РЕШЕНИЕ
№ 16702
/населено място/ 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110127024 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу Г. Т. Г., с която
са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
10935/2023г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 2618,94лв., представляващи
главница, ведно със законната лихва от 28.02.2023г. до изплащане на вземането,
1529,64лв., представляващи неплатено договорно възнаграждение за периода от
20.10.2021г. до 04.11.2022г., 392,09лв., представляващи мораторна лихва за периода от
21.11.2019г. до 04.11.2022г. и 212,23лв., представляващи законна лихва за периода от
04.11.2022г. до 27.02.2023г.
Предявени са и осъдителни искове за сумата от 684,24лв. – възнаграждение за
закупена услуга „Фаст“ и 1596,58лв. – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“,
ведно със законната лихва от 28.08.2023г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 04.11.2019г. между страните е сключен договор за
потребителски кредит № ***************, съгласно който на ответника е отпуснат
заем в размер от 3700лв., който следвало да бъде върнат за срок от 36 месеца. Посочва,
че била уговорена дължимостта на възнаградителна лихва в размер на 41,00%
годишно, а ГПР възлизал на 49,11%. Общото задължение по кредита било 6349,65лв.
Ответникът поискал и закупил и допълнителни услуги, представляващи „Фаст“, за
която се дължало възнаграждение от 1110лв., и „Флекси“, за която се дължало
възнаграждение от 2590лв. Така общата сума, която подлежала на връщане, възлизала
на 10049,65лв. Длъжникът не изпълнявал точно задълженията си, поради което
кредитът бил обявен за предсрочно изискуем.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъдат
уважени предявените установителни и осъдителни искове.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок,
но в подаденото възражение по чл. 414 ГПК оспорва да дължи сумите. С представено
1
писмено становище в проведеното открито съдебно заседание на 05.10.2023г. и в
самото открито съдебно заседание ответникът чрез процесуалния му представител
оспорва исковете. Счита сключеният договор за потребителски кредит за
недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като не са спазени изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 9, 9а и 10 от закона. Отрича да е предоставен стандартен европейски
формуляр на потребителя. Счита, че клаузите за закупуване на допълнителни услуги са
неравноправни и нищожни. Твърди, че поради недействителност на договора и
съгласно чл. 23 ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност, а ищецът
признава с исковата молба, че ищецът е платил дори повече.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени установителни
(по реда на чл. 422 ГПК) и осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК.
По делото не е спорно, че между страните е сключен сочения договор за
потребителски кредит № ***************/04.11.2019г. с твърдяното съдържание,
както и че заемната сума от 3700лв. е усвоена.
От съдържанието на договора за кредит, който е представен по делото, се
установява, че в него е посочен фиксиран годишен лихвен процент от 41,00% и
годишен процент на разходите от 49,11%. Предвидено е срокът на договора да бъде 36
месеца, като размерът на вноската възлиза на 176,43лв., а общата дължима сума
възлиза на 6349,65лв. Отбелязано е, че при кандидатстването си за потребителски
кредит клиентът изрично е поискал да закупи допълнителна услуга „Фаст“ и
допълнителна услуга „Флекси“, за които дължи възнаграждение от 1110лв. за първата
и 2590лв. за втората. Размерът на дължимата вноска за тези допълнителни услуги е
102,77лв., като общият размер на вноската по кредита става 279,20лв., а общият размер
на задължението 10049,65лв. Към договора е приложен погасителен план, в който са
описани падежът и размерът на вноските по пера.
Между страните са подписани пет анекса към договора за потребителски кредит
от дати 13.12.2019г., 03.04.2020г., 30.11.2020г., 11.12.2020г. и 23.01.2021г., с които са
отлагани част от вноските по кредита и са изготвяни нови погасителни планове.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза,
която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена. Вещото лице разяснява,
че част от заетата сума в размер от 1842,51лв. е послужила за рефинансиране на друго
задължение към същия кредитор, а разликата от 1857,47лв. до пълния отпуснат размер
от 3700лв. е преведена по банкова сметка на ответника, с което кредитът е изцяло
усвоен. В периода 22.11.2019г.-28.04.2022г. ответникът е извършил плащания по
кредита в общ размер от 3948,24лв., с които са погасени 1081,06лв. главница с падежи
20.11.2019г.-20.09.2021г. вкл., 1180,66лв. договорна лихва с падежи 20.11.2019г.-
20.09.2021г. вкл., 1419,18лв. допълнителни услуги с падежи 20.11.2019г.-20.10.2021г.
вкл., 110лв. такси по тарифа за разходи, свързани с просрочия, и 157,34лв. лихви за
забава. Експертът разяснява, че без да се включва пакетът от допълнителни услуги,
размерът на ГПР възлиза на 49,95%, а при включване – на 121,50%.
В чл. 5.2 от ОУ към договора е посочено, че при изчисление на ГПР по договора
се отчитат общите положения по приложение № 1 от ЗПК, както и следните
допълнителни допускания: 1. договорът е валиден за срока, за който е сключен, и
страните са задължени да изпълняват задълженията си в съответствие с условията и
сроковете по него; 2. първоначалното изчисление на ГПР се прави като се приеме, че
2
лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се
прилагат до изтичане на срока на кредита.
При горните факти, съдът извежда следните правни изводи:
Процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит
съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има
качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, договорът
следва да бъде съобразен изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
49,11%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този
размер не надвишава максималния допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче
не отразява реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а
именно – таксите (възнагражденията) за услугите „Фаст“ и „Флекси“, които се
включват в общите разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в §
1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва
да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора
за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването
на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси.
Горепосочените два броя такси несъмнено представляват разход, свързан с
договора за потребителски кредит и следва да бъдат включени в ГПР по кредита, като
те са били изначално известни на кредитора. Те изрично попадат в легалната
дефиниция по пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в която изброяването не е изчерпателно, но
ясно е посочено, че в ГПР се включват всички такси и разходи за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит. Ето защо, стойността на тези такси трябва да
бъде включена при определяне на годишния процент на разходите в договора за
кредит, тъй като те са част от него. Очевидно е обаче, че това не е сторено, а в ГПР е
включен само размерът на възнаградителната лихва. Размерът на двете такси възлиза
общо на 3700лв., колкото е и стойността на кредита. При включването на тези такси в
ГПР, което е абсолютно необходимо, за да бъдат спазени изискванията на ЗПК, е явно,
че ГПР надвишава значително максимално допустимия по закон размер от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България – чл. 19,
ал. 4 ЗПК. Според вещото лице по ССчЕ, при включване на тези допълнителни услуги
в ГПР, същият възлиза на 121,50%.
3
По изложените съображения, съдът намира, че горепосочените два броя такси
отговарят на поставените в ЗПК критерии и следва да бъдат включени в общия разход
по кредита, което в случая не е сторено, а с тяхното добавяне действителният ГПР по
договора за кредит е значително по-висок от обявения в договора. При това положение
се налага изводът, че договорът за кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Установява се
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като в договора липсва посочване на годишния
процент на разходите по кредита, изчислен към момента на сключването на договора,
съобразно установената методика в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. Текстът на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не следва да се тълкува буквално, а именно - при посочен ГПР,
макар и неправилно определен и без подробно описание на компонентите по него.
Нормативното изискване следва да се приеме за изпълнено, когато е посочен както
подробният начин на формиране на ГПР с всички негови компоненти, така и
действителният му размер, за да бъде потребителят добросъвестно информиран и да не
бъде въвеждан целенасочено в заблуждение. Годишният процент на разходите е част
от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно
крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да
съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След
като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при
формирането му компоненти, което води до неяснота за потребителя относно неговия
размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Последица от неспазване изискването на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че същият се явява
недействителен – чл. 22 ЗПК. Ето защо, съдът приема договорът за потребителски
кредит за недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Недействителността на договора
влече недействителност и на сключените анекси.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. Тази норма представлява своеобразна санкция за
недобросъвестния кредитор, който нарушава императивните законови изисквания,
които трябва да спазва при сключване на договор за потребителски кредит, като целта
е да се пресекат подобни практики. Нормата на чл. 23 ГПК не прави разграничение
между възнаградителна и мораторна лихва, а използва родовото понятие лихва, поради
което следва да се приеме, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност
на кредита и никакви лихви – възнаградителни или мораторни, и такси и други
разходи. Ето защо, в случая ищецът има право само на главницата, която е в размер на
3700лв. От приетото заключение по ССчЕ, а и от представеното от ищеца счетоводно
извлечение от сметка към договора /л. 32/, се установява, че ответникът е платил по
кредита суми в общ размер от 3948,24лв., което надвишава размера на чистата стойност
по кредита (главницата), което обуславя извод за пълна неоснователност на всички
предявени искове. Ето защо, всички искове (установителни и осъдителни) подлежат на
отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ответникът, който не е доказал
направата на такива. Претендира се обаче адвокатско възнаграждение от процесуалния
му представител по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., като съдът намира, че същият има право
на такова и следва да му бъде присъдено в минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/2004г., възлизащ на 1003,37лв.
Воден от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от /фирма/, ЕИК:
************, със седалище и адрес на управление /населено място/, срещу Г. Т. Г.,
ЕГН: **********, с адрес: /населено място/ , искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 10935/2023г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 2618,94лв.,
представляващи главница по договор за потребителски кредит №
***************/04.11.2019г., 1529,64лв., представляващи неплатено договорно
възнаграждение за периода 20.10.2021г.-04.11.2022г., 392,09лв., представляващи
мораторна лихва за периода 21.11.2019г.-04.11.2022г. и 212,23лв., представляващи
законна лихва за периода 04.11.2022г.-27.02.2023г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес
на управление /населено място/, срещу Г. Т. Г., ЕГН: **********, с адрес: /населено
място/ , осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на
сумите от 684,24лв. – възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и 1596,58лв. –
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ по договор за потребителски кредит №
***************/04.11.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. /фирма/, ЕИК: ************, със
седалище и адрес на управление /населено място/, да заплати на адв. Т. Т. Д. от САК с
личен № ************* и адрес: /населено място/, сумата от 1003,37лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за извършено безплатно процесуално
представителство на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5