Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260578
гр.
Пловдив 18.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен
съд, въззивно гражданско отделение, V-ти състав, в публично заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
СИЛВИЯ АЛЕКСОВА
с участието на
секретаря Петя Цонкова, като разгледа докладваното от младши съдия С. Алексова
въззивно гр.д. № 2232/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
следващите от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Ц.Г.Й., с
ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез адв. Д.Д., против Решение № 2191
от 30.06.2020 г., постановено по гр.д. № 18213/2019 г. на Районен съд – гр.
Пловдив, ІІІ-ти гр. състав, с което е отхвърлен предявеният от Й., против „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, иск за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното
дружество сумата от 3057,50 лв., представляваща сума, вследствие на установено
неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия
за период 18.07.2019 г. – 18.10.2019 г. за обект, находящ се в гр. София, М. х.,
ПИ 285, начислена с фактура № **********/23.10.2019 г. С Решението е осъден Ц.Г.Й.
да заплати и сумата от 470.00 лв., представляваща съдебно деловодни разноски
пред районния съд.
С въззивната жалба се излагат подробни
съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното Решение. Иска
се същото да бъде отменено изцяло и вместо него да се постанови друго, с което
да се признае за установено, че Ц.Г.Й. не дължи на „ЧЕЗ Разпределение България“
АД, сумата от 3057,50 лв., представляваща неоснователно претендирана от
ответника сума. Претендират се разноски и пред двете съдебни инстанции.
Постъпил е отговор от „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД, с който се излагат подобно съображения, но за това, че обжалваното
Решение е правилно и законосъобразно. Иска се същото да бъде потвърдено.
Претендират се направените по делото разноски.
Пловдивският
окръжен съд, V-ти
въззивен граждански състав, след преценка на процесуалните предпоставки за
допустимост на жалбата и като взе предвид доводите на страните, приема за
установено следното:
Районен съд – гр. Пловдив е сезиран с
искова молба, депозирана от Ц.Й., против „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, с
искане да бъде признато за установено в отношенията между тях, че Й. не дължи
на Дружеството гореописаната сума от 3057,50 лв. В исковата молба ищецът
твърди, че вследствие издадена фактура № ********** от 23.10.2019 г., била начислена
електрическа енергия на стойност 3057,50 лв. на основание чл. 56 ПИКЕЕ за
периода от 18.07.2019 г. до 18.10.2019 г. твърди още, че не е потребил
посочената стойност на електрическа енергия и поради това, не дължи процесната
сума. Сочи, че ответникът не е легитимиран да претендира сумата, доколкото
извършва дейности по достъп, пренос и разпределение на ел. енергия, но не и
дейност по електроснабдяване на имота, като последната се осъществявала от „ЧЕЗ
Електро България“ АД. Твърди, че ответникът не би могъл да извършва едностранни
корекции на сметка за доставка на ел. енергия и да се намесва в
правоотношението, възникнало с „ЧЕЗ Електро България“ АД. Поддържа, че
начисленото количество енергия е непоръчана доставка на стока, по смисъла на
Директива 97/7/ЕО (отм.), чл. 15 от Директива 2005/29/ЕО и чл. 27 от Директива
2011/83/ЕС от 25.10.2011 г. Ответното дружество не разполагало със законови
правомощия да извършва корекция, както и да издава фактури за това. Счита, че
нормите на ПИКЕЕ за извършване на едностранна корекция на сметката за доставка
на ел. енергия от крайния снабдител били незаконосъобразни, противоречащи на ЗЕ
и Директива 2009/72/ЕО. Твърди, че констатациите на ответника не обвързвали
ищеца, тъй като не е присъствал негов представител и не е уведомен за
процедурата по извършване на корекцията. Сочи, че дори и да е налице неточно
измерване от електромера, то същото е в резултат на негов производствен дефект
или повреда, а не вследствие на неправомерно въздействие. Счита, че за
коригирането на сметката би следвало да се установи виновно поведение на
потребителя, препятствало правилното отчитане. Намира, че процесното количество
ел. енергия въобще не е могло да премине през средството за техническо
измерване и елементите на ел. мрежата, поради което и не е доставено и
потребено. Твърди, че с процесната фактура била начислена и такса „задължение
към обществото“ на стойност 381,31 лв. с ДДС, както и такса за „пренос през
електроразпределителната и електропреносната мрежа“ в размер на 191,53 лв. с ДДС,
които също не се дължали от ищеца. Посочва, че ответникът не е изпълнил
задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да измени общите си условия, като
включи в тях ред за уведомяване на клиента при извършена корекция на сметка.
Сочи, че процесният електромер е метеорологично негодно средство за измерване,
тъй като не е от одобрен тип и не е преминал нито първоначална, нито последваща
проверка. Проверката по ПИКЕЕ била извършена с метеорологично негоден еталонен
уред, който също не бил от одобрен тип и не бил преминал проверки.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното Дружество депозира писмен
отговор, с който оспорва предявения иск. Твърди, че са приети нови ПИКЕЕ,
обнародвани ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г., като процесната корекция е извършена
по реда на новите ПИКЕЕ. Сочи, че правилата предвиждат фактурата за
преизчисление на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, да
се издава от оператора на електроразпределителната мрежа, какъвто бил
ответникът. Излага твърдения, че на 18.10.2019 г. служители на отдел
„Нетехнически загуби“ към „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, извършили техническа
проверка на средството за търговско измерване с фабричен № 18094145, обслужващ
обект къща в гр. София, М. х., с абонатен № ***, като за проверката било
уведомено МВР на тел. 112. В момента на проверката бил издаден констативен
протокол № 1023500/ 18.10.2019 г. в
присъствието на В. Н. Г. – независим свидетел, който присъствал по време на
проверката и удостоверил това, като подписал съставения протокол. При
проверката било констатирано, че са поставени допълнителни проводници,
„шунтове“, между входящите и изходящите фазови линии на фази „R“ първа, „S”
втора и „Т“ трета, както и промяна в схемата на свързване на СТИ. Твърди, че
еталонният уред, с който било извършено измерването при проверката, бил годно
измервателно средство. Сочи, че била възстановена правилната схема на
свързване, като електромерът не бил изпращан за метрологична проверка, тъй като
правилата не го изисквали. На клиента било изпратено писмо и била преизчислена
сметката за доставена, неизмерена и незаплатена ел. енергия по партидата на
ищеца за периода от 18.07.2019 г. до деня на проверката 18.10.2019 г. Твърди,
че преизчисляването на количеството ел. енергия се извършва по цена на ел.
енергия за покриване на технологичния разход и се извършва от
електроразпределителното дружество, съгласно разпоредбите на чл.56 от ПИКЕЕ.
Сочи, че в издадената на ответника лицензия за разпределение на ел. енергия №
Л-135-07/ 13.08.2004 г. е предвидено, че Дружеството има право да купува
необходимата ел. енергия за покриване на технологичните разходи по преноса.
Твърди, че разходите, които се правят във връзка с неизмерването/ неточното или
непълно измерване, изцяло се поемат от разпределителното дружество, като
снабдителното дружество „ЧЕЗ Електро България“ АД, няма отношение към
закупуването на електрическа енергия за компенсиране на технологичните разходи.
Сочи, че предприетите действия във връзка с проверката и начисленото количество
електроенергия по реда на ПИКЕЕ, не противоречат на Директивата на ЕО, отнасяща
се до непоръчана доставка на стока. Сочи, че енергията, която е начислена, реално
може да премине през конкретните присъединителни съоръжения. Поддържа, че
ищецът дължал и такса за задължение към обществото, пренос и достъп до
електропреносната и електроразпределителна мрежа на основание чл. 56 ПИКЕЕ.
По делото пред районния съд са приети
приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства. Изискана е
справка от МВР, Дирекция „Национална система 112“, която е приета в съдебно
заседание на 18.02.2020 г. Разпитани са двама свидетели на страната на
ответника – Т. и Г. Назначена е съдебно-техническа експертиза, заключението от
която е прието в съдебно заседание на 19.05.2020 г.
За да постанови атакуваното Решение,
районният съд е приел за безспорно установено, че ищецът е потребител на
електрическа енергия за обект на потребление, находящ се в гр. София и като
такъв потребител се намира в облигационна връзка с „ЧЕЗ Разпределение България“
АД. Посочил е, че от фактура № **********/23.10.2019 г., е видно, че за
процесния имот е начислена електрическа енергия, на основание извършена
едностранна корекция на сметка съгласно чл. 56 ПИКЕЕ, за периода 18.07.2019 г.
– 18.10.2019 г., в размер на 3057.50 лв. Аргументирал е, че вследствие на
констатирано в Протокол № 1023500/18.10.2019 г. неточно измерване на
електрическа енергия, вследствие на поставени допълнителни проводници „шунтове“
между входящите и изходящите фазови линии на фази “R” първа, “S” втора и „Т“ трета, е установена
промяна на схемата на свързване на средството за търговско измерване. Приел е,
че съгласно Правилата /ПИКЕЕ/, е налице възможност за извършване на едностранна
корекция на сметките за предоставена електрическа енергия, като за това
съществува законово основание. Титулярът на вземането по
корекционната фактура се явявал операторът на електроразпределителната мрежа,
като това негово право се извеждало от изричните норми на чл.56, ал.1 и ал.2
ПИКЕЕ. Аргументирал е, че доводите на ищеца за незаконосъобразност на Правилата
са неоснователни, доколкото същите били приети от компетентен орган и не
противоречали на Закона за енергетиката. За оператора на
електроразпределителната мрежа съществувала възможност за начисляване на
количество електрическа енергия в изрично предвидените от Правилата случаи, при
спазване на стриктни формални изисквания, целящи максимална защита на правата
на потребителя. Позовавайки се на констативен протокол № 1023500/ 18.10.2019 г.,
както и на свидетелските показания на свидетеля Т., първостепенният съд е
приел, че на 18.10.2019 г. в 13:30 часа е извършена проверка в имота в гр.
София, М. х., ПИ 285, от служители на ответното дружество, в отсъствие на
потребителя – ищец, като на проверката е присъствал свидетелят В. Н. Г. от
Федерация на потребителите. При проверката били установени поставените
допълнителни проводници, описани по-горе. При проверката липсвал щитът на
таблото, електромерът бил пломбиран, а нарушението било в пакетите преди
електромера. След направена проверка било установено, че СТИ мерело с грешка
над допустимите норми, тъй като по-голямата част от енергията преминавала през
поставените шунтове. При така установената фактическа обстановка районният съд
е приел, че изискванията на ПИКЕЕ са спазени. Позовал се е на заключението на
вещото лице, като е посочил, че е спазена и Методиката по чл. 50, ал.2 ПИКЕЕ, с
изключение на частта за определяне на пропускателната способност на
присъединителните съоръжения. Районният съд е достигнал до правен извод, че фактическият
състав, даващ възможност на ответното дружество да извърши едностранна корекция
на сметката на ползвателя на мрежата, е реализиран. Извършеното изчисление
съответствало на изискванията на чл.56, ал.3 ПИКЕЕ, като дори и да не е спазена
точно методиката, това не е довело да ощетяване на потребителя, напротив,
претенцията е в по-малък размер от предвидения.
Пловдивският
окръжен съд, V-ти граждански състав, въззивна инстанция, на основание чл. 269
от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта –
в обжалваната му част. По
останалите въпроси, той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
Първото основно възражение на
жалбоподателя се отнася до това, че районният съд погрешно е приел, че са
спазени изискванията за законосъобразност на ПИКЕЕ. На следващо място, се
твърди, че Дружеството не е изпълнило задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6
от Закона за енергетиката. Поддържа се, че не е следвало да се прилага и
принципа на неоснователното обогатяване, както и че първоинстанционният съд не
е обсъдил всички наведени от ищеца възражения.
По така релевираните възражения,
въззивният съд намира следното:
В случая, следва да се установи
изпълнени ли са изискванията на чл. 98а, ал. 2, т. 6, и чл. 104а, ал. 2,
т. 5, вр. чл. 83, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 45, ал. 1 /обн. ДВ, бр. 98/12.11.2013 г. /,вр.
чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ за корекция на сметката на ищеца.
Служебно известно е на съда, че с Решение
№ 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен състав се
отменят ПИКЕЕ, приети с решение от 14.10.2013 г. на ДКЕВР поради нарушение на
процедурата по приемането им, с изключение на разпоредбите на чл. 45-51 от
ПИКЕЕ.
С Решение № 2315 от 21.02.2018 г. по
адм. дело № 3879/2017 г. на ВАС, IV отделение са отменени и разпоредбите на чл.
48, 49, 50 и 51 от ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 98/12.11.2013 г, което Решение е влязло
в сила на 23.11.2018 г., след потвърждаването му с Решение № 13691/08.11.2018
г. по адм. дело № 4785/2018 г. на ВАС, 5- членен състав.
Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на
съдебното решение. Следователно, неговата отмяна поражда своите правни
последици занапред и не засяга отношенията, възникнали по време на действието
на съответните разпоредби до отмяната им и осъществените на основание действащите
правила корекционни процедури. Тъй като за периода от приемане на подзаконовия
нормативен акт до неговата отмяна актът се счита за законосъобразен и поражда
валидни правни последици, е налице и основание за осъществената от ответното
дружество корекция на сметка на потребителя, доколкото тези норми са действали
към момента на проверката.
Във връзка с гореизложеното, настоящият
въззивен състав счита, че след 16.11.2013 г. и предвид законодателните
изменения в ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г., е регламентирана допустимостта на
едностранната корекция от страна на оператора на количествата консумирана
електрическа енергия при изрично предвидени хипотези, а именно – при доказано
неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил
задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6
и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, свързано с изискването за предвиждане в общите
условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа
енергия. Създаването на ПИКЕЕ и на ред за уведомяване, изрично регламентиран в
общите условия на договорите с крайния потребител, е вменено от законодателя
изрично, като задължение на съответното електроразпределително дружество, а
приемането на предложените от енергийните предприятия правила, е задължение на КЕВР.
От изложеното следва, че за да е налице основание за начисление на корекционна
сметка, е необходимо да се установи наличието в обективната действителност на
следните предпоставки: 1/ наличие на ПИКЕЕ, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена ел. енергия; 2/ предвиждане в общите условия на договорите
на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка; 3/
Спазването на правилата за измерване на количеството ел. енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване.
Според разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ общите условия на
крайния снабдител следва да съдържат ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от
ЗЕ. В последно цитираната норма е предвидено наличието на правила за измерване
на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване,
начините и местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване
на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания
в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и
създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база
данни.
Следва да се има предвид, че Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД, представляват по своето правно естество договор. Както вече бе
посочено, те трябва задължително да съдържат реда за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметки, съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ
/ чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ/, което изискване дружеството-ответник в
първоинстанционното производство не е изпълнило.
В разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ОУ е
посочено, че в случай на неточно измерване или неизмерване на електрическата
енергия, установено при проверка по реда на тези Общи условия,
електроразпределителното предприятие съставя констативен протокол и уведомява
потребителя за сумите, които той дължи, като уведомяването се извършва с
7-дневен срок, който започва да тече от първия работен ден, следващ датата на
съставяне на протокола.
Според настоящия въззивен състав, в
посочената разпоредба не е предвиден ред за уведомяване на клиента, съгласно
изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от
ЗЕ. В случая, цитираните норми установяват ред за уведомяване на клиента, но
след вече осъществена корекционна процедура, а именно – в седемдневен срок след
изготвяне на справка за сумите, които клиентът дължи, което не охранява в
достатъчна степен правата на потребителите. Изискването на посочените норми е
да се предвиди изричен ред за уведомяване на клиента за започнала, но
неприключила корекционна процедура, така че да се обезпечи възможността на
потребителите да участват в нея посредством уведомяването им за извършените при
проверката констатации.
Изхождайки от горното, след като
ответникът не е доказал да е променил Общите си условия съобразно изискването
на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, следва да се
приеме, че не е налице изпълнение на това законово задължение, предвидената в
закона процедура не е завършена, а правото на ответника да коригира сметките на
клиентите си, не се е породило. В този смисъл, въззивният съд счита, че
изводите на предходната съдебна инстанция са погрешни.
Предвид изложеното, първоинстанционното
решение се явява неправилно, поради което следва да се отмени изцяло, а
предявеният отрицателен установителен иск – да се уважи като основателен и
доказан.
По
разноските: С оглед изхода на спора и
основателността на въззивната жалба, на жалбоподателя се дължат разноски и за
двете съдебни инстанции. По делото пред първоинстанционния съд са приложени
списък на разноските, съгласно чл. 80 от ГПК, Договор за правна защита и
съдействие от 14.02.2020 г., както и вносна бележка за платена държавна такса.
От представените документи е видно, че ищецът-жалбоподател е заплатил държавна
такса в размер на 122.30 лв., както и адвокатско възнаграждение на адв. Д. в
размер на 544.00 лв. Предвид това, въззиваемата страна ще бъде осъдена да
заплати на Й. сума в общ размер на 666.30 лв., представляваща направени
разноски в първоинстанционното производство.
Пред въззивната инстанция
ищецът-жалбоподател е заплатил държавна такса в размер на 61.15 лв., видно от
представеното платежно нареждане от дата 27.08.2020 г. Представен е и Договор
за правна защита и съдействие, по силата на който Й. е заплатил адвокатско
възнаграждение на адв. Ч. в размер на 544.00 лв., за процесуално
представителство по настоящото дело, поради което Дружеството-ответник ще бъде
осъдено да заплати на Й. сума в общ размер на 605.15 лв. – направени разноски
пред въззивната инстанция.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 2191 от
30.06.2020 г., постановено по гр.д. № 18213/2019 г. на Районен съд – гр.
Пловдив, ІІІ-ти гр. състав, включително и в частта му за разноските, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Ц.Г.Й., с ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159,
сумата от 3057.50 /три хиляди петдесет и седем лева и петдесет стотинки/ лв., представляваща
сума, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на
количеството електрическа енергия за период 18.07.2019 г. – 18.10.2019 г. за
обект, находящ се в гр. София, М. х., ПИ 285, начислена с фактура №
**********/23.10.2019 г.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Разпределение България“ АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 159, да заплати на Ц.Г.Й.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, сума в размер на 666.30 /шестстотин шестдесет и
шест лева и тридесет стотинки/ лв., представляваща направени разноски по гр.д.
№ 18213/2019 г. по описа на Пловдивския районен съд, от които 122.30 лв. –
държавна такса и 544.00 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Разпределение България“ АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 159, да заплати на Ц.Г.Й.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, сума в размер на 605.15 лв. /шестстотин и пет
лева и петнадесет стотинки/ лв., представляваща направени разноски по възз. гр.
д. № 2232/2020 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, от които 61.15 лв. –
държавна такса и 544.00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: