Решение по дело №290/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 23.01.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на тринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в следния състав

СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА

при участието на секретаря Цветелина Пецева,

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 290 П.описа З.2018 година на Софийски градски съд, З.да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 327 от ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, чл. 92, ал. 1, чл.55, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът “С.Т.” АД, ЕИК *******, твърди, че е сключил с ответника “У.С.Б.ЗА А.Л.П.О.” ЕАД, ЕИК *******, Договор за възлагане на обществена поръчка за периодично повтарящи се доставки на лекарствени продукти З.нуждите на “УСБАЛО” ЕАД № Д4-79 от 13.10.2016 г. и Договор З.възлагане на обществена поръчка З.периодично повтарящи се доставки на лекарствени продукти З.нуждите на “УСБАЛО” ЕАД № Д4-4 от 30.01.2017 г. Твърди, че във връзка с гореописаните договори е извършил доставките на стоките по описани фактури. Твърди, че по издадени от него на ответника в периода от 03.05.2017 г. до 30.11.2017 г. фактури е доставил лекарствени продукти по Договор № Д4-79 от 13.10.2016 г. З.сумата от 4 201 701,74 лева, които не са платени от ответника към датата на подаване на исковата молба. Твърди, че по издадени от него на ответника в периода от 03.07.2017 г. до 01.12.2017 г. фактури е доставил лекарствени продукти по Договор № Д4-4 от 30.01.2017 г. З.сумата от 745 323,11 лева, които не са платени от ответника към датата на подаване на исковата молба.

Ищецът твърди, че падежът на задължението по всяка фактура е 60 дни след доставката и издаването на оригинална фактура, но доставените стоки по фактурите в съответния период, описани в исковата молба, не са платени или не са платени на падежа. Твърди, че в чл. 29 от всеки от сключените между страните договори (Договор № Д4-84/2015 г., Договор № Д4-93/2015 г., Договор № Д4-3/2016 г., Договор № Д4-33/2016 г., Договор № Д4-41/2016 г., Договор № Д4-79/2016 г., Договор № Д4-103/2016 г. и Договор № Д4-4/2017 г.) страните са уговорили неустойка в размер на законната лихва върху стойността на съответното закъсняло плащане.

Ищецът твърди също, че във връзка с Договор № Д4-79/2016 г. е предоставена на ответника банкова гаранция З.изпълнение с изх. № 950 от 07.10.2016 г., издадена от “С.Ж.Е.” АД З.сумата от 788 313,49 лева с валидност до 31.01.2018 г. Твърди, че на 31.01.2018 г. банковата гаранция е усвоена от ответното дружество до размер от 634 878,38 лева поради неизпълнение на задължения на ищеца по чл. 9, ал. 2 от договора, с което ответникът се бил обогатил без основание. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Договор № Д4-79/2016 г., към датата на доставката срокът на годност на стоките следва да бъде не по-малък от 65%. Твърди, че в чл. 28 от Договор № Д4-79/2016 г. е предвидена неустойка във връзка с доставката на лекарствени продукти, чийто срок на годност е по-малък от предвидения такъв от 65% към датата на доставката.

Ищецът твърди, че клаузата на чл. 9, ал. 2 от Договор № Д4-79/2016 г. е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД поради противоречие на закона (чл. 80, б. “ж” от Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 06.11.2001 г. З.утвърждаване кодекс на Общността относно лекарствените продукти З.хуманна медицина, т. 5.5. от Ръководството, чл. 9, ал. 3, т. 6 от Наредба № 39/13.09.2007 г. З.принципите и изискванията З.Добрата дистрибуторска практика). Въвежда доводи, че съгласно нормативните правила на добрата дистибуторска практика като търговец на едро на лекарствени продукти следва да спазва стриктно правилото, че “партидите с най-кратък срок на годност се продават първи”, под страх от имуществени санкции и принудителни административни мерки.

Твърди, че клаузата на чл. 9, ал. 2 вр. с чл. 28 от Договор № Д4-79/2016 г. е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД поради противоречие на добрите нрави. Сочи, че З.ответника не са възникнали вреди от по-малкия срок на годност от договорения З.лекарствен продукт, който е потребен в лечебния процес, доколкото разрешеният за употреба лекарствен продукт има напълно еднакви терапевтични и фармакологични качества от първия ден на производството на съответната партида до последния ден от срока му на годност. Сочи, че с тази неустойка се достига до необосновано намаляване на договорената продажна цена и неоснователно обогатяване на лечебното заведение. Твърди, че неустойката не отговаря на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 4 201 701,74 лева, представляваща главница по вземания за доставка на лекарствени продукти съгласно Договор № Д4-79 от 13.10.2016 г. по издадени от ищеца на ответника фактури №№ **********/03.05.2017 г., **********/03.05.2017 г., **********/04.05.2017 г., **********/05.05.2017 г., **********/10.05.2017 г., **********/11.05.2017 г., **********/11.05.2017 г., **********/12.05.2017 г., **********/12.05.2017 г., **********/16.05.2017 г., **********/16.05.2017 г., **********/16.05.2017 г., **********/19.05.2017 г., **********/19.05.2017 г., **********/22.05.2017 г., **********/23.05.2017 г., **********/30.05.2017 г., **********/30.05.2017 г., **********/30.05.2017 г., **********/30.05.2017 г., **********/02.06.2017 г., **********/02.06.2017 г., **********/02.06.2017 г., **********/19.06.2017 г., **********/19.06.2017 г., **********/19.06.2017 г., **********/20.06.2017 г., **********/22.06.2017 г., **********/23.06.2017 г., **********/23.06.2017 г., **********/23.06.2017 г., **********/28.06.2017 г., **********/03.07.2017 г., **********/03.07.2017 г., **********/03.07.2017 г., **********/03.07.2017 г., **********/03.07.2017 г., **********/03.07.2017 г., **********/04.07.2017 г., **********/06.07.2017 г., **********/06.07.2017 г., **********/09.07.2017 г., **********/11.07.2017 г., **********/13.07.2017 г., **********/13.07.2017 г., **********/14.07.2017 г., **********/18.07.2017 г., **********/18.07.2017 г., **********/18.07.2017 г., **********/20.07.2017 г., **********/20.07.2017 г., **********/20.07.2017 г., **********/21.07.2017 г., **********/21.07.2017 г., **********/21.07.2017 г., **********/25.07.2017 г., **********/25.07.2017 г., **********/27.07.2017 г., **********/27.07.2017 г., **********/01.08.2017 г., **********/02.08.2017 г., **********/02.08.2017 г., **********/02.08.2017 г., **********/02.08.2017 г., **********/03.08.2017 г., **********/03.08.2017 г., **********/09.08.2017 г., **********/10.08.2017 г., **********/10.08.2017 г., **********/11.08.2017 г., **********/15.08.2017 г., **********/16.08.2017 г., **********/17.08.2017 г., **********/21.08.2017 г., **********/21.08.2017 г., **********/21.08.2017 г., **********/22.08.2017 г., **********/24.08.2017 г., **********/29.08.2017 г., **********/29.08.2017 г., **********/30.08.2017 г., **********/30.08.2017 г., **********/30.08.2017 г., **********/31.08.2017 г., **********/31.08.2017 г., **********/31.08.2017 г., **********/05.09.2017 г., **********/05.09.2017 г., **********/05.09.2017 г., **********/05.09.2017 г., **********/07.09.2017 г., **********/07.09.2017 г., **********/11.09.2017 г., **********/18.09.2017 г., **********/19.09.2017 г., **********/19.09.2017 г., **********/19.09.2017 г., **********/19.09.2017 г., **********/20.09.2017 г., **********/28.09.2017 г., **********/28.09.2017 г., **********/02.10.2017 г., **********/03.10.2017 г., **********/03.10.2017 г., **********/03.10.2017 г., **********/03.10.2017 г., **********/05.10.2017 г., **********/05.10.2017 г., **********/17.10.2017 г., **********/20.10.2017 г., **********/20.10.2017 г., **********/20.10.2017 г., **********/20.10.2017 г., **********/21.10.2017 г., **********/23.10.2017 г., **********/27.10.2017 г., **********/30.10.2017 г., **********/30.10.2017 г., **********/01.11.2017 г., **********/02.11.2017 г., **********/02.11.2017 г., **********/02.11.2017 г., **********/02.11.2017 г., **********/02.11.2017 г., **********/02.11.2017 г., **********/03.11.2017 г., **********/07.11.2017 г., **********/08.11.2017 г., **********/09.11.2017 г., **********/09.11.2017 г., **********/14.11.2017 г., **********/15.11.2017 г., **********/15.11.2017 г., **********/16.11.2017 г., **********/21.11.2017 г., **********/22.11.2017 г., **********/22.11.2017 г., **********/23.11.2017 г., **********/23.11.2017 г., **********/23.11.2017 г., **********/26.11.2017 г., **********/27.11.2017 г., **********/27.11.2017 г., **********/29.11.2017 г., **********/29.11.2017 г., **********/29.11.2017 г., **********/30.11.2017 г., **********/01.12.2017 г., **********/03.01.2018 г. и **********/15.01.2018 г., сумата от 745 323,11 лева, представляваща главница по вземания за доставка на лекарствени продукти съгласно Договор № Д4-4 от 30.01.2017 г. по издадени от ищеца на ответника фактури №№ **********/19.06.2017 г., **********/28.06.2017 г., **********/03.07.2017 г., **********/04.07.2017 г., **********/06.07.2017 г., **********/07.07.2017 г., **********/11.07.2017 г., **********/18.07.2017 г., **********/25.07.2017 г., **********/03.08.2017 г., **********/10.08.2017 г., **********/22.08.2017 г., **********/05.09.2017 г., **********/20.09.2017 г., **********/21.09.2017 г., **********/26.09.2017 г., **********/03.10.2017 г., **********/05.10.2017 г., **********/20.10.2017 г., **********/02.11.2017 г., **********/02.11.2017 г., **********/02.11.2017 г., **********/03.11.2017 г., **********/14.11.2017 г., **********/29.11.2017 г., **********/01.12.2017 г. и **********/18.12.2017 г., и законната лихва за забава върху главницата от 4 201 701,74 лева и върху главницата от 745 323,11 лева за периода от датата на подаване на исковата молба (12.02.2018 г.) до окончателното им плащане, както и сумата от 121 154,81 лева, представляваща договорна неустойка за забава за периода от падежа на всяка процесна фактура, издадена П.Договор № Д4-79 от 13.10.2016 г., до 31.01.2018 г., сумата от 14 256,10 лева, представляваща договорна неустойка за забава за периода от падежа на всяка процесна фактура, издадена П.Договор № Д4-4 от 30.01.2017 г., до 31.01.2018 г., сумата от 513 319,78 лева, представляваща договорна неустойка за забава на плащането за доставени от ищеца и заплатени със забава от ответника лекарствени продукти П.фактури, издадени от ищеца на ответника в периода от 03.11.2015 г. до 10.10.2017 г. П.сключените между страните Договор № Д4-84/2015 г., Договор № Д4-93/2015 г., Договор № Д4-3/2016 г., Договор № Д4-33/2016 г., Договор № Д4-41/2016 г., Договор № Д4-79/2016 г., Договор № Д4-103/2016 г. и Договор № Д4-4/2017 г., за периода от падежа на всяка фактура до датата на извършеното плащане П.съответната фактура, сумата от 634 878,38 лева, представляваща усвоена от ответника без основание сума П.банкова гаранция за добро изпълнение П.договор за обществена поръчка № Д4-79/2016 г., сумата от 1 763,55 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата от 634 878,38 лева за периода от 01.02.2018 г. до 11.02.2018 г., и законната лихва за забава върху главницата от 634 878,38 лева от датата на подаване на исковата молба (12.02.2018 г.) до окончателното й плащане.

Ищецът претендира разноски П.делото.

Ответникът “У.С.Б.ЗА А.Л.П.О.” ЕАД подава отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че регулярно е заплащал и продължава да заплаща задълженията си към ищеца, като към 19.03.2018 г. бил заплатил сумата от 935 093,63 лева П.Договор № Д4-79/2016 г. и сумата от 221 315,28 лева П.Договор № Д4-4/2017 г. Въвежда доводи, че срокът на Договор № Д4-79/2016 е удължен с три месеца съгласно възлагателно писмо. Сочи, че доколкото част от доставените продукти са били с по-нисък остатъчен срок на годност от уговореното П.договора, ответникът е начислил неустойки, за които са издадени от него на ищеца следните фактури №№ **********/30.11.2017 г., **********/12.09.2017 г. и **********/01.06.2017 г. Прави възражение за прихващане на ищцовата претенция с вземания с правно основание чл. 92 от ЗЗД, конкретизирани в молба от 18.07.2018 г. и общата сума от 138 248,22 лева - начислените неустойки П.чл. 9, ал. 2 и чл. 28, ал.1-3 от Договор № 4-4/30.01.2017 г., за което са издадени от ответника на ищеца фактури №№ **********/30.11.2017 г., **********/12.09.2017 г. и **********/ 01.06.2017 г., и сума в размер на 56 446,88 лева - част от начислена неустойка П.чл. 9, ал. 2 и чл. 28, ал. 1-3 от Договор № 4-79/13.10.2016 г., за което е издадена от ответника на ищеца фактура № **********/04.04.2018 г. Посочва, че останалата част от вземането по горепосочената фактура в размер от 148 524,29 лева е предмет на възражение за прихващане по друго дело между страните с предмет – вземания за доставки, извършени по Договор № 4-79/13.10.2016 г. в периода 04.12.2017 г. – 17.01.2018 г.

Ответникът сочи, че неустойката, претендирана от ищеца по Договор № Д4-103/2016 г., Договор № Д4-93/2015 г., Договор № Д4-41/2016 г., Договор № Д4-33/2016 г., Договор № Д4-3/2016 г. и Договор № Д4-84/2015 г., е недължима, доколкото изпълнението на договорите е приключило и това било злоупотреба с право и опит за неоснователно обогатяване от страна на ищеца.

Ответникът сочи, че правомерно е усвоил гаранцията за добро изпълнение, доколкото ищецът не е изпълни договорните си задължения по чл. 28 и чл. 9, ал. 2 от Договор № Д4-79/2016 г., за които е издал на ищеца описаните по-горе фактури №№ **********/30.11.2017 г., **********/12.09.2017 г. и **********/01.06.2017 г. Ответникът оспорва твърдението на ищеца за нищожност на клаузата на чл. 9, ал. 2 от Договор № Д4-79/2016 г. Сочи, че в документацията за обществена поръчка са заложени особените условия, с които ищецът се е съгласил, като е участвал и подписал договора. Сочи, че ищецът доброволно е платил задължение за неустойка в размер на 370 349,75 лева по три фактури по договор № Д4-93/2015 г.

Ответникът претендира разноски по делото.

В допълнителната искова молба ищецът поддържа предявените искове и изложените в исковата молба твърдения. Оспорва възраженията на ответника. Признава плащания по двата процесни договора, извършени от ответника след датата на подаване на исковата молба.

В допълнителния отговор ответникът поддържа направените оспорвания и възражения срещу предявените искове. Сочи, че към датата на подаване на допълнителния отговор са платени към ищеца общо 2 644 677,47 лева.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и ги прецени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:

Не се спори между страните и се установява от събраните по делото доказателства, че между ищеца като продавач и ответника като купувач са сключени Договор за възлагане на обществена поръчка за периодично повтарящи се доставки на лекарствени продукти за нуждите на “УСБАЛО” ЕАД № № Д4-79 от 13.10.2016 г. и Договор за възлагане на обществена поръчка за периодично повтарящи се доставки на лекарствени продукти за нуждите на “УСБАЛО” ЕАД № Д4-4 от 30.01.2017 г.

В чл. 5, ал. 2 от Договор № Д4-79/13.10.2016 г. страните са приели, че плащането се извършва в срок от 60 дни след предаването на стоките и представянето на следните документи: оригинална фактура, издадена от продавача, подписана и одобрена от представител на купувача, приемо-предавателен протокол, сертификати, разрешения и инструкции за правилното им съхранение и ползване, подписан от продавача и купувача.

Съгласно чл. 9, ал. 2 и чл. 28, ал. 1-4 от Договор № Д4-79/13.10.2016 г., към датата на доставката срокът на годност на стоките следва да бъде не по-малък от 65% от остатъчния срок на годност на същите. При доставка на лекарствен продукт със срок на годност по-кратък от 65%, продавачът заплаща предвидената договорна неустойка, както следва: 1. 64,99%-55% - 30% върху стойността на доставката; 2. 54,99%-45% - 60% върху стойността на доставката; 3. 44,99%-35% - 75% върху стойността на доставката; 4. под 30% - 90% от стойността на доставката.

Съгласно чл. 9, ал. 3 от Договор № Д4-79/13.10.2016 г., доставката на лекарствен продукт с остатъчен срок на годност по-малък от 30% от обявения от производителя се извършва само с изрично писмено разрешение на изпълнителния директор на лечебното заведение след мотивиран доклад от ръководител Болнична аптека за конкретното количество, определено от него. Без изрично писмено съгласие на изпълнителния дикректор на лечебното заведение стоките няма да бъдат приемани и заплащани.

Съгласно чл. 29 от Договор № Д4-79/13.10.2016 г., при неизпълнение на задълженията си за плащане на доставените стоки в уговорените срокове купувачът дължи неустойка в размер на законната лихва върху стойността на забавеното плащане.

Съгласно чл. 30 от Договор № Д4-79/13.10.2016 г., купувачът удържа договорените неустойки от представената от продавача гаранция за добро изпълнение.

Съгласно чл. 31 от договора, същият се сключва за срок от 12 месеца.

Разпоредби със същите условия са приети и в Договор № Д4-4/30.01.2017 г. - относно срока на плащане на доставени лекарствени продукти в чл. 5, ал. 2 и съответно относно неустойката в чл. 9, ал. 2 и 3, чл. 28, ал. 1-4 и чл. 29 от този договор.

Съгласно чл. 31 от Договор № Д4-4/30.01.2017 г., този договор се сключва за срок от 12 месеца.

Не се спори между страните и се установява от представените от ищеца приемо-предавателни протоколи, че стоките по процесните фактури са доставени от ищеца и приети от ответника.

Представени са от ищеца Договори за възлагане на обществена поръчка за периодично повтарящи се доставки на лекарствени продукти за нуждите на “СБАЛ по О.” ЕАД, както следва: Договор № Д4-84 от 25.06.2015 г., Договор № Д4-93 от 30.07.2015 г., Договор № Д4-3 от 20.01.2016 г., Договор № Д4-33 от 14.04.2016 г., Договор № Д4-41 от 20.06.2016 г. и Договор № Д4-103 от 01.12.2016 г., сключени между ищеца като продавач и ответника като купувач. В чл. 29 на всеки от посочените договори е предвидено, че при неизпълнение на задълженията си за плащане на доставените стоки в уговорените срокове купувачът дължи неустойка в размер на законната лихва върху стойността на забавеното плащане.

Представена е от ищеца банкова гаранция от 07.10.2016 г., издадена от “С.Ж.Е.” АД по нареждане на “С.Т.” АД във връзка с Решение № 3-293/21.09.2016 г. за обявяване за изпълнител за “Периодично повтарящи се доставки на лекарствени пордукти за нуждите на СБАЛО ЕАД” в максимален размер до 788 313,49 лева. Представени са също искане за усвояване на банковата гаранция от страна на ответника и доказателства за изплащане по гаранцията на сумата от 634 878,37 лева.

Представена е кореспонденция между ищеца и лечебното заведение.

Представени са от ответника гореописаните фактури за начислени неустойки по договорите, издадени от ответника на ищеца, и справки към тях.

Представено е от ответника възлагателно писмо, изпратено от ответника до ищеца с № 405/14.09.2017 г., че се удължава срока на Договор № Д4-79/13.10.2016 г. с три месеца, считано от 13.10.2017 г.

Представено е от ответника допълнително споразумение от 16.01.2018 г. към Договор № Д4-4/30.01.2017 г., подписано между страните, за допълнителна доставка на лекарствен продукт.

Представени са от ответника документи във връзка с процедура по обществената поръчка за “Периодично повтарящи се доставки на лекарствени пордукти за нуждите на СБАЛО ЕАД”.

По делото е изслушано, оспорено от ответника в частта по задачите, поставени от последния, и прието заключение на Съдебно-счетоводна експертиза на вещо лице Р.С.. Вещото лице дава заключение, че по счетоводни данни на ищеца и ответника, процесните фактури са осчетоводени при страните. Вещото лице дава заключение, че процесните фактури са включени в дневниците на покупки по ЗДДС на ответника за съответните данъчни периоди, в които са издадени фактурите, като за същите не е ползван данъчен кредит.

Вещото лице дава заключение, че общият размер на изчислената неустойка по всички неплатени фактури по договор № Д4-79/13.10.2016 г. за периода от датата на съответния падеж за плащане до 01.02.2018 г. вкл. е 121 154,81 лева; неустойка по всички неплатени фактури по договор № Д4-4/30.01.2017 г. за периода от датата на съответния падеж за плащане до 01.02.2018 г. вкл. е 14 256,09 лева.

Вещото лице дава заключение, че по предоставени данни от счетоводството на ответника се констатира, че “УСБАЛО” ЕАД е издавало фактури на СЗОК (Столична здравноосигурителна каса) за заплащане на вложени лекарствени средства за лечение, по спецификации с описание на лекарствените продукти, вложените количества и стойността им. Посочва, че от извършената проверка се констатирало, че в спецификациите по издадените към НЗОК фактури фигурират лекарствени продукти предмет на доставки извършени от ищеца на ответника. Фактурираните единични цени към СЗОК кореспондират с посочените единични цени по процесиите фактури с ДДС и към момента на изготвяне на заключението от счетоводството на ответника не е предоставена информация дали СЗОК е платило по фактурите, издадени от ответника.

Вещото лице дава заключение, че съгласно предоставена от ответника информация, ответникът е завел доставените от ищеца лекарствени продукти по процесните фактури по сметка 3021 “Стоки на склад” по партидата на доставчик “С.Т.” АД. Посочва, че в счетоводството на ответника не се водят данни относно момента на изписване на продуктите по процесните фактури за отделните Л.на пациентите на болницата. Сочи, че ответникът не води по отделно - по вид лекарствен продукт и пациент, разходите си за лечение, съгласно предоставените данни. Посочено е от вещото лице, че по информация на Главния счетоводител на ответното дружество, няма бракувани лекарствени продукти по доставки получени от ищеца, респ. не са изготвяне протоколи за брак.

Вещото лице дава заключение, че на 31.01.2018 г. по сметка на ответника е получена сумата от 634 878,38 лева, с основание на превода по платежен документ на ответника: “иск за плащане по банкова гаранция № 950/07.10.2016 г.”.

Вещото лице дава заключение, че общият размер на неустойката по чл. 9, ал. 2 от Договор № Д4-79/13.10.2016 г. е 634 878,37 лева, а неустойката по чл. 9, ал. 2 от Договор № Д4-4/30.01.2017 г. е 138 248,22 лева.

По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието допълнително заключение на Съдебно-счетоводна експертиза на вещо лице Р.С.. Вещото лице дава заключение, че изчислената законна лихва за забава върху главниците по платените със забава фактури и върху главниците по неплатените фактури по Договор № Д4-79 от 13.10.2016 г. за периода 12.02.2018 г. – 05.11.2018 г., съобразно датите на плащане на част от фактурите, е 138 116,13 лева, а по Договор № Д4-4 от 30.01.2017 г., за периода 12.02.2018 г. - 05.11.2018 г., съобразно датите на плащане на част от фактурите, е 44 813,18 лева, като изчисленията са дадени в приложения към допълнителното заключение.

Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 327 от ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, чл. 92, ал. 1, чл.55, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По исковете с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД:

В случая не се спори и се установява от събраните по делото доказателства, че страните са в трайни търговски отношения. Между тях са възникнали облигационни отношения по договори за продажба на лекарствени продукти.

Стоките са предадени от ищеца и са приети от ответника, което не се оспорва по делото и се установява от събраните писмени доказателства. С приемането на доставените лекарствени продукти, установено с подписаните приемо-предавателни протоколи без забележки, за ответника е възникнало задължението да заплати цената на същите в договорения 60-дневен срок.

За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че фактурата може да бъде приета като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника – купувач, включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване (така в Решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. № 454/2008 г. на ВКС, Т.К., ІІ Т.О. и Решение № 42/19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, Т.К., ІІ Т.О.).

С оглед на горното съдът приема за неоснователни доводите на ответника, че задълженията му за плащане на цената на доставените лекарствени продукти не са изискуеми.

От представените от страните писмени документи и от изслушаното и прието допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в хода на процеса са платени от ответника част от процесните задължения в общ размер на 3 227 477,34 лева по Договор № Д4-79 от 13.10.2016 г. и с извършените от ответника плащанията са погасени задълженията по следните процесни фактури, а именно: фактури №№ **********/03.05.2017 г., **********/03.05.2017 г., **********/04.05.2017 г., **********/05.05.2017 г., **********/10.05.2017 г., **********/11.05.2017 г., **********/11.05.2017 г., **********/12.05.2017 г., **********/12.05.2017 г., **********/16.05.2017 г., **********/16.05.2017 г., **********/16.05.2017 г., **********/19.05.2017 г., **********/19.05.2017 г., **********/22.05.2017 г., **********/23.05.2017 г., **********/30.05.2017 г., **********/30.05.2017 г., **********/30.05.2017 г., **********/30.05.2017 г., **********/02.06.2017 г., **********/02.06.2017 г., **********/02.06.2017 г., **********/19.06.2017 г., **********/19.06.2017 г., **********/19.06.2017 г., **********/20.06.2017 г., **********/22.06.2017 г., **********/23.06.2017 г., **********/23.06.2017 г., **********/23.06.2017 г., **********/28.06.2017 г., **********/03.07.2017 г., **********/03.07.2017 г., **********/03.07.2017 г., **********/03.07.2017 г. (частично плащане в размер на 17 052,56 лева), **********/03.07.2017 г., **********/03.07.2017 г., **********/04.07.2017 г., **********/06.07.2017 г., **********/06.07.2017 г., **********/09.07.2017 г., **********/11.07.2017 г., **********/13.07.2017 г., **********/13.07.2017 г., **********/14.07.2017 г., **********/18.07.2017 г., **********/18.07.2017 г., **********/18.07.2017 г., **********/20.07.2017 г., **********/20.07.2017 г., **********/20.07.2017 г., **********/21.07.2017 г., **********/21.07.2017 г., **********/21.07.2017 г., **********/25.07.2017 г., **********/25.07.2017 г., **********/01.08.2017 г., **********/02.08.2017 г., **********/02.08.2017 г., **********/02.08.2017 г., **********/02.08.2017 г., **********/03.08.2017 г., **********/03.08.2017 г., **********/10.08.2017 г., **********/11.08.2017 г., **********/15.08.2017 г., **********/16.08.2017 г., **********/17.08.2017 г., **********/21.08.2017 г., **********/21.08.2017 г., **********/21.08.2017 г., **********/22.08.2017 г., **********/24.08.2017 г., **********/29.08.2017 г., **********/29.08.2017 г., **********/30.08.2017 г., **********/30.08.2017 г., **********/30.08.2017 г., **********/31.08.2017 г., **********/31.08.2017 г., **********/31.08.2017 г., **********/05.09.2017 г., **********/05.09.2017 г., **********/05.09.2017 г., **********/05.09.2017 г., **********/07.09.2017 г., **********/07.09.2017 г., **********/11.09.2017 г., **********/18.09.2017 г., **********/19.09.2017 г., **********/19.09.2017 г., **********/19.09.2017 г., **********/19.09.2017 г., **********/20.09.2017 г., **********/28.09.2017 г., **********/28.09.2017 г., **********/02.10.2017 г. (частично плащане в размер на 1 527,64 лева), **********/03.10.2017 г., **********/03.10.2017 г., **********/03.10.2017 г., **********/03.10.2017 г., **********/05.10.2017 г., **********/05.10.2017 г., **********/09.11.2017 г., **********/09.11.2017 г., **********/14.11.2017 г., **********/15.11.2017 г., **********/15.11.2017 г., **********/21.11.2017 г., **********/22.11.2017 г., **********/26.11.2017 г., **********/29.11.2017 г.

След извършените в хода на процеса плащания, установените съгласно приложение № 1 към допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза размери на неплатените задължения на ответника по Договор № Д4-79 от 13.10.2016 г. възлизат общо на 974 224,40 лева по издадените от ищеца на ответника фактури №№ **********/03.07.2017 г. (остатък в размер на 453,36 лева), **********/27.07.2017 г., **********/27.07.2017 г., **********/09.08.2017 г., **********/10.08.2017 г., **********/02.10.2017 г. (остатък в размер на 566,06 лева), **********/17.10.2017 г., **********/20.10.2017 г., **********/20.10.2017 г., **********/20.10.2017 г., **********/20.10.2017 г., **********/21.10.2017 г., **********/23.10.2017 г., **********/27.10.2017 г., **********/30.10.2017 г., **********/30.10.2017 г., **********/01.11.2017 г., **********/02.11.2017 г., **********/02.11.2017 г., **********/02.11.2017 г., **********/02.11.2017 г., **********/02.11.2017 г., **********/02.11.2017 г., **********/03.11.2017 г., **********/07.11.2017 г., **********/08.11.2017 г., **********/16.11.2017 г., **********/22.11.2017 г., **********/23.11.2017 г., **********/23.11.2017 г., **********/23.11.2017 г., **********/27.11.2017 г., **********/27.11.2017 г., **********/29.11.2017 г., **********/29.11.2017 г., **********/30.11.2017 г., **********/01.12.2017 г., **********/03.01.2018 г. и **********/15.01.2018 г.

С оглед на горното съдът намира, че предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД по Договор № Д4-79 от 13.10.2016 г. е основателен за сумата от 974 224,40 лева по неплатените фактури, а за горницата над 974 224,40 лева до пълния предявен размер от 4 201 701,74 лева искът следва да бъде отхвърлен поради извършеното плащане от страна на ответника в хода на процеса.

От представените от страните писмени документи и от приложение № 2 към приетото допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в хода на процеса са платени от ответника част от процесните задължения в общ размер на 461 800 лева по Договор № Д4-4 от 30.01.2017 г. и с плащанията са погасени задълженията по следните процесни фактури, а именно: фактури №№ **********/19.06.2017 г., **********/28.06.2017 г., **********/03.07.2017 г. (частично плащане в размер на 23 212,80 лева), **********/04.07.2017 г. (частично плащане в размер на 3 868,80 лева), **********/06.07.2017 г., **********/07.07.2017 г., **********/11.07.2017 г., **********/18.07.2017 г., **********/25.07.2017 г., **********/03.08.2017 г., **********/10.08.2017 г., **********/22.08.2017 г., **********/05.09.2017 г., **********/20.09.2017 г., **********/21.09.2017 г., **********/26.09.2017 г., **********/03.10.2017 г., **********/05.10.2017 г.

След извършените в хода на процеса плащания, установените съгласно приложение № 2 към допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза размери на неплатените задължения на ответника по Договор № Д4-4 от 30.01.2017 г. възлизат общо на 283 523,11 лева по издадените от ищеца на ответника фактури №№ **********/03.07.2017 г. (остатък в размер на 1 311,84 лева), **********/04.07.2017 г. (остатък в размер на 218,64 лева), **********/20.10.2017 г., **********/02.11.2017 г., **********/02.11.2017 г., **********/02.11.2017 г., **********/03.11.2017 г., **********/14.11.2017 г., **********/29.11.2017 г., **********/01.12.2017 г. и **********/18.12.2017 г.

С оглед на горното съдът намира, че предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД по Договор № Д4-4 от 30.01.2017 г. е основателен за сумата от 283 523,11 лева по неплатените фактури, а за горницата над 283 523,11 лева до пълния предявен размер от 745 323,11 лева искът следва да бъде отхвърлен поради извършеното плащане от страна на ответника в хода на процеса.

По исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1, изр. първо от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Отговорността за плащане на договорна неустойка възниква при наличието на три предпоставки, които са елементи от сложния фактически състав: валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението от страна на длъжника, уговорка за плащане на неустойка поради неизпълнение на договорното задължение. При уважаването на иска следва да липсват и предпоставки, изключващи отговорността на длъжника за неустойка.

В случая е налице валидно договорена клауза за неустойка в чл. 29 от Договор № Д4-81/13.10.2016 г. и Договор № Д4-6/30.01.2017 г., като страните са уговорили неустойка в размер на законната лихва върху стойността на съответното закъсняло плащане.

Не се спори между страните, че ищецът като продавач е доставил, а ответникът е приел стоките, поради което следва да се приеме, че ищецът е изправна страна по договора. Претендираните от ищеца главници не се установява да са платени преди подаването на исковата молба, а същите са платени в хода на процеса, т.е. със забава.

С оглед на това основателни се явяват акцесорните претенции за неустойка върху главниците на доставените и незаплатени стоки, считано от датата на забавата на всяко от претендираните задължения по процесните фактури до датата на подаване на исковата молба (12.02.2018 г.), съответно до датата на забавеното плащане от страна на ответника.

Размерът на неустойката се установява от изслушаното и прието по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, както следва: в размер на 121 154,81 лева - договорна неустойка за забава за периода от падежа на всяка процесна фактура, издадена по Договор № Д4-79/13.10.2016 г., до 31.01.2018 г.; в размер на 14 256,09 лева- договорна неустойка за забава за периода от падежа на всяка процесна фактура, издадена по Договор № Д4-4/30.01.2017 г., до 31.01.2018 г.; в размер на 513 319,78 лева- неустойка за забава на плащането за доставени от ищеца и заплатени със забава от ответника лекарствени продукти по фактури, издадени от ищеца на ответника в периода от 03.11.2015 г. до 10.10.2017 г. по Договор № Д4-84/2015 г., Договор № Д4-93/2015 г., Договор № Д4-3/2016 г., Договор № Д4-33/2016 г., Договор № Д4-41/2016 г. и Договор № Д4-103/2016 г., за периода от падежа на всяка фактура до датата на извършеното плащане по съответната фактура.

Неоснователно е възражението на ответника, че претенцията на ищеца за присъждане на неустойката по Договор № Д4-103/2016 г., Договор № Д4-93/2015 г., Договор № Д4-41/2016 г., Договор № Д4-33/2016 г., Договор № Д4-3/2016 г. и Договор № Д4-84/2015 г., представлява злоупотреба с право, доколкото изпълнението на договорите е приключило. Злоупотреба с право е упражняване на субективно право на лице, в резултат на което се засяга неправомерно чужда правна сфера. Злоупотреба с право е налице, когато лицето, което го упражнява знае, че то не съществува или пък че не съществува материалното право, чиято защита търси. Обстоятелството дали изпълнението по договорите е приключило към датата на подаване на исковата молба не може да обоснове наличието на злоупотреба с право. Ищецът може да претендира неустойка за неизпълнение в срок на договорните задължения и след приключването на фактическото изпълнението по договора. С оглед на горното възражението на ответника се явява неоснователно.

Ответникът, който носи доказателствената тежест за това, не установи да е заплатил претендираните от ищеца суми. Поради изложеното съдът намира, че предявените искове по чл. 92, ал. 1 вр. с чл.86, ал. 1 от ЗЗД се явяват основателни в размерите, установени от експертизата, а искът за неустойка по чл. 29 от Договор № Д4-4 от 30.01.2017 г. следва да бъде отхвърлен за горницата над 14 256,09 лева до предявения размер от 14 256,10 лева.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

Ищецът претендира присъждане на законната лихва върху неплатените главници по процесните фактури от датата на подаване на исковата молба (12.02.2018 г.) до окончателното й плащане.

Поради основателността на главните искове, върху присъдените главници се явяват основателни и исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода от датата на подаване на исковата молба (12.02.2018 г.) до окончателното им плащане.

С оглед извършеното в хода на процеса плащане на задълженията по част от процесните фактури, вещото лице е изчислило законната лихва за забава за периода от датата на подаване на исковата молба (12.02.2018 г.) до датата на плащане на съответната фактура, който алтернативно даден от вещото лице вариант съдът кредитира. Съдът е сборувал изчислените от вещото лице лихви върху платените фактури по двата договора за периода от 12.02.2018 г. до датата на плащането, дадени в приложенията към допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, както следва: в общ размер на 66 054,23 лева – законна лихва за забава върху общата платена в хода на процеса сума от 3 227 477,34 лева по фактури по Договор № Д4-79 от 13.10.2016 г.; в общ размер на 22 184,98 лева – законна лихва за забава върху общата платена в хода на процеса сума от 461 800 лева по фактури по Договор № Д4-4/30.01.2017 г.

Съдът намира, че в тези размери се явяват основателни претенциите по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за законна лихва върху платените в хода на процеса главници по двата договора, считано от датата на подаване на исковата молба (12.02.2018 г.) до датата на плащане.

По исковете с правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

Неоснователното обогатяване може да се дефинира като правоотношение, възникнало от разместване на имуществени блага, като това обогатяване не е с основание. Неоснователното обогатяване се основава на липсата на основание, разбирано като липса на правоотношение, което да оправдава разместването на имуществените блага.

В случая не се спори между страните и се установява от събраните по делото доказателства, че във връзка с Договор № Д4-79/13.10.2016 г. ищецът е предоставил на ответника банкова гаранция за добро изпълнение, издадена от “С.Ж.Е.” АД. В чл. 30 от цитирания договор, страните са приели, че лечебното заведение купувач удържа договорените неустойки от представената от продавача гаранция за добро изпълнение.

По дефиниция с банкова гаранция банката писмено се задължава да плати на посоченото в гаранцията лице определена сума пари съобразно условията, предвидени в нея, съгласно чл. 442 от ТЗ. От тази легална дефиниция може да се изведе, че банковата гаранция е едностранен договор, по силата на който банката-гарант се задължава по искане на наредителя пред бенефициера (получателя) на гаранцията да заплати определена сума пари в определен срок, ако бъдат изпълнени условията, посочени в документа. Банковата гаранция е неотменяема и представлява задължение на банката, издала гаранцията, да плати сумата по документа, при настъпването в условията, посочени в него. Нейната основна функция е да обезпечи вземането на бенефициента (наредителя) по нея при неизпълнение на задълженията му, произтичащи от сключен между тях възмезден договор.

В случая в издадената банкова гаранция е посочено, че същата се изплаща за всяка сума, непревишаваща сумата от 788 313,49 лева, при получаване на надлежно подписано и подпечатано искане от лечебното заведение за плащане, деклариращо, че фирма “С.Т.” АД е в нарушение на своите задължения по посочената процедура и посочващо кои условия е нарушило.

От събраните по делото писмени доказателства и приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по издадената от “С.Ж.Е.” АД банкова гаранция е усвоена на 31.01.2018 г. сума в размер на 634 878,38 лева по искане на ответника. Усвоявянето на банковата гаранция безспорно засяга имуществената сфера на ищеца, тъй като за него възниква задължението да възстанови на банката платената по гаранцията сума (оформена като банков кредит).

С оглед на това следва да се разгледа въпроса дали усвояването на банковата гаранция е довело до твърдяното разместване на имуществените блага между ищеца и ответника, за да възникне за последния задължението да върне полученото без основание.

Ответникът основава претенцията си за усвояване на банковата гаранция на вземане за неустойка по чл. 9, ал. 2 от Договор № Д4-79/2016 г., за което е издал три фактури. Следователно следва да се разгледа дължимостта на неустойката, претендирана от ответника.

В случая се установява, че в сключения между страните договор са уговорени клаузите за неустойка относно доставката от ищеца продавач на лекарствени продукти с по-нисък остатъчен срок на годност от уговореното по договора.

Ищецът е заявил възражение за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие на закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД. Сочи противоречието на същата на императивните правни норми, регулиращи дейността на търговците на едро – чл. 80, б. “ж” от Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 06.11.2001 г. за утвърждаване кодекс на Общността относно лекарствените продукти за хуманна медицина, т. 5.5. от Ръководството, чл. 9, ал. 3, т. 6 от Наредба № 39/13.09.2007 г. за принципите и изискванията за Добрата дистрибуторска практика, доколкото съгласно правилата на добрата дистибуторска практика като търговец на едро на лекарствени продукти следва да спазва стриктно правилото, че “партидите с най-кратък срок на годност се продават първи”.

Съдът намира, че договорената между страните неустоечна клауза не противоречи на закона. Ответникът по настоящото дело е лечебно заведение по смисъла на чл. 9, ал. 3 от Закона за лечебните заведения – У.С.болница, определена с решение на Министерски съвет. Видно от справка по партидата на ответника в Търговския регистър, едноличен собственик на капитала на дружеството е Министерството на здравеопазването. Касае се за държавно лечебно заведение по смисъла на ЗЛЗ. С оглед значението на такива лечебни заведения е предвидено, че същите се финансират от държавния бюджет, от държавни субсидии и от НЗОК, съгласно разпоредбите на чл. 96, т. 1 и т. 2 и чл. 97, т. 4 от ЗЛЗ.

Финансирането от НЗОК се подчинява на условията на Националния рамков договор за медицинските дейности, приет по реда на чл. 53 и сл. от ЗЗО.

В чл. 327, ал. 1 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2017 г., НЗОК заплаща на лечебните заведения за лекарствените продукти за Л.на онкологични заболявания, заплащани извън цената на клиничните пътеки и амбулаторните процедури, с остатъчен срок на годност под 60 % стойност, а за биологични лекарствени продукти с остатъчен срок на годност под 25 %, намалена със съответната неустойка, дължима от дистрибуторската фирма на лечебното заведение, задължително посочена съгласно договора между тях.

Предвид изискванията, поставяни от НЗОК, страните са постигнали съгласие за неустоечните клаузи в сключения между тях Договор № Д4-79/2016 г. Договорите между страните не поставят изискване, че лекарствените продукти следва да се доставят от склада на продавача, за да отрази това на соченото правило на добра дистрибуторска практика. Начинът, по който ищецът организира своята дейност по правилата на добра дистрибуторска практика, не може да се отрази на приетите от него договорености с ответника.

Разпоредбата на чл. 80, б. “ж” от Директива 2001/83/ЕО предвижда общото изискване, че титулярите на разрешение за дистрибуция трябва да спазват принципите и ръководството за добра дистрибуционна практика на лекарствените продукти.

В т. 5.5. от Ръководство от 05.11.2013 г. за добра дистрибуторска практика при търговията с лекарствени продукти за хуманна употреба (текст от значение за ЕИП) 2013/C 343/01, основано на чл. 84 и чл. 85б, пар. 3 от Директива 2001/83/ЕО, е прието, че е необходимо да се документират изключенията от принципа “партидите с най-кратък срок на годност да се продават първи” (FEFO). Посоченото ръководство е задължително и следва да се прилага от ищеца, съгласно нормата на чл. 198 от ЗЛПХМ, че принципите и изискванията за добра дистрибуторска практика на лекарствени продукти се приемат с наредба на министъра на здравеопазването и ръководства, приети от Европейската комисия. С оглед характера на акт на Европейската комисия, Ръководството се прилага с приориет пред чл. 9, ал. 3, т. 6 от Наредба № 39/13.09.2007 г. за принципите и изискванията за Добрата дистрибуторска практика и изключенията от горния принцип следва да се документират. Спазването на тези изисквания от страна на ищеца и организацията на работата му зависи от него и са ирелевантни факти за валидността на уговорените неустоечни клаузи относно доставянето на лекарствени продукти с определен остатъчен срок на годност.

Възражението на ищеца, че неустоечните клаузи са нищожни поради противоречие на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, съдът намира за неоснователно.

Съгласно приетото в т. 3 от Тълкувателно решение от 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, и преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.

Разпоредбата на чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД установява като нищожни договорите, които накърняват добрите нрави. Правилата на добрите нрави са морална категория, относима и към поведението на добрия търговец (по аргумент от чл. 289 от ТЗ). Добрите нрави се определят като морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушение е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като същите са приложими и в отношенията между търговците. Накърняване на добрите нрави в обществото като основание за нищожност на договора е налице, когато начинът на извършване и целите на сделката я правят несъвместима с обществената представа за равнопоставеност на страните в гражданския оборот.

В разглеждания случай не е налице несъответствие между обща стойност на договора и неустоечните клаузи по договорите, които обвързват цената на доставения лекарствен продукт с остатъчния срок на годност. Уговорената от страните клауза за неустойка не се отклонява от присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Смисълът на тази клауза съответства на обвързаностите на лечебното заведение с Националния рамков договор и обезпечава значимостта на обществените отношения - пациентите на болницата да са осигурени с лекарства, които ще са годни за употреба в сравнително дълъг период от време. Ирелевантни са доводите на ищеца дали доставеният лекарствен продукт е използван от лечебното заведение. С оглед на изложеното съдът приема, че неустоечната клауза е действителна, а възражението на ищеца за нищожност поради противоречие на добрите нрави е неоснователно.

За да се дължи неустойката, ответникът следва да бъде изправна страна по съответната отделна доставка на лекарствени продукти, за която се начислява неустойка с оглед остатъчния срок на годност на лекарствения продукт. В случая се установява от приложените към фактурите за неустойки справки, че ответникът не е заплатил в срок дължимите суми към ищеца продавач и е изпаднал в забава по част от отделните доставки по фактурите по Договор № Д4-79/2016 г. Така по фактура № **********/30.11.2017 г. за начислена неустойка по чл. 9, ал. 2 от Договор № Д4-79/2016 г., се установяват неплатени суми за доставки по фактури №№ **********/05.09.2017 г., **********/05.09.2017 г., **********/11.09.2017 г., **********/28.09.2017 г., **********/03.10.2017 г., **********/17.10.2017 г., **********/30.10.2017 г., във връзка с които ответникът е начислил неустойка в общ размер на 66 590,81 лева. По фактура № **********/12.09.2017 г. за начислена неустойка по чл. 9, ал. 2 от Договор № Д4-79/2016 г., се установяват неплатени суми за доставки по фактури №№ **********/02.06.2017 г., **********/02.06.2017 г., **********/02.06.2017 г., **********/02.08.2017 г., **********/03.05.2017 г., **********/03.07.2017 г., **********/04.07.2017 г., **********/05.05.2017 г., **********/10.05.2017 г., **********/11.05.2017 г., **********/11.07.2017 г., **********/12.05.2017 г., **********/16.05.2017 г., **********/16.05.2017 г., **********/18.07.2017 г., **********/19.06.2017 г., **********/22.08.2017 г., **********/23.06.2017 г., **********/27.07.2017 г., **********/29.08.2017 г., **********/30.05.2017 г., **********/30.08.2017 г., във връзка с които ответникът е начислил неустойка в общ размер на 225 074,32 лева. Предвид установената забава в плащанията от страна на ответника за гореописаните доставки по фактури, ответникът се явява неизправна страна по тях и не му се дължи съответната част от начислената неустойка по Договор № Д4-79/13.10.2016 г. в общ размер на 291 665,13 лева по издадените от него фактури № **********/30.11.2017 г. и № **********/12.09.2017 г.

За тази обща сума от 291 665,13 лева се явява основателен искът с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, а за горницата над 291 665,13 лева до пълния предявен размер от 634 878,38 лева искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Поради основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорния иск за законната лихва върху присъдената главница от 291 665,13 лева от датата на подаване на исковата молба (12.02.2018 г.) до окончателното й плащане.

Предвид основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за законната лихва върху присъдената главница от 291 665,13 лева за периода от 01.02.2018 г. до 11.02.2018 г. Като използва калкулатор за законна лихва, достъпен в интернет, съдът изчислява законната лихва върху присъдената главница от 291 665,13 лева за процесния период от 01.02.2018 г. (датата, следваща датата на плащането по банковата гаранция) до 11.02.2018 г., и същата възлиза на 891,20 лева. С оглед на горното предявеният акцесорен иск е основателен за сумата от 891,20 лева, а за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 1 763,55 лева да бъде отхвърлен като неоснователен.

Поради основателността на част от претенциите на ищеца съдът следва да разглежда направеното от ответника възражение за прихващане.

Ответникът е направил възражение за прихващане в настоящото производство с вземане с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, което съдът намира за частично основателно.

Съгласно нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, съдът е указал на ответника, че по направеното възражение за прихващане следва да докаже, че е изправна страна по правоотношението, както и да докаже наличието на валидна уговорена клауза за неустойка между страните и размера на претендираните суми.

В случая се установява от ответника, че са уговорени клаузи за неустойка между страните в чл. 9, ал. 2 вр. с чл. 28, ал. 1-4 от договорите за доставка на лекарствени продукти № Д4-79/13.10.2016 г. и Договор № 4-4/30.01.2017 г. Както е посочено по-горе, неоснователни са възраженията на ищеца за нищожност на гореописаните клаузи за неустойки поради противоречие на закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, и поради противоречие на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че общият размер на неустойката по чл. 9, ал. 2 от Договор № Д4-79/13.10.2016 г. е 634 878,37 лева, а неустойката по чл. 9, ал. 2 от Договор № Д4-4/30.01.2017 г. е 138 248,22 лева.

Съдът намира, че за част от претенциите за неустойки се установява, че ответникът не е изправна страна по Договор № Д4-4/30.01.2017 г. Същият не е заплатил в срок и е изпаднал в забава по част от фактурите за отделните доставки. Така по фактура № **********/30.11.2017 г. за начислена неустойка по чл. 9, ал. 2 от Договор № Д4-4/30.01.2017 г., се установяват неплатени суми за доставки по фактури №№ **********/05.09.2017 г., **********/20.09.2017 г., **********/21.09.2017 г., **********/26.09.2017 г., **********/03.10.2017 г., **********/05.10.2017 г., във връзка с които ответникът е начислил неустойка в общ размер на 64 020,43 лева. По фактура № **********/12.09.2017 г. за начислена неустойка по чл. 9, ал. 2 от Договор № Д4-4/30.01.2017 г., се установяват неплатени суми за доставки по фактури №№ **********/11.07.2017 г., **********/18.07.2017 г., **********/22.08.2017 г., **********/25.07.2017 г., във връзка с които ответникът е начислил неустойка в общ размер на 50 928,89 лева. Предвид установената забава в плащанията от страна на ответника за гореописаните доставки по фактури по този договор, ответникът се явява неизправна страна по тях и не му се дължи съответната част от начислената неустойка по този договор в общ размер на 114 949,32 лева по издадените от него фактури № **********/30.11.2017 г. и № **********/12.09.2017 г.

С оглед на това прихващане с вземане за неустойка по чл. 9, ал. 2 от Договор № Д4-4/30.01.2017 г. може да бъде извършено само със сумата от 23 298,90 лева и в тази част е основателно възражението на ответника за прихващане.

По отношение на възражението за прихващане със сумата от 56 446,88 лева - част от начислена неустойка по чл. 9, ал. 2 вр. с чл. 28, ал. 1-3 от Договор № 4-79/13.10.2016 г., за което е издадена от ответника на ищеца фактура № **********/ 04.04.2018 г., съдът намира, че същото е основателно. Доколкото видно от постановеното решение по т.д. № 719/2018 г. по описа на СГС, Т.О., VІ-14 състав, съдът е приел възражението на ответника за прихващане по горепосочената фактура в размер от 148 524,29 лева, и с оглед забраната за преразглеждане на факти от предмета на т.д. № 719/2018 г. по описа на СГС, то настоящият състав приема, че не може да преразглежда основанията за начисляване на неустойката по тази фактура. Поради това съдът приема, че остатъкът по същата, с който може да се направи прихващане, е в релевирания от ответника размер от 56 446,87 лева.

С оглед на горното общата сума по възражението за прихващане на ответника, с която може да се направи съдебна компенсация, е в общ размер на 79 745,77 лева. Доколкото ответникът не е посочил изрично с кое от насрещните съдебно заявени вземания на ищеца прави прихващане, а е извършил плащане на част от претендираните в настоящото производството главници, то съдът приема, че следва с вземането на ответника да се прихванат най-обременителните и най-старите вземания на ищеца по двата договора, т.е. в случая най-старите главници. Съгласно правилото на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД, при няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.

С оглед на горното, с част от сумата от 79 745,77 лева се погасяват най-старите главници по процесните фактури, които не са платени от ответника, а именно: по договор № 4-79/13.10.2016 г. се прихващат вземания по фактури №№ **********/03.07.2017 г. (погасява се неплатен остатък в размер на 453,36 лева), **********/02.10.2017 г. (погасява се неплатен остатък в размер на 566,06 лева), **********/17.10.2017 г. (погасява се изцяло в размер на 19 475,80 лева), както и по договор № 4-4/30.01.2017 вземания по фактури №№ **********/03.07.2017 г. (погасява се неплатен остатък в размер на 1 311,84 лева), **********/04.07.2017 г. (погасява се неплатен остатък в размер на 218,64 лева).

На 20.10.2017 г. са издадени общо пет фактури по двата договора и остатъкът за вземането по прихващането в размер на 57 720,07 лева се разпределя съразмерно за вземанията по тези фактури, както следва: по договор № 4-79/13.10.2016 г. по фактури №№ **********/20.10.2017 г. (погасява се частично в размер на 3 275,38 лева), **********/20.10.2017 г. (погасява се частично в размер на 15 290,80 лева), **********/20.10.2017 г. (погасява се частично в размер на 3 529,65 лева) и **********/20.10.2017 г. (погасява се частично в размер на 21 792,97 лева), както и по договор № 4-4/30.01.2017 вземания по фактура № **********/20.10.2017 г. (погасява се частично в размер на 13 831,27 лева). Следователно неплатеният остатък по фактура № **********/20.10.2017 г. възлиза на 7 553,76 лева, по фактура № **********/ 20.10.2017 г. е 35 259 лева, по фактура № **********/20.10.2017 г. е 8 140,16 лева, по фактура № **********/20.10.2017 г. е 50 254,38 лева и по фактура № **********/ 20.10.2017 г. е 31 897,97 лева.

С оглед на горните изчисления, по фактурите по Договор № Д4-79 от 13.10.2016 г. се прихваща общата сума от 64 384,02 лева и по фактурите по Договор № Д4-4 от 30.01.2017 г. се прихваща общата сума от 15 361,75 лева.

По изложените съображения и с оглед наличие на условия за прихващане съдът следва да го извърши, като в тази част исковете по чл. 327 от ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез възражение за прихващане.

Поради това предявените от ищеца искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД следва да бъдат уважени за сумата от 909 840,38 лева по Договор № Д4-79 от 13.10.2016 г. и за сумата от 268 161,36 лева по Договор № Д4-4 от 30.01.2017 г.

Върху тези главници следва да бъде присъдена и законната лихва за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода от датата на подаване на исковата молба (12.02.2018 г.) до окончателното им плащане.

По разноските:

Ищецът претендира разноски по делото, включващи платената държавна такса, разноските за ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение, като не представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Съдът намира, че ищецът е направил разноски в размер на 249 295,90 лева – държавна такса и 1 450 лева – депозити за вещо лице.

Ищецът претендира и юрисконсултско възнаграждение по делото. Предвид направеното искане от ищеца за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъде определено такова, което не следва да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. Съгласно чл. 25, ал. 2 от същата наредба, възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максималния предвиден размер за защита по дела с материален интерес, продължила повече от три съдебни заседания, или когато материалният интерес е над 10 000 лева. В случая, като взема предвид фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес на същото, извършените процесуални действия от юрисконсулта и броя на съдебните заседания по делото, съдът намира, че следва да бъде определено в полза на ищеца юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева съгласно чл.25, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, което се взема предвид при определянето на дължимите по делото разноски.

Доколкото погасяването на ищцовите претенции за главници в общ размер на 3 689 277,34 лева е извършено след подаването на исковата молба (12.02.2018 г.), съдът приема, че с поведението си ответникът е станал повод за завеждането на делото. Независимо от отхвърляне на заявените от ищеца претенции за главници в този размер, след като ответникът с неизпълнението си в срок е дал повод за завеждане на делото, то същият следва да понесе сторените от ищцовата страна съдебно-деловодни разноски в хода на настоящото производство съразмерно тази част от исковете, по аргумент за противното от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.

С оглед на горното и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер от 234 114,58 лева, съразмерно с уважената част от исковете и с исковете, отхвърлени поради плащане след подаване на исковата молба.

Ответникът претендира разноски по делото, включително за възнаграждение за адвокат, като не представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Съдът намира, че ответникът е направил разноски в размер на 450 лева – депозит за вещо лице. В представения от ответника договор за правна защита и съдействие (на лист 1730 от делото) е уговорено адвокатско възнаграждение по делото в размер на 32 000 лева, платимо по банков път. До приключване на съдебното дирене ответникът не е представил доказателства за плащането на адвокатското възнаграждение съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на това съдът намира, че същото не следва да бъде взето предвид при изчисляване на разноските на ответника.

С оглед на изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер от 30,60 лева, съразмерно с отхвърлените искове поради неоснователност или чрез възражение за прихващане.

Водим от изложеното, СЪДЪТ

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА “У.С.Б.ЗА А.Л.ПО О.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “С.Т.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, С.Бизнес Т., сграда “********, на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сума в размер на 909 840,38 лева (деветстотин и девет хиляди осемстотин и четиридесет лева и тридесет и осем стотинки), представляваща главница по вземания за доставка на лекарствени продукти по Договор за възлагане на обществена поръчка за периодично повтарящи се доставки на лекарствени продукти за нуждите на “СБАЛ по О.” ЕАД № Д4-79 от 13.10.2016 г. по фактури №№ **********/27.07.2017 г., **********/27.07.2017 г., **********/09.08.2017 г., **********/10.08.2017 г., **********/20.10.2017 г. (остатък в размер на 7 553,76 лева), **********/20.10.2017 г. (остатък в размер на 35 259 лева), **********/20.10.2017 г. (остатък в размер на 8 140,16 лева), **********/20.10.2017 г. (остатък в размер на 50 254,38 лева), **********/21.10.2017 г., **********/23.10.2017 г., **********/27.10.2017 г., **********/30.10.2017 г., **********/30.10.2017 г., **********/01.11.2017 г., **********/02.11.2017 г., **********/02.11.2017 г., **********/02.11.2017 г., **********/02.11.2017 г., **********/02.11.2017 г., **********/02.11.2017 г., **********/03.11.2017 г., **********/07.11.2017 г., **********/08.11.2017 г., **********/16.11.2017 г., **********/22.11.2017 г., **********/23.11.2017 г., **********/23.11.2017 г., **********/23.11.2017 г., **********/27.11.2017 г., **********/27.11.2017 г., **********/29.11.2017 г., **********/29.11.2017 г., **********/30.11.2017 г., **********/01.12.2017 г., **********/03.01.2018 г. и **********/15.01.2018 г., издадени от “С.Т.” АД на “У.С.Б.ЗА А.Л.ПО О.” ЕАД, ведно със законната лихва върху присъдената главница от 909 840,38 лева от 12.02.2018 г. до окончателното й плащане, и сумата от 66 054,23 лева (шестдесет и шест хиляди и петдесет и четири лева и двадесет и три стотинки), представляваща законна лихва върху сумата от 3 227 477,34 лева, представляваща платената от ответника в хода на процеса главница по фактури по Договор № Д4-79 от 13.10.2016 г., за периода от 12.02.2018 г. до датата на плащане на съответната фактура, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за сумата от 64 384,02 лева по Договор № Д4-79 от 13.10.2016 г. по фактури №№ **********/03.07.2017 г. (остатък в размер на 453,36 лева), **********/02.10.2017 г. (остатък в размер на 566,06 лева), **********/17.10.2017 г., **********/20.10.2017 г. (частично в размер на 3 275,38 лева), **********/20.10.2017 г. (частично в размер на 15 290,80 лева), **********/20.10.2017 г. (частично в размер на 3 529,65 лева) и **********/20.10.2017 г. (частично в размер на 21 792,97 лева), издадени от “С.Т.” АД на “У.С.Б.ЗА А.Л.ПО О.” ЕАД, като погасени поради извършено прихващане по възражение за прихващане, и ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за горницата над 974 224,40 лева до пълния предявен размер от 4 201 701,74 лева, представляваща главница по вземания за доставка на лекарствени продукти по Договор № Д4-79 от 13.10.2016 г. по фактури №№ **********/03.05.2017 г., **********/03.05.2017 г., **********/04.05.2017 г., **********/05.05.2017 г., **********/10.05.2017 г., **********/11.05.2017 г., **********/11.05.2017 г., **********/12.05.2017 г., **********/12.05.2017 г., **********/16.05.2017 г., **********/16.05.2017 г., **********/16.05.2017 г., **********/19.05.2017 г., **********/19.05.2017 г., **********/22.05.2017 г., **********/23.05.2017 г., **********/30.05.2017 г., **********/30.05.2017 г., **********/30.05.2017 г., **********/30.05.2017 г., **********/02.06.2017 г., **********/02.06.2017 г., **********/02.06.2017 г., **********/19.06.2017 г., **********/19.06.2017 г., **********/19.06.2017 г., **********/20.06.2017 г., **********/22.06.2017 г., **********/23.06.2017 г., **********/23.06.2017 г., **********/23.06.2017 г., **********/28.06.2017 г., **********/03.07.2017 г., **********/03.07.2017 г., **********/03.07.2017 г., **********/03.07.2017 г. (частично в размер на 17 052,56 лева), **********/03.07.2017 г., **********/03.07.2017 г., **********/04.07.2017 г., **********/06.07.2017 г., **********/06.07.2017 г., **********/09.07.2017 г., **********/11.07.2017 г., **********/13.07.2017 г., **********/13.07.2017 г., **********/14.07.2017 г., **********/18.07.2017 г., **********/18.07.2017 г., **********/18.07.2017 г., **********/20.07.2017 г., **********/20.07.2017 г., **********/20.07.2017 г., **********/21.07.2017 г., **********/21.07.2017 г., **********/21.07.2017 г., **********/25.07.2017 г., **********/25.07.2017 г., **********/01.08.2017 г., **********/02.08.2017 г., **********/02.08.2017 г., **********/02.08.2017 г., **********/02.08.2017 г., **********/03.08.2017 г., **********/03.08.2017 г., **********/10.08.2017 г., **********/11.08.2017 г., **********/15.08.2017 г., **********/16.08.2017 г., **********/17.08.2017 г., **********/21.08.2017 г., **********/21.08.2017 г., **********/21.08.2017 г., **********/22.08.2017 г., **********/24.08.2017 г., **********/29.08.2017 г., **********/29.08.2017 г., **********/30.08.2017 г., **********/30.08.2017 г., **********/30.08.2017 г., **********/31.08.2017 г., **********/31.08.2017 г., **********/31.08.2017 г., **********/05.09.2017 г., **********/05.09.2017 г., **********/05.09.2017 г., **********/05.09.2017 г., **********/07.09.2017 г., **********/07.09.2017 г., **********/11.09.2017 г., **********/18.09.2017 г., **********/19.09.2017 г., **********/19.09.2017 г., **********/19.09.2017 г., **********/19.09.2017 г., **********/20.09.2017 г., **********/28.09.2017 г., **********/28.09.2017 г., **********/02.10.2017 г. (частично в размер на 1 527,64 лева), **********/03.10.2017 г., **********/03.10.2017 г., **********/03.10.2017 г., **********/03.10.2017 г., **********/05.10.2017 г., **********/05.10.2017 г., **********/09.11.2017 г., **********/09.11.2017 г., **********/14.11.2017 г., **********/15.11.2017 г., **********/15.11.2017 г., **********/21.11.2017 г., **********/22.11.2017 г., **********/26.11.2017 г., **********/29.11.2017 г., издадени от “С.Т.” АД на “У.С.Б.ЗА А.Л.ПО О.” ЕАД, поради извършено плащане от страна на ответника в хода на процеса.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “У.С.Б.ЗА А.Л.ПО О.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “С.Т.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, С.Бизнес Т., сграда “********, сумата от 234 114,58 лева (двеста тридесет и четири хиляди сто и четиринадесет лева и петдесет и осем стотинки) – разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “С.Т.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, С.Бизнес Т., сграда “********, да заплати на “У.С.Б.ЗА А.Л.ПО О.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 30,60 лева (тридесет лева и шестдесет стотинки)– разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ :

Номер на акта:	142
Дата:	23 януари 2019 г.
Съдия:	Мария Георгиева Бойчева

Дело:	20181100900290
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	13 февруари 2018 г.

Решение по дело №290/2018 на Софийски градски съд

Съдържание на акта