№ 260135 / 10.12.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
10.12.2020 година, град М.
В И М Е Т О Н А Н А Р О ДА
РАЙОНЕН СЪД ГРАД М., ІV- ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 26.11.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Елена Ефремова и с участието на прокурора..........................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 1443 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.127 ал.2 СК, чл.143 СК, чл.149 СК и чл.127 а СК.
Ищецът, Ц.К.Д., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, чрез процесуалния си представител адвокат Н.Б.,xxx, е предявила иск СРЕЩУ: З.Т.А., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx.
В исковата си молба твърди, че с ответника З.Т.А. заживели на семейни начала през 2008 година.
От съвместното им съжителство се родила Н. З. Т., ЕГН xxxxxxxxxx, на 06.04.2012 година.
След като се събрали през 2008 година заминали за И.. Там се родила и дъщеря им през 2012 година. Първоначално живели добре. Основно тя се грижела за детето. След като изтекло майчинството и, а то в И. е 4 месеца, започнала работа, като работела петък, събота и неделя. С течение на времето отношенията между тях се влошили и то по вина на ответника, защото той непрекъснато посещавал казина и всички пари, които изкарвал проигравал. Тя издържала семейството, плащала квартирата и се грижела за издръжката на семейството и детето. Ответникът злоупотребявал с алкохол и е упражнявал върху нея физическо насилие. За тези случаи е сигнализирала на 112 - в Б. и в И. На 05.11.2017 година се върнал пиян от казиното. Възникнал спор, тъй като ответника бил проиграл всички пари. Ритнал я пред детето и тя се обадила на 112. След този случай се разделили, тя живяла с детето при свои приятели и на 06.05.2028 година двете се прибрали в Б. при майка и брат и.
От фактическата им раздяла през ноември 2017 година и до настоящия момент дъщеря им живее при нея. Тя полага непосредствени грижи за нейното отглеждане и възпитание. Постарала се да й създаде уютна обстановка и добри условия за живот. Тя се грижи основно за издръжката на дъщеря им. Тя посещавала детската градина в с. М., а сега е записана като ученичка в дневна форма за обучение за първи клас в Средно училище „В. Л. г. Б.. В отглеждането на детето първоначално и помагал брат и, а след като се върнала от Италия и майка и.
Не е възпрепятствала вижданията на детето с бащата. За последно дъщеря им се е виждала с бащата си през лятото на 2018 година, когато той се бил върнал от И.. След това ответникът отново заминал за И.. Рядко се обажда по телефона на дъщеря им.
Дъщеря им имаше издаден задграничен паспорт, но ответникът го скъсал през лятото на 2018 година. Разговаряла с него да даде съгласие да бъде издаден нов паспорт на детето и декларация за пътуване в чужбина, но той отказал.
Н. е лишена от възможността да пътува на почивка с нея в чужбина, както и от възможността да посети свои роднини в Германия, както и други страни.
Отказът на бащата да даде съгласие за пътуване на детето извън страна, препятства възможността на дъщеря им да пътува, лишава я от възможността да пътува и почива в чужбина, което не е в неин интерес.
Тъй като ответникът не желае доброволно да уредят упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му, както и да даде разрешение детето да пътува в чужбина и да бъде издаден задграничен паспорт, то за нея е налице правния интерес от предявяване на настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което:
Да и се предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Н. З. Т., ЕГН xxxxxxxxxx, с местоживеене на детето на адреса на майката;
Да се определи режим на лични отношения на бащата З.Т.А. с малолетното дете Н. З. Т. ЕГН xxxxxxxxxx всяка първа и трета събота и неделя от месеца без преспиване, по местоживеене на детето, както и 10 дни през лятото по време, несъвпадащо с отпуска на майката;
Да се осъди З.Т.А. да заплаща месечна издръжка в размер на 155 (сто петдесет и пет) лева на Ц.К.Д. в качеството и на майка и законен представител на детето Н. З. Т., ЕГН xxxxxxxxxx, която ответникът следва да заплаща до 10-то число на месеца, считано от 16.07.2020 година до настъпване на законоустановени причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа и вноска до окончателното изплащане;
Да се осъди З.Т.А. да заплати издръжка за минало време в размер на 155 (сто петдесет и пет) лева месечно, за периода от месец юли 2019 година до датата на завеждане на исковата молба.
Да и се даде разрешение да бъдат издадени необходимите лични документи - паспорт за задгранично пътуване и съответно подменян за пътуване на детето Н. З. Т., ЕГН xxxxxxxxxx в чужбина, без да е необходимо съгласието на бащата З.Т.А., само по искане на майката Ц.К.Д..
Да и се даде разрешение, заместващо съгласието на бащата, детето Н. З. Т., ЕГН xxxxxxxxxx да пътува в чужбина и излиза извън пределите на Република Б. до страните от Европейския съюз и да се връща на територията на страната, неограничен брой пъти, придружавана от майка си Ц.К.Д. или упълномощено от нея лице, за срок до навършване на 18 годишна възраст.
Претендира направените разноски в производството.
Ответникът З.Т.А.,xxx, в срока, предвиден за отговор не взема становище по иска. Редовно призован не се явява, не се представлява, не прави искания, оспорвания, не сочи доказателства.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Дирекция „Социално подпомагане” град М. представя социален доклад.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото, съобрази и данните от представените социални доклади, на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
Установено е по делото, че страните са живели съвместно, на семейни начала и от това съвместно съжителство е родено детето Н., на 06.04.2012 година в И., ЕГН xxxxxxxxxx, съгласно данните от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 0005 от 18.07.2012 година на Община Б., обл.М.. За родители на Н. са вписани, съответно – майка: Ц.К.Д. и баща – З.Т.А., страни в процеса.
Установено е също така, че родителите на Н. са разделени от месец ноември 2017 година в И., след нанесен побой над Ц. от страна на З., а на 06.05.2018 година ищцата, заедно с дъщеря си се завръща в Б. и живеят съвместно в с.М., обл.М., като ищцата е поела непосредствените грижи по отглеждането, възпитанието и издръжката и. Към настоящият момент Н. е ученичка в първи клас в Средно училище „В. Л.” град Б..
От лятото на 2018 година З.Т.А. не се е виждал с дъщеря си.
Предявен е иск от майката, за определяне упражняването на родителските права по отношение на роденото от съвместното съжителство дете.
Бащата не взема становище по исковете в предвидения от закона срок.
Съгласно чл. 127 СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, а разногласието се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.
По отношение упражняването на родителските права:
Това е основният и съществен спор между страните. За да вземе решение по отношение предоставяне на родителските права, съдът взема предвид комплекс от обстоятелства, посочени в чл. 59, ал. 4 от СК, и действа в интерес на правилното развитие на детето във физически, емоционален и интелектуален аспект. Съдът е длъжен да установи този интерес, като извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, които засягат физическото, психическото и нравственото развитие на детето, респективно създаване на такива условия на живот, които да съответстват на нуждите му.
По делото, в изпълнение разпоредбата на чл.59 ал.6 от СК е изслушана майката, въпреки указанието на съда за личното явяване на страните и за отговор на конкретно поставен въпрос. Майката е категорична, че желае да упражнява родителските права по отношение на малолетното дете Н..
В разглеждания случай, докладчикът приема, че на този етап от живота на Н., в нейн интерес е да бъде отглеждана от майката. Още повече, че в хода на производството се изясни, че бащата, от раздялата им пред месец ноември 2017 година не проявява интерес към живота и развитието на детето си. Първо, това е продиктувано от възрастта на Н., който към настоящия момент е навършила 8 години, а също така и от обстоятелството, че е момиче. До сега непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на Н. са полагани от майката и бабата по майчина линия. Бащата не се интересува от детето си, не проявява грижа, внимание, обич и топлота към него. Н. има добри условия за живот, развива се много добре, помощ при отглеждането оказват и майката на ищцата и съжителстващия с нея мъж. Съдът при разбора на доказателствата прецени и всички други обстоятелства от значение за предмета на спора, като създадените подходящи условия за отглеждане и възпитание на детето и наличието на собствени доходи, което обезпечава финансово отглеждането на детето. Не без значение е и помощта, оказвана от разширения семеен кръг както финансово, така и с непосредствени грижи по отношение на Н..
При обсъждане въпросът за упражняването на родителските права не могат да се отрекат качествата на ищцата, отнасящи се до доброто и възпитание, материално осигуряване, постоянни доходи, социално обкръжение, възможност да осигури на детето здрава социална среда, както и да възпитава дъщеря си на добро поведение, на ценности, да и даде възможност да израства и се развива пълноценно. В интерес на Н. е да остане с майка си. С оглед изложените по-горе съображения докладчикът намира, че упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете следва да бъдат предоставени на майката Ц.К.Д.. При решаването на въпроса за упражняването на родителските права, съдебната намеса се предприема от съображения за целесъобразност (конкретно защита правата на детето) и съдът следва не само да постанови кой от двамата родители да упражнява тези права, но да се произнесе и при кого от тях да живее детето, както и относно режима на лични контакти с другия родител. Упражняването на родителските права по отношение на Н. от майката по необходимост определя и местоживеенето на детето при нея, на регистрирания постоянен адрес xxx. Интересът на детето е основание, както за възлагането на родителските права, така и за определяне на режима на лични отношения с другия родител. По отношение на режима на лични контакти, съобразно критериите по чл. 59 от СК, по разбиране на съда следва да се определи обичаен режим на лични контакти, с оглед и незаинтересоваността към настоящия момент от страна на бащата към детето. Съдът намира, че така определения режим на лични отношения най-адекватно към настоящия момент защитава правото на детето да контактува и да не губи връзката с другия родител, комуто не са предоставени за упражняване родителските права, както и правото на този родител да задоволява своето родителско чувство, да изразява своята обич и привързаност, да полага непосредствени грижи и да участва във възпитанието му. Разбира се, следва да се отбележи и това, че законът дава възможност на всеки родител да иска изменение на така определените мерки, в случай, че е налице промяна в обстоятелства, имаща траен характер и това е в интерес на самото дете.
Предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето на майката и определянето на местоживеенето му при нея налага и присъждане на издръжка. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно чл. 143, ал. 2 от СК, независимо от обстоятелството дали живеят заедно с тях. Задължението на родителите е безусловно, що се касае до получаването на издръжка от децата. Следователно за основателността на иска е необходимо само детето да не е навършило пълнолетие към деня на предявяване на иска и ответникът да е техен родител. По делото се установи, че Н. е на 8 години и 8 месеца към датата на постановяване на съдебното решение, че е дете на ответника З.Т.. Към момента на предявяване на иска и понастоящем Н. не е навършила пълнолетие, поради което са налице предпоставките на закона за присъждане на издръжка. За определяне на нейния размер следва да се съобразят ангажираните по делото доказателства относно нуждите на детето от издръжка и възможностите на родителите да дават такава. По делото не се твърди и не са представени доказателства, установяващи специфични нужди на Н., различни от обичайните такива на дете на неъната възраст. С оглед събраните доказателства, съдът преценява нуждите на детето Н., като обичайни за нейната възраст, включващи освен нужда от дрехи, обувки, храна и други ежедневни разходи, необходими за правилното му физическо, интелектуално и духовно развитие, както и нужда от средства за задоволяване и на общообразователни и културни потребности. Налице са доказателства за изплатени помощи и добавки на майката от Дирекция „Социално подпомагане” М., чийто размер за периода от месец март 2020 година за месец октомври 2020 година е общо от 2 095 лв. Не се установи ответникът да има и други ненавършили пълнолетие деца, към които да имат алиментни задължения. При определяне размера на издръжката, дължима от всеки един от родителите, следва да намери приложение нормата на чл. 142, ал. 1 от СК, която предвижда размерът на издръжката да се определя в зависимост от нуждите на лицето, което има право на издръжка, и от възможностите на лицето, което я дължи, като се съобрази и ал. 2 от нормата, определяща минималната издръжка на едно дете на една четвърт от размера на минималната работна заплата. С Постановление на МС е определен от 01.01.2020 г. нов размер на минималната месечна работна заплата за страната 610 лв. С оглед на това минималната издръжка на едно дете месечно е 152.50 лв. Безусловният характер на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца цели да им се осигурят такива битови условия и средства, които да им гарантират нормален живот и развитие, каквито те биха имали, ако родителите им живееха заедно. Издръжката на децата се дължи от двамата родители, независимо при кого те живеят, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари, с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите в домакинството, част от които са в полза на детето; следователно, бащата следва да поеме по-висок размер на паричната издръжка на детето. В случая, с оглед установяването, че той не пребивава на територията на Република Б., не са известни неговите доходи и дейност, съдът намира, че ответникът - баща следва да заплаща издръжка на малолетното дете чрез неговата майка в размер от 155 лв. месечно. Определената сума за издръжка се присъжда, считано от датата на завеждането на иска, до настъпването на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от момента на просрочието до окончателното й изплащане.
Относно иска за издръжка за минало време, от 16.07.2019 година до 16.07.2020 година, докладчикът по делото намира същото за основателно. Разпитаните в качеството на свидетели лица П. М. Ф. и К. К. Д., чиито показания са безпротиворечиви, са единодушни, че бащата въобще не е търсил дъщеря си повече от две години, не се е интересувал от нея, не е заплащал каквато и да било издръжка. В тази връзка счита, че следва да присъди издръжката и за минал период, чийто размер е от 1 860.00 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗЗД, прогласяваща правото на всяко дете на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и за защита на неговите права и интереси. Производството по чл. 127 от СК е спорна съдебна администрация и в него предмет на разглеждане и разрешаване са искания при настъпила промяна в обстоятелствата, да се допусне такава относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, режима на лични контакти и издръжката му, когато родителите не могат да постигнат съгласие по тези въпроси. При преценката на основателността на такова искане, съдът следва да се ръководи единствено от интересите на детето, като съобрази от една страна конкретните особености на случая, а от друга обстоятелството, че всяко дете се ползва с гарантирана свобода на придвижване, която включва, както възможността да се премества и установява в различни места на територията на страната, в която то живее, така и свободното да напуска и се завръща в тази територия. С оглед посочените критерии в настоящия случай съдът счита, че следва да се предостави възможност на детето Н. З. Т. да напуска страната, тъй като това е в неин интерес, поради обстоятелството, че тя ще живее с майка си, която е в състояние да и осигури издръжка и семейна среда. В тази връзка следва да се отчете, че е разрешен въпросът относно упражняването на родителските права спрямо детето, които са предоставени на майката и с оглед упражняването на тези права и непосредственото им осъществяване, даването на това разрешение би било в интерес на детето, в съответствие с правата му, гарантирани от чл. 35 от Конституцията на РБ и от чл. 10 от Конвенцията за правата на детето на ООН, по която Република Б. е страна. Наред с това, за да е възможно пътуването на детето в страните, членки на ЕС, е необходимо същото да може да пътува в чужбина и да има паспорт. Без административни пречки, да напуска пределите на страната, с цел пътуване в страните на ЕС, като е дадено от бащата - ответник съгласие за това, което в случая не е направено. Предвид на това съдът счита, че родителя, на когото е възложено упражняването на родителските права спрямо детето, не може да бъде ограничен да изведе извън страната със себе си малолетното дете и да упражнява тези права. Свободата на детето да пътува с родителя следва да търпи само разумни ограничения, предписани от националния закон и необходими в обществен интерес и за закрила на детето. Трайна е практиката на ВКС, че при нужда на детето да пътува в чужбина и при разногласие между родителите за това, съдът може да разреши конкретни пътувания, за определен период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но също до определени държави. Искането на ищцата в настоящият случай е да се разреши на детето да напуска пределите на страната и да пътува и пребивава в държави - членки на Европейския съюз, което не бе оспорено от ответника.
Правото на личен и семеен живот, с което разполага всеки от родителите във връзката със собственото си дете, няма как да бъде упражнено в равна степен в ситуация на съществуващо между тях разногласие във връзка с упражняване на родителски права. В хипотеза като настоящата на предвидена в закона /в чл. 127а ал. 2 СК/ намеса, неизбежно се стига до ограничаване на правото на едната страна. В случая ограничението е с цел защита на правата и свободите на детето. Изводът за пропорционалността на намесата, докладчикът обосновава със значимостта на интереса на детето, който трябва да бъде защитен - правото му на свободно предвижване, правото да пътува и опознава различни светове, народи и култури, правото да опита да постигне мечтата си, да живее пълноценно и спокойно, в избраната среда. Съдът няма основание да се съмнява в родителския капацитет и възможностите на майката, в проява на безотговорност, нито съзира вероятност тя да вземе решения и да извършва действия, които не са в интерес на детето. Освен това едва ли би могла да го отведе на опасно за нея място. В съвременния свят сигурността е под съмнение навсякъде, а в хода на цялото производство се установи, че майката има намерение да предостави среда за Н., в която да живее, учи и има своите приятели и интереси. Освен това родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права, освен че е отговорен в по-голяма степен от другия родител относно възпитанието, отглеждането, образованието, изграждането на навици, ценности и правилни насоки в ежедневния живот, е длъжен да осигури изпълнението на съдебното решение, с което е определен режима на лични отношения с другия родител и евентуалното възпрепятстване на реалното им осъществяване винаги се тълкува в негова вреда и дава възможност на противната страна - при проявена активност да намери способи за защита на интереса си. Не без значение е обстоятелството, че желанието на майката да пътува до страни, членки на ЕС и няма риск за детето. Българската държава, поради членството си в общността може да гарантира контрол върху действията на родителя, както и изпълнението на собствените си решения за осъществяване на мерки за лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставил на извеждането му зад граница. Установено е по делото, на база събраните в хода на производството писмени доказателства, а и от социалния доклад, че майката е отговорен и съзнателен родител, загрижена е за нейното физическо и психическо здраве, развитие и израстване. Установи се също така, че има изградено силна емоционална връзка между майката и детето, основаваща се на взаимна обич и привързаност.
В тази връзка и отчитайки в най-голяма степен интересите на самото дете, съдът следва да уважи направените искания.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Н. З. Т., ЕГН xxxxxxxxxx, родена на xxx година в И., на майката Ц.К.Д., ЕГН xxxxxxxxxx;
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето Н. З. Т., ЕГН xxxxxxxxxx, както следва: с.М., обл.М., ул.Ч. и т. № 24;
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между З.Т.А., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, и детето Н. З. Т., ЕГН xxxxxxxxxx, два пъти в месеца, през първата и третата събота и неделя, без преспиване, по местоживеене на детето, като същото се взема от дома на майката, в 10.00 часа и бащата следва да го върне пак там в 18.00 часа, както и 10 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката;
ОСЪЖДА З.Т.А., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАЩА ежемесечна издръжка в размер на 155.00 лв. за детето Н. З. Т., ЕГН xxxxxxxxxx, чрез нейната майка и законен представител Ц.К.Д., ЕГН xxxxxxxxxx, до 10-то число на текущия месец, считано от 16.07.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа и вноска, до настъпване на причини и обстоятелства за нейното изменяване или прекратяване;
ОСЪЖДА З.Т.А., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, да ЗАПЛАТИ издръжка в размер на 1 860.00 лв. за детето Н. З. Т., ЕГН xxxxxxxxxx, чрез нейната майка Ц.К.Д., ЕГН xxxxxxxxxx, ЗА ПЕРИОДА от 16.07.2019 година до 16.07.2020 година, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.07.2020 година до окончателното издължаване.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на Ц.К.Д., ЕГН xxxxxxxxxx xxx да се снабди с необходимите документи за издаване паспорт на Н. З. Т., ЕГН xxxxxxxxxx, родена на xxx година в И., само по искане на майката Ц.К.Д., ЕГН xxxxxxxxxx, без участието на бащата З.Т.А., ЕГН xxxxxxxxxx, както и да получи същия.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата З.Т.А., ЕГН xxxxxxxxxx, детето Н. З. Т., ЕГН xxxxxxxxxx, родена на xxx година в И., да напуска пределите на Република Б. и да пътува без ограничение в страните, членки на Европейския съюз, без участието на бащата З.Т.А., ЕГН xxxxxxxxxx и придружавано от майка си Ц.К.Д., ЕГН xxxxxxxxxx или упълномощено от нея лице, за срок до навършване на 18 годишна възраст на Н. З. Т., ЕГН xxxxxxxxxx, родена на xxx година в И..
ОСЪЖДА З.Т.А., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на Ц.К.Д., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, сумата от 431.19 лв. за направените в хода на производството разноски.
ОСЪЖДА З.Т.А., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд М. държавна такса за постигнатото споразумение в размер на 297.60 лв. и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд М. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: