Р Е Ш Е Н И Е
261347/16.4.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети състав, гражданско отделение в открито
съдебно заседание, проведено на 16 март
две хиляди двадесет и първа година в състав:
Районен
съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка
Иванова като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 15148 по описа за
2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от „Д.х." АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Енчо Вълков Малев за
осъждане на „Т Х." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Гешо
Симеонов Любенов да му заплати сума в
общ размер от 8316.00 /осем хиляди триста и шестнадесет/ лева,
представляваща сбор от дължими суми по 23 броя фактури, издадени в периода
05.8.2019 г. – 20.9.2019 г. и подробно посочени в обстоятелствената част на
молбата в табличен вид, ведно със законната лихва от подаване на молбата до
окончателното изплащане на сумата. Претендира
се и осъждане на ответника да заплати на ищеца
сторените разноски за производството.
Твърденията в молбата от които ищецът
черпи права в производството са, че "Д.х."
АД /доставчик/ е в трайни търговски отношения с ответника „Т Х." ЕООД ***
/получател/ във връзка с договор за
продажба и доставката на хляб и хлебни изделия. Съгласно утвърдената между
страните практика получателят на стоката „Т Х." ЕООД е следвало да заплати
доставената стока в срок до 30 /тридесет/ дни след получаването й. Практиката и механизмът на доставяне и
издаване на фактури винаги е бил един и същ като при доставката доставчикът „Д.х."
АД е издавал фактура за доставената стока по вид и количество, които са се
приемали и подписвали от получателя „Т Х." ЕООД, ***.
Предвид
забава на получателя да заплати доставената му стока за м. август и м.
септември 2019г. на стойност 10316.00 лева,
на 09.12.2019г. „Добруджански хляб" е изпратил покана за доброволно
изпълнение до получателя, в която са описани задълженията и фактурите-23 броя,
като с поканата е предоставен допълнителен 7-дневен срок за доброволно
изпълнение. поканата е получена от ответника
на 09.12.2019г., т.е. след дата 16.12.2019г. същият е изпаднал в забава и по отношение на
допълнително дадения срок за изпълнение. На
основание чл.303а от ТЗ не е било необходимо изпращането на покана, тъй
като видно от всяка фактура, надлежно връчена и разписана от получателя „Т Х."
ЕООД уговореният срок за изпълнение по
всяка една от фактурите е бил изтекъл отдавна, но доставчикът е поканил
повторно получателя единствено предвид трайните търговски отношения между тях.
След получаване на поканата за доброволно
изпълнение получателят на стоките е заплатил на 24.01.2020 г. сума в размер на
2000 лева, като остава дължима сума в размер на 8316.00 лева, по фактури
съгласно приложена справка. Със заплащане на
сумата в размер на 2000 лева за което е представена разписка, длъжникът е признал задължението си. Давани са обещания да се плати целият размер на дълга,
поради което не са предприемани действия по съдебна защита, въпреки че
държавната такса за обезпечение е заплатена още на 14.02.2020 г. След
заплащането на сумата от 2000 лева е налице остатък от задължение в размер на
8316.00 лева, който представлява сбор от фактури, съгласно посочения по-долу
опис на неплатени 23 броя фактури, описани в исковата молба. Същите
са издадени в периода 05.8.2019 г. – 20.9.2019 г.
Ищецът
е посочил банкова сметка *** ТБ „Уникредит Булбанк“
АД.
В
срока за отговор не е постъпил такъв от
ответника.
В съдебно заседание ищецът чрез
процесуалния си представител адв.Д.Дочев от ВАК поддържа
молбата и моли да се уважи.
Ответникът,
редовно уведомен за инициираното производство не изпраща представител в съдебно заседание,
не представя доказателства и не изразява становище по иска.
Съдът
след преценка на събраните в производството доказателства както поотделно, така
и в тяхната съвкупност намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
От
представените с молбата писмени доказателства в заверени копия се установяват твърденията в молбата, че
страните са в правоотношения по неформален договор за търговска продажба през
посочения период, както и се установяват
твърденията в молбата за издадени фактури със задължено лице ответното дружество. Предявените искове са с
пр.осн.чл.327 ТЗ и чл.86 ЗЗД.
С определение по реда на чл.146 ГПК съдът
е обявил на страните, че не са налице
спорни факти и обстоятелства във връзка с предмета на делото и че ищецът
представя доказателства в подкрепа на твърденията си в молбата за дължимост на процесните суми. Не
е налице оспорване от страна на ответника на предявените искове както по
основание, така и по размер.
Предвид
процесуалното поведение на ответника съдът намира, че същият не оспорва твърденията в молбата, както и задължението
си към ищеца за заплащане на претендираните в исковата
молба по размер суми и на посоченото
основание, поради което приема, че
същото съществува, настъпила е неговата изискуемост и не е погасено доброволно
до момента от ответника, който е в забава.
Съдът като взе предвид, че ответникът не е
оспорил твърденията в молбата, не е направил възражения по тях, не е ангажирал
доказателства и не се е явил в съдебно заседание, както и че са налице предпоставките за постановяване
на неприсъствено решение намира, че предявените искове са основателни в
хипотезата на чл.238 и чл. 239 ГПК и следва да се уважат.
На осн.чл.86 ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата.
Съдът като взе предвид, че до приключване на
последното заседание ищецът е представил
списък на разноските по чл.80 ГПК, намира, че искането по чл.78 ГПК е основателно и следва да се уважи
като ответникът следва да му заплати разноски за производството съгласно
представения списък по чл.80 ГПК в размер на 332.64 лева заплатена държавна
такса и 960 лева с ДДС заплатено възнаграждение
за адвокат. Съдът следва да присъди и разноските, които ищецът е заплатил в обезпечителното производство по ч.гр.д. № 2961/2020 на ДРС, X състав, а именно д.т в размер на 40 лева и възнаграждение за
адвокат в размер на 960 лева с ДДС. Същите се присъждат от съда, който е
разгледал исковото производство по обезпечения иск на основание ТР № 6/2013 г., постановено по ТД № 6/2012 г.
на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Т Х." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Гешо Симеонов Любенов да заплати на „Д.х." АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Енчо Вълков Малев сума в общ размер на 8316.00 /осем хиляди
триста и шестнадесет/ лева, представляваща сбор от дължими суми по 23
броя фактури за продажба на хляб и хлебни изделия, издадени в периода 05.8.2019
г. – 20.9.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 25.11.2020
г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сторените по делото разноски, включително и направените такива в
обезпечителното производство по ч.гр.д. № 2961/2020 на РС Добрич, X състав в размер на общо 2292.64
/две хиляди двеста деветдесет и два лева и 64 ст./ на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
не подлежи на обжалване на осн.чл.239, ал.4 ГПК.
Да се връчи препис от решението
на страните.
Районен съдия: