Р Е Ш Е Н И Е
№ 126 19.10.2020 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Търговище касационен състав
На тринадесети
октомври 2020 година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Красимира Тодорова
Членове: Албена Стефанова
Иванка Иванова
Секретар: Гергана Бачева
Прокурор: Васил Ангелов
Като разгледа докладваното от
съдията-докладчик Иванка Иванова
КНАХД № 122 по описа за 2020 година
За да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във връзка
с чл. 348 от НПК и чл. 63 от ЗАНН.
Делото е образувано по жалбата на В.И.Т. ЕГН **********
*** със съдебен адрес:***, кантора 7, чрез а.. Н. *** против Решение № 137/ 07.08.2020
г., постановено по НАХД № 134/ 2020 г. по описа на РС – Попово, с което е
потвърден Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) серия К, № 3638229 от 17.05.2020 г. на ОД на МВР-
Търговище, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и е
наложено адм. наказание „глоба” в размер на 100 лв. В жалбата е посочено като касационно
основание за отмяна – съществено нарушение на процесуалните правила, неправилно
приложение на материалния закон и нарушаване на правото на защита. В съдебно
заседание касаторът редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация – ОД на МВР-Търговище, редовно
призован, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Прокурорът дава заключение, че жалбата е неоснователна,
а решението е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Съдът, след като обсъди оплакванията в
жалбата във връзка със събраните доказателства по делото пред първата
инстанция, и съобрази правомощията си в касационното производство, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:
За да потвърди процесния електронен фиш (ЕФ),
въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 17.05.2020 г. мобилна система за видеоконтролиране на нарушенията на
правилата за движение по пътищата “TFR1-M” с № 527 била включена и
автоматично заснемала автомобилите,които се движат с превишена скорост. След
приключване на работната смяна операторите на мобилното устройство снели
информацията от камерата. В издаденият ЕФ за налагане на глоба серия К, №
3638229 е отразено, че на 17.05. 2020 г., в 14.43 ч., в област Търговище, в община
Попово, на път II-51 км38+000,
извън населено място, при ограничение на скоростта въвеведено с
пътен знак „В26“ от 60 км/ч, движещ се в посока гр.Попово е бил
заснет л.а.”…“ с рег.№ ..., който се движел със скорост 84 км/ч, или с
превишена стойност на скоростта 24 км/ч.
В съответствие с разпоредбата на чл.189,ал.5 ЗДвП ЕФ е бил изпратен и
връчен на нарушителя. Приложена е и снимка,на която в 14:43:14 ч. на 17.05.2020
г. е заснет л.а.
марка "Фиат“ с рег.№ Р
4294 ВХ в локация с GPS координати: 26.08391/ 43.35632º, както и че максимално
допустимата скорост на движение е 60 км/ч, а измерената скорост 87 км/ч. Приложени са и доказателства за одобряване
на типа средство
за измерване – мобилна
система за видеоконтрол “TFR-1M” /протокол, ведно с методически
указания за неговото използване/, от които е
видно, че същата съответства на одобрения тип, както и Протокол за използване
на същото техническо средство, удостоверяващо мястото на позиционирането му в
деня на проверката, което изцяло опровергава твърденията на касатора. Видно е,
че мобилната система за видеоконтрол “TFR-1M” е била поставена в л.а. с рег.№ Т
2623 АК, с посочено място за контрол „община Попово, път II-51 км38+000 – горен изход от с.Ковачевец“,
с посочен час за начало 13.00 ч. и край на работа 15.40 ч. От служебно
изисканата и приложената като доказателство по делото писмена справка от ОПУ
Търговище се установява, че при км.38+000 на път II-51 има поставени пътни знаци B26 /ограничение на скоростта до 60
км/ч/, като към датата на заснемане на нарушението – 17.05.2020 г. тяхното
място не е било променено.
Анализирайки приложените по делото писмени
доказателства съдът е приел, че използваната за заснемане мобилната система за
видеоконтрол “TFR-1M” е бил настроена по начин, че да отчита скоростта на движение
само за навлезлите в зоната на ограничението пътни превозни средства, като
обхватът й е бил регулиран съобразно местоположението на полицейския автомобил
спрямо местонахождението на пътен знак В-26. Мястото, където са били застанали
служителите на РУ Попово е отбивка в непосредствена близост до пътя,
по който се е движел жалбоподателя в посока към гр.Попово, като пътният
знак B26 ограничаващ скоростта на движение до 60 км/ч е бил поставен по
посоката на движение в съответствие с нормативните изисквания. Съгласно
чл.49,ал.1 от ППЗДвП пътните знаци за
забрана се поставят непосредствено преди участъците, за които се отнася
забраната, като принципно тази забрана следва да важи до следващото
кръстовище или до знак, който я отменя. Съдът намира, че тази разпоредба също е
стриктно спазена, тъй като е видимо ясно и от скицата на пътя приложена по
делото. Съдът намира, че стриктно са спазени и изискванията на чл.79, ал.2, във
вр. с Приложение № 16 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата
с пътни знаци, касаещи разположението именно на поставения пътен знак В-26.
Следователно и доколкото липсват данни за поставен друг знак отменящ въведената
със пътен знак В-26 забрана за движение със скорост по-висока от 60 км/ч,
съдът приема, че тази забрана важи и в мястото, където е била позиционирана
мобилната система за видеоконтрол “TFR-1M” с № 527 заснела л.а. с рег.№ …., собственост на касатора.
От правна страна въззивният съд намери,
че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА,
като е констатирал, че в производството по ангажиране административно-наказателната
отговорност на нарушителя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до неговото опорочаване. Той е приел, че в ЕФ ясно и разбираемо за нарушителя е
посочено, че нарушението е установено и заснето с автоматизираното
техническо средство, като е посочен и неговият идентификационен номер. В ЕФ е описано
точното място на извършване на нарушението – „ на път II-51 км38+000“, както
и посоката на движение на лекия автомобил. В приложената по преписката снимка ясно
се вижда регистрационния номер на автомобила, отразени са максимално разрешената скорост на
движение на МПС – 60
км/ч и измерената скорост на движение на автомобила – 87 км/ч, от която коректно е приспаднат
в полза на нарушителя толерансът от -3 км/ч, който представлява допустимата техническа
грешка при измерването на скоростта. Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство без човешка намеса и това е така дори когато се използва мобилна
апаратура, както е било в случая. Законът не разграничава правните
последици от установени със стационарни или мобилни технически средства
нарушения, тъй като полицейският служител изпълнява задължения само по
техническото обслужване на техническото средство и го придвижва от едно място
за контрол до друго. Самото действие на апаратурата обаче е автоматизирано.
При
издаването на обжалвания ЕФ, съдът отново не констатира допуснати нарушения. Нарушението е
безспорно установено, от разпечатаните показания на техническото средство и
приложения снимков материал. Самият жалбоподател не е посочил друго лице, което
да е управлявало автомобила въпросния ден и час, съобразно предоставената му от
разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП възможност. При определяне на
наказанието наказващият орган е съобразил правилно основанието за налагането му
и е наложил единственото предвидено в закона наказание за това нарушение. По
изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш е
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Настоящата
инстанция счита изводите на въззивния съд за правилни и законосъобразни.
Постановеният съдебен акт е мотивиран. Изложени са подробни съображения по
приложимите правни норми. Обсъдени са събраните по делото доказателства и
наведените възражения от наказаното лице. Касаторът навежда пред настоящата
инстанция възражения, които по същността си не касаят законосъобразността на
постановения съдебен акт, а се свеждат до необосноваността на решението. Необосноваността
не е касационно основание за настоящата съдебна инстанция предвид на нормата на
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 348 от НПК.
При положение, че при първоинстанционното дело не е допуснато нарушение на правилата на съдопроизводството, като са събрани конкретни доказателства относно
относимите факти, процесуално недопустимо е при проверка
на въззивното решение, касационният
състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество. Правилни са изводите на въззивния съд за
съставомерност на деянието на касатора по чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.
3 във вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗДвП – за превишение на разрешената скорост на
движение в населено място с 24 км/ч. Нарушението е безспорно установено и доказано
пред въззивния съд от АНО, като всякакви възражения в обратната насока са
неоснователни и необосновани. По делото е доказано и обстоятелството, че извършеното
нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, което е обозначено по
надлежния ред.
При тези съображения настоящият съдебен състав счита, постановения
съдебен акт е валиден и допустим. Не се констатираха нарушения на материалния
закон, поради което постановеното първоинстанционно решение следва да бъде
оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр.
с чл.223 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 137/07.08.2020 г., постановено
по НАХД № 134/ 2020 г. по описа на РС – Попово.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:………. ..………..