№ 883
гр. Бургас, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20252120201460 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от С. Н. К., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 23-0769-****** от ******** г., издадено от началник група към ОД на
МВР – Бургас, сектор „ПП”, с което на жалбоподателя на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3
ЗДвП за извършено нарушение по чл. 104б, т.2 ЗДвП са му наложени наказания „глоба“ в
размер на 3000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, а на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 10
лева за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, като
навежда възражение, че не е осъществил състав на нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП. В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв.
В.. Поддържа жалбата и претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, представлява се от юк. Ж..
Оспорва жалбата като неоснователна и пледира за потвърждаване на наказателното
постановление. Поддържа приложено по делото становище, с което се претендира и
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
1
На ******** г. около 02:45 часа жалбоподателят управлявал в гр. Бургас лек автомобил
„Мерцедес ЦЛК 200 Компресор“ с рег. № ******** в гр. Бургас, като с него в автомобила
пътувал и свидетелят Г.С.Н.. Заедно с тях се движил още един автомобил. Двата автомобила
паркирали на паркинга на магазин „Л.“ в ж.к. „В.“ до Автогара „З.“, като жалбоподателят,
свидетелят Н. и друго лице, управляващо втория автомобил слезли от автомобилите. В
същото време в пресечката между паркинга на магазин „Л.“ и магазин „И.Х.“ бил паркиран
служебен полицейски автомобил, в който се намирали свидетелите Б. и И. служители във
Второ РУ. Полицейските служители се придвижили със служебния автомобил до паркинга
на магазин „Л.“. Приближили се до двата паркирани автомобила, като поискали
документите на жалбоподателя в качеството му на водач на МПС и съобщили на
присъстващите, че са чули шум от форсиране на гуми. Жалбоподателят представил СУМПС,
като не носил в себе си контролен талон към СУМПС. Свидетелите Б. и И. поискали
съдействие от служители на сектор „Пътна полиция“ за съставяне на АУАН срещу
жалбоподателя за нарушения по ЗДвП. На място пристигнали още два полицейски
автомобила, като в един от тях бил свидетелят Е. Д. служител в сектор „Пътна полиция“.
Свидетелите Б. и И. заявили на свидетеля Д., че са установили жалбоподателят да извършва
резки маневри с автомобила, като върти гуми и по този начин не използва пътя по
предназначението му, както и че не е представил контролен талон към СУМПС. По тази
причина свидетелят Д. съставил срещу жалбоподателя АУАН за извършени нарушения по
чл. 104б, т. 2 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Впоследствие билo издадено и обжалваното
наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства.
На първо място съдът намира, че следва да се обсъдят показанията на свидетелите Б.
и И., за които се посочват данни в АУАН, че са свидетели очевидци, които са присъствали
при установяване на нарушението. В проведения разпит свидетелят Б. излага, че са чули
пищене на гуми от паркинга на магазин „Л.“, към който имали пряка видимост и възприели
визуално жалбоподателят да извършва с управлявания от него автомобил резки маневри,
като завъртял автомобила няколко пъти. Свидетелят посочва, че служебният полицейски
автомобил е бил паркиран в пресечката на магазин „Л.“ към магазин „И.Х.“. Същевременно
в разпита другият присъствал полицейски служител – свидетелят И. излага, че не си спомня
за случая, като едва след запознаване с АУАН пресъздава фактическия състав на вмененото
на жалбоподателя нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП, а именно, че е жалбоподателят е
форсирал двигателя и е въртял автомобила в кръг. Показанията на този свидетел по мнения
на настоящия съдебен състав не могат да се кредитират безусловно, тъй като свидетелят
първоначално излага, че не си спомня за случая, след което след запознаване със
съдържанието на АУАН, заявява в разпита, че се сеща за случая и пресъздава изложените в
АУАН фактически констатации. В тази връзка показанията на свидетеля И. не се явяват
надежден информационен източник на факти от състава на вмененото на жалбоподателя
нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП. По тази причина единствено показанията на свидетеля Б.
2
съдържат информация за извършено от жалбоподателя нарушение по ЗДвП, изразяващо се в
използване на пътя не по предназначение, а именно извършване на резки маневри. В тази
част показанията на свидетеля Б. обаче са в противоречие с показанията на свидетеля Г. Н.,
който е свидетел очевидец, присъствал на мястото заедно с жалбоподателя. В показанията си
свидетелят Н. категорично заявява, че жалбоподателят не е извършвал резки маневри с
управлявания от него автомобил на паркинга на магазин „Л.. Свидетелят Н. посочва, че не е
възприел автомобилът на жалбоподателя да издава висок шум или да се върти, а единствено
при влизане на паркинга е станал свидетел на предприети маневри от жалбоподателя за
паркиране на автомобила на парко място. Свидетелят Н. е пътувал заедно с жалбоподателя в
управляваното от него МПС, като свидетелят посочва, че при влизане в паркинга на магазин
„Л.“ не е видял паркиран в близост полицейски автомобил.
На следващо място относно местоположението на служебния полицейски автомобил
в показанията на полицейските служители Б. и И. се съдържат противоречиви твърдения.
Свидетелят Б. посочва, че автомобилът е бил паркиран в пресечката между магазините „Л.“
и „И.Х.“. От своя страна свидетелят И. дава сведение, че се е намирал в страничната част на
магазин „Л.“ вътре в паркинга срещу входа на магазина. Така констатираното
несъответствие между показанията на двамата полицейски служители поставя под съмнение
достоверността на поддържаната от тях теза, че са имали пряка видимост към паркинга на
магазин „Л.“ и конкретно, че са имали видимост към мястото където се е намирал
управляваният от жалбоподателя лек автомобил. По тази причина според съда от събраните
по делото доказателства не може категорично и недвусмислено да се изведе, че от мястото,
където е бил паркиран полицейският автомобил, е било възможно да се възприеме визуално
поведението на жалбоподателя като водач на лек автомобил, управляван на паркинга на
магазин „Л.“. Както се посочи по-горе в изложението данни за извършени от жалбоподателя
действия, наказуеми по ЗДвП се съдържат единствено в показанията на свидетеля Б..
Дадените от втория полицейски служител, присъствал на мястото свидетеля И. показания,
не са убедителни и не следва да се приемат като доказателствен източник, подкрепящ тезата
на административнонаказателното обвинение. Както се отбеляза при провеждане на разпита
на свидетеля И., същият първоначално без колебание посочва, че не си спомня за случая и
едва след запознаване със съдържанието на АУАН, излага пред съда отразените в АУАН
факти. Ето защо според настоящия състав, показанията на свидетеля И. следва да не се
кредитират като част от уличаващия жалбоподателя като нарушител доказателствен
материал по делото. С известна доза критичност следва да се оценяват и показанията на
свидетеля Б., който без колебание посочва, че е чул шум от свистене на гуми и е видял
управляваният от жалбоподателя автомобил да се върти в кръг. Показанията на свидетеля Б.
обаче според съда не могат да бъдат възприети като източник на информация с достатъчно
висока доказателствена тежест, за да се приеме като безспорно доказано извършено от
жалбоподателя нарушение по ЗДвП. Това е така, тъй като от събраните доказателства не се
установява с категоричност дали от мястото, на което е бил паркиран полицейският
автомобил е имало пряка видимост към местоположението на автомобила на жалбоподателя
на паркинга на магазин „Л.“. Дори да се допусне, че полицейските служители са чули шум от
3
въртене на автомобилни гуми, както твърдят, за съда остава недоказано с категоричност, че
именно жалбоподателят е бил деецът на нарушението. Включително в показанията си
свидетелят Н. споделя, че полицейските служители са обяснили при пристигането им на
паркинга, че са чули шум от гуми, без да конкретизират извършени от тях действия,
източник на този шум.
По делото е разпитан и свидетелят Е. Д. служител в сектор „Пътна полиция“
съставил АУАН, който обаче не е свидетел очевидец на нарушението. Свидетелят Д. посочва,
че АУАН е бил съставен по сведения на свидетелите Б. и И., които са го повикали за
оказване на съдействие. Следователно показанията на свидетеля Д. не са относими към
дейността по установяване на фактите от състава на нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
За да обори обвинението за извършено нарушение по ЗДвП жалбоподателят е
ангажирал устни доказателствени средства – показанията на свидетеля Г. Н..
Обстоятелството, че свидетелят Н. е пътувал заедно с жалбоподателя не е абсолютно
основание да се счита, че свидетелят е предубеден от изхода на делото и показанията му
имат единствено за цел да поддържат защитната теза на жалбоподателя, а не да разкрият
обективната истина по делото. Показанията на свидетеля Н. са последователни и без
вътрешни противоречия между изложените от свидетеля твърдения. Свидетелят излага
хронологично реализиралите се факти, които е възприел, като с категоричност на зададените
въпроси, включително от съда заявява, че жалбоподателят не е завъртал автомобила в кръг.
Събраният по делото доказателствен материал не оборва достоверността на показанията на
свидетеля Н., поради което съдът им дава В. при установяване на реализиралите се по
делото факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че в административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които обуславят отмяна на издаденото НП.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен
начин извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП. Съгласно сочената
разпоредба на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата,
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари.
При анализа на събраните доказателства съдът прие, че АНО не е изпълнил
задължението си в производството, произтичащо от възложената му тежест – да докаже по
безспорен начин извършено от жалбоподателя нарушение по ЗДвП, за което е бил
4
санкциониран. При обсъждане на свидетелските показания по-горе в изложението на всички
разпитани свидетели по делото, съдът възприе, че свидетелите очевидци на извършеното
нарушение –полицейските служители Б. и И., посочени в съставения АУАН не излагат пред
съда убедителни и безпротиворечиви показания, които безусловно да се ценят от съда като
основен достоверен доказателствен източник по делото, който да установява по
непоколебим и безрезервен начин извършено от жалбоподателя административно
нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП. В тази връзка според настоящия състав, след като
несъмнено не се доказва извършено от жалбоподателя нарушение, издаденото НП в частта
за наложена на жалбоподателя санкция следа да се отмени.
На следващо място е налице основание за отмяна на обжалваното НП и по отношение
на вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. След датата на
нарушението ( ******** г.) е последвала законодателна промяна, като в сила от 04.08.2023 г.
е отпаднало задължение за водачите да носят контролен талон, като нормата на чл. 100, ал. 1,
т. 1 ЗДвП предвижда задължение да се носи единствено СУМПС. Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗАНН
ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни
разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. НП предмет на
настоящото обжалване не е влязло в сила и спрямо жалбоподателя следва да се приложи по-
благоприятното изменение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, в сила от 04.08.2025г., съгласно което
е отпаднало задължението на водачите да носят контролен талон към СУМПС. Следователно
жалбоподателят не трябва да бъде наказан за това, че при проверката не е представил
контролен талон към притежаваното от него СУМПС, тъй като към днешна дата това деяние
не осъществява признаците на административно нарушение по ЗДвП. Ето защо НП следва
да бъде отменено и в тази част.
С оглед изложеното НП се явява незаконосъобразно, поради което следва да бъде
отменено в неговата цялост.
Предвид извода на съда за основателност на жалбата и за отмяна на обжалваното
наказателно постановление, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя следва да се
заплатят направените разноски за изплатено адвокатско възнаграждение. Видно от
представен по делото договор за правна защита и съдействие жалбоподателят е платил в
брой 600 лева за адвокат, като същата сума се претендира за присъждане. В съдебно
заседание представителят на АНО прави възражение за прекомерност на претендирания
адвокатки хонорар. В случая жалбоподателят е получил защита срещу НП, с която са му
били наложени наказания глоба“ общо в размер на 3010 лева и „лишаване от право да се
управлява МПС“ за срок от 12 месеца. Съгласно чл. 63д, ал. 2 ЗАНН ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-
нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) е предвидено, че
5
ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2
върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. В случая на
жалбоподателя са били наложени две наказания, едното от които е глоба общо в размер на
3010 лева. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредбата минималният размер на адвокатското
възнаграждение предвид размера на наказанието е 600 лева. Отделно от това на
жалбоподателя е било наложено и още едно наказание „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 12 месеца, срещу което жалбоподателят е получил ефективна защита.
Освен размера и вида на наложените наказания, при преценка за основателност на
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да намери отражение
и фактическата и правна сложност на делото. В тази връзка като взе предвид действителната
фактическа и правна сложност на делото и реално положения от адвоката труд, съдебният
състав намира, че размерът на адвокатското възнаграждение от 600 лв. не е прекомерен.
Проведени са три съдебни заседания, в рамките на които са били заявени доказателствени
искания от процесуалния представител на жалбоподателя, било е проведено съдебно
следствие в хода, на което са били разпитани четирима свидетели, които са отговаряли на
зададени от представителя на жалбоподателя въпроси, включително са били представени и
писмени бележки. По тези съображения съдът намира, че възражението на процесуалния
представител на АНО за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.
Ето защо в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в претендирания
размер от 600 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0769-****** от ******** г., издадено от
началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „ПП”, с което на С. Н. К., ЕГН **********,
на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 104б, т.2 ЗДвП са му
наложени наказания „глоба“ в размер на 3000 лева и „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 12 месеца, а на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП му е наложено
наказание „глоба“ в размер на 10 лева за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР да заплати на С. Н. К., ЕГН **********, сумата от 600 лв.,
представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6
7