№ 4969
гр. София, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИЛИАНА Б. РАШКОВА
ЦЕКОВСКА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИАНА Б. РАШКОВА ЦЕКОВСКА
Административно наказателно дело № 20221110200577 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. К. Т., против Наказателно постановление № 42-
0002993/23.11.2021 г., издадено Ч.К. - директор на РД"АА" - гр. София, с което на
жалбоподателя на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000 (две хиляди) лева за
нарушение по чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ и на основание чл. 183,
ал. 1, т. 1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева за нарушение на разпоредбата на чл. 100, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат твърдения, че нарушението е осъществено само формално от
жалбоподателя, тъй като е забравил документите си в офиса на дружеството и са били
налични към момента на констатиране на нарушението. Твърди се, че АНО не е направил
преценка за евентуална маловажност на случая, която е задължителна. В тази връзка
посочва, че липсата на преценка за маловажност в обжалвания акт, предпоставя
невъзможност и са съда, поради което представлява самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява. Не взема
становище по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител, не взема
1
становище по делото.
Съдът, след като взе предвид обжалваното наказателно постановление, доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 25.10.2021 г., в гр. София, по ул. „Чепинско шосе“, с посока на движение към
северна скоростна тангента, жалб. Н. Т. управлявал товарен автомобил „МАН“, с рег. № ***,
категория на превозното средство - N2, като осъществявал превоз на товари за собствена
сметка. Около 15:10 часа, на същата дата, на около 200 м. след гробищния парк в
Малашевци, спрямо посоката на движение на жалбоподателя, същият бил спрян от
служители на РД „АА“-София – свид. К. В. и В.С.. В хода на проверката, същите изискали
от жалбоподателя Н. Т. да представи заповед на ръководителя, за чиято сметка се извършвал
превозът, но жалб. Т. не могъл да представи такава тъй като не носел документи в себе си,
поради което проверяващите инспектори приели, че жалбоподателят извършва превози на
товари за собствена сметка без заповед на ръководителя, за чиято сметка се извършва
превоза. Проверяващите инспектори установили още, че жалбоподателят не носи
контролния талон към СУМПС.
Въз основа на констатираното при проверката, К. В. – инспектор при РД „АА“
съставил против жалбоподателя АУАН № 297273/25.10.2021 г., в който констатирал
извършени нарушения на разпоредбите на чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на
МТ и на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът бил връчен на същата дата срещу подпис на
жалбоподателя Т., без отразени възражения в него.
Въз основа на съставения АУАН, Ч.К. - директор на РД"АА" - гр. София, издал
обжалваното НП № 42-0002993/23.11.2021 г., с което на жалбоподателя на основание чл. 93,
ал. 1, т. 1 от ЗАвПр е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000 (две
хиляди) лева за нарушение по чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ и на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 10 (десет) лева за нарушение на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
гласни доказателствени средства – показанията на актосъставителя - свид. К. В., както и въз
основа на приобщените на основание чл. 283 НПК писмени доказателства по делото.
Показанията на свидетеля, макар и лаконични са безпротиворечиви, еднопосочни и
намират опора в останалите доказателствени материали по делото, поради което съдът ги
кредитира. Съдът кредитира и приобщените по делото писмени доказателства доколкото
същите са еднопосочни, непротиворечиви и допринасят за изясняване на фактическата
обстановка по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в
законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество,
2
жалбата е неоснователна.
Съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи
/видно от представените по делото заповеди/, и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
АУАН и НП съдържат реквизитите предвидени разпоребите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Вменените на жалбоподателя нарушения са описани ясно, като им е дадена
коректната правна квалификация.
Нормата на чл. 18, т. 4 от Наредбата, регламентира, че при извършване на превози на
товари за собствена сметка водачът представя при поискване от контролните органи заповед
на едноличния търговец или управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва
превозът, или на упълномощено от тях със заповед лице; в заповедта се посочват датата или
периодът за извършване на превоза, часовете на тръгване и маршрутът на движение, както и
видът на товара. По делото се установи, че към момента на извършване на проверката, МПС
е управлявано от жалбоподателя Н. Т. и той е имал качеството на водач. От приложените
доказателства по делото се установи, че е превозвал товари за собствена сметка и
следователно той е бил носител на юридическото задължение да представи пред
инспекторите от РД „АА“ заповедта, издадена от ръководителя на дружеството „ФатоКем“
ЕООД заповед. Видно от доказателствата по делото и показанията на актосъставителя,
такава заповед не е представена от жалб. Т.. За допълнение следва да се посочи, че в жалбата
той също отбелязва, че не е носил документи със себе си. От обективна страна са налице
всички признаци на състава на административното нарушение, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
От субективна страна, става дума за формален състав на административно
нарушение, който по дефиниция се извършва с пряк умисъл, поради което съдът намира, че
жалб. Т. е извършил деянието с пряк умисъл.
При определяне на наказанието, наказващият орган е приложил санкционната
разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвПр, която предвижда налагането на административно
наказание "глоба" в размер на 2000 лв. на водач, който осъществява превоз за собствена
сметка на товари без издаден документ, който се изисква от надлежно изброени правни
източници, какъвто е Наредба № Н-8 от 28.06.2008 г.
Съдът намира, че в случаите, в които водачът има издаден документ, но не го
представя физически в хода на проверката, следва да се приложи санкционната разпоредба
на чл. 93, ал. 2 ЗАвПр. В конкретния случай е имало издаден такъв документ, но водачът не
го е представил физически в хода на проверката. Доколкото не е налице съществено
изменение на обстоятелствата, при които е осъществено нарушението, то на основание чл.
63, ал. 7, т. 1 ЗАНН, съдът намира, че следва да приложи закон за по-леко наказуемото
нарушение. Разпоредбата на чл. 93, ал. 2 ЗАвПр предвижда налагането на административно
наказание "глоба" в абсолютно определен размер от 100 лв. / в този смисъл и Тълкувателно
решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия/. Предвид
изложените аргументи съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде
3
изменено в тази му част, като размерът на наказанието „глоба“ следва да бъде намален от
2000 (две хиляди) лева на 100 (сто) лева.
По отношение на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съдът намира, че в този
случай следва да намери приложение принципа, закрепен в разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от
ЗАНН, съгласно която ако до влизане в сила на наказателното постановление последват
различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за
нарушителя. С изменението на разпоредбата, обн. ДВ бр. 67 от 2023 г., за водачите на МПС
не се предвижда задължение да носят контролен талон към СУМПС. Предвид това,
наказателното постановление следва да бъде отменено в тази му част.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 1-ви
състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0002993/23.11.2021г., издадено от
директор на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - гр. София, В ЧАСТТА, с
която на Н. К. Т., ЕГН ********** на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закон за движението по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000, 00 /две
хиляди/ лева за нарушение на чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и
реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА санкционната разпоредба в такава по чл. 93, ал. 2 ЗАвП и
НАМАЛЯВА наложеното административно наказание "глоба" от 2000 (две хиляди) лева на
100 (сто) лева.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0002993/23.11.2021г., издадено от
директор на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - гр. София, В ЧАСТТА, с
която на Н. К. Т., ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от Закон за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева
за нарушение на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4