№ 1320
гр. Русе, 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20234520101634 по описа за 2023 година
Предявените искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от
ГПК и материалноправно такова – чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация Русе” ЕАД твърди, че ответникът е купувач на
доставяна от дружеството топлинна енергия в имот в гр.Русе, ул."Б.ова" 122,
ет.6, с абонатен № 79000400604. За периода 23.02.2021 г. - 30.04.2022 г. в този
имот ищцовото дружество доставило и на ответника била разпределена
топлинна енергия на обща стойност 115,85 лв. по 15 броя фактури, която
енергия не била заплатена. Ответникът дължал на ищеца и лихва за забава за
периода от падежа на всяка фактура до 05.01.2023 г. в размер на 8,69 лв. За
събиране на вземанията си ищецът подал заявление по реда на чл.410 ГПК и
по образуваното ч.гр.дело № 158/2023 г. по описа на РС-Русе срещу
ответника била издадена заповед за изпълнение на дължимите суми, лихви и
разноски. Съдът дал указания на ищцовото дружество, че следва да предяви
иск относно вземането си, като в противен случай ще обезсили заповедта за
изпълнение.
Ето защо претендира да бъде постановено решение, с което да бъде
признато за установено, че М. А. М. му дължи сумите: 115.85 лв.,
представляваща главница за доставена и разпределена топлинна енергия за
1
периода 23.02.2021 г. - 30.04.2022 г. по 15 бр.фактури, ведно със законната
лихва от 06.01.2023 г. до окончателното й изплащане и лихва за забава в общ
размер 8.69 лв. Претендира присъждане на съдебните разноски в двете
производства.
Ответникът, чрез назначения му на основание чл.47, ал.6 ГПК особен
представител, депозира отговор на исковата молба, в който изразява
становище за неоснователност на предявените искове. Заявява, че няма
приложени доказателства ищецът да е уведомил ответника за задълженията
му, в изпълнение на чл.46 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди на потребители от системата на „Топлофикация
Русе“ ЕАД.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
На 28.11.2000 г. между ищцовото дружество и живущите в гр.Русе, по
ул.“Б.ова“ 122 е сключен договор за доставка на топлоенергия. На Общо
събрание от 23.04.2002 г. на етажните собственици от същия адрес е взето
решение „Топлоснабдяване-Русе“ ЕООД да бъде техен топлоснабдителен
агент, който да извършва разпределение на ползваната топлинна енергия
между отделните потребители.
От представеното към исковата молба заявление от 14.10.2010 г.,
изходящо от ответника, до изп.директор на „Топлофикация Русе“ се
установява, че същият признава обстоятелството, че е собственик на обект в
блок по ул.“Б.ова“ 22, вх.1, ет.6, с аб.№ 79000400604, както и че признава
задълженията си за минал период – от 2007 до 2010 г.
Представен е протокол от ОС на собствениците в ЕС на ул.“Б.ова“ 22 от
19.10.2011 г., на което е избрано лице за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия. На 21.10.2011 г. между потребителите на
топлоенергия в сграда-ЕС, находяща се в гр.Русе, ул.“Б.ова“ 122 и „Техем
Сървисис“ ЕООД е сключен договор за извършване месечен отчет на уреди за
дялово разпределение, техническа поддръжка и дялово разпределение на
топлинна енергия. През 2021 г. страните сключат нов договор със същия
предмет.
По делото са представени 15 бр.фактури, издадени от доставчика на
топлинна енергия, с получател М. М., както и извлечение от сметка по
2
партидата на ответника, установяващи, че общата дължима сума за
ползваната топлоенергия за исковия период възлиза на сумата 115.85 лв., с
краен срок за плащане по последната фактура - 14.06.2022 г.
За дължимата сума на 06.01.2023 г. ищецът подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410, ал.1, т.1 от ГПК,
въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 158/2023 г. по описа на РС-
Русе, по което, предвид призоваването на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 ГПК, на заявителя са дадени указания за предявяване на установителен
иск за вземането си.
От приетото по делото заключение по назначената съдебно-техническа
експертиза, неоспорено от страните, се установява, че сградата, в която се
намира процесният имот, е присъединена към градската топлопреносна мрежа
на гр.Русе чрез индивидуална абонатна станция. Сградната инсталация е с
вертикални щрангове, с хоризонтални отклонения към отоплителните тела в
помещенията по вертикала. За процесния период услугата „дялово
разпределение на топлинна енергия“ е извършвана от „Техем Сървисис“
ЕООД. Исковият период обхваща два отоплителни месеца от отоплителен
сезон 2020/2021 г., шест отоплителни месеца от 2022 г. и шест отоплителни
месеца от сезон 2021/2022 г. Под отчет в имота на ответника се води едно
отоплително тяло, като показанията на индивидуалния му разпределител на
топлинна енергия са нулеви. Не се начислява и битова гореща вода до имота
чрез сградната инсталация от абонатната станция на сградата. Начислявана е
единствено за дял сградна инсталация, съгласно т.6.1.1 от Методиката за
дялово разпределение. При спазване правилата за дялово разпределение
съобразно ЗЕ, Наредбата за топлоснабдяването и Методиката за дялово
разпределение, за процесния период за имота на М. М. следва да се начисли
топлинна енергия за сградна инсталация от 1, 2561 МWh на обща стойност
123.97 лв., плюс таксата за услуга „Дялово разпределение на топлинна
енергия“ от 1,56 лв. месечно или общодължимата сума от ответника възлиза
на 136.45 лв. с ДДС /т.е. повече от претендираната/.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
направи следните правни изводи:
Видно от цитираните по-горе писмени доказателства, страните са били
обвързани от облигационно правоотношение, по силата на което ищецът е
3
имал задължението и е подавал топлинна енергия към жилището, находящо
се в гр.Русе, ул."Б.ова" 122, ет.6, а ответникът е бил длъжен да заплаща
нейната цена.
По делото са представени 15 бр.фактури, от които се установява, че
начисленият размер на задължението на ответника за исковия период е по-
нисък от действително дължимия, съгласно изчисленията на вещото лице,
изготвило заключението по делото.
Предвид гореизложеното, съдът намира предявеният установителен иск
за дължимост на сумите по приложеното заповедно производство е изцяло
основателен и като такъв подлежи на уважаване.
С оглед на изхода на делото, на осн.чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, в полза
на ищеца следва да се присъдят и направените от него разноски по
заповедното производство в размер на 77.20 лв. и в исковото производство от
575 лева – държавна такса, възнаграждение за особен представител и вещо
лице, и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. А. М., с ЕГН
**********, от гр.Русе, ул."Б.ова" 122, ет.6, че дължи на „Топлофикация
Русе” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе,
ул.“ТЕЦ Изток”, представлявано от изпълнителния директор Севдалин Желев
Желев, сумата 115,85 лева, представляваща незаплатена цена на доставена и
разпределена топлинна енергия по 15 бр.фактури за периода 23.02.2021 г. -
30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 06.01.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, 8,69 лева лихва за забава от падежа
на всяко задължение до 06.01.2023 г., за което вземане по ч.гр.д.№ 158/2023 г.
по описа на РС-Русе е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА М. А. М., с ЕГН **********, от гр.Русе, ул."Б.ова" 122, ет.6,
да заплати на „Топлофикация Русе” ЕАД, ЕИК *********, 77.20 лева
разноски по заповедното производство - ч.гр.д.№ 158/2023 г. по описа на РС-
4
Русе и 575 лева – разноски за настоящото исково производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5