№ 1957
гр. София, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110202615 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Ц. К. И., ЕГН **********, с адрес гр. София, ****, против
електронен фиш серия К № 5796837, издаден от СДВР за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. На основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП
му е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лв.
В жалбата се твърди, че обжалваният електронен фиш е издаден при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и при изтекла погасителна давност, и се
прави искане да бъде отменен.
По делото са депозирани писмени бележки от юрк. С., съгласно които моли
атакуваният електронен фиш да бъде потвърден и в полза на СДВР да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
За проведеното на 08.04.2024 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. СДВР не изпраща процесуален представител, а жалбоподателят И. се явява
лично и с адв. Г..
В дадения ход по същество адв. Г. моли атакуваният електронен фиш да бъде отменен
по съображенията, изложени в жалбата. Претендира присъждане в полза на доверителя му
на направените разноски за адвокатско възнаграждение, за които представя списък.
Жалбоподателят И. поддържа изложеното от адв. Г. и моли електронният фиш да бъде
отменен.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакувания електронен фиш, съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Възраженията,
релевирани във връзка с връчването на електронния фиш, следва да бъдат оставени без
уважение, с оглед реализираното право на жалба, независимо от начина, по който
1
жалбоподателят е узнал за издаването му. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
Към 12.04.2022 г. лек автомобил „***” с ДК № *** бил собственост на жалбоподателя
Ц. К. И..
На 12.04.2022 г. в 21:50 ч. въпросният лек автомобил бил управляван по бул. „***“ в
гр. София, с посока на движение от ул. „***“ към бул. „***“. Преминавайки до № 7 на бул.
„***“, се движел със скорост от 64 км/ч. /след приспаднат толеранс от - 3 км/ч./, при
разрешена скорост за движение в населено място до 50 км/ч. Скоростта била измерена и
заснета с автоматизирано техническо средство за видеоконтрол /ATCC/ CORDON M2, с №
1196, позиционирано в участъка. Системата за видеоконтрол била одобрена и вписана в
регистъра на 06.07.2018 г., със срок на валидност на одобрението десет години.
Техническото средство, осъществило заснемането, било преминало последваща проверка за
изправност на 15.03.2022 г., съгласно протокол от проверка № 08-СГ-ИСИС/15.03.2022 г.,
при която се установило съответствието му с одобрения тип.
Въз основа констатираното и заснето нарушение за скорост бил издаден атакуваният
електронен фиш, с който на И., в качеството на собственик на автомобила, било наложено
административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лв. за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 21, ал. ал. 1 ЗДвП - превишаване на разрешената скорост за движение в
населено място с 14 км/ч.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както
следва: веществени - приложен снимков материал към електронен фиш Серия К № 5796837;
писмени - справка относно собствеността върху лек автомобил „***” с ДК № ***; заверени
копия от преглед на вписан тип средство за измерване и решение за одобрение на типа на
уреда за измерване; протокол за последваща проверка № 08-СГ-ИСИС/15.03.2022 г.;
протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта рег.
№ 4332р-20706; ежедневна форма на отчет; заповед № 8121з-931/30.08.2016 г.; сертификат
за успешно завършен курс на обучение с CORDON M2; справка-картон на водач.
Съдът кредитира изцяло цитираните доказателства, намирайки фактическата
обстановка, отразена в електронния фиш, за правилно изяснена.
Посредством протокола за използване на автоматизирано техническо средство и
ежедневната форма на отчет се изясняват обстоятелствата относно времето и мястото на
позициониране на техническото средство, с което е осъществено заснемането, а именно на
12.04.2022 г. в 21:50 ч. в гр. София, до № 7 на бул. „***“, с посока на движение на МПС от
ул. „***“ към бул. „***“, и че в процесния участък нямало поставени знаци за контрол на
движението, въвеждащи максимално допустима скорост, различна от общоважимата в
границите на населено място - до 50 км/ч.
Посредством заверени копия от преглед на вписан тип средство за измерване, решение
за одобрение на типа на уреда за измерване и протокола от извършена проверка на следващо
място се установява, че техническото средство, с което е констатирано и заснето
нарушението, е одобрено съобразно нормативните изисквания и е било технически изправно
към момента на заснемането.
Изискванията относно позициониране на техническото средство и проведен
инструктаж на полицейските служители са спазени, видно от протокола за използване на
автоматизирано техническо средство, от ежедневната форма на отчет и от приложения
сертификат за успешно завършен курс на обучение с CORDON M2.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, „изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени
2
доказателствени средства в административнонаказателния процес”, с оглед на което съдът
кредитира изцяло приложения към атакувания електронен фиш снимков материал,
намирайки го за годно веществено доказателствено средство. Посредством него се
установяват регистрационният номер на управлявания автомобил, позиционирането на
автоматизираното техническо средство, мястото на измерването и измерената скорост на
движение.
Според легалната дефиниция, дадена от законодателя в разпоредбата на § 6, т. 63 ДР
ЗДвП, електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства”. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите,
които следва да съдържа електронният фиш, а именно „териториалната структура на МВР,
на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане”. В съответствие с
лимитираните от законодателя реквизити на електронния фиш, със заповед № 8121з-
931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи, е утвърден образец на електронния
фиш.
Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на електронния фиш, регламентирани в
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, със съдържанието на обжалвания, се констатира, че
последният отговаря на всички законови изисквания - посочена е териториалната структура
на МВР, на чиято територия е установено нарушението /СДВР/, мястото и времето на
осъществяването му и регистрационният номер на заснетото МПС. Посочено е, че
собственик на МПС е жалбоподателят Ц. К. И.. Описани са извършеното нарушение,
нарушената разпоредба - чл. 21, ал. 1 ЗДвП, и наложената на основание чл. 182, ал. 4 вр. чл.
182, ал. 1, т. 2 ЗДвП глоба в размер на 50 /петдесет/ лв. Предвид това възраженията относно
реквизитите на електронния фиш следва да бъдат оставени без уважение, като
неоснователни.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП изрично урежда отклонение от общите изисквания
към съдържанието на АУАН и НП, в която връзка следва да се посочи, че разпоредбата на
чл. 189, ал. 14 ЗДвП не касае реквизитите и съдържанието на електронния фиш, доколкото
законодателят изрично ги е регламентирал в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. При това
положение следва, че независимо, че в електронния фиш не е отразена датата на издаването
му, е ясно, че е издаден въз основа на автоматизираното техническо средство в момента на
извършване на нарушението, от който момент започват да текат релевантните относно
давността срокове.
Предвид това възражението за неспазване на срока за издаване на електронния фиш по
чл. 34 ЗАНН е неоснователно, респективно цитираната в жалбата тълкувателна практика е
неотносима. Неоснователно е и позоваването на изтекла погасителна давност съобразно чл.
82 ЗАНН, тъй като последната е неприложима към настоящата хипотеза, доколкото
изпълнителската давност е относима към хипотезите на влязъл в сила акт /НП, респективно
електронен фиш/, по аргумент от чл. 82, ал. 2 ЗАНН.
Разликата в скоростта на движение, отразена в снимковия материал и електронния
фиш, се дължи на обстоятелството, че грешката при измерване на скоростта с въпросното
техническо средство е +/- 3 км/ч. при отчетена скорост под 100 км/ч., което е съобразено от
административнонаказващия орган в полза на водача. Неяснота относно това обстоятелство,
респективно противоречие между отразеното в електронния фиш и снимковия материал,
предвид това не се констатира.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
3
От доказателствата по делото се установи, че на 12.04.2022 г. в 21:50 ч. лек автомобил
„***” с ДК № *** е бил управляван в гр. София, по бул. „***“, с посока от ул. „***“ към
бул. „***“, като до № 7 на бул. „***“ се движил със скорост от 64 км/ч. /след приспаднат
толеранс от - 3 км/ч./, при ограничение на скоростта в границите на населено място до 50
км/ч.
В протокола за използване на АТСС е отразено, че в пътния участък, в който е било
позиционирано техническото средство, към момента не е имало поставени пътни знаци,
въвеждащи ограничение на скоростта, различно от общоважимото за градски условия до 50
км/ч., при което неяснота по отношение на това обстоятелство не се констатира.
От обективна страна е осъществен съставът на административното нарушение по чл.
21, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране скоростта на
движение водачът на управляваното пътно превозно средство да не превишава максимално
допустимата скорост за движение на леки автомобили в населено място от 50 км/ч.
Констатираното в случая превишение на скоростта е с 14 км/ч., доколкото лекият автомобил
се е движел на посочените в електронния фиш време и място със скорост от 64 км/ч. /след
приспаднатия толеранс/.
От приложената по делото справка от ОПП СДВР е видно, че собственик на процесния
автомобил е жалбоподателят И.. Следователно той се явява административнонаказателно
отговорно лице съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1, изр. 1-во ЗДвП, предвид факта, че в
законоустановения 14-дневен срок от връчването на електронния фиш не е подал
декларация, че друго лице е управлявало автомобила. Поради това
административнонаказателната му отговорност е ангажирана законосъобразно.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината съзнавана
непредпазливост, доколкото водачът е могъл и е бил длъжен да не превишава разрешената
скорост, но въпреки това не е съобразил поведението си със законовите изисквания.
Нарушението е формално, поради което настъпването, респективно предвиждането на
общественоопасни последици в съзнанието на водача, не е част от фактическия му състав.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, при превишаване на максимално
разрешената скорост в населено място от 11 км/ч. до 20 км/ч., водачът се наказва с глоба в
размер на 50 /петдесет/ лв. Наложената глоба е в този абсолютен размер, при което
обжалваният електронен фиш е законосъобразен и в санкционната част.
Основания за приложение хипотезата на маловажен случай не подлежат на изследване,
предвид императивната забрана на чл. 189з ЗДвП, изключваща приложението на чл. 28
ЗАНН за нарушенията по ЗДвП.
С оглед изложеното, при извършената цялостна служебна проверка на атакувания
електронен фиш, съдебният състав не констатира основания за неговата отмяна или
изменение. Възраженията в насока процесуалната му и материалноправна
незаконосъобразност са неоснователни, при което следва да бъде потвърден, а депозираната
жалба - оставена без уважение.
При този изход на делото е основателно искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР. Предвид невисоката фактическа и правна сложност на
делото, разглеждането му в едно съдебно заседание и обстоятелството, че от процесуалния
представител на СДВР е депозирано единствено писмено становище, съдът прецени, че
претенцията следва да бъде уважена в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, а именно в размер на 80 /осемдесет/ лв. за представителството пред
настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4
ЗАНН и чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 5796837, издаден от СДВР срещу Ц. К.
И., ЕГН ********** за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, за което
на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50
/петдесет/ лв.
ОСЪЖДА Ц. К. И., ЕГН **********, с адрес гр. София, ****, ДА ЗАПЛАТИ в полза
на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ сума в размер на 80 /осемдесет/ лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред настоящата
инстанция процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5