Решение по дело №1103/2021 на Районен съд - Пещера

Номер на акта: 391
Дата: 7 юни 2023 г.
Съдия: Велина Иванова Ангелова
Дело: 20215240101103
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 391
гр. Пещера, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Велина Ив. Ангелова
при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева
като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело №
20215240101103 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.79 от ЗЗД във вр. с чл. 240 от ЗЗД и иск по чл.9 от
ЗПК.
Постъпила е искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯЕАД гр. София, чрез юрисконсулт П. против ответника Д. Д. С.
от гр. Батак, в която твърди,че на 01.10.2019 година било подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания/цесия/ от 16.11.2010 година ,сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания „ООД (по настояще
Агенция за събиране на вземания ЕАД),по силата на което вземането на
„Изи Асет Мениджмънт“ АД произтичащо от договор за паричен заем №
2783410/04.04.2017 година е прехвърлено в собственост на „Агенция за
събиране на вземания„ ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения, като
длъжникът е бил уведомен по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД за станалата
продажба, с уведомително писмо от 08.10.2019 година,което е приложено и
към настоящата искова молба. Твърди се още ,че на 04.04.2017 година между
„Изи Асет Мениджъмнт“ АД в качеството на заемодател и Д. Д. С. в
качеството й на заемател е сключен договор за паричен заем № 2783410 в
съответствие със Закона за потребителския кредит.С подписване на
1
договора заемодателят се е задължил да предостави в заем на заемателя
сумата от 1000 лева представляваща главница и чиста стойност на кредита,
като редът и условията ,при които кредиторът е отпуснал заема са били ясно
разписани в договора. Съгласно клаузите договорът представлявал и
разписка, поради което заетата сума реално е била предоставена на
заемателя. Връщането на заема е следвало да се извърши на вноски ,които
били указани по размер и брой в договора.Погасителната вноска
съставлявала изплащане на главница по кредита ,ведно с надбавка
,покриваща разноски на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и
определена печалба,като лихвеният процент бил фиксиран за целият срок на
договора.Общата стойност на плащанията по кредита била договорена в
размер на 1125.40 лева или уговорената лихва била в размер на 125,40
лева.Твърди още ,че съгласно клаузите на договора заемателят се е задължил
да върне заетата сума в срок до 28.11.2017 година на 17 равни двуседмични
вноски ,всяка в размер на 66,20 лева.Срокът на договорът е изтекъл на
28.11.2017 година и същият не е бил обявен за предсрочно изискуем.Сочи се
още ,че за периода от 06.09.2017 година до датата на подаване на
заявлението в съда е била начислена и законна лихва в размер на 134.81 лева.
Моли да се постанови решение ,с което да се осъди ответникът да заплати
на ищеца сумата от 421.33 лева представляваща, неизплатена главница по
договор за паричен заем и обезщетение за забава в размер на 82,85 лева, за
периода от 06.09.2017 година до 10.09.2021 година и направените по делото
разноски. Ангажират доказателства.
В указания от съда срок ответникът не е депозирал писмен отговор и
не е ангажирал доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно
и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на
страните и при съобразяване с разпоредбите на чл. 235 и сл. от ГПК, съдът
приема за установено следното:
От събраните по делото писмени доказателства: договор за паричен
заем № 2783410 от 04.04.2017 година; рамков договор за прехвърляне на
вземания от 16.1.2020 година; Приложение № 1; пълномощно; уведомително
писмо, ведно с известие за доставяне, от които се установява, че на
04.04.2017 година е сключен писмен договор за паричен заем № 2783410
2
между „ Изи Асет Мениджмънт“ АД гр.София и Д. Д. С. от гр.Батак за
предоставяне на заем ,по силата на който дружеството в качеството на
заемадотел е предало в собственост на физическото лице заемател сума в
размер на 1000 лева за срок от 34 седмици,като заемната сума е следвало да
се издължи,чрез 17 вноски ,всяка в размер от 66,20 лева.Общото задължение
по договора възлизало на 1125.40 лева като страните са уговорили годишен
лихвен процент от 35 % и годишен процент на разходите от 41.68 %.В
договора изрично са посочени броя на погасителните вноски и падежните
дати на всяка ,като последната вноска е била дължима на 28.11.2017
година.Съгласно клаузите на договора с подписването на договора
заемателят заявявал ,че желаел да се погаси изцяло задължението му по
друг договор за паричен заем № 2727023 в размер на 417.20 лева.
Установява се още ,че на 16.11.2010 година е сключен Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) ,по силата на който ,,Изи Асет
Мениджмънт“АД в качеството му на цедент прехвърля на „ Агенция за
събиране на вземания“ООД в качеството му на цесионер вземанията ,заедно с
всички привилегии ,обезпечения,лихви и други принадлежности подробно
описани и изброени в Приложение № 1.Видно от приложение № 1 е описано
и вземане към Д. Д. С. по договор 2783410.Установява се още ,че до Д. Д. С.
от гр.Батак е изпратено уведомление за прехвърляне на вземане ,с което
същата е уведомена на основание чл.99,ал.3 от ЗЗД ,че задължението й към
„Изи Асет Мениджмънт“ АД в общ размер от 734.00 лева ,включително
лихви за просорчие към 04.10.2019 година е прехвърлено на „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД гр.София.Видно от известието за доставяне
уведомлението за прехвърляне на вземането с изх.№ УПЦ-П-ИАМ/2783410
от 04.10.2019 година няма данни същото да е било връчено на посоченото
лице .
В с.з. на 16.05.2023 година ответницата се яви в с.з. и заяви ,че не
оспорва иска ,като действително е сключила процесния договор за заем и е
получила главница в размер на 1000 лева. Заяви още,че не оспорва ,че не е
изплатила изцяло претендираната главница на новия кредитор ,като дължи и
обезщетение за забава.
Настоящият състав, намира че процесният договор попада в приложното
поле на потребителската защита, тъй като заемателят е физическо лице по
заема, който не е предназначен за търговска или професионална дейност и е
3
потребител на финансова услуга по см. на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и във
връзка с т. нар."тълкувателна приложимост" на Директива 93/13/Е /в случая
чл. 2, т. "б"/, според която националният съдия трябва да тълкува вътрешното
право в съответствие с директивите дори те да нямат директен ефект .
Договорите за заем съставляват финансови услуги и клаузите ,които са
договорени от страните подлежат на проверка за валидност по чл. 143 ЗЗП
С разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП, законодателят е обявил за
неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. Клаузите следва да са
уговорени индивидуално на основание чл.146 от ЗЗП. В посочения текст е
регламентирано, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен
ако са уговорени индивидуално. Клаузите по сключените договори не са
индивидуално уговорени, когато те са предварително изготвени от
доставчика, поради което потребителят не е имал възможност да влияе върху
тяхното съдържание - арг. чл. 146, ал. 2 от ЗЗП.
В настоящият случай се претендира само неиздължена главница в
размер на 421.33 лева ,поради което съдът не дължи проверка за
неравноправна клауза.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи ,че е
налице валиден договор за потребителски кредит като заемятелят не е
изпълнил задължението си да върне заетата сума ,поради което съдът следва
да постанови решение ,с което да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 421.33 лева ,представляваща главница по договор за
потребителски кредит,ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от
образуване на исковата молба до окончателното изплащане и обезщетение за
забава в размер на 82,85 лева
В тежест на ответника следва да се възложат и направените по делото
разноски в размер на 50 лева -д.т.
Водим от горните съображения и на основание чл.79 от ЗЗД във вр. с
чл. 240 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК, Пещерският районен съд

РЕШИ:
4
ОСЪЖДА Д. Д. С. с ЕГН ********** от гр.Батак,ул.“*****“ № 1010
да заплати на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София ,ул.“Д-р П.
Дертлиев“№ 25 офис сграда Лабиринт,ет.2,офис 4,чрез юрисконсулт П.
сумата от 421.33 - главница по договор за кредит № 2783410 от 04.04.2017
година,ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от 10.09.2021
година до окончателното й изплащане и сумата от 82.85 лева –обезщетение за
забава ,за периода от 06.09.2017 година до 09.09.2021 година и разноски по
делото в размер на 50 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
5