№ 13897
гр. С, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. Н.
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20251110125536 по описа за 2025 година
От името на В. С. М., ЕГН ********** и Н. Н. Р., ЕГН **********, чрез
адвокат Г. Д., са предявени срещу Б, ЕИК *** искове, по реда на чл. 422 вр. чл. 415
ГПК, с правно основание чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г.
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети за сумата от
общо 500 евро /по 250 EUR на всеки от ищците/, представляващи обезщетение за
закъснение на полет № *** на 04.10.2024 г., по дестинация С, България – А,
Турция, довело до пристигане в крайната точка на пътуването /А, Турция/ с повече
от три часа, ведно със законна лихва от 06.02.2025 г. до изплащане на вземанията,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК в производството по ч.гр.д. № 7897/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Със заявление вх. № 46498/10.02.2025 г. /с дата на пощенско клеймо
06.02.2025 г./ ищците са поискали издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу Б АД, ЕИК *** за сумата от 500 евро /по 250 EUR на всеки от ищците/,
представляващи обезщетение за закъснение на полет № *** на 04.10.2024 г., по
дестинация С, България – А, Турция, довело до пристигане в крайната точка на
пътуването /А, Турция/ с повече от три часа, ведно със законна лихва от 06.02.2025
г. до изплащане на вземанията.
На 19.02.2025 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Ответникът е подал
възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения за това срок. На 14.04.2025 г.
1
ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането
си. Исковата молба е подадена на 13.05.2025 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
Ищците твърдят, че са сключили договор за въздушен превоз с ответника,
по силата на който последният се е задължил да превози ищците по маршрут с
полет *** (управляван от Б), излитащ по разписание на 04.10.2024 г. Поддържа, че
Б е потвърдило резервацията на пътниците и е издало на същите бордни карти.
Твърдят, че полетът е изпълнен със закъснение, поради което и пътниците
пристигнали в крайната дестинация /С, България/ със закъснение повече от три
часа. Предвид горното поддържат, че от страна на ответника е дължимо
обезщетение в размер на от по 250 евро за всеки от ищците, доколкото
разстоянието между началната и крайната точка на пътуването е по-малко от 1500
км, респективно попадат в приложното поле на чл. 7, параграф 1, б. „а“ от
Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение
на полети.
Моли се, да бъде постановено решение, с което Б, ЕИК *** да бъде осъдено
да заплати /разделно/ на В. С. М., ЕГН ********** и Н. Н. Р., ЕГН **********
сумата от общо 500 евро /по 250 EUR на всеки от ищците/, представляващи
обезщетение за закъснение на полет № *** на 04.10.2024 г., по дестинация С,
България – А, Турция, довело до пристигане в крайната точка на пътуването /А,
Турция/ с повече от три часа, ведно със законна лихва от 06.02.2025 г. до изплащане
на вземанията, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 7897/2025 г. по описа на
СРС, II ГО, 160 състав.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от името на ответника, с който се оспорват предявените искове. Излагат се
съображения, че по делото липсват доказателства, че полетът е изпълнен със
закъснения, което да е довело до пристигане в крайната точка на дестинацията със
закъснение повече от 3 часа.
Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с обективно и субективно съединени установителни искове
2
с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б.
„a“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети.
По отношение на исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б. „a“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г.
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците
при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети:
За уважаване на така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже
съществуването на валидно правоотношение с ответника по договор за въздушен
превоз, в рамките на което ответникът е изпълнил възложения полет, за който В. С.
М., ЕГН ********** и Н. Н. Р., ЕГН ********** са имали потвърдена резервация;
че пътниците са пристигнали в крайната точка на пътуването си със закъснение от
над три часа, че последните са се явили на гишето за регистрация не по-късно от 45
минути преди обявения час за излитане; размера на дължимото обезщетение.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил дълга.
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството, че разстоянието между летище С, България – А, Турция е под 1500
км.
Съгласно чл. 5, т. 1, б. "в" от Регламента, при отмяна на полет съответните
пътници имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по чл. 7,
освен ако не са: i) информирани за отмяната минимум две седмици преди началото
на полета по разписание; или ii) информирани за отмяната между две седмици и
седем дни преди началото на полета по разписание и им е предложено
премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-късно от два часа преди
началото на полета по разписание и да достигнат техния краен пункт на
пристигане за по-малко от четири часа след времето за пристигане по разписание;
или iii) информирани за отмяната по-малко от седем дни преди началото на полета
по разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да
заминат не по-късно от един час преди началото на полета по разписание и да
достигнат техния краен пункт на пристигане за по-малко от два часа след времето
за пристигане по разписание. В т. 4 е предвидено, че тежестта на доказване във
връзка с въпроса дали и кога пътникът е бил информиран за отмяната на полета
3
лежи върху опериращия въздушен превозвач.
В чл. 7 от Регламента е регламентирано право на обезщетение, като
съгласно т. 1, б. "a ", при прилагането на този член пътниците получават
обезщетение, възлизащо на 250 евро за всички полети на територията на
Общността до 1500 километра. Съгласно чл. 5, т. 3 опериращият превозвач не е
длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е
причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати,
дори да са били взети необходимите мерки.
Страните не спорят, а и от представените от ищеца писмени доказателства
се установява съществуването на валидно правоотношение между страните по
договор за въздушен превоз, по силата на който ответникът се е задължил да
превози ищците по маршрут С, България – А, Турция, като полет № *** е излитащ
по разписание на 04.10.2024 г.
По делото не е спорно и се установява от събраните в проиводството
доказателства, че ответното дружество е потвърдило резервациите за
горепосочените полети и е издало бордни карти на ищците.
Между страните не е спорно, че полет № *** е излитащ по разписание на
04.10.2024 г. в 11:00 часа, по маршрут С, България – А, Турция – управляван от
авиокомпания Б, е излетял и кацнал със закъснение. Същият е с час на излитане по
разписание – 11:00 часа, като е излетял от летище Летище С в 14:31 часа,
респективно по разписание е следвало да пристигне в крайната точка на
дестинацията – А, Турция в 12:40 часа местно време, а вместо това е пристигнал в
15:42 часа, тоест полетът е изпълнен със закъснение, довело до пристигане в
крайната точка на дестинацията, със закъснение от повече от три часа.
В конкретния случай, настоящият съдебен състав намира, че Регламент
261/2004 г. е приложим, доколкото е част от Общностното право на ЕС и
представлява законодателство с пряко приложение в страните от ЕС, както и
доколкото съгласно чл. 3 т. 1 б. "а" от Регламента, се прилага за пътници,
заминаващи от летище, намиращо се в държава-членка, към която договора се
прилага /какъвто е и настоящият случай/.
Регламент 261/2004 г. предоставя правото да получат фикцирано парично
обезщетение, без да носят тежест на доказване за причинените им неимуществени
вреди - безспокойство и неудобство /ал. (2) от Преамбюла на Регламента/, на
пътници, на които съгласно чл. 1 т. 1 от Регламента: а/ им е отказан достъп на борда
против тяхната воля, б/ техният полет е отменен и в/ техният полет е закъснял.
4
"Членове 5, 6 и 7 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкуват в смисъл,
че пътниците на закъснели полети могат да бъдат третирани, за целите на
прилагането на правото на обезщетение, като пътници, чиито полети са отменени,
и те могат по този начин да се позовават на правото на обезщетение, предвидено в
член 7 от Регламента, когато те страдат, поради закъснение на полет, от загуба на
време, равна на или по-голяма от три часа, което е, когато достигат своя краен
пункт на пристигане три часа или повече след времето за пристигане по
разписание от въздушния превозвач. Такова забавяне обаче не дава право на
пътниците на обезщетение, ако въздушният превозвач може да докаже, че
голямото закъснение е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли
да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки, които се
намират извън ефективния контрол на въздушен превозвач." / Joined Cases C-
402/07 and C-432/07: Christopher Sturgeon and Others v Condor Flugdienst GmbH and
Stefan Bock and Cornelia Lepuschitz v Air France SA /.
"Членове 5-7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на
Съвета от 11 февруари 2004 г. за установяване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение
на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, трябва да се тълкува в
смисъл, че пътниците на закъснели полети имат право на обезщетение по силата на
този регламент, когато те страдат, за сметка на такива полети, от загуба на време,
равна на или по-голяма от три часа, което е, когато достигат своя краен пункт на
пристигане три часа или повече след времето за пристигане по разписание от
въздушния превозвач. Такова забавяне обаче не дава право на пътниците на
обезщетение, ако въздушният превозвач може да докаже, че голямото закъснение е
причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати,
дори да са били взети всички необходими мерки, които се намират извън
ефективния контрол на въздушен превозвач." /решение по свързани дела C581/10 и
C629/10 и решение свързани дела C-402/07 и C-432/07/.
"Тъй като, що се отнася до закъснелите полети, това неудобство се
обективира при достигането на крайния пункт на пристигане, Съдът е постановил,
че с оглед на обезщетението по член 7 от Регламент № 261/2004 закъснението
трябва да се преценява по отношение на предварително планираното време за
пристигане в тази дестинация по разписание (вж. Решение по дело Sturgeon и др. и
Решение по дело Nelson и др.).
Понятието "краен пункт на пристигане" обаче е дефинирано в член 2, буква
з) от Регламент № 261/2004 като дестинацията, посочена на билета, представен при
5
регистрацията, или при директно свързващи полети /какъвто е настоящият случай/
дестинацията на последния полет.
Видно от цитираната съдебна практика, правото на обезщетение по
Регламента възниква за всички пътници, достигнали в своя краен пункт на
пристигане със закъснение, съгласно посоченото в Регламента.
От непротиворечивите твърдения на страните и доказателствата по делото
е видно, че ищецът не е бил превозен в своя краен пункт на пристигане
своевременно, а е достигнал същия със закъснение от повече от три часа.
Съгласно парктиката на Съда на ЕС обуславящо правото на обезщетение по
чл. 7 от Регламента е закъснението в крайния пункт на дестинацията. В конкретния
случай, това е летище С, България.
Процесното закъснение, което надвишава три часа, се приравнява на
отменен полет по смисъла на Регламента, съответно обуславя същия. В този
смисъл е Решение на Съда (четвърти състав) от 19 ноември 2009 година по
съединени дела C-402/07 и C-432/07. Макар да са превозени до своя краен пункт на
пристигане, ищците го достигат по-късно от предварително планираното време по
разписание и поради това претърпяват аналогична загуба на време.
В производството не се доказа наличието на извънредно обстоятелство по
смисъла на чл. 5, т. 3 от Регламента, което евентуално би изключило отговорността
на ответника-превозвач.
Неоснователно е възражението на ответника, че за ищците не са
възникнали права по Регламент (ЕО) № 261/2004 г., доколкото по делото не било
доказано, че полетът е изпълнен със закъснения, което да е довело до пристигане в
крайната точка на дестинацията със закъснение повече от 3 часа.
В тази връзка, следва да се посочи, че от представените по делото
доказателства, в това число и справка от flightradar24 /проследяващ на живо
въздушния трафик/, процесният полет е изпълнен със закъснение от 3 часа и 2
минути /следвало да пристигне в крайната точка на дестинацията на 04.10.2024 г. в
12:40 часа, а е пристигнал в 15:42 часа. Представеният към отговор на исковата
молба документ не следва да бъде кредитиран от съда. Същият /както се признава
в отговора на исковата молба/ е създаден от служители на ответника и именно с
цел да го ползва в настоящото производство, поради което и съдът намира, че не
следва да го цени, нито да базира изводите си на така представения документ.
Същевременно по делото се събраха доказателства /от независим източник/, от
които се установява по безспорен и категоричен начин, че процесният полет е
6
изпълнен със закъснение повече от три часа /макар и надвишаването на трите часа
да е само с 2 минути/.
С оглед изложеното съдът намира, че са налице основанията за уважаване
на предявените искове, поради което отговорността на ответника следва да бъде
ангажирана чрез присъждане на ищците на претендираното обезщетение по чл. 7
от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. в лимитирания размер от по 250 евро на всеки от тях
или обезщетение от общо 500 евро, дължимо в полза на двамата ищци.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство имат
ищците. От името на същите е направено искане за присъждане на разноски, като
същевременно са представени и доказателства за тяхното извършване, а именно за
заплатена държавна такса в размер на общо 50,00 лева и за заплатено адвокатско
възнаграждение в настоящото производство в размер на общо 800 лева, т.е. по 400
лева за всеки от ищците.
От името на ответника своевременно е направено възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищците
адвокатско възнаграждение в производството, което съдът намира за основателно.
В Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни
тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните
разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от
Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото
страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от
загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за
справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от
Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и
средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да
отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от
Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването
единствено на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да
гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се
вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които
следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат „пропорционални“.
Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се
преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата делото страна
7
действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска
съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта
на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се
отклони по изключение от този режим.” В Решение от 23.11.2017г. по съединени
дела C 427/16 и C 428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до
крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в
главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият
клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да
договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба,
приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски
съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1
ДФЕС.
В същия смисъл са и приетите от СЕС разрешения в Решение на СЕС,
Втори състав от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.
В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с горецитираната
практика на СЕС, която има превес над националната такава, като на ответника
бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адвокатско
възнаграждение. При определяне на размера им съдът следва да съобрази
наличните обективни фактори, че делото /заповедното производство/ не се
отличава с процесуални усложнения, както и реално извършените действия от
процесуалния представител. В конкретния случай от страна на адвоката не се
изисква специфична защита.
За извършената от адвокат Д. работа, изразяваща се в депозиране на искова
молба от името на двамата ищци, следва да бъде определено възнаграждение в
размер на по 300,00 лева за всеки от тях, което напълно отговаря, както на обема,
така и на характера на извършената от адвоката работа по делото.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „Б“ АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. С, район Слатина, А С, следва да бъде
осъден да заплати в полза на ищците В. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к.
Б, *** и Н. Н. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. С, бул. Е ***, сумата от общо 50,00
лева /по 25 лева за всеки от тях/, представляваща разноски за държавна такса в
исковото производство по гр.д. № 25536/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
8
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ на ищците в заповедното производство.
От името на ответника своевременно е направено възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищците
адвокатско възнаграждение в производството, което съдът намира за основателно.
В Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни
тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните
разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от
Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото
страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от
загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за
справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от
Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и
средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да
отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от
Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването
единствено на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да
гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се
вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които
следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат „пропорционални“.
Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се
преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата делото страна
действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска
съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта
на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се
отклони по изключение от този режим.” В Решение от 23.11.2017г. по съединени
дела C 427/16 и C 428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до
крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в
главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият
клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да
договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба,
приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски
съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1
9
ДФЕС.
В същия смисъл са и приетите от СЕС разрешения в Решение на СЕС, Втори
състав от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.
В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с горецитираната
практика на СЕС, която има превес над националната такава, като на ответника
бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адвокатско
възнаграждение. При определяне на размера им съдът следва да съобрази
наличните обективни фактори, че делото /заповедното производство/ не се
отличава с процесуални усложнения, както и реално извършените действия от
процесуалния представител. В конкретния случай от страна на адвоката не се
изисква специфична защита.
За извършената от адвокат Д. работа, изразяваща се в депозиране заявление
за издаване на заповед за изпълнение от името на двамата ищци, следва да бъде
определено възнаграждение в размер на по 200,00 лева за всеки от тях, което
напълно отговаря, както на обема, така и на характера на извършената от адвоката
работа по делото.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр.
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. ответникът „Б“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С, район Слатина, А С, следва да бъде осъден да заплати в полза на
адвокат Г. Д. Д., вписан в Единен регистър на адвокатите с номер: **, със съдебен
адрес: гр. В, ул. А **, на основание, сумата от 400,00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставена на заявителите безплатни правна
защита и съдействие в заповедното производство
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
При този изход на спора право на разноски в заповедното производство
имат ищците. От името на същите е направено искане за присъждане на разноски,
като същевременно са представени и доказателства за тяхното извършване, а
именно за заплатена държавна такса в размер на общо 50,00 лева. Претендират се
разноски за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ
на ищците в заповедното производство.
От името на ответника своевременно е направено възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищците
10
адвокатско възнаграждение в производството, което съдът намира за основателно.
В Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни
тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните
разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от
Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото
страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от
загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за
справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от
Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и
средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да
отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от
Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването
единствено на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да
гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се
вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които
следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат „пропорционални“.
Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се
преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата делото страна
действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска
съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта
на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се
отклони по изключение от този режим.” В Решение от 23.11.2017г. по съединени
дела C 427/16 и C 428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до
крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в
главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият
клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да
договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба,
приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски
съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1
ДФЕС.
В същия смисъл са и приетите от СЕС разрешения в Решение на СЕС, Втори
състав от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.
В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с горецитираната
11
практика на СЕС, която има превес над националната такава, като на ответника
бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адвокатско
възнаграждение. При определяне на размера им съдът следва да съобрази
наличните обективни фактори, че делото не се отличава с процесуални
усложнения, както и реално извършените действия от процесуалния представител.
В конкретния случай от страна на адвоката не се изисква специфична защита.
За извършената от адвокат Д. работа, следва да бъде определено
възнаграждение в размер на по 300,00 лева за всеки от тях, което напълно отговаря,
както на обема, така и на характера на извършената от адвоката работа по делото.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „Б“ АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. С, район Слатина, А С, следва да бъде
осъден да заплати в полза на ищците В. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к.
Б, *** и Н. Н. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. С, бул. Е ***, сумата от общо 50,00
лева /по 25 лева за всеки от тях/, представляваща разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение в заповедното производство по гр.д. № 7897/2025 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр.
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. ответникът „Б“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С, район Слатина, А С, следва да бъде осъден да заплати в полза на
адвокат Г. Д. Д., вписан в Единен регистър на адвокатите с номер: **, със съдебен
адрес: гр. В, ул. А **, на основание, сумата от 600,00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставена на заявителите безплатни правна
защита и съдействие в исковото производство
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от името на В. С. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. С, ж.к. Б, *** и Н. Н. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. С,
бул. Е *** срещу „Б“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С,
район Слатина, А С, обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 7, параграф 1, б. „a“ от Регламент
(ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети,
че „Б“ АД, ЕИК *** дължи в полза на В. С. М., ЕГН **********б и Н. Н. Р., ЕГН
********** сумата от общо 500 евро /по 250 евро на всеки от ищците/,
12
представляващи обезщетение за закъснение на полет № *** на 04.10.2024 г., по
дестинация С, България – А, Турция, довело до пристигане в крайната точка на
пътуването /А, Турция/ с повече от три часа, ведно със законна лихва от 06.02.2025
г. до изплащане на вземанията, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 7897/2025 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА „Б“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С,
район Слатина, А С да заплати в полза на В. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С,
ж.к. Б, *** и Н. Н. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. С, бул. Е ***, на основание 78,
ал. 1 ГПК, сумата от общо 50,00 лева /по 25,00 лева за всеки от тях/,
представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в
заповедното производство по гр.д. № 7897/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав.
ОСЪЖДА „Б“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С,
район Слатина, А С да заплати в полза на В. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С,
ж.к. Б, *** и Н. Н. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. С, бул. Е ***, на основание 78,
ал. 1 ГПК, сумата от общо 50,00 лева /по 25,00 лева за всеки от тях/,
представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в
исковото производство по гр.д. № 25536/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА „Б“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С,
район Слатина, А С да заплати в полза на адвокат Г. Д. Д., вписан в Единен
регистър на адвокатите с номер: **, със съдебен адрес: гр. В, ул. А **, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.,
сумата от 400,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена на заявителите безплатни правна защита и съдействие в заповедното
производство по гр.д. № 7897/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА „Б“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С,
район Слатина, А С да заплати в полза на адвокат Г. Д. Д., вписан в Единен
регистър на адвокатите с номер: **, със съдебен адрес: гр. В, ул. А **, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.,
сумата от 600,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена на заявителите безплатни правна защита и съдействие в исковото
производство по гр.д. № 25536/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
13
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14