Р Е Ш Е Н И Е
260381/20.10.2021г.
20.10.2021г.,
гр.Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и първи
септември през две
хиляди и двадесет и първа година, в следния състав:
Районен
съдия: Мирослав Марков
при секретаря А.Пушевска,
като разгледа докладваното от съдията,
гражданско дело №2017
по описа за 2019 год. на Районен съд – Шумен,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявени от “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, ЕИК ***, с адрес: гр. София, район „Младост”, Ж.К. „***4“, Бизнес Парк
София, сграда 6, представлявано от Д.К.К.–
изпълнителен директор, заедно с М.С.– член на Съвета на директорите, пълномощник:
З.Й.Ц., адвокат от АК – София срещу Б.Б.Б. с ЕГН **********,
с адрес: ***, положителни установителни
искове с правно основание, чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр.
чл. 415, ал. 1 за признаване за установено в отношенията между страните, че в
полза на дружеството ищец съществува вземане против ответника в размер на 1961.44
лв. (хиляда деветстотин шестдесет и един лева и четиридесет и четири стотинки)
– неизпълнени парични задължения на длъжника, произтичащи от следните договори
между него и „Теленор България“ ЕАД (Космо България
Мобайл“ ЕАД): Допълнително споразумение № ********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 07.12.2013 г.; Договор за мобилни
услуги № *********/15.05.2014 г.; Договор за мобилни услуги № ********* от
10.09.2015 г.; Договор за мобилни услуги № *********/21.03.2016 г.; Договор за
мобилни услуги № *********/21.03.2016 г.; Сертификат за пакетни услуги Globul Combo + № *********/21.03.2016
г.; Договор за мобилни услуги № *********/25.08.2016 г.; Допълнително
споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за
лизинг от 04.11.2016 г. Задълженията са начислени в издадени от „Теленор България“ ЕАД с предишно наименование „Космо
България Мобайл“ ЕАД фактури, както следва: сумата от 82.95 лв. по фактура №
**********/01.12.2016 г. с падеж 16.12.2016 г.; сумата от 122.76 лв. по фактура
№ **********/01.01.2017 г. с падеж 16.01.2017 г.;
сумата от 117.71 лв. по фактура № ********** от 01.02.2017 г. с падеж
16.02.2017 г., сумата от 20.06 лв. по фактура № **********/01.03.2017 г. с
падеж 16.03.2017 г., както и неизплатено задължение за неустойки за предсрочно
прекратяване на договорите за предоставяне на услуги по вина на потребителя в
общ размер на 1032.64 лв. и предсрочно изискуем остатък от неначислени
лизингови вноски в общ размер на 585.32 лв., общо в размер на 1617.96 лв. по
фактура № **********/01.04.2017 г. с падеж 16.04.2017 г. и законната лихва от
завеждане на заявлението – 06.03.2019 г. до изплащане на вземането.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителните искове, навеждайки следните фактически
твърдения:
Между между длъжника и „Теленор
България“ ЕАД са сключени: Допълнително споразумение № ********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 07.12.2013 г.; Договор за
мобилни услуги № *********/15.05.2014 г.; Договор за мобилни услуги № *********
от 10.09.2015 г.; Договор за мобилни услуги № *********/21.03.2016 г.; Договор
за мобилни услуги № *********/21.03.2016 г.; Сертификат за пакетни услуги Globul Combo + №
*********/21.03.2016 г.; Договор за мобилни услуги № *********/25.08.2016 г.;
Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги и
Договор за лизинг от 04.11.2016 г.
Предвид неизпълнение на поетите от ответника задължения, по инициатива
на ищеца е учредено заповедно производство, по което в полза на ищеца е
издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Същата е връчена с
уведомление на ответника. На ищеца е указано и за него е налице правен интерес
от провеждане на избраната форма на искова защита.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът, чрез процесуален
представител е подал отговор на исковата молба, като изразява становище, че
предявените искове са неоснователни, поради наличие на заболяване на ответника.
Съдът е събрал като относими
по делото представените с исковата молба писмени доказателства: 2 бр.
пълномощни, договор за правна защита и съдействие №4700-1/19.06.2019 г.,
фактура №**********/19.06.2019 г., договор за мобилни услуги от 15.05.2014 г.,
приложение – ценова листа за частни клиенти от 15.05.2014 г., договор за
мобилни услуги от 10.09.2015 г., приложение – ценова листа за частни клиенти от
10.09.2015 г., допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани
услуги от 07.12.2015 г., договор за лизинг от 07.12.2015 г., запис на заповед
от 07.12.2015 г., приложение – ценова листа за частни клиенти от 07.12.2015 г.,
декларация-съгласие от 07.12.2015 г., договор за мобилни услуги от 21.03.2016
г., декларация-съгласие от 21.03.2016 г., приложение – ценова листа за частни
клиенти от 21.03.2019 г., договор за мобилни услуги от 21.03.2016 г.,
приложение – ценова листа за частни клиенти от 21.03.2016 г., декларация
съгласие от 21.03.2016 г., сертификат за пакетни услуги от 21.03.2016 г.,
декларация съгласие от 21.03.2016 г., приложение – ценова листа за частни
клиенти от 21.03.2016 г., договор за мобилни услуги от 25.08.2016 г.,
декларация-съгласие от 25.03.2016 г., приложение – ценова листа за частни
клиенти от 25.08.2016 г., договор за лизинг, декларация-съгласие от 25.03.2016
г., приложение – ценова листа за частни клиенти от 25.03.2016 г., допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги от 04.11.2016 г., договор
за лизинг от 04.11.2016 г., запис на заповед от 04.11.2016 г.,
декларация-съгласие от 04.11.2016 г., приложение – ценова листа за частни клиенти
от 04.11.2016 г., 5 бр. фактура от л.57 до л.68.
По делото е
назначена и приета съдебно-психиатрична експертиза. Същата е дала заключение,
че се касае за лице, което е с психично заболяване, като впоследствие е развило
и душевно заболяване „психоза“. От години е лекуван, което не е довело до
промяна в състоянието му. Безспорно според вещото лице, ответникът не е
разбирал какво подписва, какво върши и какви последици носи това за него. Експертизата
приема, че има разстройство на съзнанието при увредени базисни интелектуални годности. Отделно има шизофренното
заболяване. Ответникът е без увредени двигателни функции, но с видим психичен
дефект.
В хода на
производство е разпитана като свидетел С.М.Т.
баба на ответника. Същата посочва, че Б. сам е ходил в търговските
обекти, когато е подписвал договорите. Същият е с видими психични проблеми.
Настоящият съдебен
състав, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установени
следните фактически констатации и правни изводи:
По фактическата
обстановка по делото не спори между страните. Тя е посочена по-горе и е
безспорна. съдът кредитира назначената и приета по делото експертиза. Съдът
приема за безспорно, че в случая се касае за недееспособно лице, което е
установено с назначената по делото експертиза. Същото не е могло да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководите постъпките си. Според чл. 27, ал. 1 от ГПК страната трябва да е
процесуално правоспособна. Наличието на процесуална правоспособност е
предпоставка за възникването на качеството на страна по гражданско дело,
респективно за допустимост на гражданския процес, и за нея съдът следи
служебно.
Ето защо, съдът
приема исковата претенция по същество за неоснователна.
Съдът основава
решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и
върху закона.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ и отхвърля предявените
искове за признаване за установено в отношенията между
страните, че Б.Б.Б. с ЕГН **********, с адрес: *** дължи на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ***, с
адрес: гр. София, район „Младост”, Ж.К. „***4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Д.К.К.– изпълнителен директор,
заедно с М.С.– член на Съвета на директорите, пълномощник: З.Й.Ц., адвокат от
АК – София: сумата от 1961.44 лв. (хиляда деветстотин шестдесет и един лева и
четиридесет и четири стотинки) – неизпълнени парични задължения на длъжника,
произтичащи от следните договори между него и „Теленор
България“ ЕАД (Космо България Мобайл“ ЕАД): Допълнително споразумение № *********
към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 07.12.2013 г.;
Договор за мобилни услуги № *********/15.05.2014 г.; Договор за мобилни услуги
№ ********* от 10.09.2015 г.; Договор за мобилни услуги № *********/21.03.2016
г.; Договор за мобилни услуги № *********/21.03.2016 г.; Сертификат за пакетни
услуги Globul Combo + №
*********/21.03.2016 г.; Договор за мобилни услуги № *********/25.08.2016 г.;
Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги и
Договор за лизинг от 04.11.2016 г. Задълженията са начислени в издадени от „Теленор България“ ЕАД с предишно наименование „Космо
България Мобайл“ ЕАД фактури, както следва: сумата от 82.95 лв. по фактура №
**********/01.12.2016 г. с падеж 16.12.2016 г.; сумата от 122.76 лв. по фактура
№ **********/01.01.2017 г. с падеж 16.01.2017 г.;
сумата от 117.71 лв. по фактура № ********** от 01.02.2017 г. с падеж
16.02.2017 г., сумата от 20.06 лв. по фактура № **********/01.03.2017 г. с
падеж 16.03.2017 г., както и неизплатено задължение за неустойки за предсрочно
прекратяване на договорите за предоставяне на услуги по вина на потребителя в
общ размер на 1032.64 лв. и предсрочно изискуем остатък от неначислени
лизингови вноски в общ размер на 585.32 лв., общо в размер на 1617.96 лв. по
фактура № **********/01.04.2017 г. с падеж 16.04.2017 г. и законната лихва от
завеждане на заявлението – 06.03.2019 г. до изплащане на вземането.
Решението
може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен срок от получаването му от
страните.
След
влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.д.№738/2019г. по описа на РС-Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: