№ 50927
гр. София, 12.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20251110104879 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК, образувано по Молба вх. № 375064/14.11.2025
г., подадена от „ПКБ“ ЕООД.
В молбата се сочи, че следва решението да бъде изменено в частта за разноските, като бъде
изменено в частта за разноските, като присъденото възнаграждение в полза на процесуалния
представител на ищеца бъде редуцирано, тъй като същият бил прекомерен. Твърди, че при
определяне на възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв съдът бил длъжен да се съобрази с
критериите, посочени в чл. 78, ал. 5 от ГПК. Позовава се на съдебна практика на ВКС, с която е
извършена съпоставка на размерите на адвокатското възнаграждение, определено по реда на чл. 38
от ЗАдв. и по реда на ЗПП, за един и същи вид работа, но с различна стойност. Сочи, че
несъответствието се изразявало в това, че са създадени облекчени условия за осъществяване на
безплатно процесуално представителство за материално затруднени лица по ЗА, без преценка от
съда на икономическото им състояние, като въпреки това насрещната страна била задължена да
възмезди правната защита в по-висок размер от този по НЗПП и то в такъв, приет от съсловната
адвокатска организация. Счита, че в този смисъл социалната помощ се прехвърля изцяло в тежест
на насрещната страна, а адвокатската услуга, независимо, че е била поета за изпълнение с тази цел,
престава да се счита за предоставена в обществен интерес. Излага съображения за фактическа и
правна сложност и критериите за нейното определяне. Позовава се на Решение на Съда на ЕС от
23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16, установените адвокатски възнаграждения в
Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски в обжалваните размери не са обвързващи
за съда. Позовава се и на Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 по
преюдициално запитване, отправено от СРС. Цитира съдебна практика. Моли съда, в случай, че
приеме, че се дължи адвокатско възнаграждение, въпреки изложеното, да го определи въз основа
на вътрешното си убеждение за справедливост спрямо явно вложения труд от страна на адвоката,
фактическата и правна сложност на спора и обема на извършените процесуални действия, както и
че ответникът е признал основателността на иска. Твърди, че процесуалния представител на ищеца
не е извършил никакви допълнителни действия, с които да обоснове определеното от съда
възнаграждение, като моли съд ада определи такова в максимален размер от 100 лв., който би бил
обоснован и справедлив.
1
Ответната по молбата страна чрез процесуалния си представител е изразила становище, че
молбата е допустима, но неоснователна. Сочи, че съдът се е произнесъл, изхождайки от
материалния интерес по делото и съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, като е
определил размер на възнаграждението под минимума, предвиден в НМРАВ. Сочи, че не споделя
доводите на молителя, тъй като те биха довели до обезценка на адвокатския труд, а не до неговото
справедливо овъзмездяване. Моли съда да остави молбата без уважение.
След като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът
счита, че молбата се явява неоснователна по следните съображения: Видно от материалите по
делото е, че в мотивите съдът е обсъдил подробно защо присъжда разноски в посочения размер.
Невярно е твърдението на молителя, че той като ответник по иска е направил признание на иска,
напротив. Налице е оспорване. Ищцовата страна е навела множество доводи в подкрепа на
предявения иск, които съдът е разгледал в решението. Съдът счита, че при определяне на
възнаграждението за процесуалния представител на ищеца за предоставена безплатна правна
помощ е определена при спазване на изискванията на чл. 78, ал. 5 от ГПК и останалите законови
разпоредби. Не са допуснати грешки в изчисленията, нито е налице непълнота в решението в
частта, касаеща разноските. Сочените от молителя доводи изразяват несъгласие с мотивите на съда,
разпределил разноските, но не посочват грешно изчисление, непълнота в присъждането на
разноските или друг порок, който подлежи на поправка или допълнение по реда на чл. 248 от ГПК.
Молителят не е оспорил своевременно, че ищецът има качеството на лице, което няма възможност
да заплати адвокатско възнаграждение по делото и поради което искането за присъждане в полза на
неговия адвокат на възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата да е
неоснователно, поради което и съдът правилно е определил възнаграждението, подробно
мотивиран в съдебното решение.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита молбата за неоснователна, като
следва същата да бъде отхвърлена като такава.
Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за
разноските, образувано Молба вх. № 375064/14.11.2025 г., подадена от „ПКБ“ ЕООД, като
неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок, считано
от датата на получаване на препис от същото, от двете страни.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2