Решение по дело №954/2019 на Окръжен съд - Плевен

 

 

РЕШЕНИЕ

№…

гр. Плевен, 14.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с. в публично заседание на четиринадесети януари  през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА

2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА

при секретаря ВЕЛИСЛАВА ТРИФОНОВА и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 954 по описа за 2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 1921/10.10.2019 г. по гр.д.№ 3342/2019 г. по описа на ПлРС е признато за установено по отношение на ответницата Ц.Д.Д., че същата дължи на ищеца „***” АД със седалище гр.София сумата от общо 3 962.19 евро, от които главница -                   2 900 евро; договорна лихва за периода от 07.12.2011 г. до                          07.09. 2018 г.- 394. 21 евро; наказателна лихва за периода от 09.01.2012 г. до 25.02.2019 г.- 667.98 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.02.2019 г. до изплащане на вземането, като за разликата до 7 689.16 евро е отхвърлен предявения иск като погасен по давност.Осъдена е Ц.Д.Д. да заплати на „***“АД със седалище гр.София, сумата от 180.75 лв., представляваща деловодни разноски в заповедното производство съобразно признатата част от вземането.Осъдена е Ц.Д.Д. да заплати на „***“АД със седалище гр.София сумата от 917.63 лв., представляваща деловодни разноски в исковото производство съобразно уважената част от иска.

Депозирана е въззивна жалба от  Ц.Д.Д., чрез назначения й особен представител, срещу решение № 1921/10.10.2019 г. по гр.д.№ 3342/2019 г. по описа на ПлРС, в частта му, в която е признато за установено по отношение на въззивницата Ц.Д.Д., че същата дължи на ищеца „***“АД сумата  от общо 3 962.19 евро, от които главница – 2 900 евро;  договорна лихва за периода от 07.12.2011 г. до 07.09.2018 г. - 394,21 евро; наказателна лихва за периода от 09.01.2012 г. до 25.02.2019 г. - 667.98 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.02.2019 г. до изплащане на вземането, както и в частта, в която Ц.Д. е осъдена да заплати сумата от 180.75 лв., представляваща деловодни разноски в заповедното производство съобразно признатата част от вземането и сумата от 917.63 лв., представляваща деловодни разноски в исковото производство съобразно уважената част от иска.Излагат се доводи за незаконосъобразност на същото.Прави се искане да се отмени в обжалваната му част и да се отхвърли предявения иск и в нея, като счита, че цялото вземане е погасено по давност.

За въззиваемата страна – „***“АД със седалище гр.София процесуалният представител изразява становище да се остави в сила като правилно и законосъобразно обжалваното решение и да бъдат присъдени разноски за юристконсултско възнаграждение.

        Въззивната жалба е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящата инстанция намира решението и за правилно, поради което по силата на чл.272 ГПК  препраща към мотивите на първоинстанционния съд.Във връзка с доводите във въззивната жалба  съдът приема за установено следното.

Първият спорен между страните въпрос, на който следва да се даде отговор във въззивното производство, е когато съконтрахентите по договор за банков кредит са уговорили настъпване на автоматична предсрочна изискуемост при определени условия, необходимо ли е също уведомяване на длъжника от страна на банката за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита.

Във въззивната жалба е посочено,  че няма спор, че кредитът е в просрочие, считано от 07.10.2011 г.-общо 2698 дни към 25.02.2019 г., а за да постанови решението си съдът е приел, че считано от 08.09.2018 г. и всички непогасени месечни задължения на кредитополучателя, произтичащи от договор за банков кредит № 025LD-R-001674/07.09.2011 г. са станали изцяло и незабавно изискуеми на основание настъпил падеж.

От доказателствата по делото е видно, че на 07.09.2011 г. е сключен договор за банков кредит №025LD-R-001674 между въззивницата Ц.Д. и въззиваемия „***“АД за предоставяне на сума в размер на 2 900 евро за погасяване на съществуващи задължения по две кредитни карти - от 14.08.2006 г. и от 28.03.2006 г., като кредитът е усвоен от кредитополучателя на 07.09.2011 г. еднократно.

Съгласно чл.3 от договора за банков кредит крайният срок за погасяване на кредита е 07.09.2018 г.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е депозирано на 25.02.2019 г., т.е. след изтичане на горепосочения краен срок за погасяване на кредита.Посочено е, че кредитът е в просрочие, считано от 07.10.2011 г.-общо 2698 дни към 25.02.2019 г., а крайният срок за погасяване на кредита е настъпил на 07.09.2018 г. съгласно т.3 от договора за кредит и погасителния план към него.Считано от 08.09.2018 г., всички задължения на кредитополучателя, произтичащи от договора за банков кредит от 07.09.2011 г. са станали изцяло и незабавно изискуеми на основание настъпил падеж.

В исковата молба банката също не се позовава на  настъпила уговорена автоматична предсрочна изискуемост в договора за кредит, респ. в общите условия, респ. на обявяване на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ.Вземането, произтичащо от неизпълнението на договора за банков кредит, се претендира от банката поради изтичане на крайния срок за погасяване на кредита съгласно чл.3 от договора - 07.09.2018 г.

Въззивницата се позовава на т.10.3 от Общите условия на „***“АД за кредити на физически лица,според която ползваният кредит става незабавно изцяло и предсрочно изискуем и банката има право да предприема действия за принудително събиране на вземанията си, в т.ч. и по съдебен ред, без да уведомява кредитополучателя и без да дава допълнителен срок за изпълнение, във всички случаи, когато е налице забава в плащането на което и да е задължение на кредитополучателя към банката за срок, по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата, на която това задължение е станало изискуемо съгласно договора и настоящите общи условия независимо от извършените от кредитополучателя плащания по дълга в рамките на този срок.Т.е. следва да се приеме, че страните са уговорили настъпване на автоматична предсрочна изискуемост при определени посочени в общите условия предпоставки.

В заключението на ВЛ И., неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно, е посочено, че кредитът е в просрочие от 07.10.2011 г. по отношение на главницата-просрочени са погасителните вноски с падежи от 07.10.2011 г. до 07.08.2018 г.

Субективното право за отнемане преимуществото на срока обаче е предоставено изцяло на волята на кредитора и в хипотезата на уговорена автоматична предсрочна изискуемост и тъй като това право не е упражнено от въззиваемия, то падежът на задължението е настъпил с изтичане на срока на договора - 07.09.2018 г. (определение № 302/13.04.2016 г. на ВКС по т.д.№ 2587/2015 г., I т.о., определение № 328/21.04.2017 г. на ВКС по гр.д.№ 60400/2016 г., III г.о., определение № 197/26.02.2016 г. на ВКС по т.д.№ 2384/2015 г., I т.о.).

Неоснователно е възражението на въззивницата, че установявайки момента на предсрочната изискуемост, която е договорена и следва да се изчисли с изтичане на 150 дни след 07.10.2011 г., се поставя началото на периода, от който започва да тече погасителната давност в полза на кредитополучателя.

То би било основателно в хипотезата, ако се приеме, че предсрочната изискуемост е настъпила на 06.03.2012 г., като цялото вземане би било погасено по давност към 25.02.2019 г.

Както се посочи по-горе, субективното право за отнемане преимуществото на срока е предоставено изцяло на волята на кредитора и тъй като това право не е упражнено от последния, то падежът на задължението е настъпил с изтичане срока на договора - 07.09.2018 г.

От този момент до момента, в който банката кредитор е предявила вземането си по съдебен ред, чрез подаденото заявление по чл. 417 от ГПК на 25.02.2019 г., не е изтекъл предвиденият в чл.110 ЗЗД петгодишен срок, който е обвързан с датата на падежа на главното задължение относно претендираната главница и с оглед на чл.114, ал.1 ЗЗД  започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо - от 07.09.2018 г., а не от 06.03.2012 г., когато изтичат 150 дни след 07.10.2011 г.

Поради гореизложеното съдът счита, че е неоснователен доводът на въззивницата, че на посоченото  основание целият кредит и всички падежирали просрочени месечни вноски са погасени по давност и следва да се отмени решението в тази му част, в която установителният иск е уважен.

Следователно не са налице основания за отмяна на решението в обжалваната му част и същото следва да бъде потвърдено в същата.

  При този изход на делото следва да бъде осъдена въззивницата да заплати на въззиваемия разноски по делото за настоящата инстанция в общ размер на 1 100 лв.

        Водим от горното, Плевенски окръжен съд

                                     Р     Е     Ш       И      :

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 1921/10.10.2019 г. по гр.д.№ 3342/2019 г. по описа на Плевенски районен съд в обжалваната му част, в която е признато за установено по отношение на ответницата Ц.Д.Д. от гр. Плевен, ЕГН **********, че същата дължи на ищеца „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, район „***”, бул. „***”  № 37,  сумата от общо 3 962.19 евро, от които главница-                   2 900 евро; договорна лихва за периода от 07.12. 2011 г. до 07. 09. 2018 г.- 394. 21 евро; наказателна лихва за периода от 09.01.2012 г. до 25.02.2019 г.- 667.98 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.02.2019 г. до изплащане на вземането; в обжалваната му част, в която е осъдена Ц.Д.Д. от гр. Плевен,                              ЕГН **********, да заплати на „***” АД,                       ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, район „***”, бул. „***”  № 37, сумата от 180.75 лв., представляваща деловодни разноски в заповедното производство съобразно признатата част от вземането; в обжалваната му част, в която е осъдена Ц.Д.Д. от гр. Плевен,                              ЕГН **********, да заплати на „***” АД,                       ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, район „***”, бул. „***”  № 37,  сумата от 917.63 лв., представляваща деловодни разноски в исковото производство съобразно уважената част от иска.

       Осъжда въззивницата Ц.Д.Д. от гр.Плевен, ЕГН **********, да заплати на въззиваемия „***“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, район „***“, бул.“***“№ 37, разноски по делото за настоящата инстанция в общ размер на 1 100 лв.

       Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от получаване на съобщението от страните чрез връчване на препис от същото.

 

 

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                  ЧЛЕНОВЕ: