Р Е Ш Е Н И Е
№363 06.12.2017г.
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
На пети декември 2017г.
в открито
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
ПРОКУРОР: КОНСТАНТИН ТАЧЕВ
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №501 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 от АПК вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, образувано по исковата
молба на Е.М.Т.,*** с искане за осъждането й да заплати сумата от 300лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от незаконосъобразно
Наказателно постановление №1505/20.09.2016г. издадено от Заместник Кмета на
община Стара Загора. Наказателното постановление е отменено с влязло на
20.05.2017г. Решение № 245/24.04.2017г., постановено по АНД №282/2017г. по
описа на РС Стара Загора, по което ищеца е
представляван от адвокат К. по силата на пълномощно от 17.01.2017г. В исковата
молба се твърди, че за осъщественото по силата на пълномощното от 17.01.2017г.
процесуално представителство, на адвокат К. е заплатено възнаграждение в размер
на 300лв., съгласно приложена към исковата молба разписка от 17.01.2017г., като
сумата представлява претендираните за възмездяване
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на плащане,
същата и момента на деликта -17.01.2017г.
Иска се присъждане и на разноските по
делото в размер на 300лв., съгласно представено пълномощно и разписка за
платена сума.
Ответника представя писмен отговор в
срок, с който оспорва приложимостта на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, тъй като наказателното
постановление е правораздавателен акт. Поддържа се и твърдение за неосъществен
състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, предвид липсата на пряка причинно-следствена
връзка между заплатеното възнаграждение и незаконосъобразното наказателно
постановление.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за
неоснователност на исковата молба предвид липсата на уговорено възнаграждение
за процесуално представителство по АНД № 282/2017г по описа на РС Стара Загора
и доказателства за плащане на възнаграждение в размер на 300лв. в хода на
същото съдебно производство.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното: Исковата молба е допустима, но е неоснователна.
От приложеното АНД №282/2017г. по описа на РС Стара Загора
се установява, че Наказателно постановление №1505/20.09.2016г. издадено от
Заместник-кмета на община Стара Загора с
наложено на ищцата административно наказание „глоба” в размер на 400лв. за
нарушение на чл. 6 ал.1 и на основание чл. 291 ал.1 от Наредбата за обществения
ред в община Стара Загора е отменено с влязло на 20.05.2017г. Решение №
245/24.04.2017г., постановено по АНД №282/17г. по описа на РС Стара Загора.
Първата предпоставка на
чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразна административна дейност е
доказана с отмяната на незаконосъобразното наказателно постановление, което
въпреки правната си природа на правораздавателен акт се издава при изпълнение на административна дейност, по
аргумент от статута и компетентността на административно-наказващите органи.
Правомощията им да налагат административни наказания произтичат от задължението
им за контрол върху спазването на законите, чието приложение е в кръга на
материалната им компетентност и при реализиране на административно
наказателната отговорност на лицата, същите не придобиват статут на
правозащитни органи по смисъла на чл.2 от ЗОДОВ. Въпреки наличието на този
главен за състава на отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ факт, не е налице
пълно и главно доказване от страна на ищеца за настъпила имуществена вреда под
формата на заплатено възнаграждение за един адвокат с цел защита срещу
незаконосъобразното наказателно постановление. В кориците на приложеното АНД
№282/2017г се съдържа Пълномощно с дата 17.01.2017г, но без уговорено
възнаграждение и приложени доказателства за плащане, по силата на което
упълномощаване, адвокат К. е представлявала наказаното лице / ищец по настоящото
дело/ като е подала от негово име въззивна жалба
срещу наказателното постановление, явила се е
в първо и последно съдебно заседание като процесуален представител и е
изготвила писмена защита. Протоколите от съдебните заседания, подписа на
адвокат К. под въззивната жалба и приложената писмена
защита доказват, че на ищеца е представляван от адвокат в хода на съдебното
производство по проверка законосъобразността на наложеното му наказание, но
липсват доказателства, че представителството по пълномощие е платено.
Съгласно ТР № 1/15.03.2017г.
на ВАС на РБ, ОСС на І-ва и ІІ-ра
колегии, на обезщетяване по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ подлежат изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната на незаконосъобразни наказателни
постановления. Следователно само адвокатското възнаграждение, което е платено в
хода и до приключване на устните състезания в последната съдебна инстанция по
проверка законосъобразността на обжалвано наказателно постановление може да
бъде квалифицирано като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна
дейност на административния орган по налагане на административно наказание. В
подкрепа на този довод, освен ТР №1/15.03.2017г е и разпоредбата на чл.78 ал.1
от ГПК, приложима на основание чл. 46 ал.2 от ЗНА, която е основната материално
правна норма, уреждаща института на видовете разноски по съдебните дела –
такси, разноски в производството и възнаграждение за един адвокат, като преди изчерпателното
им изброяване, законодателя е използвал минало свършено време на глагола
„плащам”, при формиране на определението „заплатените” т.е. онези суми,
представляващи такса, разноски в производството и възнаграждение на един
адвокат, които са платени до неговото приключване, могат да бъдат предмет на възмездяване.
Това основно за института на разноските материално правило, не е игнорирано от
особения ред за присъждане на разноските, сторени в хода на административно
наказателни производства. По особения ред и на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ
може да се търси и присъжда обезщетение за онези разноски, които отговарят на
условието по чл.78 ал.1 от ГПК – да представляват платени такси, разноски в
производството в тесен смисъл и възнаграждение за един адвокат, ако наказаното
лице е имало такъв и е изплатило възнаграждение за положения труд. Както се
посочи и по-горе и на основание чл.46 ал.2 от ЗНА, материално правната
разпоредба на чл.78 а.1 от ГПК намира приложение и при преценка основателността
на иск, предявен по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ с предмет присъждане на
възнаграждение за един адвокат, тъй като ЗАНН и ЗОДОВ не съдържат други
материално правни норми. Единствената разлика между искането за
присъждане на разноски, сторени в хода на дела от административно наказателен
характер и искането за присъждане на същите по вид разноски, сторени по
административни и граждански производства е в приложимия процесуален ред и
основание, но материално правните норми, изграждащи института на разноските са
изцяло приложими и от съществуване на тяхната хипотеза зависи основателността
на предявеното искане. В настоящия казус не е изпълнено условието на чл.78 ал.1
от ГПК да се търси присъждане на изплатените
възнаграждения за един адвокат, тъй като разписката за плащане на
претендираната сума в размер на 300лв,. която не е уговорена в пълномощното за
процесуално представително по АНД 282/2017г., е представена с исковата молба и
предвид липсата на достоверна дата, този документ е съставен най-късно на
03.10.2017г./ датата на представяне на исковата молба в АС Стара Загора/.
Следователно, по правилата за доказателствената сила
и оценка на частните документи без достоверна дата, представената с исковата
молба разписка удостоверява единствено и само, че най-късно на 03.10.2017г.
адвокат К. е получила сума от 300лв., но няма доказателство за основанието, на
което същата й е платена – пълномощното по АНД 282/2017г не съдържа условие да
е възмездно.
Само за пълнота – лихви върху разноски
не се дължат, поради което акцесорен иск за
присъждане на лихви за забава и на законна лихва от датата на осъждане до
плащането на основното задължение не може да бъде уважен. На следващо място и
отново за пълнота – длъжника – ответник по иск за присъждане на разноски по
чл.78 от ГПК не е в забава от момента на тяхното извършване, а от момента на
осъждането му да ги заплати, защото акта за тяхното присъждане е основанието,
което поражда задължение за плащането им. Обратната теза противоречи на фактическия
състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и на условието по чл. 204 от АПК за допустимост на
иска – претендират се вреди след отмяната на незаконосъобразния акт по
административен или съдебен ред, който правен факт е основание да се предяви искане
/ условие с процесуален характер/, но не и да се осъди ответния административен
орган да заплати разноските за един адвокат.
Воден от тези мотиви, Административен
съд Стара Загора
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен
предявения от Е.М.Т. ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за осъждане на община Стара Загора да заплати сумата от 300лв/триста/, представляваща
имуществени вреди от незаконосъобразно НП№1505/20.09.2017г., издадено от
Заместник-кмета на Община Стара Загора.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: