Решение по адм. дело №363/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 27а от Закона за закрила на детето /ЗЗДет./.

Производството по делото е образувано по жалби от Л. И. И. от гр. Габрово и Р. Д. И. от гр. Габрово против Заповед № ЗД/Д-ЕВ-Г-079 от 18.09.2025 година, издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Габрово.

В жалбата на Л. И. /л. 3/ се твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, като се навеждат доводи за липса на данни, че заповедта е издадена от надлежен орган; некоректно описана фактическа обстановка – детето не е било свидетел на описаното в заповедта криминално деяние, само е видяло кръвта от раните на пострадалия, поради което не е налице рискова среда за детето, деянието е инцидентно, извън контрола на майката, която се е погрижила детето да не става свидетел на последиците; майката /жалбоподателката/ се грижи добре за детето и настаняването в приемно семейство е крайно неоправдано и не е в интерес на детето; родителите на детето са процес на развод, като са постигнали споразумение за развод по взаимно съгласие, налице е споразумение за отглеждане на детето и от двамата родители, т.е. интересите на детето са поставени на първо място като последица от прекратяване на брака; посочени в заповедта норми на чл. 5, ал. 1 от ЗЗДет. и чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДет. не кореспондират с действителната фактическа обстановка и изводът на социалните работници за дете в риск е повърхностен, силно преувеличен, краен и неподкрепен с никакви доказателства. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед.

В жалбата на Р. И. /л. 7-8/ се сочи, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган, при неспазване на установената от закона форма, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и нецелесъобразност. Навеждат се доводи, че нападение, описано в заповедта, не се е състояло по посочения в заповедта начин, имало е битов скандал, който детето нито е чуло, нито е видяло; не е налице нито една от хипотезите на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗДет., като в заповедта не е посочена конкретна хипотеза; не са взети предвид документи, изготвени по повод развода на родителите на детето, като същите навеждат на липса на риск за детето; липса на кумулативно изискуемите предпоставки за прилагане на чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗДет. Прави се искане за отмяна на заповедта и се заявява претенция за присъждане на разноските по делото.

В открито съдебно заседание жалбоподателката Л. И. се явява лично и се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество за отмяна на оспорената заповед.

В открито съдебно заседание жалбоподателят Р. И. се явява лично и се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество за отмяна на оспорената заповед. В предоставения срок писмени бележки не са депозирани.

Ответната страна Директор на Дирекция „Социално подпомагане” – Габрово в открито съдебно заседание се явява лично и се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, оспорват се жалбите, по същество се прави искане за отхвърляне на оспорванията.

Заинтересованата страна Д. Р. И. се представлява в открито съдебно заседание от назначен от съда особен представител – адвокат, който оспорва жалбата и по същество прави искане за отхвърляне на оспорването, подробни съображения за което развива в депозирани писмени бележки /л. 122-123/.

Заинтересованите страни С. П. А. и А. М. А. се явяват лично в открито съдебно заседание оспорват жалбите и по същество заявяват становища за неоснователност на оспорванията.

В изпълнение на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет. от Дирекция „Социално подпомагане“ – Габрово е представен социален доклад /л. 108-111/.

Съдът намира жалбите за допустими, като подадени от надлежни страни, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 27а от ЗЗДет., указан от административния орган в оспорения акт. Заповедта е връчена на жалбоподателите Л. И. и Р. И. лично срещу подпис на 19.09.2025 година /л. 63/, а жалбите срещу заповедта са депозирани на 30.09.2025 година.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорената в настоящото производство Заповед № ЗД/Д-ЕВ-Г-079 от 18.09.2025 година, издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Габрово, Д. Р. И., дъщеря на жалбоподателите, е спешно настанена, считано от 18.09.2025 година, в професионалното приемно семейство на С. П. А. и А. М. А. от гр. Трявна до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет./, на основание чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет. вр. чл. 25, ал. 1, т. 4, вр. чл. 4, ал. 1, т. 4, чл. 5 и чл. 26 от ЗЗДет., и чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДет. /л. 9-10/.

В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че в нощта на 17-ти срещу 18-ти септември 2025 година след битова свада, бащата на Д. – Р. И. - напада с нож и нарязва с множество прорезни рани съжителя на майката /Р./ в присъствието на детето, като детето е свидетел на случилото се, споделило е, че често имало скандали между Р. И., майката и съжителя й. Поведението на бащата е квалифицирано като рисково и непредсказуемо; прието е, че предвид създадената рискова и опасна за малолетното дете среда, липсата на сигурност в дома и на двамата родители, наложително е предприемането на спешни мерки за осигуряване сигурността и стабилността на детето; проучване е показало, че не може да бъде приложена мярката по чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗДет. поради липсата на близки и роднини с желание и възможност да се грижат за детето в техните семейства; детето е подходящо за настаняване в приемно семейство.

Оспорената заповед се основава на социален доклад за предприемане на спешна мярка за закрила № СГ/Д-ЕВ-Г/129-001/18.09.2025 година, изготвен от Главен социален работник в отдел „Закрила на детето“ към ДСП – Габрово, съгласно който през последните 3 години бащата Р. И. се е грижил за детето Д., майката Л. е пребивавала в гр. Севлиево заедно с настоящия си приятел Р.; в началото на годината се е прибрала в Габрово, като с Р. обитават съседни апартаменти на адреса, посочен в преписката, и от месец майката Л. е пожелала детето да живее в нейното жилище, но предвид съседството на жилищата детето продължавало да живее и с двамата си родители и те общо да се грижат за нея, като са осигурени много добри битови условия и в двете жилища. От м. юли 2025 година родителите са в процес на развод, иницииран от Р. И., взаимоотношенията между съпрузите са сложни, изтъкнати са противоречия относно възможността Р. да има връзки с други жени, които да води в жилището си. В нощта на 17-ти срещу 18-ти септември 2025 година след битова свада, бащата на Д. – Р. И. - напада с нож и нарязва с множество прорезни рани съжителя на майката /Р./ в присъствието на детето, като детето е свидетел на случилото се – споделило е, че се е изплашила, викала и молела да спрат, както и че често е имало скандали между родителите й и съжителя на майката, който детето нарича „Бебо“. При посещението на адреса, детето е намерено заедно с майка си в огромна локва кръв във всекидневната, в която се е разиграл инцидентът, а кръв е имало навсякъде - по пода, стените, бравите на вратите в жилището, стълбището и пред входа на жилищния блок. В доклада се сочи, че майката не е оценила травмата от ситуацията спрямо детето и не е предприела мерки да го изведе далеч от ужасяващата гледка, да й осигури психоемоционална стабилност. Поради констатирания сериозен риск за живота и здравето на детето, липсата на алтернатива за отглеждане в биологичното семейство или при близки и роднини, е предложено детето да бъде спешна настанено в професионално приемно семейство, до стабилизиране на семейната среда.

От показанията на разпитания по делото свидетел Р. М., наричаният от детето „Бебо“ съжител на майката, се установя, че в процесната вечер на 17.09.2025година са празнували имен ден на Л.; по искане на детето бил извикан и бащата Р.; пили по 1-2 чашки ракия, след което Р. и детето заспали на масата; през нощта Р. се прибрал в апартамента си и малко по-късно звъннал на Р. и го помолил да му отвори вратата, като при влизането в апартамента ударил Р. с дървен кол в гърдите, а след това го намушкал в областта на ръцете и гърба с нож, взет от кухнята. Р. успял да вземе ножа, изхвърлил го и напуснал жилището, за да търси помощ в съседно заведение. От шума при инцидента Л. се събудила, но Р. й казал да се прибере с детето в стаята, по негови твърдения детето не е станало свидетел на инцидента; не е имало други инциденти между него и Р., родителите добре се грижели за детето.

Според показанията на свидетеля В. К., съсед на Л. и Р., родителите се отнасят добре към детето, главно бащата се грижи за него; за процесния инцидент, наречен от свидетеля „последния“ разбрал, защото имало пръски кръв почти на целия етаж, не знае да е имало други инциденти, имало е незначими спречквания поради разногласия по въпроси от битов характер.

От показанията на разпитаните социални работници Р. Г. и К. К., посетили адреса по сигнал от Детска педагогическа стая, се установява, че имало кръв още пред входа на блока, по стълбището, а в жилището се натъкнали на гледка, описана от тях като потресаваща - много петна от кръв и огромна локва кръв в стаята, в която се е разиграл процесният инцидент, която Л. се опитвала да изчисти; детето споделило, че родителите й и Бебо, съжителят на майката, и друг път са се черпили, и друг път са се карали; детето им споделило, че в процесната нощ се е събудило от викове, видяла е баща й да удря Бебо, видяла е и ножа, и кръвта, Бебо й казал да си влезе в стаята, тя плачела и ги молела да спрат.

В разглеждания случай спорен от правна страна е въпросът относно приложението на нормата на чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЗДет. Настоящият съдебен състав намира, че в случая са установени предпоставките за прилагане на мярката „временно настаняване на дете извън семейството по административен ред“, разписана в хипотезата на чл. 27, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЗДет. и чл. 33, ал. 1 ППЗЗДет.

По силата на чл. 27, ал. 1 ЗЗдет., настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето, което настаняване е временно и условието е спазено, видно от съдържание на диспозитива на заповедта – до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет. От съдържанието на акта е видно, че административният орган е разпоредил мярка с временен характер в рамките на представената му от закона материална и териториална компетентност до предприемане на по-подходяща за детето мярка за закрила.

Приложената мярка, установена в чл. 27, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЗДет., предвижда настаняване извън семейството на дете, което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.

Понятието „насилие“, за целите на закрилата на детето, така както е дефинирано в чл. 11 от ЗЗДет., обхваща случаи на въвличане на детето в дейности, неблагоприятни за неговото физическо, психическо, нравствено и образователно развитие; нарушаване на достойнството му чрез методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси. Мярката за закрила на дете „спешно настаняване извън семейството“ е регламентирана в чл. 33, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето и е разновидност на мярката „временно настаняване на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана институция“ по чл. 27, ал. 1 от Закона за закрила на детето. Материалноправната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДет. предвижда предприемане на спешно настаняване извън семейството в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето. В тези случаи не се извършва предварително проучване на възможността за настаняването на детето в семейство на роднини или близки с подготвено становище за годността на близките или роднините да отглеждат детето /чл. 24 от ППЗЗДет./. На основание чл. 33, ал. 2 от ППЗЗДет., настаняването се извършва незабавно след получаването на сигнала със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“, а на основание следващата алинея 3 проучването започва незабавно и се извършва в срок до 10 дни от издаване на заповедта. Обезпечителният характер на мярката по отношение на интересите на детето изисква провеждане на бързо административно производство, като административното решение следва да бъде взето незабавно. Прилагането на специалната норма на чл. 33, ал. 1 от ППЗДет. изключва приложението на общия ред по АПК. В случая не се установяват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения административен акт.

Фактите за прилагане на развилата се процедура са установени с приложения като част от преписката на лист 127 от първоинстанционното дело формуляр за приемане на устен сигнал от 18.09.2025 година. Установява се спазване на разпоредбата на чл. 33, ал. 3 от ППЗЗДет. – проучването е започнало незабавно с изготвения преди издаване на заповедта Доклад за оценка на постъпил сигнал /л. 65-68/, който доклад, преценен като доказателство, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, като издаден от длъжностно лице в кръга на службата му и след извършена проверка по установения ред и форма, съставляващ и индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК, с който са установени факти и обстоятелства с правно значение и основание за издаване на обжалваната заповед. Същият доклад, на основание посочената разпоредба от ГПК, е доказателство пред съда до доказване на противното, за изявленията и действията, извършени пред и от социалния работник. Въз основа на данните от доклада, препотвърдени в социален доклад за предприемане на спешна мярка за закрила, е издадена процесната заповед.

Настоящият съдебен състав намира, че констатациите в социалните доклади не са оборени по надлежния ред от жалбоподателите. Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетеля М. относно факта дали детето Д. е станало свидетел на инцидента между него и Р., като намира, че свидетелят е заинтересован предвид факта на съжителство с майката на детето – жалбоподател в настоящото производство, и показанията му обслужват защитната теза на жалбоподателката. Показанията на свидетеля К. не носят информация относно процесния инцидент, но са индиция и за други конфликтни ситуации между родителите и съжителя на майката, като съдът намира за незадоволителен отговорът на свидетеля защо е нарекъл процесния инцидент „последния“.

Съдът не намира причина да не кредитира с доверие показанията на свидетелите – социални работници, като показанията на тези свидетели не противоречат на установеното в писмените такива. Тези свидетелски показания не са недопустими и в частта на дадената информация относно получената такава при разговори с детето, макар същите да не са част от процедурата по провелото се административно производство и в този смисъл да не са закрепени в нарочен документ, доколкото получената по този начин информация се базира на лични възприятия относно реакцията на детето по отношение на процесния инцидент.

Съгласно § 1 от ДР на ППЗЗДет., „насилие“ над дете е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, пренебрегване, търговска или друга експлоатация, водеща до действителна или вероятна вреда върху здравето, живота, развитието или достойнството на детето, което може да се осъществява в семейна, училищна и социална среда /т. 1/; „физическо насилие“ е причиняване на телесна повреда, включително причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето /т. 2/; „психическо насилие“ са всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение, както и неспособността на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури подходяща подкрепяща среда /т. 3/.

Настоящият съдебен състав намира с оглед анализа на релевантните доказателства наличието на упражнено насилие над детето Д. И. по смисъла на § 1, т. 2 и 3 от ДР на ППЗЗДет. – детето е било поставено под заплаха за живота и здравето му, пренебрегнато е било присъствието му в жилището и конкретно в помещението, в което се е разиграл процесният инцидент, като от страна и на двамата родители не е осигурена подходяща среда, поради което правилно е преценено от служителите на Дирекция „Социално подпомагане“ - Габрово, че при тези данни оставянето на детето в семейна среда крие риск от увреждането му. Грижите за дете изискват много повече от задоволяване на потребностите му от дрехи, обувки и храна.

В случая е налице хипотезата на чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДет, предвиждаща, че спешното настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето. Установените обстоятелства попадат в хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗДет., тъй като констатираните отношения между родителите на детето и съжителя на майката не повлияват положително върху психическото и емоционално развитие на детето. Изложените в обратната насока оплаквания от бащата на детето – жалбоподател в настоящото производство, за опасност от прекъсване на силната емоционална връзка с детето, са неоснователни, доколкото настаняването в приемно семейство няма за цел прекъсване на контактите с родителя/ите, мярката е с временен характер и съществува възможност прилагането на мярката да бъде преразгледано при наличие на данни за стабилизиране на семейната среда.

Държавата има задължение да предприеме мерки, както за подпомагане на контакта на родителите с детето, така и да защити неговите най-висши интереси, при водещ интерес на детето, което в случая е сторено с процесната заповед. Мярката е предприета в „най-добър интерес“ на детето по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. Посредством предприетата мярка по чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗЗДет., е постигната целта на закона да се защитят висшите интереси на детето, които имат приоритет пред желанията и интересите на родителите. Водещ принцип и целта на закона е осигуряването на най-добрия интерес на детето. На основание § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. той съставлява преценка на: желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето.

Обжалвана заповед съответства и на практиката на Съда по правата на човека по приложението на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧ/, че националният съд дължи да осигури справедлив баланс между интересите на детето и тези на родителя.

Процесната заповед е издадена от компетентен орган предвид представените по делото доказателства, че Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Габрово се е намирала в разрешен платен отпуск за периода 18.09.-19.09.2025 година включително /Заповед № ЧР-7-45 420 от 10.09.2025 година на Главен секретар на Агенция за социално подпомагане – л. 86/, през който период е била замествана от К. Д. Г. – Началник отдел „ИОХУСУ“ на основание Заповед № 0701-РД01-0012 от 15.01.2024 година на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Габрово /л. 85/.

Процесната Заповед № ЗД/Д-ЕВ-Г-079 от 18.09.2025 година, издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Габрово, е издадена от компетентен орган /чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет./, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на закона, поради което оспорванията следва да бъдат отхвърлени.

Водим от горното и на основание чл. 27а, ал. 5 от ЗЗДет. и чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ оспорванията на Л. И. И. от гр. Габрово и Р. Д. И. от гр. Габрово против Заповед № ЗД/Д-ЕВ-Г-079 от 18.09.2025 година, издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Габрово.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.