РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Габрово , 10.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на десети февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Полина Пенкова
Галина Косева
при участието на секретаря Борянка Н. Михова
в присъствието на прокурора Александър Христов Александров (ОП-
Габрово)
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Частно наказателно дело №
20214200200024 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 44, ал. 2, във вр. с чл. 45 от ЗЕЕЗА. Образувано е въз
основа на Европейска заповед за арест, издадена на 20.07.2020 г. от компетентен орган
– Районен съд – Кемниц, Федерална република Германия. В заповедта се съдържа
искане за предаване на Х. К., гражданин на Република Турция, на компетентните
власти на ФРГ за провеждане на наказателно преследване за престъпления против
данъчната и против осигурителната система, извършени на територията на ФРГ.
В проведеното на 03.02.2021 г. съдебно заседание Х. К. изразява съгласие за
предаване на съдебните органи на ФРГ, без да прави отказ от принципа на особеността.
Съгласието му за предаване е изразено непосредствено и устно, отразено е в съдебния
протокол и е подписано от лицето и защитника му в съответствие с изискването на чл.
19, ал. 2 от ЗЕЕЗА.
В срока по чл. 45, ал. 2 от ЗЕЕЗА исканото за предаване лице не е оттеглило
съгласието си.
По съществото на делото представителят на Окръжна прокуратура – Габрово
изразява становище за наличие на всички законови предпоставки за предаване на
1
исканото лице на компетентните власти на ФРГ за провеждане на наказателно
преследване срещу него.
Договорният защитник на искането за предаване лице – адв. В.П. от АК –
Габрово, изразява становище за постановяване на съдебен акт съгласно изискванията
на закона, при съобразяване на изразеното от доверителя й съгласие за предаване.
Окръжен съд – Габрово, след преценка на събраните по делото доказателства и
становищата на страните, изразени в съдебно заседание, прие за установено следното
от фактическа страна:
Европейската заповед за арест е постъпила по реда на чл. 42, ал. 2 от ЗЕЕЗА и е
внесена в съда от Окръжна прокуратура - Габрово. С ЕЗА е направено искане за
предаване на лицето Х. К., гражданин на Република Турция, роден на 10.01.1971 г. в
гр. Юние, Република Турция, на компетентните власти на ФРГ за провеждане на
наказателно преследване. ЕЗА е издадена във връзка с общо 95 престъпления,
извършени в гр. Кемниц, ФРГ в периода 2009-2014 г. Пояснено е, че К. е бил
собственик и управляващ директор на няколко компании в металообработващата
промишленост във ФРГ, където е живял от 1974 г., като между 2009 г. и края на 2014 г.
наема голям брой (предимно румънски работници), без да ги регистрира за социално
осигуряване или данък върху доходите. Посочено е, че за да прикрие трудовите
правоотношения, подлежащи на вноски за социално осигуряване, и печалбите на
компанията си, основава (отчасти с помощта на тогавашната си съдружничка М.Ф.Г.)
първоначално румънски, а по-късно и български компании, под чието прикритие
сключва трудови и фирмени договори във ФРГ и издава фактури; не е регистрирал
чуждестранните работници, постоянно заети в Германия, за да спести значителни
допълнителни разходи за възнаграждения и за увеличи собствената си печалба, като по
този начин укрива данъци в размер на 1,1 милион евро и присвоява осигурителни
вноски в размер на 2,8 милиона евро. За тези престъпления с правна квалификация -
укриване на данъци и удържане/присвояване на заплати, съгласно § 370, ал. 1 и 3, изр.
2 от немския ДОПК и § 266а, ал. 1 и 2 от немския Наказателния кодекс се предвижда
наказание лишаване от свобода до десет години.
Процесната заповед е получена непряко, по реда на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗЕЕЗА
и със съответен превод на български език, съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗЕЕЗА. Внесена е
за разглеждане по същество от прокурор при Окръжна прокуратура – Габрово и с оглед
реда, по който е постъпила – чл. 38а, ал. 1, т. 1 – чрез ШИС, и основанието, на което се
внася – по чл. 42, ал. 2 от ЗЕЕЗА, проверката за съотвествието на изискванията на чл.
36 и чл. 37, ал. 1 от ЗЕЕЗА е извършена от прокурора и съгласно чл. 38б от същия
закон е обективирана с внасянето на ЕЗА за разглеждане.
Лицето, чието предаване се иска – Х. К., е турски гражданин, роден на
10.01.1971 г. в гр. Юние, Република Турция. От изисканата и представена справка от
ОД на МВР – Габрово, група „Миграция“, се установява, че К. е продължително
пребиваващ в Република България чужд гражданин до 14.07.2021 г., с ЛНЧ
**********, НП U21729598, издаден на 15.04.2019 г., валиден до 14.04.2029 г., с
2
регистриран в България адрес в гр. Търговище, ул. „Росица“ ***.
Лицето по искането Х. К. е задържан на 26.01.2021 г., като на 28.01.2021 г. със
съдебен акт по ЧНД № 23/2021 г. по описа на Окръжен съд – Габрово му е взета мярка
за неотклонение „Задържане под стража“.
Издаващата държава е направила искането за предаването на лицето Х. К. при
спазване на формалните изисквания на чл. 37, ал. 1 и чл. 36 от ЗЕЕЗА, като
съответствието на тези изисквания е установено и по реда на чл. 38б от същия закон.
При извършената собствена проверка, направена по реда на чл. 44, ал. 6 от ЗЕЕЗА,
съдът установи положителното наличие на условията по чл. 36 от закона, а именно:
ЕЗА е издадена за наказателно преследване за деяния, наказуеми в издаващата държава
с не по-малко от 1 година лишаване от свобода, които са престъпления и според
националното законодателство на Република България – чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК
и чл. 255б, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК. Издадената ЕЗА отговаря на формалните изисквания
на чл. 37, ал. 1, т. 1 - 6 от ЗЕЗЗА, включително и относно изискуемия превод на
български език, съгласно чл. 37, ал. 3 от закона.
При извършената проверка по същество, съдът установи, че не са налице
основанията за отказ по чл. 39 от ЗЕЕЗА (чл. 3 от Рамково решение 2002/584/ПВР на
Съвета) и по чл. 40 от ЗЕЕЗА (чл. 4 от Рамковото решение).
Не са налице абсолютните основания за отказ по чл. 39 от ЗЕЕЗА, тъй като
престъпленията, за които е издадена ЕЗА – укриване и неплащане на ДОД и укриване и
неплащане на осигуровки върху трудови възнаграждения на наети лица, са наказуеми с
лишаване от свобода до десет години; те са престъпления по националното
законодателство на РБ, съгласно изискването на чл. 36, ал. 2 от ЗЕЕЗА, не са
амнистирани в РБ и няма данни, същото лице да е осъдено за същите престъпления, за
които е издадена заповедта, с влязла в сила присъда от български съд или исканото за
предаване лице да е малолетно.
Не са налице и факултативните основания, регламентирани в чл. 40 от ЗЕЕЗА,
допускащи възможност за отказ от предаване. Няма данни спрямо исканото за
предаване лице да има повдигнато обвинение или лицето да е било привлечено като
обвиняем или да е подсъдим в РБ (видно от представената от ОП – Габрово справка,
лицето не е било привлечено като обвиняем по друго/или други производства и няма
данни на територията на РБ да се води срещу него друго наказателно производство). Не
е изтекла давността за наказателно преследване. Няма данни исканото за предаване
лице да е изтърпяло или да изтърпява наказание в държава, която не е членка на ЕС, по
влязла в сила присъда за същото престъпления. Исканото лице живее в РБ и е
продължително пребиваващ в страната чужденец, но не е налице и не е направено
искане за приемане по чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА. Престъпленията са извършени на
територията на издаващата държава, видно от описанието им в ЕЗА, поради което и
условието на чл. 40, ал. 1, т. 5 за отказ също не е налице.
Съдът не установи наличие и на отрицателните предпоставки за предаване,
3
свързани с гарантирането на процесуалните права на исканото лице. Исканото за
предаване лице е чужд гражданин. Същият е със статут на продължително пребиваване
в Република България, има регистриран адрес в страната, регистриран е в Дирекция
„Миграция“ на МВР; има дете, родено през 2016 г. Съобразявайки тези факти съдът
изиска и получи „Гаранции“ от издаващата държава, изпратени по електронна поща и
приложени по делото, че издирваното лице ще може да изтърпи наказание лишаване от
свобода, без пробация или защитна мярка, свързана с ограничаване на личната
свобода, в Република България, при условие, че му бъде наложена такъв вид присъда
или защитна мярка и след произнасяне на присъдата лицето не дава съгласието си за
изпълнение на присъдата или защитната мярка в молещата държава – чл. 41, ал. 3 от
ЗЕЕЗА. Дадените гаранции са валидни и достатъчни, за да осигурят на исканото за
предаване лице необходимата закрила, че в случай на осъждане в държавата членка, ще
бъде върнат за изтърпяване на наказанието в България, ако е налице съгласие за това
от негова страна.
Като съобрази всичко изложено настоящият състав намира, че са налице
изискванията, визирани в разпоредбите на глава V, раздел І и ІІ от ЗЕЕЗА и искането за
предаване на лицето Х. К. следва да бъде допуснато.
Съобразно разпоредбата на чл. 44, ал. 7 от ЗЕЕЗА, с оглед и допуснатото с
решението предаване, съдът следва да вземе мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ на исканото лице до фактическото му предаване на издаващата държава.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 45, ал. 3, във вр. с ал. 1 от ЗЕЕЗА,
Окръжен съд – Габрово
РЕШИ:
ДОПУСКА ПРЕДАВАНЕТО на Х. К. /H. K./, гражданин на Република
Турция, роден на 10.01.1971 г. в гр. Юние, Република Турция, със статут на
продължително пребиваващ в Република България чужд гражданин, с личен номер на
чужденец (ЛНЧ) **********, с регистриран в Република България адрес в гр.
Търговище, ул. „Росица“ ***, на компетентните съдебни власти на Федерална
република Германия, въз основа на Европейска заповед за арест, издадена на
20.07.2020 г. от Районен съд – Кемниц, ФРГ, по преписка/дело 10 Ls 385 Js 5935/19, за
провеждане на наказателно преследване за престъпленията, посочени в заповедта.
ВЗЕМА на Х. К. /H. K./, със статут на продължително пребиваващ в Република
България чужд гражданин, с личен номер на чужденец (ЛНЧ) **********, мярка за
неотклонение „Задържане под стража” до фактическото му предаване на издаващата
държава, на основание чл. 44, ал. 7 от ЗЕЕЗА.
Издаващият орган да се уведоми незабавно за решението по Европейската
заповед за арест, след влизането му в сила.
Заверени преписи от влязлото в сила решение да се изпратят незабавно на
Върховна касационна прокуратура и на Министерство на правосъдието, на основание
чл. 53, ал. 2 от ЗЕЕЗА.
4
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5