Решение по дело №7814/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 445
Дата: 8 октомври 2021 г. (в сила от 8 октомври 2021 г.)
Съдия: Любомир Василев
Дело: 20211100507814
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 445
гр. София, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ в публично
заседание на четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова

Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100507814 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №7814/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „А.П.“ ЕООД
гр.Сливница ЕИК ******* срещу решение №20245761 от 06.11.2020 г по гр.дело
№66150/2019 г на СРС , 141 състав , в частта , в която са отхвърлени исковете на въззивника
да се осъди ЗАД “ОЗК-З.” АД ЕИК ******* гр.София да му заплати на основание чл.405 КЗ
и чл.86 ЗЗД разликата над 1090,98 лева до предявения размер от 7121,69 лева – неплатена
част от застрахователно обезщетение по „Каско“ полица №0110-110-2016-00182 за
настъпило на 09.01.2017 г застрахователно събитие /падане на дърво на път до село
Радуловци/ при което е увреден колесен трактор „John Deere 7290r“ с рег.№*******, ведно
със законната лихва от 16.11.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; и разликата над
270,34 лева до предявения размер от 1764,42 лева лихви за забава върху посочената
главница за периода 07.06.2017 г – 15.11.2019 г . Решението на СРС се обжалва и в частта за
разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Следва да се кредитират
показанията на разпитания свидетел , който е единствен очевидец на инцидента ,
независимо , че е служител на ищеца . На място е имало силен вятър , натрупан вятър и
снеговалеж и сателитната антена може да е издухана на голямо разстояние и е нормално да
не бъде намерена . Не може да се очаква при виелица водачът на трактора да тръгне да търси
1
в снега части от антената и така да застраши собствения си живот . Своевременно е
съобщено на застрахователя за събитието , но негови представители не са дошли веднага
поради тежките метеорологични условия . Нормални са някои несъответствия в
свидетелските показания при разпит , който е проведен повече от 3 години след
застрахователното събитие .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява
съгласие с мотивите на СРС . Антената не е толкова малка /20 см на 10 см/ , за да не бъде
намерена от водача на трактора или поне да се представят части от нея на застрахователя .
Не е доказано да е имало виелица към датата на застрахователното събитие , а антената е
търсена многократно . Сервизът не е уведомил застрахователя за стойката на антената като
допълнително увреждане , което трябва да бъде отстранено . Съгласно Раздел II чл.5 ал.2
т.28 от ОУ застрахователят не покрива щети при непредставени за оглед части и детайли , а
такива са антената и 3 броя стойки .
Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 07.12.2020 г и е
обжалвано в срок на 18.12.2020 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли искове в обжалваната част СРС е приел следното . При съставения опис от
застрахователя от 23.01.2017 г не е отразено увреждане на стойката на антената на трактора
, а относно сателитната антена е посочено , че липсва към момента на огледа . Според САТЕ
липсващата сателитна антена е била захваната за тази стойка като приблизителната
големина на антената е била 20 см/10 см.
Според СРС не следва да се кредитират показанията на свидетеля-водач на трактора ,
който е заинтересован като служител на ищеца . Свидетелят твърди , че е намерил някакви
части от антената , но такива не са представени на застрахователя . Не е логично антената да
не е била намерена на мястото на събитието . Търсене на антената е направено на 21.01.2017
г , а не в деня на инцидента , както твърди свидетеля . Съгласно Раздел II чл.5 ал.2 т.28 от
ОУ застрахователят не покрива щети при непредставени за оглед части и детайли , а такива
2
са антената и 3 броя стойки . Налице е основание за отказ от изплащане на обезщетение по
чл.408 ал.1 т.3 КЗ .
Решението на СРС е частично неправилно в обжалваната част .
В съставения опис от застрахователя от 23.01.2017 г е посочено , че сателитната антена
липсва , като няма данни дали тази липса касае самата антена или и 3 броя стойки .
Следователно трябва да се приеме , че са липсвали и стойките на антената . Твърденията на
ответника , че след като не са описани изрично в описа стойките са били налични и годни за
употреба , не са доказани по делото . Следователно , не се поставя въпроса за уведомяване
от страна на сервиза за „допълнително увреждане“. Не е доказано от ответника и
евентуалните стари стойки да са съвместими с нова сателитна антена , за да се приспадне
цената им . Нормално е при монтиране на нова част това да се направи с всичките й
оригинални принадлежности .
Основателни са оплакванията на въззивника , че СРС /без представяне на други
доказателства от ответника/ неправилно не е кредитирал показанията на св.Д.К.-водач на
трактора . Същият установява лошите атмосферни условия , както и фактът , че не е намерил
антената . Не могат да се възприемат мотивите на първоинстанционния съд , че антената
като част с размери 20 см/10 см винаги и при всякакви обстоятелства може да бъде намерена
, включително и при значителни увреждания на трактора и наличие на снежна покривка .
Факт е , че свидетелят твърди , че е намерил части от антената , но такива не са представени
от застрахователя . От друга страна по делото няма данни по време на описа или след това
застрахователят да е искал представяне на въпросните части, за да изплати обезщетението ,
а самият опис е извършен цели две седмици след инцидента .
Т.28 от Раздел II чл.5 ал.2 т.28 на ОУ - застрахователят не покрива щети при непредставени
за оглед части и детайли – следва да се тълкува в смисъл , че застрахованият трябва да
положи дължимата грижа за представяне на частите и детайлите . За невъзможното няма
задължение . Налице са много хипотези , в които и при полагане на дължимата грижа може
да не е възможно за застрахования по „Каско“ да се представи увредена част или детайл .
Такъв е и процесният случай , като според удостоверение от 19.01.2017 г на РУ-Сливница
на 09.01.2017 г на пътя за с.Радуловци е имало силен вятър и обилен снеговалеж т.е.
виелица. Атмосферните условия са били много тежки и т.28 от Раздел II чл.5 ал.2 т.28 на ОУ
не може да се тълкува като основание за отказ по чл.408 ал.1 т.3 КЗ . В тази разпоредба се
визира неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в
закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното
събитие . На практика ответникът твърди опит за застрахователна измама , но не представя
доказателства , а се позовава само на неясноти в съставения от него опис на щетите , както и
на буквален прочит на показанията на единствения свидетел .
САТЕ установява , че цената на необходимите ремонтни работи на трактора по средни
3
пазарни цени е в размер на 8765,96 лева . Като се вземе предвид извънсъдебното плащане на
ответника на сумата от 2056,39 лева , последният дължи на ищеца сумата от 6709,57 лева
част от застрахователно обезщетение , съответно сумата от 1662,47 лева лихви за забава
върху посочената главница за периода 07.06.2017 г – 15.11.2019 г.
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени частично в обжалваната част и
исковете да се уважат за разликите над присъдените от СРС размери до размерите от 6709,57
лева главница и 1662,47 лева лихви за забава . В останалата отхвърлителна част и в частта за
разноските решението на СРС трябва да се потвърди. С оглед изхода на делото в тежест на
ответника са допълнителни разноски от 1297,88 лева пред СРС , както и разноски /по
компенсация/ пред СГС .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20245761 от 06.11.2020 г по гр.дело №66150/2019 г на СРС , 141
състав , в частта , в която са отхвърлени исковете на „А.П.“ ЕООД гр.Сливница ЕИК
******* да се осъди ЗАД “ОЗК-З.” АД ЕИК ******* гр.София да му заплати на основание
чл.405 КЗ и чл.86 ЗЗД разликата над 1090,98 лева до 6709,57 лева – неплатена част от
застрахователно обезщетение по „Каско“ полица №0110-110-2016-00182 за настъпило на
09.01.2017 г застрахователно събитие /падане на дърво на път до село Радуловци/ при което
е увреден колесен трактор „John Deere 7290r“ с рег.№*******, ведно със законната лихва от
16.11.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; и разликата над 270,34 лева до 1662,47
лева лихви за забава върху посочената главница за периода 07.06.2017 г – 15.11.2019 г ; и
вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА ЗАД “ОЗК-З.” АД ЕИК ******* гр.София АД да заплати на „А.П.“ ЕООД
гр.Сливница ЕИК ******* на основание чл.405 КЗ и чл.86 ЗЗД разликата над 1090,98 лева
до 6709,57 лева – неплатена част от застрахователно обезщетение по „Каско“ полица
№0110-110-2016-00182 за настъпило на 09.01.2017 г застрахователно събитие /падане на
дърво на път до село Радуловци/ при което е увреден колесен трактор „John Deere 7290r“ с
рег.№*******, ведно със законната лихва от 16.11.2019 г до окончателното заплащане на
сумата ; и разликата над 270,34 лева до 1662,47 лева лихви за забава върху посочената
главница за периода 07.06.2017 г – 15.11.2019 г .
ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение на СРС в частта , в която искът за главница е
отхвърлен за разликата над 6709,57 лева до предявения размер от 7121,69 лева , ведно със
законната лихва от 16.11.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; искът за лихви за
забава върху посочената главница за периода 07.06.2017 г – 15.11.2019 г е отхвърлен за
разликата над 1662,47 лева до 1764,42 лева ,както и ЗАД “ОЗК-З.” АД ЕИК *******
гр.София АД е осъдено да заплати на „А.П.“ ЕООД гр.Сливница ЕИК ******* сумата от
4
102,09 лева разноски пред СРС .
ОСЪЖДА ЗАД “ОЗК-З.” АД ЕИК ******* гр.София АД да заплати на „А.П.“ ЕООД
гр.Сливница ЕИК ******* допълнително още 1297,88 лева разноски пред СРС /по
компенсация/ и 135,99 лева разноски пред СГС /по компенсация / .
Решението не подлежи на обжалване ; като постановено по търговско дело с цена на всеки
от исковете под 20 000 лева / чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5