Решение по дело №6741/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11725
Дата: 5 юли 2023 г.
Съдия: Красимир Викторов Сотиров
Дело: 20231110106741
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 11725
гр. ..., 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20231110106741 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е

№ ... / ...

05.07.2023 г., гр....

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
седми юни две хиляди двадесет и трета година, в следния
състав:

Председател: Красимир Сотиров

при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №6741 по описа за 2023г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, вр. чл.126 от АПК.
Образувано е във връзка с постъпила в срок жалба чрез административния орган от Н.
К. Н. и С. К. С., чрез адв.М. Б. от САК, срещу Заповед №РВТ22- РД09285/19.12.2022г. на
Кмета на СО- р- н „....“, издадена по реда на чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, с която е определена
свободната от застрояване площ. Изложени са съображения за незаконосъобразност на
1
обжалвания административен акт, при противоречие с материалния закон от
административния орган.
Административният орган- ......, р- н „....“ оспорва да е налице основание за
възстановяване в съществуващи стари реални граници правото на собственост на
земеделска земя.
Контролиращата страна- СРП не взема отношение по делото.
Жалбата е подадена от надлежно легитимиран жалбоподател, като разгледана по
същество същата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Приложена е адм. преписка по повод на подаденото заявление за издаване на
удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ за бивш имот пл. 2201 от к.л. 752 по
кадастрален план от 1950г., с площ от 3 717 кв.м., находящ се в кв. „Драгалевци“, м.
„Поповица“, подадено от жалбоподателите, като наследници на Кирил Н. С..
По делото е допуснато и прието заключение по съдебно- техническа експертиза, по
въпрос на жалбоподателя.
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:
С § 19, ал.1 от ПИД на АПК е прието, че индивидуалните административни актове по
Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и правилника за прилагането му
и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието,
храните и горите, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по
реда на АПК.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на
предоставените му правомощия. Оспореното решение отговаря на изискванията на чл.59,
ал.2 от АПК. Същото е издадено при спазване на законоустановената форма.
При издаването му съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Относно съответствието на оспореното решение с материалния закон съдът намира
следното:
В производството по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ се определя застроената част, респ.
свободната площ на претендиран за възстановяване по ЗСПЗЗ имот, след което се издава
удостоверение и скица по чл.13, ал.4, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ, а въз основа на тях
колективният орган по поземлената собственост постановява решение по чл.11, ал.1 от
ППЗСПЗЗ, с което решение или ще бъдат възстановени в реални граници правата на
собствениците върху земеделските земи, включени в границите на урбанизираните
територии (строителните граници на населените места) или ще им се признае правото на
собственост, но с обезщетение по чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ поради проведени мероприятия,
които не позволяват реално възстановяване на собствеността. Производството по чл.11, ал.4
от ППЗСПЗЗ не е самостоятелно, а има обслужващ характер в реституцията и се подчинява
на режима на реституционното производство, като цяло. С § 1в, ал.1 и ал.2 от ДР ППЗСПЗЗ
примерно са изброени строителните дейности и съоръжения, които не позволяват
възстановяване на собствеността на земеделски земи. В практиката си ВАС приема, че при
преценката дали е налице застрояване, което препятства възможността за възстановяване на
земеделска земя, включена в урбанизирана територия, следва да се съобрази и понятието
"строежи" в § 5, т.38 от ДР ЗУТ. Застрояване по смисъла на § 1в ДР ППЗСПЗЗ е не само
фактическото изграждане на съответните сгради, а и обслужващите терени, необходими за
нормалното им функциониране. В производството по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ не се
обсъждат обстоятелства, свързани със законността на сградите, съоръженията и другите
видове неизчерпателно изброени в § 1в ДР ППЗСПЗЗ строителни дейности, които са пречка
2
за възстановяване на собствеността. Определянето на застроителния статут на имоти, които
се намират в частна собственост, а не са общински или държавни, е недопустимо, предвид
невъзможността да бъдат обект на реституция. Частната собственост е неприкосновена, като
имотите на трети лица са извън обсега на производството по определяне на застроена и
незастроена част от дворните места и не попадат в нито една от трите посочени в
разпоредбата на чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ хипотези. Волята на законодателя по този ред е да
се определи застроената площ на незастроени имоти или части от тях, а не застроената площ
от застроените дворни места - парцели и УПИ. Видно от ангажираната доказателствена
съвкупност, /стр.158 и сл./ е, че в УПИ V- 863, с площ от 1 310 кв.м. се намира жилищна
сграда и пристройка към нея и павилион за охрана, като е представен НА за продажба на
недвижим имот от 06.11.1959г. Видно от допуснатото заключение е, че УПИ XIV- 864 e част
от ПИ с идентификатор 68134.1981.146 по КККР на гр...., както и че е дадено разрешение за
проектиране на пристройка и петно за поставяне на павилион за охрана. Вещото лице
приема, че собствеността съгласно приложения НА от 06.11.199г. се отнася за целия УПИ V-
863, разделен на УПИ V- 863 и УПИ XIV- 864. Последното не може да ползва
жалбоподателите в настоящото производство. По този ред се възстановяват правата на
собствениците върху имоти или части от имоти в границите на незастроени урегулирани
поземлени имоти (парцели), предназначени за жилищно или вилно строителство,
незастроени имоти или незастроени части от имоти в границите на урегулирани поземлени
имоти (парцели) и терени, предвидени за обществени мероприятия и комплексно жилищно,
вилно и курортно строителство или незастроени имоти или незастроени части от имоти в
производствените зони и стопанските дворове на ТКЗС, ДЗС или други образувани въз
основа на тях селскостопански организации. В случая следва да се приеме, че освен
масивната жилища сграда в имота е налице и ненанесената на скица постройка, трайно
прикрепена към терена. Не е необходимо същата да отговаря на изискванията на
строителните правила и норми, установени в действащите към момента на построяването
нормативни актове. постройка, отразено в тълкувателната норма на § 1в, ал. 3 ДР ППЗСПЗЗ
да е трайно прикрепена към терена, без да е необходимо същата да отговаря и на
изискванията на строителните правила и норми, установени в действащите към момента на
построяването нормативни актовеС оглед на горното така подадената жалба следва да се
приеме за неоснователна.
Съгласно чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването ответникът има
право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, вкл.
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ.
В случая се претендират разноски от административния орган за юрисконсултско
възнаграждение, което предвид изхода на спора следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100 лв. по реда на чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалба с вх. №6741/08.02.2023г., подадена от Н. К. Н., ЕГН:********** и
С. К. С., ЕГН:**********, срещу Заповед №РВТ22- РД09285/19.12.2022г. на Кмета на СО-
р- н „....“, като неоснователна.
ОСЪЖДА Н. К. Н., ЕГН:********** и С. К. С., ЕГН:**********, на основание чл.143,
ал.3 от АПК, да заплати на ......, р-н ‚....“, със седалище: гр...., ул. „....“ №2, представлявана от
....- Кмет, сума в размер на 100 /сто/ лв., представляваща деловодни разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд ...- град в 14- дневен
срок от връчването му от страните.
3
Да се връчат преписи на страните.

Районен съдия:





Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4