№ 604
гр. Благоевград, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно
наказателно дело № 20231210201012 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на ..., с ЕГН **********, в качеството му на управител
на „..., с ЕИК204926353 със седалище и адрес на управление г...., подадена
чрез адв.Ч. със съдебен адрес ... против Наказателно постановление № 42-
0006168/21.04.2023 г. на Директор на РД "Автомобилна
администрация"-София, с което на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 200 лв., за нарушение на чл. 57, ал. 10 от Наредба № 11
от 31.10.2002 на МТС.
С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление. Поддържа се, че НП е издадено в
нарушение на установената за това императивна процедура, твърди се
несъответствие между фактическо и правно обвинение. Иска се отмяна на
обжалваният акт. Претендират се разноски.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател се представлява от редовно
упълномощен адвокат, който подържа жалбата по изложените в нея доводи,
по същество моли наказателното постановление да бъде отменено, излага
подробни съображение в съдебно заседание, като твърди, че има разминаване
в посочения период в известие и в НП. Претендира разноски.
Наказващият орган не ангажира представител по делото и становище по
1
делото, в придружително писмо, с което е изпратена жалбата се прави
възражение за прекомерност на разноските.
РП-Благоевград, надлежно призовани не ангажират представител и
становище по същество.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото
доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 21.03.2023 г., около 11. 30 ч., в сградата на наказващият орган в
Благоевград, бул.“Св. Д. Солунски“ № 77А, е извършена тематична проверка
на дружеството-жалбоподател, притежаващо Лиценз № 18704 за товарни
превози в общността. Проверката е осъществена от инспекторите М. и Г.,
като за нея дружеството-жалбоподател е било предварително уведомено с
Известие /Писмо/ № 09-00-00-5 /2/03.02.2023 г. /л. 9/, с което са изискани
множество документи, касаещи превозвача и ППС на дружеството, подробно
описани в известието, като в т. 3. 6 от известието е посочено, че следва да
бъде представен дневник за предпътен технически преглед. Такъв не бил
представен, включително и за ППС, влекач Ивеко АС с рег.№ Е2607КН, за
което било констатирано, че е извършвал превози в периода от 08.01.2022г.
до 01.11.2022г., поради което свидетеля Мехнаджийски съставил на
дружеството-жалбоподател в присъствието на свидетеля Г. и упълномощено
от дружеството лице Акт за установяване на административно нарушение №
336588 от 21.03.2023 г. в който констатираното било квалифицирано като
нарушение по чл. 57, ал. 10 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС и
документа е връчен срещу подпис на упълномощен представител на
дружеството, който не направил възражения, такива не постъпили и в
определения с разпоредбата на чл.44 от ЗАНН срок.
Въз основа на този акт, на 21.04.2023 г. Директора на РД
"Автомобилна Администрация", София издал и обжалваното НП № 42-
0006168, с което за описаното административно нарушение, наложил на
дружеството-жалбоподател имуществена санкция в размер на 200 лева. НП е
връчено упълномощен представител на дружеството на 29.05.2023 г., като в
законоустановения срок, е постъпила и разглежданата в настоящото
производство жалба.
В хода на съдебното производство предвид констатиран документ на чужд
език, съдът е задължил наказващия орган да представи същия в превод, като
от представения такъв се установява, че е ЧМР, удостоверяващ извършен
2
превоз с процесния автомобил на 26.10.2022г
Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на
актосъставителя М. и свидетеля по акта Г., които заявяват, че на посочената в
акта за установяване на административно нарушение дата са извършили
проверка на дружеството жалбоподател, при което установили визираното
нарушение. То било установено при проверка на транспортната документация
на превозвача, като чрез показанията си същите установяват, че не е
представен дневник.
По делото са представени и писмени доказателства, които потвърждават
възприетата фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите на страните, както и като съобрази задължението си да проверява
изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от
основанията, посочени от страните, установи от правна страна следното.
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 14-дневен
срок от връчване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество
е основателна.
Същественото при производството от административно - наказателен
характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за
установяване на извършеното административно нарушение, съставеният акт
съдържат ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен
ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено
предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено
деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на,
дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и
дали е извършено виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното
постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за
съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки, за които съдът
следи служебно и когато се установи, че в хода на административно -
наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло,
като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по
същество.
В процесния случай съдът приема, че и акта и НП са издадени от
3
компетентни органи, за което по делото са представени безспорни
доказателства /Заповед л. 42/и са издадени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Съдът счита обаче, че в хода на административното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи атакуваното
наказателно постановление и налагащи неговата отмяна изцяло без съдът да
се произнася по същество на нарушението поради следните съображения:
Съгласно чл. 57, ал. 10 от цитирания по- горе подзаконов нормативен акт
"Предпътните технически прегледи се регистрират от лицето, което ги е
извършило, в дневник по образец приложение № 28б. " Субект на процесното
административно нарушение може да бъде единствено лицето, извършило
предпътен технически преглед, а формата на изпълнителното деяние –
"бездействие", изразяващо се в нерегистриране на извършения от субекта
технически преглед в дневник по образец. За да е съставомерно едно деяние
по сочената разпоредба е необходимо кумулативното наличие на следните
предпоставки: извършен предпътен технически преглед и нерегистрирането
му в дневник от лицето, което го е извършило, което както се установи в
настоящото производство е лице, назначено в дружеството – жалбоподател. В
конкретния случай видно от обстоятелствената част на НП, на жалбоподателя
е вменено противоправно поведение, изразяващо се в това, че не е представил
дневник за предпътен технически преглед за конкретно посочени МПС, което
го прави негоден субект на вмененото нарушение.
Отделно от това в случая, както в АУАН, така и в НП липсва конкретика
относно датата или периода на деянието. В случая е посочено единствено, че
не е представен дневник за предпътен преглед на определен автомобил. Така
констатираната липса на елемент от фактическия състав на нарушение
препятства възможността да се фиксира моментът, от който следва да се
приеме, че бездействието на превозвача има правно значение. Този пропуск е
особено съществен и се явява самостоятелно основание за отмяна на
издадения санкционен акт. Изпълнението на задължението, произтичащо от
нормата на чл. 57, ал. 10 от Наредба№11/2002г. на МТИТС задължително
предполага конкретизация на момента, към който е била дължима
регистрацията на извършения преглед, който с оглед характеристиките на
нарушението следва да се извърши не по- късно от началото на извършвания
превоз. Последното е видно и от нормата на чл. 57, ал. 8 от Наредбата, в която
е изрично разписано правилото, че прегледът се извършва преди всяко
4
излизане на превозното средство от експлоатационния център. Констатации в
тази насока, обаче, не са намерили обективно отражение, както в
констативносъобразителната част на АУАН, така и в издаденото въз основа
на него наказателно постановление.
На следващо място нито в АУАН, нито в НП е посочена информация относно
мястото на извършване на нарушението – дали то се явява довършено в
адреса по седалище на дружеството нарушител, дали по местонахождение на
експлоатационния център за прегледи на автомобилите или на друго място и
с какво се свързва то. Мястото на извършване на деянието е съществен негов
елемент, обуславящ пространствените рамки на обвинението. Същият пряко
кореспондира, както с факта на извършеното, така и с компетентността на
органите по неговото установяване, санкциониране и упражняване на
последващ контрол за законосъобразност върху така извършената санкционна
дейност. Недопустимо се явява неговото извеждане въз основа на анализ на
доказателствата едва в процеса по проверка правилността на издадения
наказателен акт, доколкото в последния това съществено обстоятелство не е
намерило своето отражение.
От друга страна при така очертаната фактическа обстановка е налице
несъответствие между текстовата и цифрова квалификация, което винаги е
съществено процесуално нарушение.
Избрания от актосъставителя начин на структуриране на обвинението,
преповторен и в наказателното постановление, а именно „Не представя в
момента на проверката дневник за предпътен технически преглед на ППС не
съответства на нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.10 от Наредба №11 за
международен автомобилен превоз на пътници и товари. Така направеното
словесно описание на нарушението при съответните доказателства обуславя
извод за извършено нарушение на чл.91б ЗАвтПР, регламентираща
задължение за превозвачите да предоставят на служителите от Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация" за проверка всички документи,
свързани с превозите на пътници и товари;
Действително извършването на предвидения с чл. 57, ал.10 на Наредба № 11
от 31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари
преглед на ППС се доказва чрез представянето на проверяващите органи на
съответния дневник. В случая обаче при липса на фактически твърдения, че
такъв не е воден от задълженото лице, което в случая не е превозвача,
5
неправилно наказващият орган е квалифицирал деянието на наказаното
дружество като нарушение на чл. 57, ал.10 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари, доколкото в случая
и той не се явява адресат на тази норма. В конкретния случай, както се посочи
по-скоро описаното сочи на извод за нарушение на чл.91б от ЗАвПр. При тази
констатация съдът следва да прецени дали е възможно да преквалифицира
деянието, каквото правомощие му е дадено с Тълкувателно решение №
8/16.09.2021 г. по т. д. № 1/2020 г. ОСС от І и ІІ колегия на ВАС. С
цитираното тълкувателно решение е разяснено, че в производството по реда
на раздел пети, глава трета от ЗАНН районният съд има правомощия да
преквалифицира описаното в НП изпълнително деяние, когато се налага да
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Същите
правомощия са предоставени на съда и с разпоредбата чл. 63, ал. 7, т. 1
ЗАНН /в сила от 23.12.2021 г. /, съгласно която разпоредба съдът може да
измени наказателното постановление, като приложи закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо нарушение без съществено изменение на
обстоятелствата по нарушението. /В този смисъл Решение 675/19.04.2022 г.
по к. н. а. х. д. 59/2022 г. на АдмС-Благоевград/. В случая съобразявайки
посоченото в цитираното тълкувателно решение и разпоредбата на чл.63, ал.7
от ЗАНН настоящия състав намира, че е невъзможно да извърши
преквалификация на вмененото на жалбоподателя нарушение. Както се
посочи вмененото от наказващия орган деяние сочи на нарушение на чл.91 б
от ЗАвПр, предвидената от законодателя санкция за това нарушение е
посочена в разпоредбата на чл.97, ал.1 от ЗАвПр, а именно Съгласно чл.97,
ал.1 от ЗАвПр „Който откаже достъп на контролните органи до гаражите,
автогарите и всички помещения, свързани с дейността му или не представи за
проверка свързани с превозната дейност документи, се наказва с глоба или с
имуществена санкция от 5000 лв.“ В случая, за да извърши преквалификация
съдът следва да приложи закон за по-тежко наказуемо нарушение, което е
недопустим съобразно Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по т. д. №
1/2020 г. ОСС от І и ІІ колегия на ВАС и разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1
ЗАНН.
Предвид посоченото, при липса на релевантни за обективната съставомерност
елементи на инкриминираното нарушение, неправилно определен субект,
6
както и несъответствието на словесното му описание с правната
квалификация, невъзможността за преквалификация , съдът намира, че с
атакуванато наказателно постановление незаконосъобразно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, поради което същото следва да се отмени.
По отношение възраженията досежно посочения период в известие и в НП,
съдът намира, че с оглед представено по делото допълнително известие /л.22/
същите са неоснователни, доколкото видно от същото периода на проверката
е до 01.11.2022г., което кореспондира с посоченото в НП досежно периода на
превози, предвид констатираните пороци в производството по ангажиране на
отговорност НП следва да се отмени.
При този изход на делото, право на разноски за производството
възниква само за жалбоподателя, който прави искане за присъждане на такива
в размер на 400, 00 лева, представляващо заплатено адвокатско
възнаграждение.
Наказващия орган релевира възражение за прекомерност на така
заплатеното възнаграждение, което е неоснователно.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е
допустимо до минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя
страна чл. 36 ЗА препраща к ъ м НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия
адвокатски съвет, в действащата към сключване на договора за правна помощ
редакция. Районният съд намира за необходимо да посочи, че приложима е
редакцията на цитираната наредба именно към датата на сключване на
договора за правна помощ, към който момент страната е договорила
адвокатското възнаграждение съобразно установения в наредбата минимален
размер. В случая договора е сключен на 05.06.2023 г.
Съгласно 18, ал. 2, вр чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата /в приложимата
редакция/ за защита по дела с определен интерес възнагражденията при
интерес до 1000 са 400 лв.. Ето защо съотнесено към размера на наложената с
наказателното постановление имуществена санкция в размер на 200 лева,
определеният по реда на Наредбата минимален размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на сумата 400. 00 лева.
Предвид горното и доколкото делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, като в съдебното производство са проведени две открити
7
съдебни заседания, в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдени
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на установения с
Наредбата минимум, а именно 400 лв, какъвто е претендирания от
жалбоподателя.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат
възложени в тежест на РД"Автомобилна администрация", която е
юридическото лице, съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗАвтПр, в чиято структура е
включен административният орган – издател на оспореното наказателно
постановление.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН,
Благоевградският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 42-
0006168/21.04.2023 г. на Директор на РД "Автомобилна администрация"-
София, с което на „..., с ЕИК204926353 със седалище и адрес на управление
г...., представлявано от ... на основание чл.105, ал.1 от ЗАвПр е наложена
имуществена санкция в размер на 200 лв., за нарушение на чл. 57, ал. 10 от
Наредба № 11 от 31.10.2002 на МТС
ОСЪЖДА РД"Автомобилна администрация" София да заплати на „..., с
ЕИК204926353 със седалище и адрес на управление г...., представлявано от
управителя ..., сторени от дружеството разноски за адвокат в размер на 400
лв/четиристотин лв. /лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд-Благоевград в 14-
дневен срок от съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8