Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 15.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети октомври
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир
Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Мл.съдия: Десислава Йорданова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело
№4025 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №307111 от 07.01.2018г. по гр.д.№12183/2015г. по описа на СРС, 38
с-в, е
отхвърлен изцяло предявеният от ищеца А.И.И. отрицателен установителен иск за
признаване на установено по отношение на ответника В.И.И. (починал по време на
процеса и на негово място конституирани наследниците му по закон А.Х.И., С.В.В.,
О.В.И., М.В.К., С.В.Г. и И.В.И.), че ответникът
не е собственик на 1/5 идеални части от следните имоти: НИВА, пета категория, в
землището на с.Герман, СО- Панчарево, местност „Грамадето“ („Гьоло“), съставляваща
имот 005065 с площ от 14001кв.м., при граници: нива №005141, нива 005140, нива
№005139, полски път №005207 към с.Герман, нива №005064, нива №005110 и нива
№005111, съставляваща имот с идентификатор 14831.6523.65 по плана на с.Герман,
община Столична, одобрен със заповед №РД-18-37/04.07.2011г. на АГКК, и НИВА,
пета категория, находяща се в землището на с.Герман, СО- Панчарево, Столична
община, местност „Грамадето“ („Гьоло“), съставляваща имот 005076 с площ от 2400
кв.м. при граници: нива №005077, нива 005078, полски път №005206 към с.Герман,
нива №005075, нива №005133 и нива №005069, съставляваща имот с идентификатор
14831.6523.76 по плана на с.Герман, СО, одобрен със заповед №РД-18-
37/04.07.2011г. на АГКК.
Срещу решението на СРС в срока по чл. 259 ГПК е подадена
въззивна жалба от ищеца А.И.И.. Жалбоподателят твърди, че титулите за собственост
на ищеца и на ответника касаят право на собственост върху една и съща идеална
част от процесните имоти. Съдът следвало да укаже на ищеца да представи
допълнителни доказателства относно идентификацията на неговата идеална част и
тази на ответника, както и че трябва да бъдат конституирани като страни по
делото останалите съсобственици на имотите. Възражението на ответника за
изтекла в негова полза придобивна давност било преклудирано, а и неоснователно.
Моли решението да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено
друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло. Претендира направените по
делото разноски.
Ответниците
по жалбата и в производството А.Х.И., С.В.В., О.В.И., М.В.К., С.В.Г. и И.В.И. са подали в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с който я оспорват като
неоснователна. Молят обжалваното решение
да бъде потвърдено като правилно. Претендират разноски.
Софийски градски съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби
пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
По
правилността на решението
съдът
намира следното:
Ищецът
твърди в исковата си молба, че по силата на договори за дарение и покупко-
продажба от 12.09.2007г. е придобил правото на собственост върху описаните в
исковата молба недвижими имоти. Впоследствие установил, че първоначалният
ответник се легитимира също като собственик на 1/5 идеална част от тези имоти,
въз основа на договор за замяна от 23.11.2007г., сключен между неговия праводател
и ответника. Твърди, че ответникът не е придобил право на собственост, тъй като
последното вече е било прехвърлено на него от отчуждителя и по двете сделки С. И..
Ответникът
оспорва иска като твърди, че е недопустим и ищецът не е установил правния си
интерес от завеждането му. Твърди сащо така, че ищецът никога не е владял
имотите. С молба от 05.10.2015г. въвежда довод за придобиване на имотите по
давност.
С
представения по делото нотариален акт №148, том V, дело №905/12.09.2007г. С.И.И.
е дарила на ищеца А.И.И. 1/15 идеална част от НИВА, пета категория, в землището
на с.Герман, СО- Панчарево, местност „Грамадето“ („Гьоло“), съставляваща имот
005065 с площ от 14001кв.м., при граници: нива №005141, нива 005140, нива №005139,
полски път №005207 към с.Герман, нива №005064, нива №005110 и нива №005111, и
НИВА, пета категория, находяща се в землището на с.Герман, СО- Панчарево,
Столична община, местност „Грамадето“ („Гьоло“), съставляваща имот 005076 с
площ от 2400 кв.м. при граници: нива №005077, нива 005078, полски път №005206
към с.Герман, нива №005075, нива №005133 и нива №005069.
С
нотариален акт №149, том V, дело №906/12.09.2007г. С.И.И. е продала на съсобственика
си- ищеца А.И.И. 2/15 идеални части от гореописаните имоти.
С
представения по делото нотариален акт за замяна на недвижими имоти №145, том
ХІ, дело №1928/23.11.2007г. С.И.И. е прехвърлила на първоначалния ответник В.И.И.
1/5 идеална част от няколко недвижими имота, между които и гореописаните две
ниви.
От
показанията на разпитания по делото свидетел С.С.се установява, че същият знае
че ищецът притежава два имота на изхода на гр.София, в района на с.Герман,
между Околовръстното шосе и базата на баретите, срещу разклона за с.Герман.
Имотите били на около 100-200 метра един от друг. За първи път ходил до имотите
с ищеца през 2007г., а след това редовно всяка година на пикник. Имотите не
били оградени, последният път през есента на 2015г. видял, че имотите се
обработват. Ответникът оспорвал правата на ищеца, през есента на 2012г. имало
спор между тях и се скарали.
От
показанията на разпитания свидетел Г.Д.се установява, че според него имотите
били два, след Околовръстното шосе, вдясно по посока „Цариградско шосе“. Имотите се владеели от ответника над 10
години и досега, а свидетелят му помагал при поливане, копаене, гледали там и
прасета. Не знае дали сега се обработват.
При така установената от събраните по делото
доказателства фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Ищецът е
предявил отрицателен установителен иск за установяване по отношение на
ответника, че последният не е собственик на 1/5 идеални части от описаните в
исковата молба недвижими имоти. Настоящият състав намира, че за ищеца е налице
правен интерес от воденето на такъв иск и същият е допустим. Съгласно
разпоредбите на чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови
правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването
на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Предмет
на отрицателния установителен иск е отричаното от ищеца право, правното
естество на което се определя от основанието и петитума на иска и въз основа на
съответната правна норма. Процесуална предпоставка за допустимост на
установителните искове (положителни или отрицателни), изрично предвидена в
текста на чл.124, ал.1 ГПК, е наличието на интерес от установяването. Съгласно
постановеното в ТР№8/2013г. ищецът има правен интерес да предяви отрицателен
установителен иск и в случаите, когато разполага с осъдителен иск. Изцяло на
преценка на ищеца е предоставено да избере от по-малкия обем на защита ли ще се
ползва (отрицателен установителен иск), или от по-големия обем на защита (осъдителен,
напр. ревандикационен иск). В случая ищецът е избрал да защити правото си на
собственост с отрицателен установителен иск, като заявява както изискваните от
закона положителни факти, на които основават правото си на собственост върху
имота, така и положителните факти, с които обосновава действията на
ответниците, с които те препятстват, упражняването на заявеното от ищците право
на собственост. Установено е защитимо материално право от ищеца с представените
с исковата молба и приети като писмени доказателства по делото нотариален акт за
дарение №148, том V, дело №905/12.09.2007г. и нотариален акт за покупко-
продажба №149, том V, дело №906/12.09.2007г., на идеални части от гореописаните
два недвижими имота, което е накърнено от ответника с претендираното право на
собственост върху идеални части от същия имот въз основа на замяна, извършена с
нотариален акт за замяна на недвижими имоти №145, том ХІ, дело
№1928/23.11.2007г. Ответникът е оспорил предявения отрицателен установителен
иск, претендирайки отричаното от ищеца право на собственост върху процесния
имот. При тези факти и заявено процесуално поведение на ответника, който
продължава да претендира отричаното от ищеца право на собственост върху имота
производството по предявения иск е допустимо и съдът следва да се произнесе по
основателността на исковата претенция.
Настоящият
състав намира, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният
съд е разместил доказателствената тежест в процеса. С постановеното определение
от 20.05.2015г. по реда на чл.140 ГПК и изготвения проект за доклад, обявен за
окончателен в о.з. на 18.12.2015г., доказателствената тежест е правилно
разпределена, като на ответника е указано че не сочи и не представя
доказателства за фактите, от които произтича правото му на собственост. В тази
връзка и след като ищецът е заявил, че предмет на производството е единстено
притежаваната от праводателката и на двете страни 1/5 идеална част от
процесните имоти, в тежест на ответника е да установи, че отчуждителката по
всички гореописани сделки С. И. евентуално е притежавала повече от 1/5 идеални
части от тези имоти. Доколкото такова доказване не е проведено от ответника,
въпреки дадените му указания с проекто-доклада, инкорпориран в определение от
20.05.2015г., неправилни са заключенията на първостепенния съд за неустановена
идентичност на претендираните от страните права на собственост. Тъй като
сделките, чрез които ищецът е придобил право на собственост върху процесните
идеални части от недвижими имоти предхождат по време сделката, с която
ответникът е придобил такива права, налага се изводът че към момента на
сключване на договора за замяна на
недвижими имоти с нотариален акт №145, том ХІ, дело №1928/23.11.2007г.,
прехвърлителят С.И.И. не е притежавала права на собственост върху процесните
идеални части от недвижими имоти и следователно не е могла да прехвърли такива
на първоначалния ответник В.И.И..
Въведеното
от ответника възражение за изтекла в негова полза придобивна давност относно
процесните имоти е преклудирано като направено след изтичане на срока за
отговор на исковата молба и не следва да бъде разглеждано в настоящото
производство.
Поради изложеното
въззивната жалба е основателна и първоинстанционното
решение следва да бъде отменено изцяло като неправилно, а вместо него постановено друго, с
което предявеният иск се уважава изцяло.
По разноските.
При този изход на
спора на
ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в двете съдебни
инстанции в общ размер 3700 лева, от които 100 лева държавна такса за
първоинстанционното производство, 100 лева държавна такса за въззивното
производство, 2500 лева адвокатско възнаграждение в първоинстанционното
производство и 1000 лева адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение
№307111 от 07.01.2018г. по гр.д.№12183/2015г. по описа на СРС, 38 с-в, С КОЕТО е
отхвърлен предявеният от А.И.И. иск за признаване на установено по отношение на
В.И.И., че последният не е собственик на 1/5 идеални части от следните имоти:
НИВА, пета категория, в землището на с.Герман, СО- Панчарево, местност
„Грамадето“ („Гьоло“), съставляваща имот 005065 с площ от 14001кв.м., при
граници: нива №005141, нива 005140, нива №005139, полски път №005207 към
с.Герман, нива №005064, нива №005110 и нива №005111, съставляваща имот с
идентификатор 14831.6523.65 по плана на с.Герман, община Столична, одобрен със
заповед №РД-18-37/04.07.2011г. на АГКК, и НИВА, пета категория, находяща се в
землището на с.Герман, СО- Панчарево, Столична община, местност „Грамадето“
(„Гьоло“), съставляваща имот 005076 с площ от 2400 кв.м. при граници: нива
№005077, нива 005078, полски път №005206 към с.Герман, нива №005075, нива
№005133 и нива №005069, съставляваща имот с идентификатор 14831.6523.76 по
плана на с.Герман, СО, одобрен със заповед №РД-18- 37/04.07.2011г. на АГКК, ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А.И.И.
с ЕГН********** отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК, че
ответниците А.Х.И. ЕГН**********, С.В.В. ЕГН**********, О.В.И. ЕГН**********, М.В.К.
ЕГН**********, С.В.Г. ЕГН********** и И.В.И. ЕГН********** не са собственици на 1/5 идеални части от следните имоти: НИВА,
пета категория, в землището на с.Герман, СО- Панчарево, местност „Грамадето“
(„Гьоло“), съставляваща имот 005065 с площ от 14001кв.м., при граници: нива
№005141, нива 005140, нива №005139, полски път №005207 към с.Герман, нива
№005064, нива №005110 и нива №005111, съставляваща имот с идентификатор
14831.6523.65 по плана на с.Герман, община Столична, одобрен със заповед
№РД-18-37/04.07.2011г. на АГКК, и НИВА, пета категория, находяща се в землището
на с.Герман, СО- Панчарево, Столична община, местност „Грамадето“ („Гьоло“),
съставляваща имот 005076 с площ от 2400 кв.м. при граници: нива №005077, нива
005078, полски път №005206 към с.Герман, нива №005075, нива №005133 и нива
№005069, съставляваща имот с идентификатор 14831.6523.76 по плана на с.Герман,
СО, одобрен със заповед №РД-18- 37/04.07.2011г. на АГКК.
ОСЪЖДА А.Х.И. ЕГН**********, С.В.В. ЕГН**********, О.В.И.
ЕГН**********, М.В.К. ЕГН**********, С.В.Г. ЕГН********** и И.В.И. ЕГН**********
да заплатят на А.И.И. с ЕГН********** сумата от 3700 лева (три хиляди и
седемстотин лева)- разноски по делото в двете съдебни инстанции.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/