№ 816
гр. Варна, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на пети
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Съдия:Златина Ив. Кавърджикова
при участието на секретаря Петя П. П.
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20233100501083 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 12667/23.05.2023г.
от К. Б. Т. ЕГН ********** от гр. Варна, Вилна зона „Евксиноград“, ул. „24-та“, № 42А, чрез
адв. М.П. против решение № 4080/21.12.2022г. по гр.д. № 12088/2022г. на 43-ти състав на
ВРС, с което е отхвърлена молбата й за налагане на мерки за защита срещу домашното
насилие, извършено от Н. В. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“,
бл.302, вх. 10, ет.8, ап.175, на дата 02.09.2022 г., около 19.00 – 19.15 г., в магазин „Сити
маркет“, с адрес: гр. Варна, ул. „14-та“ №10 и е осъдена да заплати по сметка на Районен
съд – Варна, държавна такса в размер на 25 лева, на основание чл.11, ал.3 ЗЗДН.
Счита обжалваното решение за постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон.
Съдът не е разгледал в съвкупност и не е съпоставил твърденията на страните и
събраните по делото доказателства. Необосновано е поставил под съмнение декларираното
от молителката в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и показанията на разпитаната
свидетелка. Ответникът не е ангажирал никакви доказателства за да опровергае твърденията
на молителката. Той е признал, че на 02.09.2022г. е бил в търговския обект, в който работи
тя. Не са обсъдени от съда справките и писмата от Пето РУ при ОД на МВР. Не е
съпоставил и фактите относно нарушената вече издадена заповед за защита от домашно
насилие, нито това ,че 02.09.2022г.не е ден за режим на лични отношения с детето им.
Блокирането на телефона на ответника е изтълкувано неправилно от съда. Той има
възможност да изплаща съобщения. Отразеното в полицейските доклади не съответства на
фактическата обстановка. Те са съставени по данни на ответника.
Моли се да за отмяна на обжалваното решение, ведно с присъждане на сторените по
делото разноски пред двете инстанции.
1
Не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Н. В. Н. ЕГН ********** от
гр. Варна, жк „Вл.Варненчик“, бл. 302, вх. 10, ет. 8, ап. 175.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
В молбата си до съда К. Б. Т. е изложила, че на 02.09.2022г. /петък/ около 17.45ч.
бащата на дъщеря й Н. В. Н. я потърсил по телефона от непознат номер. Започнал да й вика
да оттегли подадената от нея молба за защита, тъй като щял да загуби работата си. Казал й:
«Тъпа си. Ти на глава с мен няма да излезеш. Щ ети съсипя живота и на тебе и на детето.
Няма да се спра. Ще те смажа. Ще те унищожа». Тъй като била на работа и обслужвала
клиенти се притеснила от думите му и затворила телефона. По-късно същея ден, към 19.10-
19.15ч. ответникът Н. В. Н. проявил грубо отношение към нея и психически тормоз, идвайки
в магазина, в който работи в гр. Варна, Вилна зона «Траката», ул. «14-та», № 10-Магазин
«Сити маркет», собственост на «Трилениум» ООД-Варна. Бил афектиран и видимо пил,
карал се под претекст, че иска да вземе дъщеря им със думите:» Мога да я вземам, когато си
поискам. Никой не може да ми забрани да вземам дъщеря си». Бил груб към нея. Повтарял
същите обиди и закани, като по телефона. Това се случвало в присъствието на клиенти в
магазина. Предвид агресивното му поведение и това ,че е видимо пиян се обадила в Пето РУ
на МВР.
Иска да бъдат наложени на ответника мерки за защита, понеже инцидентът от
02.09.2022г. е извършен от Н. В. Н. при действието на издадените в нейна полза предходни
заповеди за защита по влязло в сила на 14.02.2022г. решение по гр.д. № 118329/2021г. на 43-
ти състав на ВРС и висящо друго производство по гр.д. № 11614/2022г. на 20-ти състав на
ВРС.
Моли да бъде забранено на ответника за максимално допустимия определен срок да
му бъде забранено да доближава жилището, което обитава в гр. Варна, Вилна зона
«Траката», ул. «24-та», № 42А, местоработат й в гр. Варна, Вилна зона «Траката», ул. «14-
та», № 10-магазин «Сити маркет», собственост на «Трилениум» ООД, местата й за социални
контакти и отдих.
В о.с.з. на 14.10.2022г. ответникът Н. В. Н. обяснява, че понеже не взел детето през
лятото, същият ден-в петък решил да го вземе за четири дни и затова си взел отпуска и след
работа отишъл да говори с майката и вземе дъщеря си от петък до понеделник. Заявява, че
по телефона е нямало как да се договори с майката, понеже тя е блокирала телефона му.
Отрича да е бил употребил алкохол, да я е обиждал, да е викал. Казал на майката да излезе
зад щанда и да говорят, но тя отишла в страничния коридор и звъннала в полицията.
Моли се да бъде отхвърлена молбата за защита по ЗЗДН. Претендира присъждане на
сторените разноски. .
Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства, както и
предвид становищата на страните пред въззивната инстанция приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, че те са родители на детето Б. ЕГН **********, като
2
родителските права са предоставени на майката К. Б. Т., а на бащата Н. В. Н. е определен
режим на лични отношения с детето Б. всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца –
от 09:00ч. в събота до 18:00ч. в неделя, с преспиване, в дома на бащата, без присъствието на
майката, един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск и втората
половина от Коледните и Великденските празници.
Приобщена към доказателствения материал по делото е представена от К. Б. Т.
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която е декларирала осъществен от Н. В. Н. по отношение
на нея акт на домашно насилие от 02.09.2022г., изразяващ се в грубо отношение, психически
тормоз и заплаха за физическа саморазправа:
- около 17.45ч. Н. В. Н. я потърсил по телефона от непознат номер. Започнал да й
вика да оттегли подадената от нея молба за защита, тъй като щял да загуби работата си.
Казал й: «Тъпа си. Ти на глава с мен няма да излезеш. Щ ети съсипя живота и на тебе и на
детето. Няма да се спра. Ще те смажа. Ще те унищожа». Тъй като била на работа и
обслужвала клиенти се притеснила от думите му и затворила телефона;
- по-късно около 19.10ч.-19.15ч. на същата дата ответникът Н. В. Н. проявил грубо
отношение към нея и психически тормоз, идвайки в магазина, в който работи в гр. Варна,
Вилна зона «Траката», ул. «14-та», № 10-Магазин «Сити маркет», собственост на
«Трилениум» ООД-Варна. Бил афектиран и видимо пил, карал се под претекст, че иска да
вземе дъщеря им със думите:» Мога да я вземам, когато си поискам. Никой не може да ми
забрани да вземам дъщеря си». Бил груб към нея. Повтарял същите обиди и закани, като по
телефона. Това се случило в присъствието на клиенти в магазина. Предвид агресивното му
поведение и това, че е видимо пиян се обадила в Пето РУ на МВР.
Като доказателство по делото е приложена преписката на Пето РУ-ОДМВР-Варна по
сигнала за домашно насилие на 02.09.2022г. и 03.09.2022г. Същата съдържа
предупредителни протоколи по чл. 65 от ЗМВР от 03.09.2022г. за К. Б. Т. и Н. В. Н..
Наложени са мерки за защита на К. Б. Т. по по гр.д. № 118329/2021г. на 43-ти състав
на ВРС, като Н. В. Н. е задължен да се въздържа от домашно насилие.
Издадена е заповед за незабавна защита по отношение на К. Б. Т. срещу Н. В. Н. по
гр.д. № 111614/2022г., като отново е наложена мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН-
извършителят е задължен да се въздържа от домашно насилие.приложена
С решение № 594/17.05.2023г. по в.гр.д. № 765/2023г. на ВОС-ГО по молбата на К. Б.
Т., действаща като майка и законен представител на детето Б., са наложени мерки за защита
срещу Н. В. Н., като е задължен да се въздържа от домашно насилие по отношение на
детето, забранено му е да приближава на по-малко от 100.00м. детето Б., жилището в което
се отглежда в гр. Варна , Вилна зона „Евксиноград“, ул. 24-та“, № 42А, детската градина-
ЦДГ № 13, „Мир“, находяща се в гр. Варна, ул. „Н.Михайловски“, № 6 и филиалът на
същата в гр. Варна, ул. „Т.Икономов“, № 36, както и местата за социални контакти и отдих
на детето, за срок от 18 месеца.
За доказване твърденията в молбата за защита, пред първоинстанционния съд са
3
изслушани показанията на свидетелката А.Д. Д. ,без родство и дела със страните. На 1-2
септември към 19 часа отишла да пазарува и се види с бившите си колеги в магазина, в
който преди работела. Влязла да ползва тоалета. В това време от търговската площ на
магазина чула крясъци и мъжки глас, който казвал „ще те….изтегли си шибаната молба, ще
те унищожа“. После женски глас, познат й като гласа на К. отговорил, че ще извика
полиция. Излязла и видяла колежката си К. и Н. да се карат. Напазарувала и застанала на
опашката за касата, където работела К.. Н. бил вътре в магазина и се карали. Не изчакала
издането на полицията. Платила продуктите и си тръгнала.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Домашно насилие, според разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН /ред. ДВ бр. 102/2009г./ е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство, като за
психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие,
извършено в негово присъствие.
За да се явява основателна молбата за мерки за защита срещу домашно насилие, в
тежест на молителката К. Б. Т., понастоящем въззивница е да докаже, че Н. В. Н. е
осъществил твърдяния от нея акт на домашно насилие на сочената от нея дата-02.09.2022г.,
с оглед подадената от нея молба за защита, а в тежест на ответника Н. В. Н.-да представи
доказателства оборващи изложеното от молителката в подадената по реда на ЗЗДН
декларация.
Настоящият състав намира, че като акт на домашно насилие следва да бъде възприето
случилото се при срещата на Н. В. Н. с майката на детето си Б.-К. Б. Т., на 02.09.2022г. към
19.10-19.15ч. в магазина, в който работи, в работно време и докато обслужва клиенти.
Обстоятелствата, които се твърдят в молбата за защита, за извършен от Н. В. Н. акт на
домашно насилие на 02.09.2022г. са декларирани с подписаната от молителката декларация
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, на която съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН законодателят придава
доказателствена сила.
Неоснователни са оплакванията, че молителката е представила по делото две
декларации и те са с противоречиво съдържание. Да, представени са две декларации, но с
оглед изисканите от съда уточнения на твърденията на молителката да опише подробно
извършените от ответника деяния, в това число да посочи евентуално отправените обиди,
закани и/или заплахи, да формулира конкретен петитум и представи декларация по чл. 9, ал.
3 от ЗЗДН, в която описанието на осъществения акт на домашно насилие да съответстват на
направените уточнения. Представянето на уточнителната молба вх. № 62501/13.09.2022г. е
наложило представянето и на втората декларация, съответстваща на направените уточнения.
Противоречие в декларираните обстоятелства няма. Цени се от съда декларацията, подадена
с уточняващата молба вх. № 62501/13.09.2022г.
4
Декларираните обстоятелства, че Н. е обиждал и заплашвал Т. при срещата им на
02.09.2022г., следва да бъдат приети за доказани предвид представената от нея декларация
по чл. 9, ал. 3 от ГПК на л. 21 от първоинстанционното дело, потвърдени от свидетелските
показания на разпитаната пред ВРС свидетелка А.Д. Д., лично възприела отправените закани
към бившата си колежка К., както я нарича. Съдът дава вяра на така събраните писмени и
гласни доказателства, че Н. е искал Т. да оттегли молбата си за защита срещу него,
отправяйки й и закани, че ще я унищожи и предвид представеното пред въззивна инстанция
решение № 594/17.05.2023г. по в.гр.д. № 765/2023г. на ВОС-ГО, образувано по молбата за
защита на К. Б. Т. срещу Н. В. Н. вх. № 5886/26.08.2022г. за инцидента на 13-14.08.2022г. с
детето Б.. Дори и да е отишъл бащата да уговори вземане на детето Б. в петък 02.09.2022г.,
то за осъществяването на режим от 4 дни, вместо полагащия му се по съдебното решение 1-
месечен период на личен контакт, е следвало да договори това с майката предварително. Не
може да се очаква да вземе детето след обаждане по телефона в 17.45ч. същия ден и лично
явяване при майката на детето след 19.00ч., предизвиквайки скандал на работното й място.
Ако и да е блокиран от майката телефона му, той явно е намерил начин да се свърже с нея,
но за да й отправи закани и обиди. Твърденията в молбата за защита се потвърждават и от
данните в справката, изискана от Пето РУ –ОДМВР-Варна, доколкото е отразен сигнала за
инцидента на 02.09.2022г. Случилото се на 03.09.2022г. и това бащата взел ли е или не
детето Б. при себе си тогава е без правно значение по спора.
От друга страна не са ангажирани никакви доказателства от ответника, които да
опровергават събраните по делото по инициатива на молителката доказателства.
Настоящият състав прави извод, за разлика от ВРС, че молбата за защита по отношение на
К. Б. Т., срещу Н. В. Н. за случилото се на 02.09.2022г., който й е отправил обиди и закани е
основателна. Следва да бъдат предприети мерки за защита.
Трябва да бъде отчетена тежестта на конкретно извършените действия от страна на
въззиваемия, въздигнати от закона като противоправни-чл. 2 от ЗЗДН и квалифицирани като
домашно насилие, от една страна и посочените от молителката, настояща въззивница
мерки, без да се явяват обвързващи съда, като се преценява адекватността им-постигане
целите на закона, но едновременно с това да не се стига до прекомерно ограничаване на
правата на ответника.
Настоящият състав намира за адекватна мярката за задължаване на извършителя да
се въздържа от насилие по отношение на К. Б., на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН. Тя
обаче не се явява достатъчна за защитата й. Процесният акт на домашно насилие е извършен
при действаща заповед за защита по силата на решение № 318/14.02.2022г. по гр.д. №
18329/21г. на ВРС-43-ти състав, с което Н. В. Н. е задължен да се въздържа от домашно
насилие по отношение на К. Б. Т.. Следва на Н. В. Н. да бъде забранено да приближава на
по-малко от 50м. К. Б. Т., жилището й, находящо се в гр. Варна ,Вилна зона „Евксиноград“,
ул. „24-та“, № 42А, местоработата й с адрес гр. Варна, Вилна зона „Евксиноград“, ул. 14, №
10-Магазин „Сити маркет“ и местата й за социални контакти и отдих за срок от 12 месеца.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено, включително в частта за
5
разноските и постановено решение в горния смисъл.
С оглед изхода на спора следва да бъде прието, че на основание чл. 5 ал. 4 от ЗЗСДН
на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на 200,00лв., който е минималният по
ЗЗДН, съобразно вида и характера на деянието, както и имущественото му състояние.
На основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН, в тежест на ответника следва да бъде възложено
заплащането на дължимата за първата инстанция държавна такса от 25,00 лв., както и в
полза на В. П. разноските от 600.00 представляващи заплатено адвокатско възнаграждение,
съгласно договор за правна защита и съдействие от 05.09.2022г. и списък на разноските по
чл. 80 от ГПК. За въззивната инстанция в полза на К. Т. следва да бъдат присъдени още
600.00лв. заплатено адвокатско възнаграждение, намалено от съда, с оглед направеното от
насрещната страна възражение за прекомерност /цялото в размер на 1000.00лв., съгласно
договор за правна защита и съдействие от 23.02.2023г./ и предвид ниската действителна
фактическа и правна сложност на делото, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, до
минимума по чл. 22 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, доколкото с въззивното решение се уважава искането да бъде издадена
заповед за защита и разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
Отново с оглед изхода на спора Н. Н. следва да бъде осъден да заплати по сметка на
ВОС дължимата за въззивното производство държавна такса в размер на 12.50лв., т.к. не е
платена такава с подаването на въззивната жалба, на осн. чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4080/21.12.2022г. по гр.д. № 12088/2022г. на 43-ти състав на
ВРС, с което е отхвърлена молбата на К. Б. Т. ЕГН ********** от гр. Варна, Вилна зона
„Евксиноград“, ул. „24-та“, № 42А, за налагане на мерки за защита от домашното насилие,
извършено от Н. В. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“, бл.302,
вх. 10, ет.8, ап.175, на 02.09.2022 г., около 19.10 – 19.15 г., в магазин „Сити маркет“, с адрес:
гр. Варна, Вилна зона „Евксиноград“, ул. „14-та“ № 10 и е осъдена да заплати по сметка на
Районен съд – Варна, държавна такса в размер на 25 лева, на основание чл.11, ал.3 ЗЗДН и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ЗАДЪЛЖАВА Н. В. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“,
бл.302, вх. 10, ет.8, ап.175 да се въздържа от домашно насилие по отношение на К. Б. Т. ЕГН
********** от гр. Варна, Вилна зона „Евксиноград“, ул. „24-та“, № 42А, на осн. чл. 5, ал. 1,
т. 1 от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на Н. В. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“,
бл.302, вх. 10, ет.8, ап.175 да приближава на по-малко от 50 метра пострадалата К. Б. Т.
ЕГН **********, от гр. Варна, Вилна зона „Евксиноград“, ул. „24-та“, № 42А, жилището й,
находящо се в гр. Варна, Вилна зона „Евксиноград“, ул. „24-та“, № 42А, местоработата й-
Магазин „Сити маркет, находящ се в гр. Варна, Вилна зона „Евксиноград“, ул. „14-та“, № 10
6
и местата й за социален контакт и отдих, за срок от 12 месеца, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 3 от
ЗЗДН.
ОСЪЖДА Н. В. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“,
бл.302, вх. 10, ет.8, ап.175, да заплати по сметка на Варненски Окръжен съд сумата от
25.00лв., представляваща дължима държавна такса по първоинстанционното производство и
сумата от 12.50лв., представляваща дължимата за въззивното производство държавна такса,
или общо 37.50лв., на осн. чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Н. В. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“,
бл.302, вх. 10, ет.8, ап.175, да заплати на К. Б. Т. ЕГН ********** от гр. Варна, Вилна зона
„Евксиноград“, ул. „24-та“, № 42А,разноски по първоинстанционното дело в размер на
600.00лв. и разноски по въззивното дело в размер на 600.00лв., или общо сумата от
1200.00лв., на осн. чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание
член 17, ал. 6 от ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита по въззивното решение, на осн. чл. 17, ал. 5,
предл. последно от ЗЗДН.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7