№ 260003
гр.Дулово, 24.08.2020
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд -
Дулово, граждански състав в открито
заседание, на четвърти юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Емил Николаев
при участието на
секретаря Велемира Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 676 по описа на съда за
2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Иск с правно
основание с чл. 422 от ГПК, във вр. с
чл. 59 от ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба, подадена от А.К. - гражданин на Р. Турция, роден на
*** ***, чрез процесуалния си представител адв. Е.Ф. от САК, против И.Ю.Х., с ЕГН **********,***, в която се твърди, че ищецът в
качеството на наследник притежава 2/9 идеални части от наследството на Х. Х. А.Х.
С.- бивш жител ***, притежаващ общо 147.031 декара земеделска земя в землището
на с. Вокил и ответникът е ползвал:
- през
стопанската 2012/2013 г., 2013/2014 г. и 2015/2016 г. – 23.000 дка от имот №
015023, целият с площ от 28.004 дка,
като идеалните части на ищеца от
ползваните 23.000 дка отговарят на 5.111 дка и той желае да получи обезщетение
по чл. 59 от ЗЗД по 80 лв. на декар = 408.89 лева за всяка
стопанска година или общо 1 226.67 лв. за трите стопански години.
- през стопанската 2015/2016 г. – целият имот №
015023 с площ от 28.004 дка от нива с № 030005,
като идеалните части на ищеца от тези 28.004 дка отговарят на 6.222 дка
и той желае да получи обезщетение по чл. 59 от ЗЗД по 80
лв. на декар = 497.78 лева за тази стопанска година.
- през стопанската 2015/2016 г. – собственият му имот № 034012 с площ от 3.197 дка
и той желае да получи обезщетение по чл. 59 от ЗЗД по 80
лв. на декар = 255.76 лева за тази стопанска година.
Подал е
заявление по чл. 410 от ГПК за това свое вземане до РС- Дулово, въз основа на
което е образувано ч. гр. дело № 608/2018 г. На 03.10.2018 г. РС-Дулово е издал
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В срока за възражение ответникът е
подал такова, че не дължи и за ищеца е възникнало задължение да подаде
настоящата искова молба. Претендира законната лихва върху задължението, считано
от датата на подаване на заявлението - 02.10.2018 г. до окончателното му
изплащане, както и направените разноски по заповедното и исковото производство.
Ответникът И.Ю.Х., надлежно
уведомен в срока по чл.131 от ГПК, е депозирал писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че за имот № 034012
извършената съдебна делба е нищожна, тъй като бащата на ищеца е починал много
преди образуване на гр. дело № 172/2011 г.
Заявява, че от представените с
исковата молба доказателства е безспорно, че от стопанската 2015/2016 г. до
настоящия момент обработва и ползва имот № 034015, който е собственост на М.М.С., съгласно
влязло в сила съдебно решение за извършване на съдебна делба. Заявява, че
никога не е ползвал имот № 034012, тъй като нямал основание за това. Сочи, че
посоченото в справката за имот № 034005 за стопанската 2015/2016 г. се отнася
за имот № 034015, с площ от 3.200 дка, който имот е образуван след делбата на
имот № 034005 и който новообразуван имот той обработва реално. По отношение на
имот № 015023 заявява, че за процесния период има сключен договор за наем с М.М.С.
– наследник на А.Х.ова С., която е наследник на общия наследодател. До
стопанската 2014/2015 г. договорите за наем са сключвани за 23.000 дка, а за
стопанската 2015/2016 г. за целия имот, като от приложените документи за
собственост става ясно, че наемодателят притежава 1/6 ид. част от имотите на
общия наследодател, които са с обща площ 147.031 дка. Твърди, че през 1998 г.
между наследниците има постигнато споразумение, на М.М.С. да бъдат предоставени
23.000 дка от имот № 015023, което е подписано и заверено в Кметство с. Вокил,
общ. Дулово. От тогава до настоящия момент тези 23.000 дка се обработвали лично
от ответника. За стопанската 2015/2016 г. наследниците, включително и Х. Х.,
взели решение М.С.да ползва целия имот и затова договорите за наем били за
целия имот. Сочи, че през годините всички наследници, с изключение на ищеца, са
ползвали реално имотите съгласно постигнато споразумение и взето решение от
тях, като М.Д./наследник на Р.Х. Д./ отдавал през годините на Ф.Р.Ф.и ЕТ
„Сибел-Билгин А.”, А.М. се е разпоредила със своята идеална част в полза на Х. Х.,
приживе Х.Х. А. е отдавал под наем на М. А.М., а след неговата смърт се отдават
от неговите наследници, а Х. Х. отдава на „Джага” ООД. През годините всички
недоразумения по обработка и владение на частите от имотите са били решавани от
наемателите в присъствие на наемодателите. Посочва, че ищецът е завел искове
със същото правно основание срещу наемателите и има образувани граждански дела
в РС-Дулово, което също е основание за неоснователност на настоящата искова
претенция и за отхвърлянето ѝ. Според него, при наличие на валидна
облигационна връзка ищецът е следвало да защити правото се на собственост по
реда на чл. 30, ал.3 от ЗС, като потърси дължимия му наем от съсобствениците,
които са отдавали под наем целите имоти и са получавали наема в уговорения размер,
а не от тези, които не са страна по договорите за наем. Според него искът по
чл.59 от ЗЗД следва да бъде насочен срещу лицата, сключили договорите за наем,
а не срещу него. Сочи, че докато не бъдат оборени нотариалните сделки с идеални
части от имотите, при които нотариуса се е съобразил с разпоредбите на ЗН ,
който е в сила от 29.04.1949 г., остава открит въпроса дали в действителност
ищецът притежава 2/9 ид. части от правото на собственост върху тези имоти. Иска от съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявените искове за заплащане на претендираните като
обезщетение по чл. 59 от ЗЗД суми, като неоснователни и недоказани. Претендира
разноски. Представя писмени доказателства.
В представените по делото писмени бележки
прави възражение, че за стопанските 2012/2013 г. и за 2014/2015 г. искът е
погасен по давност, с изтичане на петгодишният давностен срок по чл. 114 от ЗЗД, считано от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Ищецът А.К. –
редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Призован
е по реда на чл. 176 от ГПК да се яви лично в съдебно заседание и да отговори
на поставени му въпроси, но същият не се явява.
Ответникът Ю.Х. –
редовно призован, представлява се в съдебно заседание от процесуалния си
представител адв. Г.А. ***. Заявява, че поддържа писмения отговор. Представя
писмени и гласни доказателства.
Съдът, след като
се съобрази със становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, прецени ги по реда на чл.
235, ал.2 от ГПК и прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 608/2018 г. по описа на РС-Дулово, ищецът е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу
ответника, като длъжникът е осъден със Заповед № 338/03.10.2018г., да заплати
на ищеца следните суми:
- 1 226.67 лв.,
представляваща обезщетение по чл.59 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение – 02.10.2018 г. до окончателно изплащане на
вземането,
- 497.78 лева,
представляваща обезщетение по чл.59 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение – 02.10.2018 г. до окончателно изплащане на
вземането,
- 255.76 лева,
представляваща обезщетение по чл.59 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение – 02.10.2018 г. до окончателно изплащане на
вземането,
-
519.61 лева – разноски по заповедното производство.
Издадената
заповед за изпълнение е връчена на длъжника и той в срок е подал възражение, че
не дължи сумите. В тази връзка съдът е указал на заявителя в едномесечен срок
да предяви иск за установяване на вземането си.
По делото е
предявен иск с правно основание чл.422
от ГПК, във вр. чл.
59 от ЗЗД, с предмет - признаване за установено по отношение на ответника
на вземането, претендирано от ищеца, за което последният се е снабдил със
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410
от ГПК.
Страните не
спорят, че ищецът притежава качеството на наследник на Х. Х. А.Х. С.- бивш
жител ***, в чието наследство попадат процесните имоти, за които се претендира
обезщетение по чл. 59 от ЗЗД. Не спорят, че ищецът е собственик на идеални
части от имот с № 015023 и на имот № 034015, и че през стопанската 2015/2016 г.
- 23.000 дка от имот № 015023 и 3.197 дка, представляващ имот №
034015/образуван от делбата на имот № 034005/, са обработвани от ответника, на
основание договор за наем, сключен с лицето М.М.С..
Спорът възниква
относно дължимия наем за стопанските 2012/2013 г., 2013/2014 г. и 2015/2016 г.
върху частта от поземлен имот № 015023 и за стопанската 2015/2016
г.за целия имот № 034012, които са предмет на настоящото дело и по-специално
дължи ли се наем от ответника на ищеца в
претендирания размер и за посочения период.
Ответникът твърди,
че никога не е обработвал реално имот № 034012, а от писмото на ОД „Земеделие”
– Силистра ставало ясно, че като ползвател за стопанската 2013 г. и 2014 г. е
посочено лицето Б.Х.М., но за този период такъв имот все още не е съществувал,
тъй като съдебно-разделителният протокол е влязъл в сила на 16.01.2016 г.
Твърди, че през процесния период е обработвал и ползвал имот № 034015 –
собственост на М.М.С., на основание договор за наем от 2015 г., 2014/2015 г. е
ползвал 23.000 дка от имот № 015023, на основание договор за наем, сключен с М.С.и
целия имот № 015023 за 2015/2016 г., отново на основание договор за наем с
Максим Стаменов.
Счита, че за
стопанските 2012/2013 и 2013/2014 г. искът е погасен по давност.
Сочи, че
съгласно изискванията на чл.41, ал.4 от ЗСПЗЗ, правното основание за ползване
на земеделски земи се регистрирало в общинските служби по земеделие по
местонахождение на имотите, като се представя договор за наем и въз основа на
това се получават субсидии за стопанската 2014/2015 г. за стопанските 2012/2013
г. и 2013/2014 г. не е имало изискване за представяне и регистриране на
договорите за наем.
От представеното
по делото Решение № 04/10.10.1994 г. на ОСЗ – Дулово се установява, че правото
на собственост на имот № 015023 е възстановено на наследниците на Х. Хаджи А..
От Определение №
826/17.12.2015 г. по гр. дело № 172/2011 г. на РС-Дулово се установява, че
собственик на новообразуван имот №
034012/, образуван от делбата на имот № 034005/ с площ от 3.197 дка е Ф.Х.ов А.–
роден на *** г.
От Удостоверение
за наследници № 063/19.06.2018 г., издадено въз основа на Акт за смърт №
053/11.08.2951 г. се установява, че ищецът А.К. е син и наследник на Ф.Х.ов Х.А.–
роден на *** г. и починал на 07.08.1951 г.
От писмо №
РД-157-3/24.08.2018г. на ОД „Земеделие” гр. Силистра, се установява следното:
1.
за имот № 015023:
2014/2015 г. –
Ответникът И.Х. е заявил за ползване 23.000 дка, а М. Ахед М. е заявил за
ползване 4.600 дка.
2015/2016 г. -
Ответника И.Х. е заявил за ползване 23.000 дка.
2.
Имот № 034012 не е деклариран
за посочените години от 2012/2013 г. до 2015/2016 г.
Приложено е
заявление на ответника, че за имот № 015023 не желае да участва през 2015/2016 г.
в масиви за ползване.
От представения договор
за наем от 01.07.2015 г. се установява, че М.М.С. е предоставил под наем на
ответника И.Ю.Х. за стопанската 2015/2016 г. – 23.000 дка от имот № 015023 и
3.197 дка от имот № 034005, при договорена наемна цена от 60 лв. В договора
изрично е посочено, че наемодателят го подписва в качеството на собственик.
От представените
справки направени в ДФЗ СЕУ се установява, че:
- за кампании
2016, 2017 и 2018 г. ответникът е очертал 27.200 дка от имот № 015023 и през
кампании 2016 г. и 2018 г. е очертал имот № 034015 с площ от 3.200 дка.
- За кампания
2018 г. ЕТ „Сибел – Билгин А.” е очертал 16.000 дка от имот № 015023.
За кампания 2016
г. ответникът е очертал 3.200 дка от имот № 034005;
За кампания 2017
г. ЕТ „Сибел – Билгин А.” е очертал общо
12.800 дка от имот № 034005.
За кампания 2018
г. ЕТ „Сибел – Билгин А.” е очертал 16.000 дка от имот № 034005 и ответникът е
очертал 3.200 дка от имот № 034005.
От представеният Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 54, том IIX, рег. № 2522, дело № 337 от 18.05.2012 г., описа на нотариус К. Костов, с рег. № 351 на НК на РБ, с район на действие
– Районен съд – Дулово, е видно, че А.М. е дарила на своя първи братовчед Х. Х.А.притежаваната
от нея 1/12 ид. част от имот № 015023,
равняваща се на 2.334 дка.
От представения Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 149, том IX,
рег. № 9693, дело № 1387 от 27.11.2008 г., по описа на нотариус К. Костов, с
рег. № 351 на НК на РБ, с район на действие – Районен съд – Дулово, е видно, че
Х.Х. Адил е дарил на сина си Х. Х.А.притежаваната от него 1/6 ид. част от имот
№ 015023, равняваща се на 4.667 дка.
С оглед на това,
съдът констатира, че Х. Х.А.е станал собственик на общо 13.504 дка от поземлен
имот с идентификатор 12022.30.5/с номер по предходен план 030005/.
От представения
Договор за наем от 10.10.2015 г. е видно, че ответникът е наел лично от
собственика Х. Х.А.за стопанската 2015/2016 г. земеделска земя с площ от 13.500
дка, която е част от поземлен имот с идентификатор 12022.30.5/ с номер по
предходен план 030005/.
От представеното
споразумение от 01.06.1998 г., което е нотариално заверено в Кметство с. Вокил,
общ. Дулово, става ясно, че Х.Х. А., който е наследник на общия наследодател, е
предоставил на друг наследник – М.М.С. 23.000 дка от имот № 015023.
В настоящия случай
М.М.С. е действал като собственик и е предоставил на ответника.
След анализ на
така представените доказателства съда стигна до следните изводи:
По отношение на
исковата претенция за стопанските 2012/2013 г., 2013/2014 г., 2014/2015 г. и
2015/2016 г. касаеща имот № 015023 и по конкретно обезщетение по чл. 59 от ЗЗД
за 2/9 ид.части от този имот, съдът намира претенцията за неоснователна и
недоказана, тъй като на първо място за стопанските 2012/2013 г., 2013/2014
г. и 2014/2015 г. ищецът не представи
доказателства, а и не се събраха такива, че за този имот има сключени договори
за наем с ответника. Единствено бе представен договор за наем за стопанската
2015/2016 г.
В писмения си
отговор ответникът признава, че за процесния период е ползвал и обработвал
23.000 дка от целия имот № 015023, на основание договори за наем с един от
собствениците – М.М.С. и без противопоставянето на останалите собственици.
Представен е договор за наем от
01.07.2015 г., с който М.М.С. е предоставил на ответника за ползване - 23.000
дка от имот № 015023 и 3.197 дка от имот
№ 034005. Срокът на договора е за една стопанска година, при цена 60.00 лв. на
декар.
Именно като
наследник на общия наследодател, М.С., в качеството си на собственик, е сключил
с ответника договор за наем.
В настоящия случай
предметът на спора се свежда до това дали ответникът е имал противопоставимо на
ищеца правно основание да ползва 2/9 ид. ч. от общо ползваните 23.000 дка от имот № 015023 и от целия имот за процесния период.
Ищецът в исковата си молба се
позовава на липса на решение на съсобствениците по чл. 32 от ЗС за управлението,
респективно ползването на земите и че договорите за наем, сключени от
съсобственик, който не притежава 50% от собствеността не го обвързвал. Същото
се явява неоснователно, по следните съображения:
Съсобствениците,
които притежават повече от половината от общата вещ, са властни да вземат
решение за отдаването ѝ под наем и това решение ще обвърже всички
съсобственици, като имуществените отношения помежду им в тази хипотеза се
уреждат само между съсобствениците по силата на чл. 30, ал. 3 от ЗС, а не между
наемателя и неучаствалите в сделката съсобственици. Когато възмездната сделка е
непротивопоставима на последните и те не са я приели, отговорността на лицето,
което фактически ползва вещта е по чл. 59 от ЗЗД.
В съответствие с това становище на
ВКС е и редакция на чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ), а
Законът за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) предвижда
по-малък процент от собствеността (25 %) за противопоставимост на договора за
наем на земеделска земя със срок над една година – чл. 4а, ал. 2.
Следва да се има предвид обаче, че
към 10.10.2015 г. Законът за арендата в земеделието (ред.ДВ бр. 14 от 20.02.2015 г.) не е
поставил с разпоредбата на чл. 3, ал. 4
изискване съсобственикът, с когото е сключен арендния договор, да притежава
определен минимален дял от земеделската земя, за да е противопоставим договорът
на останалите съсобственици. Техните отношения се уреждат съгласно изричната
препратка към чл. 30, ал. 3 от ЗС, независимо какъв дял от собствеността
притежава арендодателят. По същото време чл. 4а от ЗСПЗЗ (ред. ДВ бр. 61 от
11.08.2015 г.) не е съществувал.
В случая е важно да се вземе предвид,
както характера на наетата вещ, така и
действалите закони към момента, когато е сключен договорът за наем. В противен
случай ще излезе, че дори тогава – 10.10.2015 г., наемателят на земеделска земя
за срок до една година, както е в случая, е трябвало да съобразява обема на
правото на собственост на наемодателя: дали е над 50%; алтернативно – дали има
решение на съсобствениците за разпределение на ползването или дали е
упълномощен от останалите съсобственици, с които заедно трябва да имат над 50%,
за да сключи сделка, противопоставима на всички останали съсобственици. Докато
по същото време, ако арендатор сключи договор за аренда, който обременява
страните за минимум 5 години (чл. 4, ал. 1 от ЗАЗ) и за който винаги се е
изисквало квалифицирана форма (чл. 3, ал. 1 от ЗАЗ), той е нямал задължението
да съблюдава тези обременителни изисквания. Достатъчно е било да установи, че
арендодателят е собственик, без значение с какъв обем идеални части участва в
съсобствеността, за да е противопоставим договорът му за аренда на останалите
съсобственици. За наем на земеделска земя със срок до една година няма
установена от закона форма за валидност на сделката. Логично е законът да не
поставя за по-малко обременителния договор изискване за форма, а да го прави за
по-обременителния. Но не е логично гражданскоправното действие на по-малко
обременителния договор за наем да е по-ангажиращо за наемателя в отношенията му
с останалите съсобственици в сравнение с аналогичното действие на арендния
договор, имайки предвид законовата уредба към 10.10.2015 г.
Към онзи момент, когато е сключен
процесният договор за наем, изискването да има решение на съсобствениците с над
50% от обема на правото на собственост за сключване на сделка, не се отнася за
земеделските земи, по отношение на които има специален режим. Режим, който
винаги е бил подчинен на принципа, че земята трябва да се обработва и пред
желаещите да го правят не трябва да се поставят мъчно преодолими пречки.
Затова минимално необходимото към
момента на сключване на процесния договор за наем от 01.07.2015 г. касаещ
стопанската 2015/2016 г., както и сключването на договори за наем за периода до
стопанската 2014/2015 г. включително, е било наемодателите или арендодателите
да са собственици на земята, без значение от обема на правата им в
съсобствеността, за да бъде сключеният от тях договор противопоставим на всички
останали съсобственици. В този случай отношенията помежду им се уреждат,
съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС. А лицето, ползващото земята на възмездно
основание, не отговаря, спрямо когото и да било от съсобствениците, на
основание чл. 59 от ЗЗД, стига договорът му с наемодателя да е валидно сключен
и последният да е съсобственик.
Съдът приема, че
М.М.С./син и наследник на А.Х.ова С. - дъщеря на общия наследодател/, бидейки
съсобственик, без значение от размера на идеалните части в съсобствеността на
процесната нива с № 015023, се е подписал под договора за наем от 01.07.2015 г.
и на това основание е възникнало валидно наемно правоотношение между него и
ответника И.Ю.Х. за 23.000 декара от нея за стопанската 2015/2016 г. На това
основание той отдавал под наем на ответника за обработване същия имот за
стопанската 2012/2013 г., 2013/2014 г., и 2015/2016 г. , макар че не са представени
договори за наем, но е налице признание от страна на ответника, че е ползвал
имота, който ме у предоставен за тази цел от съсобственика М.С..
Въз основа на гореизложеното,
съдът намира, че сключеният договор за
наем между съсобственика М.М.С. и ответника И.Ю.Х. от 01.07.2015 г. за 23.000 дка от
процесния имот № 015023, за стопанската 2015/2016 г., както и останалите
договори за наем за периода 2012/2013 г., 2013/2014 и 2014/2015г./макар и да не
са представени, но ответникът признава, че е имало сключени такива/ са
противопоставими на А.К. и същият няма вземания спрямо ответника, които да са
възникнали, на основание чл. 59 от ЗЗД, предмет на издадената Заповед за
изпълнение № 338/03.10.2018 г. по ч. гр. д. № 608/2018 г. на РС-Дулово.
Дължимата наемна
цена за процесния период е точно платена от ответника и ако ищецът е имал
претенция за дължим наем, е следвало да насочи исковата си претенция към лицето,
сключило договорите за наем за процесния период, а не към ответника.
Съдът намира, че
не са налице всички елементи от фактическия състав на неоснователното
обогатяване, който изисква да е налице обогатяване от една страна, обедняване
от друга страна, връзка между тях и липса на основание за имущественото разместване.
Предвид на
изложеното, съдът приема, че исковата претенция по отношение на имот № 015023 е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
По отношение на
претенцията по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 59 от ЗЗД, за имот № 034012 с площ от 3.197 дка, съдът
намира следното:
Ищецът твърди,
че е собственик на този имот в качеството на наследник на Ф.Х.ов Х.А.– роден на
***г. и починал на 07.08.1951 г., за което представя удостоверение за
наследници № 063/19.06.2018 г., издадено въз основа на Акт за смърт №
053/11.08.2951 г. от Кметство с. Вокил, общ. Дулово, обл. Силистра.
Съгласно влязло
в законна сила на 16.01.2016 г. Определение № 826/17.12.2015 г. по гр. дело №
172/2011 г. на РС-Дулово, собственик на
новообразуван имот № 034012/образуван от делбата на имот № 034005/ с
площ от 3.197 дка е Ф.Х.ов А.– роден на *** г.
Доказателства,
че ищецът е наследник на Ф.Х.ов А., роден на *** г., не са представени по
делото.
За да се приеме,
че ищецът има правно основание да претендира обезщетение по чл. 59 от ЗЗД, той
трябва да установи по безспорен и несъмнен начин, че е собственик на имота, от чието ползване е бил лишен.
В настоящия случай
ищецът сочи, че негов баща е лице, различно от лицето, което е собственик на
имот № 034012 по силата на влязло в сила съдебно решение.
Ако приемем
хипотетично, че бащата на ищеца е починал на 07.08.1951 г. и е наследник на
общия наследодател, то извършената съдебна делба по гр. дело № 172/2011 г. по
описа на РС-Дулово е нищожна и към настоящия момент не е произвела своето
действие, тъй като е извършена при починал съделител и без участието на
неговите наследници, поради което ищецът няма как да е собственик на имот №
034012.
От друга страна
собственик на имота не е Ф.Х.ов Х. А.– роден на *** г., а е Ф.Х.ов А.– роден на *** г., който е
участвал в делбеното производство и е представляван от процесуален
представител. До приключване на делбеното производство не са представени
доказателства същият да е починал и да има наследници, които да встъпят в
правата му. Имот № 034012 му е поставен в дял от съда и той е станал собственик
на същия.
Въз основа на
това, съдът намира, че не е безспорно доказано, че ищецът е собственик на имот
№ 034012 с площ от 3.197 дка.
Извън това, в
настоящото производство не бяха представени безспорни доказателства, че през
стопанската 2015/2016 г. ответникът И.Ю.Х. е ползвал и обработвал имот №
034012, поради което исковата претенция на ищеца е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
При този изход
на производството и на основание чл.
78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените от него
разноски по делото представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 600
лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от А.К., роден в
Република България на 01.01.1946 година, турски гражданин с персонален
идентификационен код в Турция ***** , с постоянен адрес: Република Турция, *****, №
37, против И.Ю.Х., с ЕГН **********,***, иск с правно основание
чл. 422 от ГПК, вр. чл. 59 от ЗЗД – да бъде признато за установено по
отношение на И.Ю.Х., с ЕГН **********, че дължи на ищеца А.К., роден в Р.
България на 01.01.1946 г., турски гражданин с персонален идентификационен код в
Турция *****, следните суми:
1 226.67 лева /хиляда двеста
двадесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение
по чл.59 от ЗЗД поради лишаване на кредитора от правото му на ползване на 2/9
идеални части от имот № 015023, за стопанските 2012/2013 г., 2013/2014 г. и
2015/2016 г., ведно със законната лихва
върху сумата от 1 226.67 лв., считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение – 02.10.2018 г. до окончателно изплащане на вземането, 497.78 лева /четиристотин деветдесет и
седем лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение по чл.59
от ЗЗД поради лишаване на кредитора от правото му на ползване на 2/9 идеални
части от имот № 015023, за стопанската 2015/2016 година, ведно със законната лихва върху сумата от
497.78 лв., считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение – 02.10.2018 г. до окончателно изплащане на вземането, 255.76 лева /двеста петдесет и пет лева
и седемдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение по чл.59 от ЗЗД
поради лишаване на кредитора от правото му на ползване на имот № 034012 с площ
от 3.197 дка, ведно със законната лихва върху сумата от 497.78 лв., считано от
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение –
02.10.2018 г. до окончателно изплащане на вземането и 519.61 лева (петстотин и
деветнадесет лева и шестдесет и една стотинки) – разноски по заповедното
производство, за които суми е издадена по реда на чл.410 от ГПК Заповед за изпълнение № 338/03.10.2018 г. по ч. гр. дело
№ 608/2018 г. по описа на
Районен съд – Дулово.
ОСЪЖДА на
основание чл.
78, ал.3 от ГПК, А.К., роден в Р. България на 01.01.1946 година, турски
гражданин с персонален идентификационен код в Турция *****, лична карта, серия
А07В17916, издадена на 05.12.2017 година, с постоянен адрес: Република Турция, *****,
№ 37, да заплати на И.Ю.Х., с ЕГН **********,***, направените
разноски по делото в размер на 600 /шестстотин/ лева.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Силистренския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: