Решение по дело №7250/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260309
Дата: 14 октомври 2020 г. (в сила от 10 ноември 2020 г.)
Съдия: Ивайло Юлиянов Колев
Дело: 20191720107250
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

  260309 / 14.10.2020г.

 

гр. П., 14.10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД П., Гражданско отделение, I състав, в открито заседание на осми октомври, две хиляди и двадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО КОЛЕВ

 

При секретаря Цветелина Малинова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 7250 по описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД срещу Б.И.В., с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове за признаване за установено във взаимоотношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 183,20 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена, но незаплатена питейна вода за битови нужди за имот, находящ се в гр. П., ул. „“, бл., ап. * за периода от 09.11.2015 г. до 27.05.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, както и сумата в размер на 29.21 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от 05.05.2016 до 07.08.2019 г., за  които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 5079/2019 г. по описа на Районен съд П..

Ищецът твърди, че между него и ответника в качеството му на потребител и клиент за битови нужди съществува облигационно правоотношение с предмет доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода за битови нужди, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи обвързват ответника без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот е водоснабден, като ответникът е задължено лице за заплащане стойността на консумираната питейна вода и на отведените канални такива от момента на присъединяването му към ВиК системата. Твърди още, че от своя страна потребителят не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена. Липсата на плащане на падежа, обуславя начисляването и на законна лихва за забава. С тези съображения се отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът оспорва твърдението на ищеца да е потребител на доставяните от него услуги, тъй като не е собственик на процесния имот, доставката и размера на исковата претенция. Намира процесните вземания за погасени по давност.

            Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода за битови нужди, сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение през процесния период по договор за продажба (доставка) на водоснабдителни и канализационни услуги – като установи, че ответника е била собственик или носител на вещно право на ползване на процесния водоснабден недвижим имот, което отношение е регулирано от надлежно оповестени Общи условия, както и че е изпълнил задължението си и през исковия период реално е доставял В и К услуги – доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води до водоснабдения имот, обема на доставената услуга и нейната стойност, респ. на компонентите, включени в нея.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че претендираните вземания са погасени. По конкретното защитно възражение, същият не носи доказателствена тежест, тъй като отговорът на този въпрос се съдържа в съответната материалноправна разпоредба.

По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от приложимата към процесната хипотеза Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на В и К системи, потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са  собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. Същевременно съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).

Следователно, при придобиване на правото на собственост/ползване върху водоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/ползвателят на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 2, ал. 1 от процесните Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, приложими от ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. П., одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014г.

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от процесните Общи условия, потребителите следва да заплащат дължимите суми за ползваните от тях водоснабдителни и канализационни услуги в срок до 30 дни след датата на фактурирането им, като при неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл. Отново в чл. 33, ал. 2 от Общите условия недвусмислено се определя изискуемостта на вземането – датата на издаване на фактурата, и изпадането в забава – 30 дни след издаването ѝ.

При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото.

В настоящия случай между страните са спорни всички елементи от фактическия състав на предявените искове, за които ищецът носи доказателствена тежест.

По делото ищецът, който носи доказатеслвената тежест и която му е своевременно указана, не сочи и не представя относими доказателства в подкрепа на исковата си претенция и твърдяната облигационна връзка с ответника. Представената  справка-извлечение по партида, изготвена едностранно от ищцовото дружество, не установява твърдяната облигационна връзка с това лице. Представено е удостоверение от дирекция МДТ, Община П., съгласно което процесния имот е деклариран служебно въз основа на НА№ 1*/14.05.2019 г. Представен е нотариален акт № 1*, но от дата 14.03.2019, но същият е с предмет замяна на избени помещения между ответника и трето по спора лице. Макар и да са налице индиции за собственост върху процесния имот в полза на ответника съгласно текстовата част на представения нотариален акт, този конкретен документ обаче по никакъв начин не установява кога е придобита собствеността за да се съпостави с исковия период и в какъв обем.

В процесния случай, ищцовото дружество не е ангажирало други доказателства, установяващи твърдяното от него обстоятелство, че ответникът е потребител на ВиК услуги. Ищецът не е установил ответникът да е собственик или да притежава вещно право на ползване върху имота, за който се твърди, че е водоснабден. Независимо от дадената му в съдебно заседание възможност, същият е заявил че няма да сочи други доказателства.

При тези фактически данни, настоящият състав приема, че ищецът, чиято е била доказателствената тежест не установи наличието на валидна облигационна връзка с ответника, поради което искът е неоснователен. При този извод съдът намира за безпредметно да обсъжда останалите възражения на ответника относно недоказаност на доставката, стойността и съответно възражението за погасяване на вземанията по давност.

При неоснователност на главната претенция, такава е и тази за присъждане на законна лихва за забава предвид акцесорният ѝ характер.

По разноските:

При този изход от спора ищецът няма право на разноски.

Ответникът е претендирал такива в размер на 550,00 лева за процесуално представителство в исковото производство и 100,00 лева в заповедното производство  и по правилото на чл. 78, ал. 3 такива следва да му бъдат присъдени в доказания размер. Своевременно е релевирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за основателни и възнаграждението за процесуално представителство в исковото производство следва да бъде редуцирано до установения минимум – 300,00 лева. Следва да бъде уважена и претенцията за присъждане на разноски в размер на 100,00 лева за подаване на възражение срещу издадената заповед

В светлината на гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Средец“ № 11 срещу Б.И.В., ЕГН **********,*** обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД признаване за установено във взаимоотношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер 183,20 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена, но незаплатена питейна вода за битови нужди за имот, находящ се в гр. П., ул. „Отец Паисий“, бл. 28, ап. * за периода от 09.11.2015 г. до 27.05.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, както и сумата в размер на 29.21 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от 05.05.2016 до 07.08.2019 г., за  които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 5079/2019 г. по описа на Районен съд П..

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД да заплати на Б.И.В. сума в размер на 400,00 лева, разноски за процесуално представителство пред настоящата инстанция и в рамките на заповедното производство.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд П..

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

СЪДИЯ_________________