Определение по дело №85/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 79
Дата: 24 февруари 2020 г.
Съдия: Румяна Иванова Панайотова
Дело: 20205000500085
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 19 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

  № 79

 

гр. Пловдив, 24 февруари 2020 г.                      

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пловдивският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :ГАЛИНА АРНАУДОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

                               РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

                      

като разгледа докладваното от съдията Панайотова  ч.гр.д. № 85/   2020 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.274 ал.2 от ГПК .

Жалбоподателите Т.Р.Т. и М.Р.Т. ,представлявани от адв.К.С. са обжалвали определение № 656/ 04.12.2019 г. ,постановено по в.гр.д.65 / 20176 г. по описа на ОС – Пазарджик ,с което е оставено без уважение тяхно искане за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 84 / 06.03.2017 г.,постановено по същото дело в частта  на разноските.

Жалбата е била отправена до Върховен касационен съд ,който със свое  определение   от 14.02.2020 г. е прекратил производството по образуваното ч.гр.д.  и е изпратил  същото по подсъдност на Апелативен съд – Пловдив.

Ответниците по частната жалба  на Т. не са депозирали отговор.

Пловдивски апелативен съд след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок ,същата е допустима ,изхожда от легитимирана страна  и е против подлежащ на обжалване съдебен акт ,поради което следва да бъде разгледана по същество.

В.гр.д. 65 / 2017 г. по описа на ОС – Пазарджик е образувано по жалба на ищците по гр.д. 1092/ 2015 г. по описа на РС – Пазарджик  против решението ,постановено по същото дело ,по което настоящите жалбоподатели Т. са ответници. С решението ,постановено от въззивния съд е отменен изцяло акта на първоинстанциония съд като  исковете ,предмет на разглеждане са частично уважени и с оглед на този резултат съдът е разпределил и разноските и по-конкретно осъдил е ищците да заплатят на всички ответници ,включително настоящите  жалбоподателите  разноски в размер на 460 лв. съобразно отхвърлената част на исковете.

С молба вх.№ 10227 / 12.11.2019 г. Т. и М. Т. са заявили искане за допускане поправка на явна фактическа грешка в горепосоченото въззивно решение в частта на разноските като считат ,че съдът е допусна грешка като е присъдил сумата от 460 лв. на всички ответници вместо само на тях двамата ,явяващи се лицата ,които са сторили същите.С определението ,предмет на обжалване съдът е преценил ,че не е налице допусната явна фактическа грешка и е оставил искането без уважение ,от което Т. са останали недоволни и са заявили искане същото да бъде отменено и да бъде постановено друго в обратния смисъл.

Обжалваното определение е правилно.Принципно  е вярно поддържаното в жалбата виждане ,че  искането за допускане на поправка на явна фактическа грешка не е обвързано със срок.В случая обаче  това е без значение . Явна фактическа грешка е налице ,когато формираната от съда в мотивите на решението воля се разминава с отразеното в диспозитива на решението .В случая съдът е приел   в мотивите си ,че с оглед изхода на спора ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответнците разноски в размер на 460 лв. ,а ответници по делото, освен Т., са и още  четири лица и съобразно така изложените мотиви е осъдил с диспозитива на решението ,имащо характера на определение, ищците да заплатят на всички общо шест ответника горепосочените разноски.Изложеното ясно сочи ,че не е налице допусната очевидна фактическа грешка  в решението в частта на разноските ,поради което искането за отстраняване на такава се явява неоснователно.Възможно е съдът да е допуснал грешка при формиране на изводите  кому следва да се присъдят разноските ,но дори и това да е така редът за изменение на решението в частта на разноските е този по чл.248 от ГПК ,искането за което е обвързано с процесуален преклузивен срок ,който за жалбоподателите е безрезултатно изтекъл .

С оглед на гореизложеното  се налага извода ,че обжалваното определение ,с което е оставено без уважение  искането на Т. за допускане на поправка на явна фактическа грешка в решение  № 84 / 06.03.2017 г.,постановено по в.гр.д.65 / 20176 г. по описа на ОС – Пазарджик в частта на присъдените на ответниците разноски се явява правилно и следва като такова да бъде потвърдено.

Ето защо съдът

 

    О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА  определение № 656/ 04.12.2019 г. ,постановено по в.гр.д.65 / 20176 г. по описа на ОС – Пазарджик.

 Определението е обжалваемо в едноседмичен срок от връчването му на страните  с частна касационна жалба пред ВКС.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                                      2.