№ 53459
гр. София, 28.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Частно
гражданско дело № 20251110115849 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК с вх. № 96314/18.03.2025 г.,
подадено от „Първа инвестиционна банка” АД срещу И. П. С..
Съдът, като обсъди доводите на заявителя, данните по делото и въз основа
императивните разпоредби на закона, намира за установено следното:
В производството по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът издава заповед за
изпълнение, освен ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, или
се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това. В случая към заявлението кредиторът е представил
заверен препис от договора за кредит, от който произтича неговото вземане,
приложенията към него, в това число общи условия, съобразно изискването на чл. 410,
ал. 3 от ГПК. Това дава възможност на съда да извърши преценка относно наличието
или не на неравноправни клаузи, от които произтича вземането, или част от вземането
на заявителя, както и дали искането противоречи на закона и добрите нрави. В
конкретния случай, настоящата инстанция намира, че е налице обоснована вероятност
някое от вземанията на заявителя да противоречат на закона и добрите нрави.
Такова вземане, според настоящия състав е вземането в размер 120 лв. лева,
представляваща разходи за обявяване на предсрочна изискуемост. Съгласно
разпоредбата на чл. 33 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а съгласно ал. 2 на
същата разпоредба когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Следователно ЗПК е ограничил възможността кредиторът да събира разходите/такси
1
по събиране на просрочено вземане при неизпълнение на кредитополучателя на
задълженията му по договора за кредит, до възможността да претендира обезщетение
за забава в размер не по-голям от размера на законната лихва. Кредиторът, уговаряйки
клауза за дължимост и начисляване на разходите за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем и/или събиране на просрочено вземане, наред с обезщетение за
забава в размер на законната лихва, същата е в пряко противоречие с разпоредбата на
чл. 33 от ЗПК, поради което клаузата противоречи на закона и се явява нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, пр.1 от ЗЗД.
Следователно клаузата в договора за кредит, на която заявителят основава
процесното вземане за разходи при изискуем кредит е нищожна, поради
противоречието й със закона.
Заявителят може да обжалва настоящото разпореждане или да предяви иск за
вземането си, въпреки че съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК с вх. № 96314/18.03.2025 г.,
подадено от „Първа инвестиционна банка” АД срещу И. П. С., в частта за 120 лв. –
разходи за обявяване на предсрочна изискуемост.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от получаване на препис от заявителя.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2