№ 6124
гр. София, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20251100506004 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „Печатница на Българска народна
банка“ АД, чрез адв. В., срещу решение № 3678/04.03.2025г., постановено по гр. дело
№ 53690/2024г. по описа на СРС, 53-и състав, с което са уважени предявените от
ищеца Н. Г. Г. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на
уволнението на ищеца извършено със заповед № 01-003159/10.07.2024г. на
Изпълнителния директор на „Печатница на Българска народна банка“ АД, по чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност
„книговезец“ и по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за сумата 8 813.31 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното
уволнение за периода от 12.07.2024г. до 12.01.2025г., ведно със законната лихва
считано от 10.09.2024г. до окончателното изплащане.
Жалбоподателят намира, че обжалваното съдебно решение било неправилно и
необосновано. Правилна била преценката на първоинстанционния съд, че с
поведението си ищецът осъществила нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187,
ал. 1, т. 7 и т. 10 КТ, вр. чл. 21, ал. 5, пр. 1 ПВТР, което дало право на работодателя да
й наложи дисциплинарно наказание. Неправилно и незаконосъобразно обаче СРС
приел, че извършените от ищеца нарушения не били достатъчно тежки, за да й бъде
наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ и че не били спазени критериите по
1
чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на наказанието. Извършените от ищеца Г.
дисциплинарни нарушения, ценени в тяхната съвкупност, естество, начин на
извършване, поведението и субективното отношение към извършеното, обуславяли на
Г. да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание. От показанията на
разпитаните по делото свидетели К. и К. се установило, че с ищеца Г. трудно се
работело, с малко хора се разбирала, имала пререкания с колектива, не изпълнявала
трудовите си задължения по длъжностна характеристика с пълна прецизност. Значимо
било извършеното от нея нарушение. Тя хвърлила една бланка паспорт - готова
продукция, която паднала на работната маса на машинния оператор Т.В., след което
демонстративно излязла от стаята, без да върне бланката на работното си място. След
стореното ищецът трикратно отрекла, че била извършител на деянието и не считала
стореното за извършено нарушение на трудовата дисциплина. Такова било
поведението й и при предходно наложеното й от работодателя със заповед № 01-
001266/03.04.2024г. наказание „забележка“. Демонстративното поведение на ищеца и
бездействието й съставлявало неизпълнение на основно нейно трудово задължение,
произтичащо от длъжностната й характеристика и ПВТР. Бездействието й нямало за
последица единствено некоректно поведение към останалите служители в стаята, но и
създало предпоставки за инцидент – нарушаване на сигурността на обработката на
готовите бланки за паспорт, които били под особен режим. Неполагането на
дължимата грижа било тежко нарушение, а ищецът имала и предходно дисциплинарно
наказание „забележка“, наложено й със заповед № 01-001266/03.04.2024г., което съдът
следвало да съобрази. Необосновано СРС приел, че ищецът се върнала, вдигнала и
отчела захвърлената бланка – такива доказателства по делото нямало и такова
смекчаващо обстоятелство не следвало да се отчита. Обстоятелството, че захвърлената
бланка не липсвала се дължало на поведението на друг служител, който проявил
отговорност - вдигнал я и я върнал на работното място на ищеца. Налице била
системност в нарушенията на ищеца и никаква собствена критичност към поведението
й, което било основание да се наложи най-тежкото наказание, предвид
демонстрираното поведение при извършването на нарушенията, а и след това.
Неоснователно и недобросъвестно ищецът по делото твърдяла, че не била запозната с
длъжностната си характеристика, с правилника за вътрешния трудов ред (ПВТР) и с
други актове, засягащи изпълнението на трудовите й права и задължения, но СРС не
взел под внимание това нейно недобросъвестно поведение и злоупотреба с право в
дисциплинарното производство. Неправилно първоинстанционният съд приел, че не
били налице системни нарушения, допуснати от ищеца при изпълнението на трудовите
й задължения, без да отчете дисциплинарното й минало и незаличеното по чл. 197 и
чл. 198 КТ предходно наказание. С бездействието си и безкритичното си отношение
ищецът неглижирала задълженията си и поставила в риск изпълнението на основни
отговорности на печатницата, произтичащи от ЗЗКИ, ПВТР и Процедури, работни
2
инструкции и оперативни документи от Интегрираната система за управление на
„Печатница на БНБ“ АД и други вътрешни нормативни документи. Действията й
създали предпоставки за сериозни пропуски и тежки последици за националната
сигурност, системно давала лош пример на колегите си. Уронването на доброто име на
работодателя се изразявало в нелоялно отношение към него, злоупотребила с
доверието му, като компроментирала оказаното й доверие и злепоставила
работодателя пред трети лица – колеги и персонал. Ищецът работела с документи под
постоянен надзор, готовата продукция следвало да се опазва, предава и издава под
опис. Некоректното поведение на ищеца можело да се отрази върху целия колектив и в
отношенията в него, а от там и на качеството на трудовата дейност на целия цех, което
би накърнило в значителна степен интересите на работодателя, предвид естеството на
работа и зависимостта му от лоялното поведение на служителите му. Ищецът
демонстративно отказала да изпълни това, което работодателят й възложил. Такова
поведение не следвало да бъде стимулирано по никакъв начин. Нарушенията на ищеца
били тежки, тъй като засягали същността на трудовото правоотношение. Извършени
били виновно и умишлено, при форма на вината – пряк умисъл, а ищецът нито
признала вината си, нито била готова да се поправи. Тежестта на нарушенията се
обуславяла от особеностите на трудовата й функция и създадената от нея възможност
да се злоупотреби с готовата бланка за паспорт – официални удостоверителни
документи за страната, ценни книжа, с което би била нанесена вреда за държавата,
уронен престижът на работодателя, засегнати интересите му. Сочи съдебна практика
относно оценката на тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение предвид
характера на възложените трудови функции, оказаното от работодателя доверие,
отговорност. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а вместо това –
предявените от ищеца искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ да
бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът Н. Г. Г., чрез адв. Ш., депозира писмен
отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Въззивникът
направил собствена интерпретация и изложил аргументи, които не намирали опора
нито в закона, нито в съдебната практика, нито съответствали на установените по
делото факти. В оспорваната заповед за уволнение на ищеца било посочено
извършването на едно единствено дисциплинарно нарушение, а именно хвърляне на
един брой бланка за паспорт в посока към масата, където се намирал служебният
телефон. В останалата част били цитирани разпоредби и състави на нарушения, без да
се установявало фактическото им извършване от ищеца. Правилно СРС изложил
мотиви, че поведението на ищеца не се квалифицирало като нарушение на правилата
за ЗБУТ, че не можело да доведе до увреждане или разпиляване на имущество. От
показанията на св. К. се установило, че именно ищецът прибрала и отчела бланката, с
което изпълнила служебните си задължения. Предвид легалната дефиниция, дадена в
3
разпоредбата на пар. 1, т. 22 ДР на КТ не се установявала и твърдяната от ответника
системност на нарушенията на трудовата дисциплина. Правилно СРС възприел, че
извършеното дисциплинарно нарушение не съответствало по тежест на наложеното от
работодателя наказание уволнение. За работодателя не настъпили никакви вреди,
бланката била изцяло годна да бъде използвана като готова продукция, ищецът
проявила отговорност като прибрала и отчела същата, с което отстранила и
негативните последици от действията си. Моли обжалваното съдебно решение да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Решението на СРС е правилно на поддържаните с въззивната жалба основания,
като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени
от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
Страните по делото не са формирали спор и от представените по делото
писмени доказателства – трудов договор № 08/13.09.2019г. и допълнително
споразумение съм същия от 25.06.2024г. по делото се установява, че страните били
обвързани от валидно трудово правоотношение, в рамките на което ищецът
изпълнявала при ответника длъжността „книговезец“ в звено „Общи ценни книжа“,
цех „Производство на ценни книжа, Дирекция „Производство на ценни книжа“.
Страните не спорят и от писмените доказателства по делото се установява, че
трудовото правоотношение с ищеца било прекратено от ответника с процесната
заповед № 01003159/10.07.2024г. на Изпълнителния директор на „Печатница на
Българска народна банка“ АД, с която на ищеца Н. Г. Г. било наложено дисциплинарно
наказание „уволнение” за това, че на 06.06.2024г., по време на работа, извършила
нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ – неизпълнение на
възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила, по чл.
187, ал. 1, т. 5 КТ – неспазване на правилата за ЗБУТ, по чл. 187, ал. 1, т. 7 КТ –
неизпълнение на законните нареждания на работодателя, по чл. 187, ал. 1, т. 9 КТ –
увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини,
енергия и др. и по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ – неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в Правилника за
вътрешния трудов ред, в КТД или определени при възникването на трудовото
правоотношение, чл. 18, ал. 1, т. 3, р. V от Правилника за вътрешния трудов ред – да
спазва техническите и технологичните правила в съответствие с въведените от
4
работодателя правила за ЗБУТ, ал. 2 – да спазва вътрешните правила, приети в
печатницата, да организира и изпълнява трудовите си задължения така, че да не
възпрепятства или затруднява под каквато и да е форма работата на останалия
персонал, чл. 19, ал. 3 – да изпълнява трудовите си задължения добросъвестно, чл. 21,
ал. 5 – до пази грижливо имуществото, което й е поверено или с което е в досег при
изпълнение на възложената й работа, да пести суровините, материалите, паричните и
други средства, които й се предоставят за изпълнение на трудовите й задължения.
Видно от съдържанието на уволнителната заповед работодателят се позовал и на
връзка на извършеното с чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ – системни нарушения на трудовата
дисциплина. Посочил, че за извършеното нарушение бил сезиран от доклад № 01-
001981/06.06.2024г. от началника на цех „Производство на ценни книжа“, че със
заповед № 01-002115/18.06.2024г., писмо № 01-003152/09.07.2024г., заповед № 01-
002035/13.06.2024г., 01-002034/13.06.2024г., 01-002033/13.06.2024г. от Г. били изискани
писмени обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ, тя не дала такива. Работодателят
отбелязал още, че събрал като писмени доказателства за извършеното от ищеца
нарушение на трудовата дисциплина обяснения от служителите от звено „Паспорти“ с
№ 01-02061/14.06.2024г., 01-002060/14.06.2024г. и 01-002059/14.06.2024г. Отчел, че със
заповед № 01-001266/03.04.2024г. ищецът Г. вече била наказвана за извършено
нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 9 КТ – увреждане на
имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и др. и
по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ – неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в
закони и други нормативни актове, в Правилника за вътрешния трудов ред, в КТД или
определени при възникването на трудовото правоотношение и разпоредбите на чл. 41,
ал. 1 и чл. 42, ал. 2, р. VII – Работно време, почивки и отпуски от ПВТР и чл. 58, ал. 2,
р. VIII – Етични правила. Съобразявайки повтаряемостта на нарушенията на трудовата
дисциплина, приел, че налице била системност при извършване на нарушенията.
Същите били противоправни, виновно извършени и предвид тежестта им и
безкритичното отношение на служителя към извършването им, при оценката си по
реда на чл. 189 КТ дисциплинарнонаказващият орган приел, че следва да наложи на
ищеца Г. наказание „дисциплинарно уволнение“.
Уволнителната заповед, видно от удостоверителния запис върху същата, била
редовно връчена на ищеца при отказ на 10.07.2024г., от която дата на основание чл.
195, ал. 3 КТ дисциплинарното наказание се смята за наложено на работника. От
същата дата предвид нормата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, вр. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ
изявлението на работодателя проявило преобразувателния си ефект на прекратяване на
трудовото правоотношение на ищеца.
Дисциплинарното наказание „уволнение” се налага, когато е налице виновно
неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя наложеното
5
наказание се явява съответно. Същевременно законът поставя изисквания към
процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на
служителя, мотивиране на заповедта, спазване на преклузивни срокове и получаване
на разрешение/мнение от компетентни органи, когато са налице предпоставките за
това. Тежестта на доказване относно спазването на тези изисквания е за работодателя.
Със заповед № 01-002115/18.06.2024г. на Изпълнителния директор на
„Печатница на Българска народна банка“ АД работодателят изискал ищецът Г. да
представи писмено обяснение за извършено на 06.06.2024г. в 09.45 часа нарушение на
трудовата дисциплина, а именно хвърлила един брой бланка на паспорт в посока към
масата, където се намирал служебният телефон и излязла от помещението без да
потърси захвърлената бланка. Работодателят посочил, че с тези си действия ищецът Н.
Г. осъществила чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ – неизпълнение на възложената работа,
неспазване на техническите и технологичните правила, чл. 187, ал. 1, т. 5 КТ –
неспазване на правилата за ЗБУТ, чл. 187, ал. 1, т. 7 КТ – неизпълнение на законните
нареждания на работодателя, по чл. 187, ал. 1, т. 9 КТ – увреждане на имуществото на
работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и др. и по чл. 187, ал. 1,
т. 10 КТ – неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други
нормативни актове, в Правилника за вътрешния трудов ред, в КТД или определени при
възникването на трудовото правоотношение, и не изпълнила чл. 18, ал. 1, т. 3, р. V от
Правилника за вътрешния трудов ред – да спазва техническите и технологичните
правила в съответствие с въведените от работодателя правила за ЗБУТ, ал. 2 – да
спазва вътрешните правила, приети в печатницата, да организира и изпълнява
трудовите си задължения така, че да не възпрепятства или затруднява под каквато и да
е форма работата на останалия персонал, чл. 19, ал. 3 – да изпълнява трудовите си
задължения добросъвестно, чл. 21, ал. 5 – до пази грижливо имуществото, което й е
поверено или с което е в досег при изпълнение на възложената й работа, да пести
суровините, материалите, паричните и други средства, които й се предоставят за
изпълнение на трудовите й задължения. Предоставил й тридневен срок от
получаването на заповедта за депозиране на писмените й обяснения по чл. 193, ал. 1
КТ.
Заповедта за изискване на обяснения, видно от удостоверителния запис върху
същата, била редовно връчена на ищеца при отказ на 18.06.2024г. Връчването на
заповедта се установява и от гласните доказателства, събрани посредством разпита на
св. К.. Удостовереният ден и час на връчване при отказ от страна на ищеца
кореспондира и с данните от представените по делото писмени доказателства от
системата за контрол на достъпа при работодателя.
Не е спорно, че нито в указания й тридневен срок, нито след допълнителното
искане на обяснения с писмо изх. № 01-003152/09.07.2024г., отново връчено й при
6
отказ на 09.07.2024г., ищецът депозирала писмени обяснения пред
дисциплинарнонаказващия орган.
Предвид гореустановените факти съдът приема, че от събраните по делото
писмени доказателства се установява, че дисциплинарното наказание било наложено
при спазване установената в чл. 193 КТ процедура, а възраженията на ищеца в
исковата молба в противен смисъл са неоснователни.
С исковата молба ищецът въвела нарочно възражение, че оспорената заповед не
съответствала на изискванията за необходимо съдържание по чл. 195 КТ.
С императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 КТ законодателят въвежда
изисквания към съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.
Задължителни реквизити на същата са: имената на наказваното лице - нарушителят,
конкретното нарушение на дисциплината, описано чрез обективните и субективните
му признаци, времето на извършването му, наказанието и законовата норма за
налагането му. Няма пречка изложението на фактите, представляващи вменени на
ищеца на трудовата дисциплина, да бъдат формулирани и в друг документ, към който
препраща заповедта за дисциплинарно наказване, щом по делото се установява, че
този документ е станал достояние на работника или служителя. В този смисъл – Р
346/23.07.2010г., гр.д. № 468/2009г., IV г.о. на ВКС, докладчик Албена Бонева.
В случая в заповедта си дисциплинарнонаказващият орган препратил към
заповедта за изискване на обяснения № 01-002115/18.06.2024г. и писмо изх. № 01-
003152/09.07.2024г. Възпроизвеждането в уволнителната заповед на пълния текст на
нормите от КТ и ПВТР, по които работодателят квалифицирал нарушението, не налага
извод за наказание, наложено за други нарушения, извън вмененото на ищеца такова
от 06.06.2024г. в 09.45 часа, хвърляне на бланка на паспорт.
Настоящият съдебен състав намира, че процесната заповед №
01003159/10.07.2024г. на Изпълнителния директор на „Печатница на Българска
народна банка“ АД е мотивирана в достатъчна степен и съответства на изискванията
на чл. 195, ал. 1 КТ. От съдържанието на заповедта се извлича констатацията на
ответника, че наказваното лице – ищецът Н. Г. Г., на длъжност „книговезец“,
извършила нарушение на трудовата дисциплина – на 06.06.2024г. в 09.45 часа,
хвърлила един брой бланка на паспорт в посока към масата, където се намирал
служебният телефон и излязла от помещението без да потърси захвърлената бланка, с
което работодателят преценил че били нарушени упоменатите в заповедта разпоредби.
Изискването на чл. 195, ал. 1 КТ е удовлетворено, а възраженията в противен смисъл,
въведени в исковата молба, са неоснователни.
В тежест на носителя на дисциплинарната власт е да установи, че описаното в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание деяние било извършено от
наказания служител, и че същото представлява виновно неизпълнение на трудовите
7
задължения, установени с нормативен акт, трудовия договор или законно
разпореждане на работодателя.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства –
доклад, обяснения на служители, извадката от системата за контрол на достъпа при
работодателя и най-вече гласните доказателства, събрани посредством разпитите на
св. К. и К., по делото се установява, че ищецът извършила описаното в заповедта за
уволнението й действие, а именно както държала паспортната бланка я хвърлила
странично. Бланката паднала върху бюрото на друг служител. След деянието ищецът
излязла от работното помещение. Когато прекият й ръководител – св. К. бил уведомен
и отишъл на място, документът бил там, където паднал. Свидетелят К. попитал ищеца
защо се случило това. Отговорът й бил, че се била нервирала. Прибрала си бланката да
я отчете.
От показанията на св. К. се установява, че именно ищецът прибрала бланката, а
възраженията в жалбата в противен смисъл са неоснователни. Твърдението, че
въпросната бланка била вдигната от друг служител и върната на работното място на
ищеца е въведено от ответника за първи път с въззивната жалба и не следва да се
обсъжда. Освен това същото е неподкрепено от никое от доказателствата по делото.
По делото е представена длъжностна характеристика за длъжността на ищеца
„книговезец“, връчена й на 13.06.2022г., от съдържанието на която се установява, че по
трудовото й правоотношение с ответника на ищеца били вменени задължения да
извършва проверка на номерацията на ценните книжа, да ги сортира, да приема ценни
книжа и да ги предава по установения ред, да приема и предава продукцията по
установения ред. Функционалните задължения на длъжността й включвали
задължение да следи за поредността на номерацията на ценните книжа, да следи
количествата им в пакета, да пакетира продукцията и да удостоверява количеството и
качеството й с подписа си. В р. III, т. 3 от предвидените в длъжностната
характеристика на ищеца служебни отговорности е предвидено да носи отговорност за
поредността на номерациите в пачките и пакета.
По делото е представен и Правилник за вътрешния трудов ред в ответното
дружество, в разпоредбата на чл. 18, ал. 1, т. 3, ал. 2, чл. 19, ал. 3 и чл. 21, ал. 5
фигурират посочените в уволнителната заповед задължения на ищеца да спазва
въведените от работодателя технически и технологични правила, да спазва приетите в
печатницата вътрешни правила, точно да изпълнява вменените й задължения, да пази
грижливо имуществото, което й е поверено или с което е в досег при изпълнение на
възложената й работа, да пести суровините, материалите, паричните и други средства,
които й се предоставят за изпълнение на трудовите й задължения. Видно от положения
за ищеца подпис в нарочната за това бланка, на 01.02.2023г. същата била запозната с
ПВТР, а възражението й в противен смисъл е неоснователно.
8
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, че
извършеното от ищеца деяние съставлява нарушение на трудовата дисциплина по чл.
187, ал. 1, т. 7 и т. 10 КТ, и чл. 21, ал. 5 от ПВТР, за което работодателят може да
ангажира дисциплинарната отговорност на ищеца.
Правилни са и изводите на СРС, че в случая не се установява и системност на
извършваните нарушения, вкл. и от предходно наложеното и дисциплинарно
наказание предвид легалната дефиниция на понятието, дадена от законодателя в пар. 1,
т. 22 ДР на КТ.
Настоящият съдебен състав възприема и изводите на първоинстанционния съд,
че тежестта на извършеното от ищеца нарушение на трудовата дисциплина е
недостатъчна за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“.
При констатиране на нарушение на трудовата дисциплина работодателят има
право да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание на работника или
служители или не, както и да определи вида на дисциплинарното наказание. При
избора на наказание той е длъжен винаги да се ръководи от законовите критерии по
чл. 189, ал. 1 КТ, а именно тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, както и поведението на работника или служителя.
Дисциплинарното минало и субективното отношение на работника или
служителя спрямо допуснатото нарушение на трудовата дисциплина са част от тази
преценка и това е видно от текста на закона. Предходно наложеното на ищеца
дисциплинарно наказание „забележка“ правилно е отчетено от работодателя и от
първоинстанционния съд.
Основният критерий е тежестта на нарушението, установено с неговата
обективна и субективна характеристика, обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, относими към параметрите на времето и мястото на извършване на
нарушението и поведение на работника или служителя, като комплекс от елементи,
които съставят неговата трудова характеристика.
Установява се, по горните мотиви на съда, че ищецът знаела произтичащите от
длъжностната си характеристика задължения да проверява и следи за поредността на
номерацията на бланките за паспорт, да следи количеството им и да отчита същите.
Познавала и вътрешните правила на печатницата, в т.ч. вменените й задължения по
раздел V от правилата да изпълнява точно, качествено и добросъвестно възложената й
работа, да съхранява и пази повереното от работодателя й имущество. Значимостта на
извършваната от работодателя на ищеца дейност изисква стриктно спазване на
трудовата дисциплина по отношение на изпълнението на гореупоменатите трудови
задължения за следене на поредност на номерацията на бланките и стриктния им
отчет.
9
Извършеното обаче от ищеца в резултат на емоционален изблик деяние,
противно на доводите в жалбата, не е от естество да предизвика нито тежки последици
за националната сигурност, нито вреда за държавата, нито възможност за злоупотреба
с ценни книжа, доколкото бланката за паспорт не напуснала въпросното работно
помещение, останала да лежи върху бюрото, върху което паднала, а впоследствие била
прибрана и отчетена от ищеца. В случая нито са настъпили, нито са могли да настъпят
неблагоприятни последици за работодателя. Прибирането на бланката сочи на
положително поведение на работника и критичност към допуснатото нарушение на
трудовата дисциплина. Противно на доводите в жалбата в понятието субективно
отношение законодателят не визира защитната позиция на работника в производството
по оспорване на заповедта за уволнение, предвид на което са ирелевантни и правилно
не са ценени от СРС във вреда на ищеца твърденията й, че не била запозната с
длъжностната си характеристика, с правилника за вътрешния трудов ред (ПВТР) и с
други актове, засягащи изпълнението на трудовите й права и задължения.
Константна е съдебната практика, че да е налице уронване на доброто име на
предприятието, следва работникът или служителят с поведението си пред трети лица
(а не пред персонала) да е създал предпоставки за злепоставяне или накърняване
доверието към работодателя. По делото не се твърди и не са събрани и никакви
доказателства, от които да се установява инцидентът да станал нечие достояние, извън
служителите на ответника.
Неоснователно е и позоваването в жалбата на съдебната практика за тежестта на
дисциплинарните нарушения при оказано от работодателя по-високо доверие и по-
висока степен на отговорност при извършването на работата от наказания служител. В
случая отговорностите на ищеца Г. не съответстват на обсъжданите критерии,
доколкото трудовите й функции са единствено такива по изпълнение на поставени й
задачи и не сочат на по-високи очаквания и оказано доверие от страна на
работодателя.
Напълно ирелевантни към вмененото с уволнителната заповед нарушение на
трудовата дисциплина са и доводите на въззивника, че от показанията на св. К. се
установило, че с ищеца трудно се работело, с малко хора се разбирала, имала
пререкания с колектива, не изпълнявала трудовите си задължения по длъжностна
характеристика с пълна прецизност и давала лош пример на колегите си.
По горните мотиви извършеното от ищеца Г. съставлява нарушение на
трудовата дисциплина, но неговата тежест, обстоятелствата, при които е извършено и
поведението на работника или служителя, при отчитане и на предходно наложеното й
дисциплинарно наказание „забележка“, не обосновават налагане на най-тежкото,
предвидено от нормата на чл. 188 КТ, дисциплинарно наказание.
По тези мотиви предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ като основателен
10
правилно е уважен от първоинстанционния съд и дисциплинарното уволнение на
ищеца, извършено със заповед № 01-003159/10.07.2024г. на Изпълнителния директор
на „Печатница на Българска народна банка“ АД правилно е признато за
незаконосъобразно и отменено.
Понеже във въззивната жалба липсва конкретно оспорване и не се излагат
никакви съображения по отношение исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225,
ал. 1 КТ съдът не намира основание за промяна изводите на СРС и по тези въпросе,
доколкото при въззивната проверка съдът е ограничен до доводите изложени в жалбата
по смисъла на чл. 269 ГПК.
По горните мотиви първоинстанционното решение е правилно и като такова
следва да бъде изцяло потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода на делото пред въззивната инстанция право на разноски има
въззиваемата страна – ищецът Г.. Същата претендира разноски в размер на сумата 1
500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва й бъдат присъдени.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 3678/04.03.2025г., постановено по гр. дело
№ 53690/2024г. по описа на СРС, 53-и състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Печатница на Българска народна
банка“ АД, ЕИК *********, да заплати на Н. Г. Г., ЕГН **********, сумата 1 500 лева
– разноски по делото, сторени пред СГС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11