делото и вземайки впредвид реда по който премина съдебното следствие
,съдът прие че деянието по чл.151,ал.1 от НК осъществено от подсъдимият по
начина описан в обвинителният акт и се доказа по безспорен и категоричен
начин .
Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира заключенията
по извършените Съдебни експертизи ; Съдебномедицинска експертиза и
4

Комплексна съдебно психиатрично-психологична експертиза, тъй като са
извършени от вещи лица–специалисти с необходимата квалификация и
знания, включени в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица от
Комисията по чл. 401, ал. 1 от Закона за съдебната власт като липсват
индиции за предубеденост, а от формална страна изготвените писмени
Заключения обективират необходимите данни и фактически констатации,
поради което се явяват обосновани и аргументирани, в съответствие и
кореспондиращи с фактите по делото и останалите доказателства, с оглед
което не възникват каквито и да е съмнения за тяхната правилност. Липсват и
обратни доказателства, опровергаващи констатациите и заключенията на
вещите лица , поради това Съдът намира за обосновани, аргументирани и
правилни експертизите и ползва същите при формирането на фактическите и
правните си изводи.
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните,
са събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са
безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се,
поради което Съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да
налагат, обсъждането им от Съда, извън вече изложения аргумент за
безпротиворечивостта им.
Всички доказателства и доказателствени средства в своята
съвкупност установяват по категоричен начин времето, мястото и начина на
извършване на престъплението по чл.151,ал.1 от НК, както и авторството на
подсъдимия. Показанията на всички свидетели са непротиворечиви и се
покриват напълно с фактическата обстановка, такава каквато е описана в
обвинителния акт. Всички тях съдът намира за незаинтересовани и
непредубедени свидетели, като показанията им съдът кредитира изцяло.
Поради изложеното и Съдът прие, че направеното от страна на
подсъдимият признание относно всички релевантни факти по обвинението,
кореспондира и се подкрепя от събраните безпротиворечиви доказателства,
като на основание императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК,
ползва тези самопризнания за изграждането на фактически и правни изводи
при постановяване на Присъдата,касателно престъплението по чл.151,ал.1 от
НК.
От така изложената по-горе фактическа обстановка
настоящият съдебен състав направи следните правни изводи:
Престъпленията против човешката личност са уредени в Глава
Втора от специалната част на НК. Това показва важното место, което им
отрежда законодателя. В тази Глава са уредени посегателството срещу
човешкия живот, което е едно от най-тежките престъпления, предвидени в
българския НК. Уредени са и други посегателства срещу човешката личност
като изнасилването и извършването на блудствени действия без съгласие на
другото лице. Уредени са в Раздел Осми на посочената Глава от НК със
заглавие „Разврат”. Съпроводени са с унижаване честта и достойнството на
5

човека. В конкретния случай с прояви на насилие (физическо и психическо)
се е стигнало до засягане половата неприкосновеност на пострадалия.
Правото на чест и достойнство и на неприкосновеност на личността са
неоспорими човешки права.
При така възприетата фактическа обстановка съдът намира, че
подс. Д. М. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 151, ал. 1, от НК , като на 18.03.2022г в гр.
Свиленград, обл. Хасково се съвкупил с лице, ненавършило 14- годишна
възраст, а именно с Г. С. А. , родена на **********г. от гр. *********** ,
като извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 от НК.
От обективна страна, по съставомерността на процесното
престъпление следва да се посочи, че изпълнителното деяние на
престъплението се осъществява чрез действие съвкупление, с лице от
различен пол, което е малолетно, като съгласието на пострадалата е правно
ирелевантно.
Престъплението е резултатно, като престъпният резултат се изразява
в осъществяване на половия акт.
Съдържимите се в очертаната правна норма на чл. 151, ал. 1 от НК
признаци визират умишлено съвкупление с лице, ненавършило 14-години,
като умисълът е единствената форма на вина, при която престъплението може
да бъде извършено.
Същевременно деянието не осъществява признаците на престъпление
по чл. 152 от НК, тъй като съвкуплението не е осъществено при някоя от
визираните в този член хипотези.
От субективна страна, подс. Д. М. М. е извършил процесното деяние
с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1-во от НК - съзнавал е, че
извършва съвкупление с лице, което не е навършило 14 години и е целял
именно този резултат.
Във връзка с горното съдът държи да отбележи, че от събраните и
описани по горе доказателства по безспорен начин се доказва по делото, че
подсъдимият Д. М. М. е извършил престъплението за което е предаден на
съд.
Всички свидетели в хода на съдебното следствие, както и писмените
доказателства, сочат за извършител именно подсъдимия. Всички тези
показания се подкрепят от събраните писмени доказателства по делото и не
са противоречиви, поради което и съдът ги кредитира изцяло. Показанията на
свидетелите по делото се подкрепят и от заключенията на вещите лица по
назначените комплексна психолого-психиатрична и съдебномедицинска
експертизи.
Безспорно се доказва, че подсъдимият е знаел за възрастта на
пострадалата и въпреки това е осъществил съвкупление с нея. Освен това още
един важен факт по делото се доказа безспорно, а именно, че съвкуплението в
6

описания в обвинението случай е било със съгласието на пострадалата.
Последното е видно и от заключението на комплексната
психологопсихиатрична експертиза,както и от показанията на самата
пострадала.
Предвид горното и съдът призна подсъдимият за виновен в
извършване на престъплението за което е предаден на съд, а имено чл. 151,
ал. 1 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието по отношение на подс.
Д. М. М., съдът взе предвид степента на обществената опасност на деянието и
на дееца, както и подбудите за извършването на деянието, смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства. Съдът отчете като смекчаващи вината му
обстоятелства самопризнанията на подсъдимия, съдействието на
разследващите органи при разследването на деянието и разкриването на
обективната истина и съжалението за извършеното деяние. Отегчаващи
отговорността обстоятелства не се констатираха.
На основание чл. 373, ал. 2 от НПК при налагане на наказанието
Съдът се позова на разпоредбата на чл. 58 а от НК. Основен акцент,
съобразен в хода на преценката на степента на обществената опасност на
деянието и на дееца е неговата принадлежност към определен, етнически
обусловен, модел на поведение. Известно е, че лицата от тази общност имат
трайно установени традиции за встъпване в съпружески отношения от ранна,
дори в някои случаи, детска възраст. Това ангажира от известно време
изключително актуално обществото по темата "дете ражда дете", но въпреки
всички мерки от страна на правителствени и неправителствени организации,
създаденият модел за формиране на неформално семейно съжителство в една
възраст, в която и двата са още съвсем недорасли и категорично
неподготвени, не е променен. В този смисъл и при липсата на възможност със
собствения социален и интелектуален ресурс подсъдимият да се
противопостави (ако въобще има и такава нагласа) на установените традиции,
той е предприел същия начин на живот като неговите родители и други
родственици и въобще всички принадлежащи към неговата етническа група.
Бил е само на 20 години, което се отчита независимо от привързаната в
квалификацията редуцираща наказанието норма. Получил е съгласието и
подкрепа на близките си/видно от разпита на неговата баба/.
Тези обстоятелства в своята съвкупност Съдът прие, че променят
съществено характеристиката на извършеното престъпление, правейки го
различно при съпоставка с обичайните престъпления от същия вид. При това
се прие, че в случая и най-лекото, предвидено за това престъпление наказание
се явява несъразмерно тежко, съпоставено с тежестта на извършеното
престъпно деяние.
Поради горното съдът определи наказанието по реда на вр. чл. 55, ал.
1, т. 1 от НК, при многобройни смекчаващи вината обстоятелства и прие, че
то следва да е "Лишаване от свобода" в размер от 6 /шест/ месеца, като на
7

основание чл. 66, ал.1 от НК отложи изпълнението на така наложеното
наказание за изпитателен срок от 3 години, доколкото се установи
едновременното наличие на формалните предпоставки за това и липсата на
необходимост от ефективно изтърпяване.
Така индивидуализираните по вид и размер наказания, наложени на
подсъдимия, съдът счете, че ще съдействат за поправянето му и за постигане
на поставените от закона превантивни цели, както по отношение на същия,
така и по отношение на останалите членове на обществото- чл. 36, ал. 1 от
НК.
Съдът прие,че причина за извършеното престъпление от страна на
подсъдимият е е ниското правно съзнание и култура на подсъдимия и
незачитането на установения в страната ред за поведение в обществото.
Относно разноските:
По предявеното обвинение по чл.151,ал.1 от НК, подсъдимият бе
признат за виновен, като при този изход на наказателното дело и на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, Съдът го осъди да заплати направените по
делото разноски,които да внесе за извършени експертизи в общ размер
1 171.50 лв., вносими по сметка на ОДМВР – Хасково и по бюджета на
Съдебната власт сумата от 5 лв.– държавна такса в случай на служебно
издаване на Изпълнителен лист, вносими по сметка на Районен съд -
Свиленград.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.

Районен съдия:............................

8

Номер на акта:	16
Дата:	8 юни 2023 г. (в сила от 24 юни 2023 г.)
Съдия:	Добринка Димчева Кирева

Дело:	20235620200201
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	21 април 2023 г.

Присъда по дело №201/2023 на Районен съд - Свиленград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите