№ 11924
гр. [********], 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20221110138799 по описа за 2022 година
Предявен е за разглеждане отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439 ГПК.
Производство по делото е образувано по искова молба от М.а Н. Н. против
[********], с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 200,00 лева,
представляваща парично задължение за глоба, наложена с наказателно постановление
№ 307273 от 24.03.2017 г., за събирането на която е образувано изпълнително дело №
20208380405676 по описа на ЧСИ М.Б., с рег.№ 838 на КЧСИ, с район на действие
СГС, поради настъпила давност съгласно чл.82, ал.1, б.“а“ ЗАНН.
В исковата молба ищцата твърди, че с наказателно постановление № 307273 от
24.03.2017 г. й била наложена глоба в размер на 200,00 лева, като същото й връчено на
11.08.2017 г. и влязло в сила на 24.08.2017 г. Поддържа, че за събиране на вземането
ответникът предприел действия едва на 05.10.2020 г., когато било образувано
изпълнително дело № 20208380405676 по описа на ЧСИ М.Б., с рег.№ 838 на КЧСИ, с
район на действие СГС, след като вземането вече било погасено по давност. Според
ищеца, в случая е приложима разпоредбата на чл.82, ал.1, б.“а“ ЗАНН, т.е.
административното наказание не следва да се изпълнява, тъй като са изтекли две
години от влизане в сила на процесното наказателно постановление. С оглед
предходното поддържа, че започналата да тече на 24.08.2017 г. /датата на влизане на
наказателното постановление в сила/ изпълнителска давност, е изтекла на 24.08.2019 г.
По изложените в исковата молба доводи и съображения ищцата обуславя правния си
1
интерес от предявения иск. Претендира направените по производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор, в който изразява становище
за неоснователност на предявения иск. Излагат се доводи, че погасителната давност по
смисъла на ЗЗД и изпълнителната давност по смисъла на ЗАНН, са два различни
института. Излагат се доводи, че настъпването на погасителна давност не преклудира
правото/вземането на кредитора, макар последния да е лишен от възможността да
събере вземането си принудително. Поддържа още, че съгласно чл.118 ЗЗД, ако
длъжникът изпълни задължението си след изтичане на давността, той няма право да
иска обратно платеното. Отделно от предходното, след като не е оспорил наложеното
административно наказание в законоустановения срок, единствената възможност
процесната сума да бъде призната за недължима е по реда предвиден в ЗАНН за
възобновяване на административнонаказателното производство. На последно място се
излагат доводи, че не следва да се приема, че изпълнителната давност погасява самото
вземане, тъй като това би противоречало на принципа, че никой не може да черпи
ползи от собственото си противоправно поведение. По изложените в отговора доводи и
съображения се иска отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените
разноски, вкл.юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е приложено Наказателно постановление № 307273/24.03.2017 г. на
Зам.Кмет на [********], с което на М.а Н. Н. – настоящ ищец е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева. Видно от отбелязването
върху наказателното постановление е, че същото е влязло в сила на 24.08.2017 г.
От приложения към настоящото дело заверен препис от изпълнително дело №
20208380405676 е, че същото е образувано на 05.10.2020 г. по подадено възлагателно
писмо за събиране на публични вземания на ответната община, въз основа на
гореописаното и влязло в сила наказателно постановление, с длъжник – ищеца в
настоящото производство.
Видно от материалите по изпълнителното делото е, че след неговото образуване
ЧСИ е извършил справки относно проучване на имущественото състояние на
длъжника.
Със запорно съобщение от 19.10.2020 г. ЧСИ е наложил запор върху вземания
по сметки в различни банки на територията на страната.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Настоящият съд приема, че предявения иск е допустим, доколкото наличието на
висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по влязло в сила наказателно
2
постановление е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за
предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесната сума
поради новонастъпили обстоятелства - погасяване на вземането поради изтекла
погасителна давност.
Вземанията по влезли в сила наказателни постановления представляват
публични държавни /общински/ вземания, съгласно чл.162, ал.2, т.7 ДОПК. Съгласно
чл. 171, ал.1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е
следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък
срок. В чл. 172, ал.2 ДОПК е предвидено, че давността се прекъсва с издаването на
акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по
принудително изпълнение, като от прекъсването на давността започва да тече нова
давност /чл.172, ал.3 ДОПК/. По отношение на вземанията по влезли в сила
наказателни постановления обаче е налице специална правна уредба, регламентираща
давността за изпълнение на наложените административни наказания, вкл. погасителния
давностен срок и началния момент, от който този срок започва да тече – чл.82 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.82, ал.1, б.„а” ЗАНН административното наказание не се
изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. В ал.2 на
чл.82 ЗАНН е предвидено, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с
който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на
действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Според
чл.82, ал.3 ЗАНН независимо от спирането или прекъсването на давността,
административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с
една втора срока по ал.1, като съгласно ал.4 на чл.82 ЗАНН разпоредбата на ал.3 не се
прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано
изпълнително производство.
С оглед предходното, при прилагането на специалната нормативна
регламентация по чл. 82, ал.1, б. „а” във вр. с ал.2 ЗАНН, следва извода, че по
отношение на публичните вземания за глоби по посоченото по-горе наказателно
постановление, погасителният давностен срок е започнал да тече от датата на
влизането в сила на същото. В конкретния случай, видно от приложеното по делото
наказателно постановление е, че същото е влязло в сила на 24.08.2017 г., т.е. до датата
на образуване на изпълнителното дело - 05.10.2020 г., давността за събиране на
наложената глоба е изтекла.
С оглед предходното съдът приема, че предявения иск за недължимост на сумата
от 200,00 лева е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
По разноските:
3
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени направените от него разноски по делото. Видно от приложения по
делото списък на разноските по чл.80 ГПК и данните по делото е, че ищецът е
направил разноски за държавна такса в размер на 50,00 лева, която сума следва да бъде
възложена в тежест на ответника.
Видно от договора за правна защита и съдействие, сключен между ищцата и
процесуалния й представител е, че същите са се договорили, че процесуалното
представителство е безплатно – чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, при интерес до
1000 лв. минималното възнаграждение е 300,00 лева. С оглед предходното и на
основание чл.38, ал.2 ЗА съдът определя възнаграждението в размер на 300,00 лева,
тъй като делото не е от фактическа и правна сложност и е приключило в едно открито
съдебно заседание. Ето защо, ответната община следва да бъде осъдена да заплати на
адв.П. адвокатско възнаграждение в горепосочения размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от М. Н. Н., ЕГН **********
против [********], представлявана от [********], с адрес: [********], иск с правно
основание чл.439 ГПК, вр.чл.124, ал.1 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата
от 200,00 лева, представляваща наложено административно наказание „глоба“ с
наказателно постановление № 307273 от 24.03.2017 г., за събирането на която е
образувано изпълнително дело № 20208380405676 по описа на ЧСИ М.Б., с рег.№ 838
на КЧСИ, с район на действие СГС, поради настъпила давност съгласно.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК [********], представлявана от
[********], с адрес: [********] да заплати на М. Н. Н., ЕГН ********** сумата от
50,00 лева, представляваща направени разноски по производството за държавна такса.
ОСЪЖДА [********], представлявана от [********], с адрес: [********] да
заплати на адвокат М. И. П., ЕГН, член на Адвокатска колегия – гр.[********], личен
№ [********], с адрес на упражняване на дейността: гр.[********], [********], на
основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА, сумата в размер на 300,00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение по производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5