№ 296
гр. Варна, 23.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и трети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20213100900248 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от “Обединена Българска
Банка“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“
№89Б, представлявано заедно от С.Г. и Т.М., действащи чрез юрисконсулт А.Т., със съдебен
адрес: гр.София, ул.“Св.София“ №5, против Г. Н. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр.В.,
жк'М."”, бл.***, вх.***, ет.***, ап.102, представляван от назначеният му особен
представител адв.Р.М., със съдебен адрес: ***, с която е предявен иск с правно основание
чл.422 вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, чл.79 и чл.121, и сл. от
ЗЗД, и чл.8***, ал.1 от ЗЗД, за установяване на съществуването на солидарно задължение на
ответника за заплащане от сумата от 100000лв., представляваща част от дължимата
главница, цялата в размер на 850000лв., съставляваща задължение по Договор за
/револвиращ/ банков кредит /овърдрафт/ “Малки и средни предприятия” №MS16-00031 от
09.08.2016г. и сключените към него Анекс №1 от 17.03.2017г., Договор за встъпване в дълг
от 30.06.2017г. и Анекс №2 от 30.6.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда-21.08.2020г., до окончателното
изплащане на вземането, за което по ч.гр.д.№127/2020г. по описа на PC Варна, е издадена
Заповед №4829/10.09.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК. Претендират се деловодни разноски.
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и
чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на препис от същата на
ответника.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК назначеният особен представител на ответника, е
депозирал писмен отговор на исковата молба, с който се поддържа становище за
неоснователност на претенцията.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се
1
оспорват възраженията, релевирани в отговора на ответника.
В срока по чл.373 от ГПК от името на ответникът, е подаден допълнителен отговор, с
който оспорва доводите изложени в допълнителната искова молба.
По допустимостта на предявения иск:
Съдът намира, че предявения иск е процесуално допустим, поради което
производството следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК
съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по
търговски спорове“.
По доказателствените искания на страните:
Представените от ищецът писмени доказателства се явяват допустими, относими и
необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат
допуснати до събиране по делото. По изложените съображения, следва да се допусне и
исканата от ищецът съдебно-счетоводна експертиза с посочената от него задача.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация
или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще
съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди
взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските в
производството.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава ХХХII от
ГПК-“Производство по търговски спорове“.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание
чл.374, ал.2 от ГПК:
Постъпила е искова молба от “Обединена Българска Банка“ АД, против Г. Н. Д., с
която е предявен иск с правно основание чл.422 вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК вр. с чл.430,
ал.1 и ал.2 от ТЗ, чл.79 и чл.121, и сл. от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване на
съществуването на солидарно задължение на ответника за заплащане заедно с “Ист 90“
ЕООД и “Агро Инвест ДТМ“ ЕООД, на сумата от 100000лв., представляваща част от
дължимата главница, цялата в размер на 850000лв., съставляваща задължение по Договор за
/револвиращ/ банков кредит /овърдрафт/ “Малки и средни предприятия” №MS16-00031 от
09.08.2016г. и сключените към него Анекс №1 от 17.03.2017г., Договор за встъпване в дълг
от 30.06.2017г. и Анекс №2 от 30.6.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
2
считано от датата на подаване на заявлението в съда-21.08.2020г., до окончателното
изплащане на вземането, за което по ч.гр.д.№127/2020г. по описа на PC Варна, са издадени
Заповед №4829/10.09.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист №4652 от 10.09.2020г. Претендират се деловодни
разноски.
В исковата и уточняващата, молби се сочи, че ищецът е универсален правоприемник
на “Сибанк“ ЕАД, с ЕИК *********, което е прекратено без ликвидация, чрез вливането му
в “ОББ“ АД вписано в ТР с рег.№2018123154758. Твърди се, че между “Сибанк“ ЕАД, от
една страна, и от друга “Ист 90“ ЕООД, с ЕИК *********, като кредитополучател и
ответника, като съдлъжник, е сключен Договор за банков кредит-овърдрафт “Малки и
средни предприятия“ №MS16-00031 от 09.08.2016г., по силата, на който на
кредитополучателя е предоставен за ползване кредит-овърдрафт за оборотни средства в
размер до 900000лв. Сочи се, че предоставената за ползване сума по кредита, се олихвява с
променлив лихвен процент, формиран като стойност от сбора на референтен лихвен процент
/РЛП/-шестмесечния СОФИБОР /представляващ пазарен индекс за кредити в лева/, плюс
фиксирана надбавка в размер на 2.5 % пункта годишно, но не по-малко от 4% годишно /т.2.6
от договора за кредит/. Твърди се, че съгласно т.2.9.1 от договора лихвата се начислява
върху размера на ползваната сума ежемесечно от датата на усвояване, като при
неизпълнението на задължението за плащане в договорените срокове, върху същата се
начислява допълнителна наказателна лихвена надбавка в размер на 10% пункта /т.2.6.2. от
Договора/. Сочи се, че при неизпълнение на уговореният начин за издължаване,
непогасената част от главницата се олихвява с годишен лихвен процент за просрочие
предвиден в т.2.6.2. от договора. Твърди се, че според т.2.4. от договора сумата по кредита е
предоставена за ползване при намаляващи лимити и при спазване на срокове и размери,
както следва: до 19.12.2016г.-в пълният размер от 900000лв.; от 20.12.2016г. до 19.01.2017г.-
в размер до 800000лв.; от 20.01.2017г. до 19.02.2017г.-в размер до 700000лв.; от 20.02.2017г.
до 19.07.2017г.-в размер до 600000лв., след което и ако овърдрафтът не е револвиран за нов
едногодишен период при предвидените в договора условия, остатъкът от дълга се погасява
на 13 равни месечни вноски, считано от 20.07.2017г. Твърди се още, че с посочената клауза е
предвидена възможност овърдрафтът да се револвира двукратно за период от една година.
Поддържа се, че кредитното правоотношение е предоговорено с подписването на Анекс №1
от 17.03.2017г., по силата на който овърдрафтът е револвиран за нов период, като са
договорени нови намаляващи лимити и срокове за усвояване и срок за ползване, а именно:
до 29.04.2017г.-в размер до 850000лв.; до 19.07.2017г.-в размер до 600000лв., при запазване
възможността за последващо револвиране, но с краен срок за погасяване, не по-късно от
20.07.2019г., като при прекратяване револвирането на кредита, остатъкът от дълга след
19.07.2017г. се погасява на 13 равни месечни по главницата, считано от 20.07.2017г. до
20.07.2018г. Твърди се, че с Договор за встъпване в дълг от 30.06.2017г. при условията на
чл.101 от ЗЗД в задълженията по процесният договор като съдлъжник е встъпило “Агро
Инвест ДТМ“ ЕООД, с ЕИК *********. Сочи се, че с Анекс №2 от 30.06.2017г. страните по
кредитното правоотношение изрично са изразили съгласието си относно встъпване в дълг
3
като съдлъжник на “Агро Инвест ДТМ“ ЕООД. Сочи се, че с чл.3 от анекса страните са
констатирали, че усвоеният и непогасен размер на кредита е в общ размер от 850000лв., от
които: 600000лв.-редовна главница и 250000лв.-просрочена главница, която е изискуема,
считано от 30.04.2017г. съгласно визираното в чл.1 от Анекс №1 от 17.03.2017г. Твърди се,
че от момента на подписването на Анекс №2 от 30.06.2019г. ползването /усвояването/ на
кредита е преустановено, като с чл.6 от същия страните са се съгласили, че след като бъдат
осигурени средства за погасяване на дължимите към 30.06.2017г. лихви, кредитът ще бъде
върнат в редовност, а остатъкът от дълга по него ще се погасява съгласно договорения в чл.5
от анекса нов погасителен план. Поддържа се, че с подписване на анекса кредиторът е
направил отстъпки в полза на длъжниците, като е договорено освен удължаване крайният
срок за погасяване и гратисен период до 20.02.2018г. за погасяване на задълженията по
главница. Твърди се обаче, че новият погасителен план по чл.5 от Анекс №2 не е влязъл в
сила и не е намерил приложение към кредитното правоотношение, поради неизпълнение от
страна на длъжниците на условието по чл.6 от същия за погасяване на просрочените към
30.06.2017г. задължения по лихва. Ето защо се поддържа, че се е запазил крайният срок
съгласно т.1 от Анекс №1 за погасяването на кредита до 20.07.2018г., като остатъкът от
ползваната и непогасена главница към 20.07.2017г. е следвало да бъде издължен на
тринадесет равни месечни погасителни вноски по главница, дължими на 20-то число на
месеца, считано от 20.07.2017г. до 20.07.2018г. Твърди се, че е допусната забава в
задължението за плащане на общо на 14 вноски по главница, от които една вноска в размер
на 250000лв., дължима на 30.04.2017г., следвана от 13 равни месечни вноски по главница,
всяка в размер на 46154лв., дължими за периода 20.07.2017г.-20.07.2018г., като и в
плащането на падежа на 16 броя вноски по договорената възнаградителна лихва. Поддържа
се, че поради допуснатите просрочия на задълженията по главница и по лихва, съгласно
договорения с Анекс №1 погасителен план, кредитът е станал изцяло изискуем на краен
падеж-20.07.2018г. Твърди се, че с оглед неизпълнението от страна на длъжниците , на
21.08.2020г. банката депозирала Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417
от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№127/2020г. по описа на РС Варна. Сочи се, че съдът е
уважил искането и е издал в полза на ищеца исканите Заповед №583 от 12.06.2019г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист, въз основа, на които е образувано изп.дело №20208920401116 по описа
на ЧСИ с рег.№ 892 от КЧСИ. Сочи се, че заповедта за изпълнение е връчена на ответника, в
качеството на солидарен длъжник, при условията на чл.47, ал.,5 от ГПК, в резултат от което
за ищецът се е породил интерес да предяви настоящият иск за установяване на вземането си.
С постъпилият отговор на исковата молба, се поддържа становище за
неоснователност на претенцията, като се твърди недействителност на договора за
кредит. Поддържа се, че целта на отпуснатия кредит е твърде обща, а тя е част от
същественото съдържание на договорите за банков кредит съгласно чл.430 от ТЗ, поради
което процесният договор противоречи на императивните разпоредби на закона и на общо
основание е нищожен по смисъла на чл.26 от ЗЗД. Твърди се, че предвид липсата на ясна
4
цел на отпуснатия кредит, процесният договор не може да се характеризира като търговска
сделка по отношение на солидарния длъжник-физическо лице, респективно приложение
следва да намерят разпоредбите на ЗЗП. Поддържа се, че в случая ответникът притежава
качеството ”потребител” съгласно чл.9, ал.3 от ЗПК и за него са приложими разпоредбите на
ЗЗП и ЗПК. Твърди се, че в противоречие с тези закони ищецът не е предоставил на
ответника общите условия във вид и форма, задължителни съгласно ЗПК. Сочи се, че макар
в договора за кредит да е отбелязано, че общите условия са известни на ответникът, то от
приложените към преписката ОУ е видно, че същите са неясни, шрифтът е твърде малък и
нечетлив. Поддържа се, че бланкетното деклариране в договора, че длъжника познава
общите условия, цели да избегне запознаването на потребителя с тях по реда, предвиден в
закона. На следващо място се поддържа, че ищецът не е спазил императивните изисквания
на чл.11 от ЗПК относно реквизитите на договора за кредит, като така е лишил ответника от
информацията, необходима му за да вземе информирано решение относно икономическите
последици от сключване на договора. Сочи се, че е уговорена плаваща възнаградителна
лихва, без ясна методика, по която да бъде определен нейният размер. Сочи се още, че не е
посочен и годишният процент на разходите по кредита и общата дължима от потребителя
сума, както и не е предоставена информацията по т.т.11-26 от чл.11 от ЗПК, в това число
правото му на отказ от договора, ясно формулиран лихвения процент, който се прилага при
просрочени плащания и т.н. Поддържа се още, че в противоречие с чл.143, т.5 от ЗЗП
банката предвижда необосновано високо обезщетение при неизпълнение на задълженията
на съдлъжника, доколкото размерът на претендираната наказателна лихва /обезщетение за
забава/ е 289361.31лв. Твърди се, че въпросният размер е уговорен в противоречие и с чл.33,
ал.2 от ЗПК защото е по-висок от размера на законната лихва. Поддържа се, че уговорената
неустойка е нищожна, поради противоречието със закона и добрите нрави. Твърди се, че
макар предмет на иска да е част от дължимата главница, то за правилното изчисляване на
нейния размер, следва да се държи сметка и за това как са извършвани погашенията по
кредита с внесените от ответника суми. Твърди се, че ако с вноските са погасявани
недължими суми, например поради установени неравноправни клаузи, то размерът на
задължението, следва да се преизчисли, като платените суми се отнесат към други пера на
дълга. На последно място се поддържа, че договорът за кредит съдържа неравноправни
клаузи и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните в
полза на банката, поради което и на основание чл.146 от ЗЗП същият е нищожен по
отношение на солидарния длъжник, съответно отговорността на ответника не следва да бъде
ангажирана.
С подадената от ищеца допълнителна искова молба, се оспорват изложените от името
на ответника в отговора на исковата молба твърдения и доводи. По конкретно се оспорва
възражението за нищожност на процесния договор за кредит, поради противоречие с
нормата на чл.430 от ТЗ, като се сочи, че същият е револвиращ кредит-овърдрафт,
предоставен с цел да се използва за оборотни средства на кредитополучателят-търговско
дружество, т.е. за придобиване на краткотрайни активи /стоки, суровини, материали и пр./ и
за покриване на текущи разходи. Поддържа се, че целта на договора е ясно и недвусмислено
5
определена в чл.2.3. от същия в съответствие с изискването на чл. 430 от ТЗ. Оспорват се и
възраженията, че процесният договор не е търговски, като се поддържа, че се касае за
абсолютна търговска сделка, каквито дефинитивно са и всички банкови сделки. Твърди се,
че по отношение на процесното правоотношение не намират приложение нито нормите на
ЗЗП и ЗПК, защото ответника няма качеството на потребител и не попада в приложното
поле на §13, т.1 от ДР на ЗЗП или чл.9, ал.3 от ЗПК, като са развити подробни съображения.
Поддържа се още, че ЗПК е неприложим и на редица други формални основания като чл.4,
ал.1, т.1 и т.2 от ЗПК защото размерът на предоставения за ползване овърдрафт е 900000лв.
и надхвърля нормативно установеният максимален размер от 147000лв. На следващо място
се поддържа, че съгласно чл.3.1.1. от договора, кредитът е обезпечен с договорна ипотека
върху недвижим имот, собственост на третото лице. Поддържа се още, че на ответника са
предоставени общи условия към договора за овърдрафт и същият се е запознал с тях, видно
от положените от него подписи върху тях. Сочи се, че коментираната от ответника
декларативна клауза, не цели избягване на запознаването с Общите условия, а цели да
акцентира вниманието върху тях. По отношение на доводите на ответната страна за
нищожност на договорните клаузи уреждащи начина на формиране на дължимите
възнаградителна и наказателна лихва, се поддържа, че същите са неоснователни и
неотносими към предмета на спора. Сочи се, че евентуална нищожност на клауза, не влече
нищожност на целия договор, а настоящият иск е предявен като частичен за установяване на
размера на част от дължима главница. В този смисъл обсъждането на договорни клаузи
уреждащи възнаградителна или наказателна лихва, попада извън предмета на правния спор.
Сочи се още, че в исковата молба изчерпателно са описани начинът и основанието за
формирането и начисляването на двата вида договорени лихви-възнаградителна и
неустоечна /наказателна/, доколкото те са част от договорното отношение, от което
произтича претенцията. Твърди се, че целта на изложеното е установяване на неизпълнение
на договорни задължения за плащане на задълженията по главница и неплащането на 16
поредни вноски по договорна лихва. Твърди се, че неизпълнението е юридическият факт, от
който ищецът черпи правото си да предяви претенцията си по съдебен ред. Твърди се още,
че за определяне на размера на лихвата, е необходимо единствено да се извърши
елементарно математическо изчисление-сбор от две или три числа, което не съставлява
трудност, препятстваща способността на ответника да прецени икономическите последици
от сключването на процесния договор. Сочи се, че начинът на формиране на лихвените
проценти и условията, при които те се начисляват, са ясно договорени, като съответстват на
нормативни изисквания, на стандартните търговски практики за този вид двустранно
търговски договори и са свързани с общодостъпните на сайта на БНБ исторически данни за
лихвеният индекс “Софибор“.
С постъпилият отговор на допълнителната искова молба, ответната страна поддържа
вече направените възражения, като в допълнение се сочи, че възражението относно
формирането на възнаградителната лихва и обезщетението за забава, има пряко отношение
върху размера на дължимата главница, тъй като при евентуална негова основателност
6
извършените погашения от ответника, следва да се отнесат към главницата вместо към
начислените лихви, обезщетение и др. компоненти на дълга.
Предявените претенции намират правното си основание в чл.422 вр. с чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, чл.79 и чл.121, и сл. от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните, съдът намира, че не са налице права и факти, които
се признават, нито обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест всяка от
страните, следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно
изгодните за нея факти. С оглед конкретния предмет на спора ищецът, следва да установи
наличието на твърдяното облигационно правоотношение, а имено договор за кредит, по
който ответника имат качеството на неизправен солидарен длъжник, настъпване на
изискуемост на вземането, както и да ангажира доказателства за размера на претенциите си.
Ответникът следва да установи, че е налице погасяване задължението по договора за кредит
или обстоятелства изключващи дължимостта на претендираните суми, в това число
доводите си за недействителност на процесният договор.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з. представените от ищеца, писмени доказателства.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на задачите
формулирани от ищеца в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждението и разноските, свързани с изготвяне на
експертизата, в размер на 400лв., вносими от ищеца, в едноседмичен срок от съобщаване на
определението, като в същия срок се представят доказателства за внасянето му.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Р. Хр. Ст. , което да се призове след представяне на
доказателствата за внасяне на депозита.
УКАЗВА на вещото лице, че заключението следва да бъде депозирано по делото най-
малко една седмица преди съдебното заседание, с копия за всяка страна.
НАСРОЧВА производството по т.д.№248/2021г. на ОС Варна за разглеждане в
открито съдебно заседание на 24.03.2022г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
НАСОЧВА страните към процедура по медиация, която могат да заявят и
осъществят безплатно в Център за медиация към Окръжен съд Варна, находящ се в сградата
на Съдебно-изпълнителната служба при РС Варна, на адрес: гр.Варна, ул.”А.Кънчев“ №12,
със служител за контакт Нора Великова - ет. 4, стая 419 в сграда на ОС Варна, на тел.052 62
33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
Указва на страните, че решаването на спора, чрез медиация ще съкрати
продължителността на производството, като разреши спора по взаимноизгоден и приемлив
начин, и ще намали разноските им.
Приканва страните към спогодба, като им разяснява, че приключването на спора
7
по този ред, ще съкрати продължителността на делото и ще доведе до окончателно уреждане
на взаимоотношенията им, като същевременно ще намали размера на разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8