РЕШЕНИЕ
№ 17422
гр. София, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20251110103068 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба срещу
ответника Ю. А. Т. с искане да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед № 33602/26.10.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 61160 по
описа на СРС, 76 с-в, поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане №
32798/21.02.2025 г., а именно:
1 528,47 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж.к. ***, аб.№ 369348 за периода от 01.10.2021 г. до 30.12.2021 г. и за периода
от 01.02.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от
15.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 419,43 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 18.03.2022 г. - 10.05.2023 г. върху платена
главница за периода от 01.01.2022 г. - 31.01.2022 г., включваща и лихва за
периода от 16.12.2021 г. до 04.10.2024 г., 15,58 лева, представляваща главница
за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2021
г. до 30.09.2021 г. и от 01.05.2022 г. до 01.10.2022 г., ведно със законна лихва
за период от 15.10.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата 4,16
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
1
разпределение за период от 15.11.2021 г. до 04.10.2024 г.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на процесния
топлоснабден недвижим имот, поради което, по силата на закона – чл. 153, ал.
1 ЗЕ, се явява клиент на топлинна енергия. Сочи, че е доставил на ответника
топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за
енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния
период не е заплатил дължимата цена. С оглед на това за ищеца е възникнал
правен интерес да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение и да
се снабди със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №
61160/2024 г. по описа на СРС, 76 с-в.
Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът е подал възражение
срещу издадената заповед за изпълнение, поради което, в указания от съда
срок по чл. 415 ГПК, е предявил настоящия иск.
Моли съдът да установи вземанията, които има към ответника, така
както са описани в издадената заповед за изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Ю. А. Т. подава отговор на
исковата молба. Без да оспорва качеството си на потребител и доставката на
топлинна енергия в имота, сочи, че е заплатил всички претендирани от ищеца
суми преди образуване на настоящото производство, във връзка с което
представя доказателства.
Моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Далсия“ ООД не взема
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и взе
предвид доводи на страните, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулатвино
съединени установителни искове с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 86:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната
енергия, тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно
отношение с ответника, възникнало на соченото правно основание,
съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна
енергия за отопление и/или подгряване на вода/, като за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
В обявения за окончателен доклад, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.
6 ГПК, съдът е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване, обстоятелствата, че ответникът е бил собственик на процесния
недвижим имот в рамките на исковия период, както и, че ищецът е доставил
претендираното в исковата молба количество топлинна енергия на
посочената стойност.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
2
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
Предвид цитираната норма на чл. 153 ЗЕ, ответникът - като собственик
на топлоснабдения имот, е обвързан по силата на закона от облигация с
ищцовото дружество по отношение на доставяната до имота му топлинна
енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да
закупува доставяната в имота от ищеца топлинна енергия, поради което и
същият дължи заплащане на цената на доставяната до имота му топлинна
енергия. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.
150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото
си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
По отношение на обема на доставената топлинна енергия, съдът
намира следното:
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата.
С оглед подадения отговор на исковата молба, съдът е отделил като
безспорно обстоятелството, че ищецът е доставил претендираното в исковата
молба количество топлинна енергия на посочената стойност.
Спорен между страните е въпросът дали ответникът е заплатил
претендираните от ищеца суми за топлинна енергия и дялово разпределение
преди образуване на настоящото производство.
За отговор на поставения въпрос по делото е изслушано и прието
заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
От заключението по ССчЕ, която съдът кредитира изцяло като
компетентно изготвена от вещо лице, разполагащо с необходимата
квалификация и при обстойно изследване на всички представени от ответника
платежни документи и счетоводството на ищеца, се установява се, че една
част от плащанията, извършени от ответника, не касаят процесния период /с
оглед посоченото в тях основание/, а останалата част, макар и относими към
настоящия спор, са взети предвид от ищеца при формиране на цената на
исковата претенция.
3
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният главен иск за
заплащане на цената на потребената в имота топлинна енергия се явява
доказан по своето основание, като следва да бъде уважен в установената от
вещото лице стойност, а именно 1515.77 лева.
За горницата над тази сума до претендираните 1528.47 лева искът
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенциите за заплащане на цена на услугата
дялово разпределение, съдът намира следното:
Ищецът е материалноправно легитимиран да претендира цената на
услугата дялово разпределение от ответника на основание чл. 22 ал. 2 и чл. 36
ал.1 и ал. 2 ОУ, съгласно които дяловото разпределение на топлинна енергия
се извършва възмездно от Продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез
възлагане на Търговец, избран от клиентите в СЕС, като клиентите заплащат
на продавача стойността на услугата “дялово разпределение”, извършвана от
избрания от тях търговец, а редът и начинът на заплащане на услугата “дялово
разпределение” се определят от Продавача, съгласувано с Търговците,
извършващи услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин
на Клиентите.
Предвид изложеното, доколкото по делото са ангажирани писмени
доказателства, че услугата е реално извършвана в процесния период и възлиза
на сума, по-висока от претендираната от ищеца, настоящият съдебен състав
намира, че така предявения иск за заплащане на цената на услугата дялово
разпределение следва да бъдат уважен изцяло.
Върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение следва
да бъде присъдена и законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение на претенцията за заплащане на мораторно обезщетение
върху главницата за потребена топлинна енергия:
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., одобрени с Решение
№ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по
прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която
сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума
за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален
отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача.
В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на
4
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки.
Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава
в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако
не са заплатени в срока по ал. 2.
С оглед липсата на спор между страните, че ответникът не е изплатил
процесните задължения на падежа, искът по чл. 86 ЗЗД за мораторно
обезщетение върху главницата за топлинна енергия се явява основателен до
размера на сумата от 411.30 лева /съобразно заключението на приетата ССчЕ/.
За горницата над тази сума до пълния размер на претенцията от 419.43
лева, искът подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По отношение на претенцията за мораторно обезщетение върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение, съдът намира следното:
По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение в ОУ на
„Топлофикация София“ ЕАД не е предвиден срок за изпълнение, поради което
кредиторът може да иска изпълнение веднага /чл. 69, ал. 1 ЗЗД/.
Изискуемостта на вземането обаче няма за пряка последица неговото
забавено изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора.
В конкретния случай, предвид липсата на определен падеж за
изпълнение на задължението в самия договор, ответникът би изпаднал в
забава едва след надлежно отправена му покана за плащане.
Такава покана не се твърди и не се установява да е била изпращана в
момент, предхождащ подаването на исковата молба, поради което съдът
намира, че не се дължи мораторно обезщетение в размер на законната лихва
върху главницата за дялово разпределение в претендирания от ищеца размер
от 4.16 лева и така предявеният иск подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни в
производството – съразмерно на уважената, респективно, отхвърлената част
от исковете, като съдът дължи произнасяне и по отговорността за разноски в
заповедното производство.
Ищецът е доказал извършването по делото на разноски в исковото
производство в размер на 171.79 лева – заплатена държавна такса, 300 лева –
5
депозит за извършване на ССчЕ, като е претендирал присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което съдът, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
определя на сумата от 100 лева. С оглед на това, общият размер на сторените
разноски възлиза на сумата от 571.79 лева. Съразмерно на уважената част от
исковете, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 564.53 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски
за исковото производство, но доколкото такива не са претендира, разноски не
му се следват.
В заповедното производство заявителят е доказал извършването на
разноски в размер на 39.35 лева – държавна такса и 50 лева – определено то
съда юрисконсултско възнаграждение. Съразмерно на уважената част от
исковете, страната има правно на разноски в размер на 88.19 лева.
Длъжникът не е претендирал разноски в заповедното производство,
поради което такива не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, по
предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* срещу Ю. А.
Т., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150,
вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумите, за
които е издадена Заповед № 33602/26.10.2024 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 61160 по описа на СРС, 76 с-в,
поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане № 32798/21.02.2025 г., а
именно: 1 515.77 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж.к. ****, аб.№ 369348 за периода от 01.10.2021 г. до 30.12.2021 г. и за периода
от 01.02.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от
15.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 411.30 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 18.03.2022 г. - 10.05.2023 г. върху платена
главница за периода от 01.01.2022 г. - 31.01.2022 г., включваща и лихва за
периода от 16.12.2021 г. до 04.10.2024 г., 15,58 лева, представляваща главница
за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2021
г. до 30.09.2021 г. и от 01.05.2022 г. до 01.10.2022 г., ведно със законна лихва
за период от 15.10.2024 г. до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ********* срещу ответника Ю. А. Т., ЕГН **********,
установителни искове с правно основание 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. чл.
153 ЗЕ ичл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва:
за горницата над уважения размер от 1515.77 лева до пълния размер на
претенцията от 1528.47 лева – главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж.к. ****, аб.№ 369348 за периода от 01.10.2021 г. до 30.12.2021 г.
6
и за периода от 01.02.2022 г. до 30.04.2023 г.
за горницата над уважения размер от 411.30 лева до пълния размер на
претенцията от 419.43 лева - мораторна лихва за период от 18.03.2022 г. -
10.05.2023 г. върху платена главница за периода от 01.01.2022 г. -
31.01.2022 г., включваща и лихва за периода от 16.12.2021 г. до 04.10.2024
г.; и
за сумата от 4,16 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за период от 15.11.2021 г. до
04.10.2024 г.,
за които суми е издадена Заповед № 33602/26.10.2024 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 61160 по описа на СРС, 76
с-в, поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане № 32798/21.02.2025 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ю. А. Т., ЕГН **********,
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от
564.53 лева – сторени от ищеца разноски в исковото производство,
съразмерно на уважената част от исковете, както и сумата от 88.19 лева –
сторени от заявителя разноски в заповедното производство, съразмерно на
уважената част от претенциите.
Решението е постановено при участието на „Далсия“ ООД в качеството
му на трето лице - помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7