Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260309
/ 14.10.2020г.
гр.
П., 14.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на осми октомври, две хиляди и двадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Цветелина Малинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 7250 по описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД срещу
Б.И.В., с която са предявени
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове за признаване
за установено във взаимоотношенията между страните, че ответника дължи на
ищцовото дружество сумата в размер на 183,20
лева, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена, но незаплатена
питейна вода за битови нужди за имот, находящ се в гр. П., ул. „“, бл., ап. * за
периода от 09.11.2015 г. до 27.05.2019 г.,
ведно със законна лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното плащане, както и сумата в размер на 29.21 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните
задължения за периода от 05.05.2016 до 07.08.2019
г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 5079/2019 г.
по описа на Районен съд П..
Ищецът твърди, че между него и ответника
в качеството му на потребител и клиент за битови нужди съществува облигационно
правоотношение с предмет доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода за
битови нужди, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни
общи условия, чиито клаузи обвързват ответника без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот е водоснабден, като ответникът
е задължено лице за заплащане стойността на консумираната питейна вода и на
отведените канални такива от момента на присъединяването му към ВиК системата.
Твърди още, че от своя страна потребителят не е изпълнил насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена. Липсата на плащане на падежа,
обуславя начисляването и на законна лихва за забава. С тези съображения се
отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът
оспорва твърдението на ищеца да е потребител на доставяните от него услуги, тъй
като не е собственик на процесния имот, доставката и размера на исковата
претенция. Намира процесните вземания за погасени по давност.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд П. е
сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове,
разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет
на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за
доставка на доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода за битови нужди,
сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира
ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл.
415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да
бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство.
Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по
юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В
противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че
вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При
релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение през процесния период по
договор за продажба (доставка) на водоснабдителни и канализационни услуги –
като установи, че ответника е била собственик или носител на вещно право на
ползване на процесния водоснабден недвижим имот, което отношение е регулирано
от надлежно оповестени Общи условия, както и че е изпълнил задължението си и
през исковия период реално е доставял В и К услуги – доставка на питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадни води до водоснабдения имот, обема на
доставената услуга и нейната стойност, респ. на компонентите, включени в нея.
При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че
претендираните вземания са погасени. По конкретното защитно възражение, същият
не носи доказателствена тежест, тъй като отговорът на този въпрос се съдържа в
съответната материалноправна разпоредба.
По
акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено
изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1,
т. 1 от приложимата към процесната хипотеза Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на В и К
системи, потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни
води. Същевременно съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата получаването
на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването
им в централния ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).
Следователно, при придобиване на правото
на собственост/ползване върху водоснабден имот по силата на закона и без да е
необходимо изрично волеизявление, собственикът/ползвателят на имота става
страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 2, ал.
1 от процесните Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор, приложими от ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. П.,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014г.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2
от процесните Общи условия, потребителите следва да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях водоснабдителни и канализационни услуги в срок до 30 дни след
датата на фактурирането им, като при неплащане в този срок и на основание чл.
86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът изпада в забава и дължи заплащането
на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично
волеизявление на ищеца в този смисъл. Отново в чл. 33, ал. 2 от Общите условия
недвусмислено се определя изискуемостта
на вземането – датата на издаване на фактурата, и изпадането в забава – 30 дни след издаването ѝ.
При тази правна рамка, съдът дължи
произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията,
релевирани от страните по делото.
В настоящия случай между страните са
спорни всички елементи от фактическия състав на предявените искове, за които
ищецът носи доказателствена тежест.
По делото ищецът, който носи
доказатеслвената тежест и която му е своевременно указана, не сочи и не
представя относими доказателства в подкрепа на исковата си претенция и
твърдяната облигационна връзка с ответника. Представената справка-извлечение по партида, изготвена
едностранно от ищцовото дружество, не установява твърдяната облигационна връзка
с това лице. Представено е удостоверение от дирекция МДТ, Община П., съгласно
което процесния имот е деклариран служебно въз основа на НА№ 1*/14.05.2019 г. Представен е нотариален акт
№ 1*, но от дата 14.03.2019, но същият
е с предмет замяна на избени помещения между ответника и трето по спора лице.
Макар и да са налице индиции за собственост върху процесния имот в полза на
ответника съгласно текстовата част на представения нотариален акт, този
конкретен документ обаче по никакъв начин не установява кога е придобита
собствеността за да се съпостави с исковия период и в какъв обем.
В процесния случай, ищцовото дружество
не е ангажирало други доказателства, установяващи твърдяното от него
обстоятелство, че ответникът е потребител на ВиК услуги. Ищецът не е установил
ответникът да е собственик или да притежава вещно право на ползване върху
имота, за който се твърди, че е водоснабден. Независимо от дадената му в
съдебно заседание възможност, същият е заявил че няма да сочи други
доказателства.
При тези фактически данни, настоящият
състав приема, че ищецът, чиято е била доказателствената тежест не установи
наличието на валидна облигационна връзка с ответника, поради което искът е
неоснователен. При този извод съдът намира за безпредметно да обсъжда останалите
възражения на ответника относно недоказаност на доставката, стойността и
съответно възражението за погасяване на вземанията по давност.
При неоснователност на главната
претенция, такава е и тази за присъждане на законна лихва за забава предвид
акцесорният ѝ характер.
По
разноските:
При този изход от спора ищецът няма
право на разноски.
Ответникът е претендирал такива в размер
на 550,00 лева за процесуално представителство в исковото производство и 100,00
лева в заповедното производство и по
правилото на чл. 78, ал. 3 такива следва да му бъдат присъдени в доказания
размер. Своевременно е релевирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът
намира за основателни и възнаграждението за процесуално представителство в
исковото производство следва да бъде редуцирано до установения минимум – 300,00
лева. Следва да бъде уважена и претенцията за присъждане на разноски в размер
на 100,00 лева за подаване на възражение срещу издадената заповед
В светлината на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
изцяло предявените
от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Средец“ № 11
срещу Б.И.В., ЕГН **********,*** обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД признаване
за установено във взаимоотношенията между страните, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумата в размер 183,20 лева, представляваща стойността на
доставена, отведена и пречистена, но незаплатена питейна вода за битови нужди
за имот, находящ се в гр. П., ул. „Отец Паисий“, бл. 28, ап. * за периода от
09.11.2015 г. до 27.05.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане,
както и сумата в размер на 29.21 лева, представляваща законна лихва за забава
върху месечните задължения за периода от 05.05.2016 до 07.08.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. № 5079/2019 г. по описа на Районен съд П..
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД да
заплати на Б.И.В.
сума в размер на 400,00 лева, разноски за процесуално представителство
пред настоящата инстанция и в рамките на заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ_________________