Р Е Ш Е Н И Е

№ 260011

гр. Пловдив, 07.12.2020г.

                                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І граждански състав, в публичното заседание на седемнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНЕТА ТРАЙКОВА

при секретаря Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 19/2020 г. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производство по реда на чл. 145 АПК във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Т.И.Н., ЕГН ********** срещу Заповед за задържане на лице с рег. № **** г., издадена от Л.Т., на длъжност **** при ОД на МВР Пловдив, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е заповядано задържане на Н. за 24 часа.

Жалбоподателят, чрез процесуален представител адв. С.Г., иска от съда да постанови решение, с което да отмени оспорваната заповед като незаконосъобразна. Излага съображения, че било извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, както и че заповедта била издадена от некомпетентен орган и не носила информация къде, кога и при какви обстоятелства е установено, че Т.Н. е употребил личния лек автомобил след употреба на наркотични вещества. Претендират се разноски.

Ответникът – органът, издал оспорвания акт, взема становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от адресат на оспорваната заповед, поради което е допустима.

Разгледана по същество се явява неоснователна.

С атакуваната заповед, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, за срок от 24 часа, Т.И.Н. е бил задържан в помещение за временно задържане на РУ. Като мотивировка на заповедта е посочено, че за лицето има данни, че е извършило престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК- управление на МПС след употреба на наркотични вещества, ЗМ № ****г. по описа на **** гр. Пловдив.

Съгласно разпоредбите на чл. 146 АПК, проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща компетентността на издалия го орган, спазена ли е изисканата от закона форма, материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона. Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона форма.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган– полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР. Компетентността на полицейския орган да издава заповеди от вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от разпоредбата на чл. 72 ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лице, като в т. 1 до т. 7 на същата разпоредба изчерпателно са посочени хипотезите, при които това е допустимо.

При издаването на оспорения акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от издателя, които да са от категорията на съществените, като не са допуснати и нарушения на материалния закон. Заповедта за задържане на лице по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР по съществото си е заповед за прилагане на принудителна адм. мярка, като същата следва да има минимално съдържание, предписано в чл. 74, ал. 2 ЗМВР, което е налице. По отношение на тази заповед са неприложими изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК за съдържание на административния акт, тъй като следва да се спазват изискванията на специалния закон – чл. 74, ал. 2  ЗМВР. Заповедта съдържа необходимите реквизити, посочени в тази правна норма – посочени са името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 73 ЗМВР, правото му на преводач, в случай че не владее български език, както и е посочено, че заповедта за задържането може да се обжалва пред съда. В заповедта е посочено и правното основание за постановяването й, както и фактическите обстоятелства, предпоставили издаването й – управление на МПС след употреба на наркотични вещества с конкретизирано ЗМ.

Фактическите съображения в заповедта се допълват и от данните в приложения по делото АУАН № *****, също връчен на жалбоподателя, като се установяват от приложеното съобщение, докладна записка относно задържано лице и докладна записка относно извършена проверка с Drager Drug Check 3000.  Тези обстоятелства са довели до ограничаване на правото на придвижване на жалбоподателя.

Оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За реализиране на основанието, предвидено в чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, необходимо и достатъчно условие е наличието на данни за извършено престъпление, от които може да се направи предположение за възможна съпричастност на задържаното лице към конкретното противоправно деяние. Не е необходимо тези данни да са пълни или да уличават по категоричен начин лицето в извършеното престъпление, достатъчно е да сочат на обстоятелства, обосноваващи подозрение срещу лицето. Приложението на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейския орган, с оглед преценка за наличието на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление. Целта на закона при постановяване на ПАМ по ЗМВР "задържане за срок от 24 часа" е да се попречи на задържаното лице да се укрие и да се осигури възможността спрямо него да бъде проведено предварително разследване. Ето защо мярката е предвидена с цел улесняване на безпрепятственото изпълнение на правомощията на полицейските органи по разкриване на престъпление, а не с оглед наличието на вече доказано такова.

От събраните по делото доказателства е видно, че полицейският орган е разполагал с данни за предполагаемо участие на жалбоподателя в конкретно престъпление – управление на МПС след употреба на наркотични вещества. Това деяние е въздигнато като престъпление в чл. 343б, ал. 3 НК. Следователно законосъобразен и обоснован е изводът на ответника, че към момента на издаване на оспорената заповед са били налице непротиворечиви данни за извършено престъпление и за възможно участие на жалбоподателя в него. Обстоятелството, че впоследствие химическата експертиза на кръвта на лицето не е установила наличие на наркотични вещества не променя изводите. Както вече беше посочено, достатъчно е към момента на издаване на заповедта да съществуват данни за извършено от лицето престъпление, без да има категорични доказателства за това. Данни за престъпление са били налице- положителен тест за наркотици и управление на МПС, за което има съответен състав на престъпно деяние по НК.

Предвид изложеното, правомощието на органа да наложи мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е упражнено законосъобразно – при реализиране на визираните в закона предпоставки и в съответствие с неговата цел, а именно да се разкрие престъплението и да се попречи на заподозрения да се укрие и/или да осуети наказателното преследване. В този смисъл: Решение № 5332 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12228/2018 г., V о.; Решение № 1934 от 6.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 538/2019 г., V о.; Решение № 3785 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3061/2015 г., V о.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че заповедта е материално законосъобразна, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата съответства на целта на закона, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.

Воден от горното, съдът,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на Т.И.Н., ЕГН ********** срещу Заповед за задържане на лице с рег. № **** г., издадена от Л.Т., на длъжност **** при **** при ОД на МВР Пловдив, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е заповядано задържане на Н. за 24 часа.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ А. ТРАЙКОВА

 

Вярно с оригинала.

Р.М.