Присъда по дело №1072/2022 на Районен съд - Ямбол

Мотиви:
ЯРП е предявила обвинение против Х. И. Г.от гр. Ямбол, за
престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б.”б”
от НК.
В разпоредителното заседание страните изразиха становище, че са
налице основанията за разглеждане на делото по особените правила, а именно
по реда на глава 27 от НПК, поради което производството по делото протече
по този ред.
В с.з. участващия по делото прокурор поддържа обвинението против
подсъдимия така, както е по обвинителния акт. С оглед направеното от същия
признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, намира обвинението за доказано по безспорен начин и пледира да бъде
признат за виновен, като му се наложи наказание лишаване от свобода в
размер на три години, което да бъде намалено с 1/3 на основание чл. 58а, ал.1
от НК.
Подсъдимият, редовно призован, участва лично в с.з., признава изцяло
изнесените от обвинението факти и изразява съжаление за стореното. Чрез
служебния си защитник – адвокат пледира да му се наложи минимално
наказание лишаване от свобода, което да бъде намалено с 1/3 на основание
чл. 58а, ал.1 от НК.
За да постанови присъдата си, на основание чл.373, ал.3 вр. с чл.372,
ал.4, вр. с чл. 371, т.2 от НПК, съдът прие за установени следните
обстоятелствата, изложени от прокурора в обвинителния акт:
Подсъдимият Х.И.Г. бил осъждан за престъпления против
собствеността, за които не е бил реабилитиран. За времето от около 12:13
часа на 18.03.2022 г. в гр. Ямбол, подс. Г. се разхождал по ул. С.. Минавайки
покрай товарен автомобил, марка „Мерцедес Спринтер“, с регистрационен
№**** собственост на фирма „Тагара“ ЕООД, паркиран пред № *** на
същата улица, подс. Г.. забелязал, че автомобилът бил с отворена задна врата,
а покрай автомобила нямало никого. Товарният автомобил бил оставен с
отворени задни врати от свидетеля Г. Б. Д., който разтоварвал стоките,
намиращи се в автомобила и ги внасял в магазин „Вилтон“, намиращ се на ул.
Страхил войвода № **. Тежкото финансово състояние и липсата на хора
наоколо мотивирали подс. Г. да се приближи до автомобила, след което да
проникне в автомобила през отворените задни врати и да вземе вещи, каквито
намери, след което да ги отнесе със себе си и да ги продаде. В изпълнение на
така взетото решение подс. Г. се огледал наоколо и след като се уверил, че
наблизо нямало хора, същият се пресегнал през отворените задни врати на
товарния автомобил, откъдето взел 2 броя бели пакета, съдържащи 10 броя
тарелки с кебапчета по 80 грама бройката, по 5.80 лв. за един брой тарелка, на
обща стойност 58 лв.; 2 броя тарелки с кебапчета по 70 грама бройката, по
5.10 лв. за един брой тарелка, на обща стойност 10.20 лв.; 4 броя тарелки с
1

кюфтета 1 по 70 грама бройката, по 5.10 лв. за един брой тарелка, на обща
стойност 20.40 лв.; 1 брой суджук „Странджанско дядо“ 1,970 кг., по 23 лв. за
1 кг, на обща стойност 45,31 лв.; 1 брой „Говежди суджук“ 0,850 кг, по 27 лв.
за 1 кг, на обща стойност 22.95 лв.; 1 брой „Суров суджук за сушене“ 1.140
кг, по 8,80 лв. за 1 кг, на обща стойност 10.03 лв., всички вещи на обща
стойност 166.89 лв., собственост на фирма „Т.“ ЕООД, ЕИК: *********,
представлявана от управителя К.И.К.. След това подсъдимият отнесъл в своя
дом инкриминираните вещи, където ги скрил.
Малко след това свидетелят Г.Б. Д. констатирал липсата на
горепосочените инкриминирани вещи в товарния автомобил, след което
сигнализирал полицейски служители на РУ-Ямбол.
След като отнел и скрил горепосочените инкриминирани вещи, подс. Г.
продал на свидетеля Г. Д. Й. 1 бр. тарелка с кебапчета и 1 бр. тарелка с
кюфтета за сумата от 5 лв. за тарелка, като преди това уверил свидетеля, че
тарелките с кебапчета и кюфтета са негова собственост. Останалите отнети
вещи подс. Г. продал на неустановени по делото лица.
В резултат на проведени оперативно-издирвателни мероприятия от
полицейски служители на РУ-Ямбол бил установен извършителят на
кражбата на горепосочените инкриминирани вещи – подсъдимият Х. И. Г..
Пред свидетелят Н. В. полицейски служител в РУ-Ямбол при проведена
беседа подс. Г. признал за извършената кражба от товарен автомобил на 2
броя пакети, съдържащи тарелки с кебапчета, с кюфтета, суджуци, като
уточнил, че отнетите вещи е продал на различни лица, живущи в ромската
махала в гр. Ямбол, като едно от тези лица бил свидетеля Г. Д.Й..
От заключението на изготвената по делото стоково-оценъчна експертиза
се установява, че стойността на инкриминираните вещи, възлиза, както
следва: 10 броя тарелки с кебапчета по 80 грама бройката, по 5.80 лв. за един
брой тарелка, на обща стойност 58 лв.; 2 броя тарелки с кебапчета по 70 грама
бройката, по 5.10 лв. за един брой тарелка, на обща стойност 10.20 лв.; 4 броя
тарелки с кюфтета по 70 грама бройката, по 5.10 лв. за един брой тарелка, на
обща стойност 20.40 лв.; 1 брой суджук „Странджанско дядо“ 1,970 кг, по 23
лв. за 1 кг, на обща стойност 45.31 лв.; 1 брой „Говежди суджук“ 0,850 кг., по
27 лв. за 1 кг, на обща стойност 22,95 лв.; 1 брой „Суров суджук за сушене“
1,140 кг. по 8.80 лв. за 1 кг, на обща стойност 10.03 лв., всички вещи на обща
стойност 166.89 лв.
Направеното от подсъдимия признание на изложените обстоятелства се
подкрепя напълно от събраните в досъдебното производство доказателства –
от обясненията му, от показанията на свидетелите Н. В., Г. Б. Д., Г. Д. Й.,
свидетелство за съдимост, характеристична справка, както и изготвената по
делото съдебно-оценителна експертиза, видеотехническа експертиза и др.
Подсъдимият Х. И. Г. е роден на 03.02.1983 г. в гр. Ямбол. Същият е
българин, български гражданин, неженен, без образование - неграмотен,
безработен, осъждан, с адрес на призоваване: гр. Ямбол, ул. О. № **, ЕГН
2

**********.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
С деянието си подсъдимият Г. и от обективна и от субективна страна е
осъществил състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.29, ал.1, б.“а“ и б.”б” от НК за това, че на 18.03.2022 г., около 12:13 часа в
гр. Ямбол, на ул. Страхил войвода № **, от товарен автомобил, марка
„Мерцедес Спринтер“ с регистрационен № ***, собственост на фирма „Т.“
ЕООД, е отнел чужди движими вещи - 10 броя тарелки с кебапчета по 80
грама бройката, по 5.80 лв. за един брой тарелка, на обща стойност 58 лв.; 2
броя тарелки с кебапчета по 70 грама бройката, по 5.10 лв. за един брой
тарелка, на обща стойност 10.20 лв.; 4 броя тарелки с кюфтета по 70 грама
бройката, по 5.10 лв. за един брой тарелка, на обща стойност 20.40 лв.; 1 брой
суджук „Странджанско дядо“ 1,970 кг, по 23 лв. за 1 кг, на обща стойност
45.31 лв.; 1 брой „Говежди суджук“ 0,850 кг, по 27 лв. за 1 кг, на обща
стойност 22.95 лв.; 1 брой „Суров суджук за сушене“ 1,140 кг по 8.80 лв. за 1
кг, на обща стойност 10.03 лв., всички отнети вещи на обща стойност 166.89
лв., от владението на Г. Б. Д., собственост на фирма „Т.“ ЕООД, ЕИК ***,
представлявана от управителя К.И. К., без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на
опасен рецидив.
Авторството на деянието от страна на подсъдимия се установява по
безспорен начин както от обясненията му, които съдът кредитира изцяло, като
кореспондиращи с останалия доказателствен материал, така и показанията на
свшдетелите.
От обективна страна, подсъдимият Г... е осъществил всички признаци
от състава на престъплението кражба по смисъла на чл.194, ал.1 от НК, тъй
като вземайки вещите от товарния автомобил на „Т...“ЕООД и отнасяйки ги
със себе си, е извършил действия по прекратяване владението на
собственицика върху тях и установяване на свое такова. Т.е., налице е
прекратяване фактическата власт на собственика върху вещите, което е
настъпило вследствие на деянието на подсъдимия, при липсата на съгласие за
това от страна на собственика.
Обективно, подсъдимият е действал в условията на опасен рецидив, тъй
като тъй като преди осъществяване на процесното деяние , към месец март
2022 г. не е изтекъл срокът по чл.30 ал.1 /5 години/ от изтърпяването на
наказание лишаване от свобода по предходно осъждане за тежко умишлено
престъпление. От свидетелство за съдимост на подс. Г. се установява, че на
28.02.2019 г. същият е изтърпял общо наказание „лишаване от свобода“ в
размер на 4 /четири/ години при първоначален строг режим, като наказанието
му е било наложено за извършено тежко умишлено престъпление. На
13.10.2020 г. подс. Х. И. Г. е изтърпял определено по НОХД № ***/2020 г. по
описа на РС-Ямбол общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 10
3

/десет/ месеца при първоначален строг режим, като наказанието му е било
наложено за извършено тежко умишлено престъпление. На 11.06.2021 г. подс.
Г. е изтърпял наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1 година и четири
месеца при първоначален строг режим, като наказанието му е било наложено
за извършено тежко умишлено престъпление. Посочените осъждания
обосновават приложимостта на хипотезите както по б.„А“ на чл.29 ал.1 от
НК, така и на б.„Б“ чл.29 ал.1 от НК.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл. Съзнавал
е, че лишава от фактическа власт върху вещите техния собственик,
предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт, целял е пряко
настъпването на този резултат и е действал с намерение за своене. Разбирал е
противоправния характер на извършеното, но е целял противоправното си
облагодетелстване. Подсъдимият е разбирал и противозаконността на
обстоятелствата, предвидени в закона като квалифициращи, тъй като е знаел,
че върши деянието, след като вече е бил осъждан на лиаване от свобода с
влязли в сила присъди за престъпления от общ характер.
За извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда
наказание лишаване от свобода от две до десет години. При това положение,
с оглед императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, наказанието му
следва да се определи при условията на чл.58а, ал.1 от НК, съгласно която
при постановяване на осъдителна присъда в случаите на чл.372, ал.2 от НПК,
какъвто е настоящия, съдът определя наказанието лишаване от свобода, като
се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така
определеното наказание с една трета.
Ръководейки се от разпоредбата на чл.54 от НК, съдът определи на
подс. Г. наказание от 2 години лишаване от свобода, в законовия минимум на
предвиената в чл.196, ал.1, т.1 от НК санкция, при превес на смекчаващите
отговорността му обстоятелства – дадените и в двете фази на процеса
подробни обяснения, с които в значителна степен е допринесъл за разкриване
обективната истина по делото, признанието на вината, както и ниската
стойност на отнетите вещи. От друга страна, при определяне такъв размер на
наказанието, съдът отчече завишената степен на обществена опасност на
деянието, обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления
понастоящем в страната, както и високата степен на обществена опасност на
личността на подсъдимия предвид предишните му осъждания. Затова съдът
намери, че на фона на тези отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелбства изброените по-горе смекчаващи отговорността му такива не
са нито многобройни, нито изключителни по своя характер, и не водят до
несъразмерност на предвиденото в закона най-леко наказание.
След като по горните съображения съдът определи на подс.Г.наказание
от две години лишаване от свобода, ръководейки се от разпоредбата на чл.54
от Общата част на НК, съобразно императивната норма на чл.58а, ал.1 от НК,
намали така определеното наказание с една трета, т.е., с осем месеца, и му
4

наложи наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода.
С оглед предходните осъждания на подсъдимия на лишаване от свобода
за престъпление от общ характер, спрямо него са налице законови пречки за
прилагане института на условното осъждане. Затова съдът постанови
наложениото му наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
При постановяване на присъдата, съдът постанови вещественото
доказателство 1 бр. диск CD-R „Emtec“ , след влизането на присъдата в сила
да се върне на собственика й М.А. А. от гр. Ямбол.
Тъй като подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ по делото, съдът зачете времето, през което същият е бил задържан и
е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 27.09.2022
г. до 30.09.2022 г. и от 05.10.2022 г.
При този изход на делото, на основание чл. 189, ал.3 от НПК, съдът
осъди подсъдимия да заплати направените разноски по делото в размер на
293.60 лв. в приход на ДБ, по сметката на ОД-МВР-Ямбол.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	156
Дата:	29 ноември 2022 г.
Съдия:	Васил Митев Атанасов

Дело:	20222330201072
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	17 ноември 2022 г.

Присъда по дело №1072/2022 на Районен съд - Ямбол

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите