Решение по КНАХД №1791/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Г. Г. чрез адвокат О. Д. от АК – Пловдив срещу Решение №781/07.07.2025г., постановено по АНД № 6878/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІІІ н.с., с което е потвърдено наказателно постановление № 24-0438-000841/26.09.2024г., издадено от ОД на МВР [населено място], РУ 3 Пловдив, с което на основание чл. 175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП на В. Г. Г. е наложена глоба в размер на 3000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца и глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДВП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП.

Касационната жалба е подробно мотивирана. Със същата се иска да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно решението на Районен съд – Пловдив в частта му, с която на основание чл. 175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Няма направени доказателствени искания.

С постъпилия отговор от процесуалния представител на ответника – гл. юриск. И. П., с вх. № 87036/13.08.2025 година, се оспорва подадената касационна жалба. Прави се искане да се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение при евентуално уважаване на жалбата за намаление на разноските за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място], дава заключение, че жалбата е неоснователна, следва да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява допустима.

От събраните по преписката документи, преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка, е установена следната фактическа обстановка: В. Г. Г. от [населено място] е правоспособен водач на МПС с придобити категории М и В. По обяд на 30.08.2024 г., около 12:55 часа, в [населено място] служители на Трето РУ при ОД на МВР Пловдив, сред които били и свидетелите В. В. Л. и П. Л. К., се връщали от обедна почивка като на кръстовището образувано от бул. „България“ с [улица]чакали на светофарната уредба, за да пресекат кръстовището, а в непосредствена близост до тях била автобусната спирка на [улица], на която имало около 20 човека. В този момент В. Г. Г., управлявайки лек автомобил „БМВ 318“ с рег. № [рег. номер] и идвайки от бул. „България“, извършил на същото кръстовище завой на ляво по [улица], посока юг, като на самия завой изфорсирал двигателя и чрез презавиване на предните гуми накарал задницата му да поднесе и по този начин умишлено извадил автомобила извън контрол, като това се случило пред погледите както на полицаите, така и на хората чакащи на автобусната спирка, което предизвикало тяхното възмущение. По това време, а и преди това през същия ден, нямало валеж.

След извършването на проверка на водача спрямо В. Г. Г. е съставен акт – АУАН Серия GA № 776814/30.08.2024 г. за извършено административно нарушение по чл.104Б т.2 от ЗДВП, състоящо се в използване на път, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. Освен нарушението по чл.104Б т.2 от ЗДВП в АУАН било вписано още едно прието за извършено от нарушителя Галчанов нарушение – с дадена му правна квалификация по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДВП и изразяващо се в неносене на свидетелство за регистрация на моторното превозно средство което управлява. При предявяване на акта на В. Г. Г. последният е посочил, че има възражения, но не направил такива. Възражения против констатациите по акта не били направени и в срока по чл.44 от ЗАНН за това.

Въз основа на АУАН било издадено на 26.09.2024 г. наказателно постановление /НП/, в което НП обстоятелствата на нарушенията с дадената им правна квалификация: по чл.104Б т.2 от ЗДВП по пункт І-ви, и по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДВП по пункт ІІ-ри, били изложени по сходен начин като тези в описателната част на акта.

Първоинстанционния съд е приел така изложената фактическа обстановка съдът за безспорно установена въз основа на: показанията на свидетелите И. Ж. Т., В. В. Л., П. Л. К. и частично от показанията на свидетеля С. Л. Г., АУАН, справка за нарушител/водач, справка за собственост и регистрация на моторни превозни средства, оправомощителни заповеди, метеорологични справки – с изх. № ОД 08-124-1 от 21.03.2025 г. и с изх. № ОД-08-202-1 от 16.05.2025 г.

Съдът е кредитирал изцяло като правдиви показанията на свидетелите очевидци В. В. Л. и П. Л. К., като последователни, логични, кореспондиращи и допълващи останалите ползвани като обективни доказателства по делото. На процесната дата и място е установено, че тези свидетели са били преки очевидци на извършената от жалбоподателя Галчанов маневра с управлявания от него автомобил „БМВ 318“

В хода на първоинстанционното производство по искане на жалбоподателя е допуснат и разпитан свидетелят С. Л. Г.. Съдът е ползвал като правдиви показанията на св. Г. в по-голямата им част, а именно относно това, че свидетелят и жалбоподателят Галчанов са съученици от гимназията, че автомобилът „БМВ 318“ с рег. № [рег. номер] се е управлявал от Галчанов на 30.08.2024 г. по обяд на кръстовището образувано от бул. „България“ с [улица]в [населено място], както и поднасянето на автомобила на същото кръстовище при завиването пред трима полицаи до пешеходна пътека. Това, което съдът не е приел за достоверно в показанията на този свидетел е заявеното от него, че на 30.08.2024 г. на процесното кръстовище е било мокро, понеже преди това било валяло дъжд, като това е била и причината автомобилът на жалбоподателят да поднесе неволно. Съдът е приел, че показанията са в пряко противоречие с изготвените по делото метеорологична справка с изх. № ОД-08-124-1 от 21.03.2025 г. на Национален институт по метеорология и хидрология – филиал Пловдив, относно район „Северен“ в [населено място] на 30.08.2024 г. за периода от 12:50 часа до 13:00 часа и метеорологична справка с изх. № ОД-08-202-1 от 16.05.2025 г. на Национален институт по метеорология и хидрология – филиал Пловдив, относно район Северен“ в [населено място] на 30.08.2024 г. от 11:00 часа до 12:50 часа, от които се установи, че на 30.08.2024 не само в горецитираните часови диапазони, но за цялото време от 08:00 часа до 15:00 часа в този район не е имало никакви валежи и особени явления като пътната настилка е била суха, което навежда на откровена предубеденост на този свидетел и съответно необективност на показанията в тази им част.

При така възприетата и изложена фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че В. Г. Г. с действията си е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл.104Б т.2 от ЗДВП, тъй като на 30.08.2024 г. около 12:55 часа в [населено място], на кръстовището образувано от бул. „България“ с [улица], като водач на моторно превозно средство – на лек автомобил „БМВ 318“ с рег. № [рег. номер], е използвал пътищата отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като е изфорсирал двигателя на автомобила и чрез презавиване на предните гуми е накарал задницата му да поднесе и по този начин умишлено го е извадил извън контрол, като в този момент в непосредствена близост на спирка за градски транспорт са се намирали около 20 души чакащи превозът си, с което е създал опасност за живота и здравето на тях и на останалите участници в движението.

Наказващият орган счел, че е извършено умишлено административното нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП, за което на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя административни наказания - глоба в размер на 3000 /три хиляди/лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 /дванадесет/ месеца.

Като свидетел в хода на производството пред ПРС е разпитан актосъставителят А. Б., който е потвърдил изцяло фактическата обстановка, описана в съставения от него АУАН. Показанията на актосъставителя са кредитирани от ПРС като логични и непротиворечиви.

Изложени са мотиви, че извършените от жалбоподателя действия по обективните си характеристики се субсумират под понятието „използване на пътя за цели, различни от предназначението му“ и изпълват състава на нарушението, за което е наказан жалбоподателят.

Според ПРС достатъчно е, че не е използвал пътя, по който е управлявал процесното МПС не по предназначение, несъмнено доказано в разглеждания казус. Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която изцяло е възприета и възпроизведена в процесното НП.

Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт.

Правилно ПРС е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите съответно на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, като да опорочават административно-наказателното производство и да нарушават правата на жалбоподателя нарушител. Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като деянието е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл.40 и чл.43 от ЗАНН, съставен е и в присъствието на свидетели, и на нарушителя, който изрично е отразил в него, че има възражения. Връчен е при съставянето. В предоставената възможност на нарушителя в седемдневен срок от съставянето на акта да депозира писмените си възражения срещу него жалбоподателят не се е възползвал. Правилно е прието, че постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. В съдържанието на НП се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административно-наказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези /време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено/. Затова и не може според ПРС да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя, като той е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му. Нарушението е било правилно подведено към уреждащата състава му правна норма. Правилно според съда административно-наказващият орган е приложил и съответната на нарушението санкционна разпоредба на чл.175А ал.1 пр.3 от ЗДВП, предвиждаща за нарушението по чл.104Б т.2 от ЗДВП административни наказания глоба в размер [рег. номер]. и лишаване от право даВ решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на оспореното наказателно постановление. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд тъй като фактите са установени с обективни и взаимнодопълващи се доказателства – показания на двама преки очевидци (полицейски служители), АУАН и метеорологични справки на НИМХ, които изключват версията за мокра настилка. От субективна страна поведението е умишлено, изразяващо се в преднамерено подаване на газ и рязко завиване с цел предизвикване поднасяне („дрифт“) на оживено кръстовище в близост до автобусна спирка, което значително повишава обществената опасност. Наложените санкции са в абсолютен размер по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП и при условията на чл. 27, ал. 5 ЗАНН не подлежат на редукция, поради което първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.

Напълно обосновано ПРС е счел, че в случая не са налице основанията за прилагане на нормата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното нарушение не разкрива признаци, които да ги отличават по степен на обществена опасност от типичната в сравнение с нарушенията по чл.104Б т.2 от ЗДВП, няма и не са и ангажирани доказателства за някакви многобройни или изключителни смекчаващи административната отговорност обстоятелства. Дори напротив – ползването на обществен път за извършването на т. нар. дрифт разкрива множество опасности както за самия извършител, така и за всяко трето лице, което по същото време и място преминава в близост до него, а и за пасажерите в самия автомобил, с който се „дрифти“. Подобен тип опасни маневри се явяват основен фактор за настъпването на голям брой пътно-транспортни произшествия и именно поради това, подобен тип поведение не следва да бъде поощрявано чрез прилагане на института, разписан в чл.28 от ЗАНН.

Не е налице твърдяното в касационната жалба, че не е доказан субективния елемент на нарушението, а именно, че същото не е извършено при наличие на пряк умисъл.

В случая правилно е установено, че се касае до налична съвкупност и то от умишлени действия, насочени към конкретна цел, а именно да се изгуби сцеплението на гумите с пътната настилка и МПС да поднесе по платното за движение, което се е и случило в действителност, като така на практика поредицата от свързани и последователни действия е довела до осъществяване нарушение на забраната по чл. 104б от ЗДвП.

Без значение с оглед на установеното преднамерено опасно шофиране е дали извършеното може и дали изцяло, или само отчасти, покрива характеристиките на т. нар. "дрифт" по смисъла на широко разпространеното разбиране за тази техника на шофиране.

Настоящият съдебен състав счита изложените от касатора оплаквания в касационната жалба за неоснователни по следните съображения:

Районният съд е обсъдил всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и е направил правилен извод, че описаното деяние е осъществено както от обективна, така и от субективна страна. Фактическата обстановка е установена въз основа на последователните и безпротиворечиви показания на свидетелите В. Л. и П. К. – полицейски служители, които са преки очевидци на поведението на водача. Техните показания се подкрепят изцяло от обективните доказателства по преписката – АУАН, справки за регистрация на автомобила и приложените метеорологични справки от НИМХ, удостоверяващи, че на 30.08.2024 г. не е имало валежи и пътната настилка е била суха.

Следователно тезата на жалбоподателя, че автомобилът е поднесъл поради мокър асфалт, е вътрешно противоречива и недоказана, а районният съд правилно е отказал да кредитира показанията на свидетеля С. Г. в тази им част, отчитайки приятелските му отношения с жалбоподателя и несъответствието с обективните доказателства.

Събраните доказателства безспорно сочат, че водачът умишлено е изфорсирал двигателя и чрез презавиване на волана е предизвикал поднасяне на задната част на автомобила, като по този начин е използвал пътя за цели, различни от предназначението му, в нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Деянието е извършено на оживено кръстовище и в непосредствена близост до автобусна спирка с множество хора, което е значително увеличило степента на обществена опасност.

Неоснователни са и доводите за липса на вина. Характерът на действията — преднамерено подаване на газ и рязко завиване на волана с цел демонстрация на умения — изключва всякаква неволност. Субективният елемент е налице във форма на умисъл, тъй като жалбоподателят е съзнавал, че с извършваните маневри излага на опасност околните и въпреки това е желал или допускал настъпването на този резултат.

Неоснователно е и оплакването, че не са обсъдени доказателства в полза на жалбоподателя. Районният съд е мотивирал отказа си да приеме показанията на свидетеля Г. за достоверни, като е изложил убедителни аргументи, че те са в противоречие с останалите доказателства. Съдът е обсъдил и всички приложени справки, включително метеорологичните, и е извел изводи в съответствие с тях.

Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН. Нарушението не е с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните по вид, а напротив – демонстративното използване на обществен път за дрифт създава реална опасност за живота и здравето на гражданите и за безопасността на движението.

По отношение на размера на наказанието – то е определено в абсолютен размер, предвиден от законодателя в чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП – глоба [рег. номер]. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗАНН, когато законът предвижда наказанието в абсолютен размер, съдът няма право да го намалява. Следователно възраженията относно тежестта на санкцията също са неоснователни.

Не се установяват процесуални нарушения при съставяне на АУАН или издаване на наказателното постановление. Двата акта са издадени от компетентни органи, в рамките на правомощията им, при спазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН, и съдържат всички изискуеми реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

При извършената служебно проверка от страна на настоящия съд по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК също не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Затова и ще следва същият да се остави в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, което съдът определя в размер на 130 (сто и тридесет) лева.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, XXIV състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №781/07.07.2025г., постановено по АНД № 6878/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІІІ н.с., с което на В. Г. Г. с [ЕГН] от [населено място] бул. „*******са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство /МПС/ за срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение по чл.104Б т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.175А ал.1 пр.3 от ЗДВП и глоба в размер на 10 /десет/ лв. за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДВП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП

ОСЪЖДА В. Г. Г. [ЕГН] от [населено място] бул. „*******да заплати на Областна дирекция на МВР – Пловдив сумата в размер на 130 (сто и тридесет) лева – юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.