Решение по КНАХД №1533/2025 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на РИОСВ [област] срещу решение № 593 от 02.06.2025 г., постановено по АНД № 1613 по описа на Районен съд [област] за 2025 година, V н.с., с което е отменено наказателно постановление № 11 от 20.02.2025 г. на директора на РИОСВ [област], с което на П. Г. Н., [ЕГН], в качеството на кмет на [община], на основание чл.151, ал.2, т.6, пр.1, вр. чл.19, ал.3, т.15 ЗУО е наложено административно наказание глоба в размер на 3300 лева, за нарушение на чл.151, ал.2, т.6, пр.1, вр. чл.19, ал.3, т.15 ЗУО.

Според касатора решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и потвърждаване на наказателното постановление, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът оспорва касационната жалба и моли тя се отхвърли, като се потвърди решението на районния съд по изложените в писмени отговор съображения.

Представителят на Окръжна прокуратура [област] дава заключение за основателност на касационната жалба.

Административен съд [област], ХХІІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е основателна поради следните съображения:

За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се доказва по несъмнен начин извършването на вмененото административно нарушение, но наказателното постановление е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила – неяснота относно времето на извършване на нарушението, защото администрацията е разполагала с данни кога са възникнали конкретните сметища, в кой момент е възникнало задължение за кмета да предприеме мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и от кой момент неизпълнението на това задължение е продължило във времето. Съответно за основателно е прието възражението на жалбоподателя, че е нелогично вмененото административно нарушение да е извършено на 31.07.2024 г., след като данни за неговото извършване се съдържат в сигнала от 30.07.2024 г. Според районния съд, ако датата на нарушението можеше да се изведе по несъмнен начин от изложените в АУАН и наказателното постановление съставомерни факти, порокът не би бил съществен, но в случая това е невъзможно. Тъй като от изложеното в АУАН и наказателното постановление, както и от свидетелските показания се установява, че на 31.07.2024 г. единствено е извършена проверка, при която са установени незаконно възникнали сметища поради бездействие на кмета на общината, районният съд е приел, че администрацията не е положила дължимите усилия да установи конкретния времеви период на бездействие от страна на санкционираното лице. Стъпвайки на изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН за задължителното съдържание на АУАН и наказателното постановление, съдебната практика и тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н.д. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС и ППВС № 1/1953 г., първостепенният съд е приел, че неправилното посочване на времето на извършване на нарушението не само ограничава правото на защита на наказаното лице, но и съществено затруднява до степен на невъзможност контролните правомощия на съда по преценка на законосъобразността на наказателното постановление, което се явява безусловно основание за неговата отмяна, защото порокът не може да бъде саниран на етап съдебно следствие.

Решението е неправилно.

Приетата от съда фактическа обстановка е доказана от събраните по делото писмени и гласни доказателства и се споделя от настоящия касационен състав, както се споделя и извода, че извършването на вмененото административно нарушение е безспорното доказано.

Основателно е, обаче, възражението на касатора за неправилност на извода на първостепенния съд за допуснато съществено нарушение на формата на АУАН и на наказателното постановление, състоящо се в непосочване на датата на извършване на административното нарушение.

Нормата на чл.19, ал.3, т.15 ЗУО ясно регламентира общото задължение на кмета на общината да предприема превантивни мерки, с които да се попречи на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места, а в случай че тази превенция е неефективна, да се организират последващи действия за отстраняване на нерегламентираното замърсяване, което не е било предотвратено. Съответно на това задължение е административното нарушение по чл.151, ал.2, т.6, пр.1 ЗУО, чието изпълнителното деяние се състои в бездействие – непредприемане на конкретни мерки, предоставени в оперативна самостоятелност на кмета и касаещи територията на цялата община, за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени места, за тяхното почистване и предотвратяване създаването на незаконни сметища, т.е., бездействието на кмета на общината да изпълни вмененото му по чл.19, ал.3, т.15 ЗУО задължение и да предприеме необходимите мерки за превенция.

Очевидно в случая с оглед съществуването на неразрешени места, на които са изхвърляни отпадъци, кметът не е предприел такива ефикасни мерки, които биха предотвратили изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места. А след като изпълнителното деяние се състои в бездействие, това означава, че бездействието съществува във всеки един ден до неговото преустановяване, т.е., административното нарушение се е извършвало както в дните на подаване на сигналите, така и в деня на проверката. В този смисъл посочването в АУАН и в наказателното постановление, че нарушението е извършено на 31.07.2024 г., е верен факт и правилен извод на актосъставителя и на наказващия орган. Т.е., при издаване на АУАН и наказателното постановление не е допуснато нарушение на изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН и са налице елементи от тяхното задължително съдържание, включително датата на извършване на административното нарушение.

Противно на приетото от първостепенния съд, в случая не са налице такива нарушения на процесуалните правила, които да бъдат [жк], да ограничават правото на защита на наказаното лице и съществено да затрудняват до степен на невъзможност контролните правомощия на съда по преценка на законосъобразността на наказателното постановление. С оглед датата на извършване на нарушението се налага извод, че при издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени сроковете по чл.34 ЗАНН.

Нарушението е доказано по безспорен начин, деянието е извършено виновно, защото предприемането на мерките е предоставено изцяло в оперативната самостоятелност на кмета, като техният вид и обхват зависят изцяло от неговата собствена преценка, и такива действия в случая не са предприети. Правилно описаното в АУАН и в наказателното постановление нарушение е отнесено към коректната санкционна норма на чл.151, ал.2, т.6, пр.1 ЗУО. Глобата е определена в размер малко над минималния предвид установеното съществуване на повече от едно неразрешени места, на които са изхвърляни отпадъци, и съответства на нарушението. Правилна е преценката на наказващия орган за липса на основания за прилагане на чл.28 ЗАНН. Деянието не разкрива белезите на маловажен случай, с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Напротив, след като замърсяването по своя вид и обем сочи на хронология, а не на инцидентност, налице са отегчаващи обстоятелства, които изключват маловажността и незначителността на нарушението.

Наказателното постановление е законосъобразно, издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон.

По изложените съображения настоящата инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди наказателното постановление. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъден ответника да РИОСВ [област] сумата 80 лева на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд [област], ХХІІІ касационен състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 593 от 02.06.2025 г., постановено по АНД № 1613 по описа на Районен съд [област] за 2025 година, V н.с., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 11 от 20.02.2025 г. на директора на РИОСВ [област], с което на П. Г. Н., [ЕГН], в качеството на кмет на [община], на основание чл.151, ал.2, т.6, пр.1, вр. чл.19, ал.3, т.15 ЗУО е наложено административно наказание глоба в размер на 3300 (три хиляди и триста) лева, за нарушение на чл.151, ал.2, т.6, пр.1, вр. чл.19, ал.3, т.15 ЗУО.

ОСЪЖДА П. Г. Н., [ЕГН], да заплати на РИОСВ [област] сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.